Разпореждане по дело №82/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 7291/27.10.2014 год., постановена по н.ч.х.д. № 261/2013 год. на Благоевградския районен съд, подсъдимата Р. И. Д. е призната за невиновна в това, че на 01.10.2012 год., около 12,30 часа в [населено място], в жилищна кооперация на ул. „М. Б.” № ., е причинила на Б. Н. И. лека телесна повреда, изразила се в болки и страдания, без разстройство на здравето, като деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана, поради което и на основание чл.304 от НПК във вр. с чл.12 от НК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Със същата присъда подсъдимият И. Д. К. е признат за не виновен в това, че по същото време и място е обидил Б. Н. И. като в нейно присъствие е казал унизителни за честта и достойнството й думи, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК. Като последица от оправдателните присъди спрямо двете посочени лица е и постановеното отхвърляне на предявените срещу тях от страна на И. граждански искове за претърпени от деянията неимуществени вреди, включително и за претендираните с тях законни лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

Въззивна жалба срещу посочената присъда е депозирана в законния срок от повереника на частната тъжителка Б. И., в която се изразява категорично несъгласие с приложението на института на неизбежната отбрана от първостепенния съд. Според адвоката няма никакви доказателства за това, че И. е нападнала Р. Д., за да може действията й и да бъдат разглеждани като израз на законното й право на самозащита. Без основание е прието от БлРС, че И. Д. не е отправил обидни думи срещу нея, поради което се претендира пълната отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова от страна на въззивната инстанция, с която подсъдимите бъдат осъдени по повдигнатите им в тъжбата обвинения с налагане на предвидените от закона наказания, както и пълното уважаване на предявените граждански искове за неимуществени вреди от престъплението.

Сходни са съображенията и исканията на повереника и в пледоарията му пред БлОС.

За оправданите подсъдими се явява защитник, който пледира за пълното потвърждаване на първоинстанционната присъда. Според него липсват каквито и да било доказателства за ревизия на изложените в мотивите към нея съображения. Проявената от И. агресия е била предопределена от продължителната история на междусъседско враждуване, което е установено с множеството писмени доказателства, свързани с жалби до органите на МВР. Няма причина да се изключат от доказателствените данни и обясненията на Р. Д., която последователно и логично е обяснила как се е развил конфликта, включително и опита й да се защити от И. с хващането и за ръката и лявата предмишница. В подкрепа на заявеното от нея е и заключението по съдебно-медицинската експертиза, установяваща механизма на възможното получаване на уврежданията на пострадалата, техния медицински характер и бързо отзвучаване.

Окръжният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателката Б. И. и единията от въззиваемите – И. Д. К., живеята в една кооперация, находяща се в [населено място], ул. „М. Б.” № .. Между И. и семейството на Д. съществували дразги, свързани с ползването на общите части и поставянето там на саксии с цветя. Честите спорове по този повод между тях водел и до намесата на органите на МВР, които пристигайки на място предупреждавали и двете страни да не се саморазправят по между си.

На 01.10.2012 година съпругата на Д. – Л. Д. се канела да празнува с приятелка рожден ден и била извадила маса пред жилищната кооперация. В същото време Б. И. се прибирала заедно с малката си внучка и по повод поставените в двора саксии с цветя отново се скарали с Д.. Подсъдимият Д. също се показал и бил наречен от И. заедно със съпругата си „магьосници”, след което частната тъжителка бутнала и счупила няколко саксии. Разправията на висок глас била чута от другата подсъдима – Р. Д., която гостувала на родителите си. Тя слязла на стълбищната площадка пред входната врата, където се срещнала с Б. И.. Последната се обърнала и към нея с репликата, че са завзели всичко и следва да и представят документи за тези си действия, след което посегнала да удари Р. Д.. За да се защити, Д. хванала лявата ръка на И. и я стиснала в областта на предмишницата и китката. След това я предупредила да не крещи и да не напада родителите й и излязла на двора, а И. се прибрала в жилището си, от където се обадила в полицията. На място пристигнали полицаите Н. Г. и П. К., които възприели разпилените парчета от счупените на двора саксии. Пред тях никоя от страните в спора не се оплакала от причинени и телесни повреди, поради което и полицаите не го отразили в докладната записка по случая.

На следващия ден Б. И. се освидетелствала пред съдебен лекар, който в издаденото й медицинско свидетелство отразил като обективни находки „три бр. косо разположени на около 3 см. едно от друго бледо морави кръвонасядания по гръбната повърхност в средната трета на лявата предмишница, с кръгловата форма и с диаметър по около 1,5 см, както и подобно мораво на цвят овално кръвонасядане по гръбна повърхност на лявата китка от към мълкия пръст с размери 2/3 см.”

За изследване механизма на причиняване на посочените увреждания в хода на съдебното следствие пред БлРС е назначена съдебно-медицинска експертиза, която е заключила, „че изброените травматични увреждания не са наложили квалифицирана медицинска обработка или увредили функция, или орган у пострадалата и по своя медико-биологичен критерии са й причинили болка, изразяваща се в умерено силна такава по време на инцидента, постепенно отзвучаваща за часове до ден-два, без изгледи да оставят по-късни и трайни последици”. Според експерта вида и разположението на описаните следи поръката на И. могат да се обяснят с умерено силно блъскане и дърпане с хващане на лявата предмишница. При разпита му в съдебно заседание е допълнил, че същите увреждания могат да се получат от хващане с ръка, от дърпане и блъскане, но не могат да се обяснят с някакви „по-тежки удари”.

Сходни са възприятията за установените от доказателствата по делото факти и от първата инстанция. Принципното изискване към мотивите на съдебния акт е изложение на приетото за установено от фактическа страна, последвано от доказателствен анализ, който разяснява на кои от събраните доказателства и в каква степен съдебният състав се е доверил, както и каква информация е извлякъл от тях. В случая неправилно във фактологически порядък са изброени възприятията на част от свидетелите и страните по делото, защото не става ясно доколко и защо се кредитират от страна на съда. С оглед на това си разбиране, въззивната инстанция намира, че събраните гласни доказателствени средства могат да бъдат разделени на три групи. Към първата група символично могат да бъдат отнесени показанията на свидетелите Г. И. и И. Р., които не са очевидци на инцидента, но на които е споделено от самата пострадала как са се развили събитията. В този смисъл е очевидно изразеното от тях пристрастие и доверието, с което обличат разказаното им от тяхната майка, съответно тъща. Затова и критичния подход към заявеното от тях в случая е неизбежен, още повече, че и те признават за силно влошените отношения между двете семейства. Следва обаче да бъдет кредитирани показанията им относно наличието на следи от счупени саксии с цветя пред входа на кооперацията, което потвърждава твърдяното и от други лица като причина за станалия инцидент. Към втората група гласни доказателства могат да бъдат отнесени обясненията на двамата подсъдими, както и показанията на свидетелите Д. Д. и С. С., която е единствения страничен наблюдател на случилото се между Р. Д. и Б. И.. И четиримата потвърждават за силно влошените им отношения с пострадалата и нейните непрестанни опити да се конфронтира с тях по повод използването на общите части. Възприятията на С. като единствен очевидец са, че при опит на И. да удари с ръка Д., последната хванала ръката й да се предпази и нищо повече не се случило. Това е заявила в обясненията си и Р. Д.. Тя е категорична, че нищо по-сериозно не е е станало и това е причината на пристигналите малко по-късно служители на реда в лицето на свидетелите Н. Г. и П. К. никой да не се оплаче от каквото и да било физическо посегателство. Последните двама свидетели не си спомнят подробности от инцидента, но са категорични, че ако някой се беше жалвал за нанесен му побой, това задължително е щяло да бъде отразено в полицейския им доклад по случая. Техните показания могат да бъдат отнесени към третата група от гласни доказателства, които поради незаинтересоваността им не може да не бъдат кредитирани. Към тях следва да се отнесат и показанията на свидетелката Ц. Т., която като съсед е имала добри отношения и с двете страни в инцидента. Тя е потвърдила причините за конфликта и счупените саксии, както и че от Б. не е чула, че е била бита от Д.. Макар и в непосредствена близост до мястото на инцидента, не е чула мъжки гласове, а само тези на Б. И. и съпругата на Д., които се карали по повод счупените саксии с цветя.

При този анализ на кредитираните свидетелски показания, а и от обясненията на подсъдимите, се установява, че както причината за инцидента може да се вмени в отговорност на частната тъжителка, така и последващите действия на И. са били основанието за ответната реакция на Д., която се е защитила срещу неправомерно посегателство, адекватно на характера и степента на прояванета срещу нея агресия. Заключението по съдебно-медицинската експертиза не променя, а затвърждава направените изводи, подчертавайки, че причинените на И. увреждания са сравнително леки, което позволява да бъдат определени и като адекватни на създалата се по нейна вина ситуация.

При тази доказателствена картина, с направените уточнения защо и в каква степен се кредитират показанията, съответно обясненията, на разпитаните лица, въззивната инстанция споделя направените от страна на първостепенния съд правни изводи. Неизбежната отбрана предполага започнало и неприключило противоправно нападение от пострадалото лице, което уврежда или поставя под опасност от увреждане защитени от законите в страната права и интереси. В случая, макар и с не голям интензитет, Б. И. е проявила агресия срещу Р. Д., замахвайки срещу нея с ръката си, което я е принудило да я хване и задържи, включително и оттласне от себе си, за да не пострада. В този смисъл от действията на подсъдимата на пострадалата са причинени несъществени болки и страдания, отзвучаващи за кратък срок, които са напълно адекватни на характера и степента на противоправното нападение. Следва да се отбележи, че наказателният закон не изисква пълно съотвествие между защитените права и причинени на нападателя вреди, а съпоставимост между тях, определена чрез описание на превишаване на пределите на неизбежната отбрана в чл.12, ал.2 от НК. За никакво превишаване на тези предели и то умишлено от страна на Д. в случая не може да се говори. Особено показателни за този извод са обсъдените по-горе свидетелски показания, кредитирани от съда, които не съдържат данни за причиняване на частната тъжителка на нещо повече от необходимото за защита на нападнатата. Ако инцидентът се беше развил по описания в тъжбата начин, коментирането на нанесения върху И. побой нямаше как да бъде подминат най-малкото в показанията на двамата полицейски служители, пристигнали много-бързо на място. По тези съображения повдигнатото обвинение срещу Р. Д. по чл.130, ал.2 от НК се явява лишено от основен съставен елемент на всяко престъпление – обществената опасност на деянието, която в конкретния казус се изключва от чл.12, ал.1 от НК. Постановяването на оправдателна присъда е закономерна последица от установеното по-горе.

Що се касае до обвинението срещу подсъдимия Д. по чл.146, ал.1 от НК, въззивната инстанция отново се солидаризира със становището на БлРС. Липсват каквито и да било обективни данни, че на инкриминираните дата и място подсъдимият е отправил обидни думи в присъствието на пострадалата, засегнали нейната чест и достойнство. Кредитираните свидетелски показания установяват, че конфликтът се е разразил основно между съпругата на подсъдимия и частната тъжителка, а след това и между последната и Р. Д., което се извежда от показанията на свидетелките С. и Т.. Никоя от тях не е възприела каквото и да било участие на Д. в конфликта, поради което и само въз основа на твърденията на частната тъжителка не може да се стигне до ангажиране на наказателната му отговорност.

Атакуваната присъда е законосъобразна и в частта за гражданските искове, отхвърлени като неоснователни с оглед постановената срещу двамата подсъдими оправдателна присъда. В наказателния процес претенцията за обезвреда на причиненото от престъпното деяние има акцесорен характер. С отпадане на наказателната отговорност на дееца се лишава от основание и гражданския иск за вреди от престъплението, освен когато се касае за граждански деликт, щетите от който подлежат на възстановяване. Отчитайки приетото за установено по-горе, не може да се заключи, че са налице основания за деликтна отговорност от страна и на двамата подсъдими, поради което и обосновано предявените срещу тях граждански искове за неимуществени вреди от престъплението са отхвърлени като неоснователни.

При извършване на проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не намира основания за ревизия, поради което и на основание чл.338 от НПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7291/27.10.2014 год., постановена по н.ч.х.д. № 261/2013 год. на Благоевградския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.