РЕШЕНИЕ
№ 742
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300500756 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат И.В., подадена против Решение № 260015 от
04.01.2022 г. постановено по гр.д.№ 15994 по описа за 2020 г. на РС - Пловдив, XV
гр.с., с което се отхвърля предявеният от М. Д. Р. против „Джей Джей Про“ ЕООД,
ЕИК ***, иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата 1000 лева,
представляваща възнаграждение за вложени от ищеца усилия и време в периода
14.08.2020г.- 20.10.2020г. в търговския обект стопанисван от ответника, по устен
Договор от 10.08.2020г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /
02.12.2020г./ до окончателното й изплащане, както и М. Д. Р. е осъден да заплати на
„Джей Джей Про“ ЕООД сумата 300 лева, представляваща направени по делото
разноски. Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че
съдът е определил грешна правна квалификация на иска и е отказал да обсъди всички
предявени искове. Оспорва се довода на районния съд за липсата на облигационна
връзка между страните. Поддържа се, че районният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение като не е допуснал исканата експертиза за доказване на иска
1
по чл.59 ЗЗД. Преповтарят се твърдените обстоятелства в исковата молба и искането за
уважаване на предявените искове по чл.74 и чл.75 КТ, както и на предявения при
условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и за уважаване на предявените искове. Моли за присъждане на разноските по
делото.
В срока по чл.263 е постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемото
дружество„Джей Джей Про“ ЕООД, ЕИК ***, чрез пълномощника по делото адвокат
Ц., с което взема становище за нейната неоснователност. Излагат се съображения
против оплакванията в жалбата и се поддържа довода за липсата на трудово
правоотношение между страните по делото. Приема се за правилно определена
правната квалификация на иска, както и че искът по чл.59 ЗЗД е недопустим. Моли се
да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.
Моли за присъждането на разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на М.
Д. Р. против „Джей Джей Про“ ЕООД, в която се твърди за проведена среща на
10.08.2020 г. между ищеца М. Д. Р. и И.Ц. като собственик на търговския обект на
ответника „Джей Джей Про“ ЕООД. Твърди се, че на посочената среща е проведен
разговор и интервю за работа на ищеца. Изложени са твърдения, че на това интервю е
постигнато съгласие М.Р. да започне работа като барман и сервитьор с работно място -
кафе - клуб „Старопрамен“ с адрес: ***, собственост на ответника, с работно време 8
часа, 5 дни в седмицата и договорено заплащане на всеки 2 седмици, като за всеки
работен ден ищецът следвало да получава по 40 лева. Твърди се, че уговорката между
страните била устна, не бил подписан писмен договор. За тази уговорка узнал и
управителя С., която не възразила срещу уговорката. На 14.08. ищецът започнал работа
като сервитьор, било му съобщено, че работодателят е доволен от него и от 15.08.2020
г. започнал да работи на пълна работна седмица. Посочва се, че ищецът не е получил
възнаграждение за труда си и подписан писмен договор, поради което на 20.10.2020 г.
е уведомил И.Ц., че не желае да работи повече.Въз основа на изложените
обстоятелства ищецът е посочил, че предявява иск с правно основание чл.74, ал.1 КТ за
прогласяване нищожността на сключен между страните трудов договор, поради
липсата на писмена форма за действителност, и с правно основание чл.75, ал.1, вр.
2
чл.128, т.2 КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1
000 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 14.08.2020
г. до 14.10.2020 г. При условията на евентуалност предявява иск с правно основание
чл.59 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1000
лева за положена работна сила без правно основание за периода от 14.08.2020 г. до
14.10.2020 г., поради обедняване на ищеца с извършени без основание услуги на
ответника, отговарящи на задълженията за длъжността „***“.
С Определение № 261474 от 26.02.2021 г. първостепенният съд е върнал
исковата молба на М. Д. Р., в частта, по предявения иск с пр.основание чл.74, ал.1 КТ,
с който ищецът претендира прогласяване на нищожността на сключения между
страните трудов договор и по иска с правно основание чл.75, ал.1, във вр. с чл.128, т.2
КТ, с който се претендира присъждането на трудово възнаграждение, както и
производството по тези искове е прекратено. Съобщението за посоченото
определение, ведно с препис от същото, е връчено на адвокат И.В. като пълномощник
на ищеца на 02.03.2021 г., което в указания от съда едноседмичен срок не е обжалвано
и е влязло в сила на 10.03.2021 г.
С оглед прекратяване на производството по исковете с правно основание чл.74,
ал.1 КТ и чл.75, ал.1, във вр. с чл.128, т.2 КТ, делото е продължило за разглеждането на
предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД като
останал единствен такъв в производството.
С Определение № 263068/18.06.2021 г. в производство по реда на чл.140, ал.3
във връзка с чл.146 ГПК, при изложената фактическа обстановка в исковата молба, на
който се основава иска, и при неговият петитум за присъждане на сумата от 1000 лева,
първостепенният съд е квалифицирал иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
С постановеното първоинстанционно решение, районният съд е отхвърлен
исковата претенция след като е приел за недоказана облигационната обвързаност
между страните.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав на ПОС
намира, че първоинстанционното решение е валидно, но е недопустимо, тъй като е
постановено по нередовна искова молба.
Индивидуализацията на спорното материално право, претендирано или
отричано, се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба,
която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания.
За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното
3
предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по
съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между
съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът
трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК като предостави
възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране
на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание
чл. 129, ал. 3 ГПК. Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК са абсолютно
задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по ал. 3 на
същия текст.
В случай, че недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във
въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен на
гореизложения начин, в каквато насока са и задължителните указания, дадени в т. 4 от
Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК, ВКС. Според
дадените с цитираното тълкувателно решение указания, в качеството си на втора
инстанция по съществото на правния спор, въззивният съд също може да остави
исковата молба без движение съгласно чл. 129 ГПК, когато констатира недостатъци в
нея, които не са били отстранени от първоинстанционния съд, и да даде на ищеца
указания за тяхното отстраняване. В тълкувателното решение е указано изрично, че
при констатирана нередовност на исковата молба въззивният съд няма правомощие да
обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция за
извършване на необходимите процесуални действия за привеждане на молбата в
съответствие с изискванията на процесуалния закон, а следва сам да даде указания на
ищеца за поправяне на молбата и ако те не бъдат изпълнени, едва тогава може да
обезсили решението и да приложи последиците на чл. 100, ал. 2, вр. ал. 3 ГПК (отм.);
съответно на чл. 129, ал. 3, вр. ал. 4 ГПК. С Тълкувателно решение № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. - т. 5, Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС се е произнесло, че постановките в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/17.07.2001 г. на ОСГК, ВКС, продължават да са актуални и при действието на новия
ГПК от 2007 г., с изключение на хипотезата на нередовност на ИМ поради
противоречие между обстоятелствена част, в която са изложени твърдения, сочещи на
правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитум, насочен срещу
друго лице.
По настоящото дело въззивният съд констатира противоречие между
изложените обстоятелства в исковата молба, които очертават основанието на иска, и
петитума на предявения като евентуален иск за разглеждането, на който е продължено
производството. Според обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е извършил
работата /услугите/ в обекта на ответника въз основа на постигната устна
договореност. Следователно соченото основание на исковата претенция е
облигационно отношение с източник неформален договор за престирането на услугите
4
от ищеца в обекта на ответника. С петитума обаче на иска се претендира присъждането
на сумата от 1 000 лева като дължима за престирани усилия от ищеца в обекта на
ответника без правно основание, тоест с петитума сумата не се претендира въз основа
очертания в обстоятелствената част на исковата молба неформален договор.
Изложеното налага извод за противоречие между основанието на иска и неговият
петитум
В случая районният съд без да даде указания за отстраняване на посоченото
противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е дал
правна квалификация на спорното право като предявено на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД. Посочената правна квалификация на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД се оспорва от ищеца
във въззивната жалба с довода за неправилното й определяне. Следва да се отбележи,
че само редовната искова молба може да обуслови валидното определяне на правната
квалификация, а в случая последното не е било възможност доколкото исковата молба
е била нередовна. Ето защо, първоинстанционният съд е следвало да проведе
производство по чл. 129 ГПК, което не е било сторено и е довело до постановяването
на обжалваното решение по нередовна искова молба
След като въззивният съд констатира посочените нередовности на исковата
молба, в изпълнение на задължителните разяснения в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК, ВКС, които са актуални според т. 5 от
Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., остави без
движение исковата молба и даде изрични указания за тяхното отстраняване.
Въззивният съд изрично указа на ищеца, че при неотстраняване на указаните
нередовности, исковата молба ще бъде върната, а обжалваното решение – обезсилено.
Въпреки дадените от въззивния съд указания ищецът не отстрани констатираните
нередовности на исковата молба. С подадена молба от 01.04.2022 г. ищецът изложи
същите фактически твърдения, каквито е заявил и в исковата молба. Формулираният
петитум е останал непроменен, както и се поддържат предявените искове по чл.74, ал.1
КТ и чл.75, ал.1, във вр. с чл.128, т.2 КТ, по отношение на които производството е
прекратено и са извън предмета на делото. В този смисъл отново е формулиран
петитум с искане да се прогласи недействителността на трудовия договор, сключен на
14.08.2020 г. между М. Д. Р. и „Джей Джей Про“ ЕООД поради противоречие със
закона -липса на изискуемата по чл.62, ал.1 КТ писмена форма на договора и за
осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца трудово възнаграждение в
общ размер на 1000 лева. В условията на евентуалност се преповтаря и петитума на
иска по чл.59 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 1000 лева, представляващи обедняване на ищеца поради извършени без
основание услуги на ответника, отговарящи за задълженията за длъжността „***“.
Нередовността на исковата молба не беше отстранена от жалбоподателя - ищеца
5
и в откритото съдебно заседание, в което същият поддържаше твърдението си за
договорно правоотношение между страните, както и предявените искове, по
отношение на които е прекратено производството, и заявеният като евентуален иска с
правно основание чл.59 ЗЗД.
С оглед на изложеното, след като ищецът не отстрани нередовностите на исковата
молба, първоинстанционното решение се явява недопустимо като постановено по
нередовна искова молба и следва да бъде обезсилено, включително в частта за
разноските, исковата молба да бъде върната, а производството да се прекрати.
При този изход на спора в полза на ответното дружество„Джей Джей Про“
ЕООД ще следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, както следва: 300 лева за първата инстанция и 300 лева за въззивната
инстанция, или общо 600 лв.
Водим от горното и на основание чл. 270, ал.3 от ГПК, Пловдивският окръжен
съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 260015 от 04.01.2022 г. постановено по гр.д.№
15994 по описа за 2020 г. на РС - Пловдив, XV гр.с.
ВРЪЩА искова молба вх. № 284288/02.12.2020 г., подадена от М. Д. Р.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА М. Д. Р., ЕГН **********, да заплати на „Джей Джей Про“ ЕООД
,ЕИК ***, сумата в общ размер на 600 лева /шестстотин лева/, представляващи
направени разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6