РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Радомир, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20241730100520 по описа за 2024 година
Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2, вр. чл.242, ал.1 от КТ.
По изложените в исковата молба от ищцата Р. Х. П., ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв.Т. Н. Г., вписан в Монтанска адвокатска колегия, със съдебен
адрес: град С., ул.„Поп Б.“ № .. ет.., офис ., се предявени обективно съединени искове срещу
ответника Основно училище „Х. Б.“, ., със седалище и адрес на управление: с. Г., общ.
Радомир, обл. Перник, с които моли съда да постанови решение, с което:
да осъди ответника да й запрати, сумата от 1364.77 лв., която представлява дължима и
незаплатена част от минималното трудово възнаграждение, което е дължимо на
служителя П. - К. за периода от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовото и
правоотношение - 01 08.2023г., както и да заплати лихва за забава от момента на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
да осъди ответника да й заплати сумата от 60.00 лв., която представлява неизплатена
част от дължимото трудово възнаграждение - „ОРЕС" (работа в ел. среда) за месеците
октомври и ноември 2021 г.
да осъди ответника да й заплати сумата от 800 лв., която сума представлява
предвидено и неизплатено допълнително трудово възнаграждение (гореописаната
минимална учителска заплата — в три броя плащания) на работещите в системата на
предучилищното и училищното образование.
да осъди ответника да й заплати сумата от 366.67 лв., която представлява неизплатено
възнаграждение за представително облекло на педагогическите специалисти.
1
моли, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да осъди ответника да й заплати направените
в настоящото производство разноски.
Ответникът Основно училище „Х. Б.“ **********, ЕИК., със седалище и адрес:
**********, представлявано от А. Х. - директор, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ч. т.“ № .,
ет.., офис ., чрез пълномощника си адв. Р. Б., АК - П., е подал отговор в срока по чл.131, ал.1
ГПК, с който изразява становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Твърди се, че
работодателят е изплатил всички, уговорени трудови възнаграждения на ищцата до
прекратяване на трудовото й правоотношение, както и следващите от прекратяването
обезщетения. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено преди възникването на
основанието за увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти с
горепосочения анекс, поради което за същата не съществува правна възможност за
определяне на нова работна заплата, което обуславя неоснователността на предявения иск по
чл.128, т.2 от КТ.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
От фактическа страна.
Според изложеното в исковата молба, ищецът е в трудово правоотношение с
ответното училище - Основно училище „Х. Б.“, БУЛСТАТ ., което е възникнало на
основание сключен трудов договор № РД- от 15.09.2021 г. Въпросното трудово
правоотношение е прекратено, смятано от 01.08.2023 г., на основание Заповед № РД-. от
01.08.2023 г.
Ищцата е член на синдикална организация Синдикат на българските учители.
На 10.08.2023 г. е сключен Анекс № Д0. към Колективен трудов договор за системата
на предучилищно и училищно образование Д. от 06.12.2022 г., между Министерство на
образованието и науката, от една страна и две синдикални организации - от друга - Съюз на
ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските
учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България. С въпросния Анекс е
прието изменение на минималните основни работни заплати, смятано от 01.01,2023 г,, като
за учител е предвидено, че ..индивидуалните основни работни заплати на пеоагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15% за
периода, смятано от 01.01.2023 г., като изрично е предвиден и минимален размер на основна
работна заплата за учител и ресурсен учител - 1709 лв.
Изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните
възнаграждения е предвидено и в Закона за държавния бюджета на Република България за
2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г„ влиза в сила от 01.01.2023 г.
Към момента на подаване на настоящата искова молба, според ищцата, все още
възнаграждението й не е актуализирано с въпросните 15% за периода, от 01.01.2023 г., до
момента на прекратяване на нейното правоотношение. Смятано, от 01.01.2023 г., до
2
01.08.2023 г., са изминали точно 8 месена, в които на ищцата е изплащано възнаграждение
по индивидуалния и трудов договор, сключен през 2021 г., а съгласно сключения анекс към
КТД, същата е трябвало да получи с 15% повече. Според ищцата разликата на месечна база
се изчислява по следния начин:
За месец януари разликата в работната заплата се равнява на 127 37 лв., а разликата в
допълнителното трудово възнаграждение на продължителна работа - 24.20 лв., като
общата разлика между дължима it получена сума за месеца е на стойност 151.57 лв.
За месец февруари разликата в работната заплата се равнява на 189.46 лв., а разликата
в допълнителното трудово възнаграждение на продължителна работа - 35.99 лв., като
общата разлика между дължима н получена сума за месеца е на стойност 225.45 лв.
За месец март разликата в работната заплата се равнява на 222.9 лв., а разликата в
допълнителното трудово възнаграждение на продължителна работа - 42.35 лв., като
общата разлика между дължима и получена сума за месеца е на стойност 265.25 лв.
За месец април разликата в работната заплата се равнява на 173.36 лв., а разликата в
допълнителното трудово възнаграждение на продължителна работа - 32,94 лв., като
общата разлика между дължима и получена сума за месеца е на стойност 206.3 лв.
За месец май разликата в работната заплата се равнява на 189.46 лв., а разликата в
допълнителното трудово възнаграждение на продължителна работа - 35.99 лв., като
общата разлика между дължима и получена сума за месеца е на стойност 225.45 лв.
Зa месец юни разликата в работната заплата се равнява на 265.26 лв.
На следващо място в исковата молба е посочено, че ищцата не е получавала пълния
размер на трудовото си възнаграждение, което й се полага, като г-жа Крумова не е получила
следните суми, които са и се полагали по размер и периоди както следва:
От трудовото възнаграждение за месец октомври 2021 г. - от начислените и дължими
суми не са изплатени общо 30.00 лв.. съгласно чл. 50 от Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01-197/17.08.2020 г.
От трудовото възнаграждение за месец ноември 2021 г. от начислените и дължими
суми не са изплатени общо 30.00 лв.
Също така, ищцата претендира дължима и неизплатена сума, в общ размер на 1 486 лв.
която сума представлява неизплатено допълнително трудово възнаграждение, предвидено в
КТД, в размер на 1 минимална учителска работна заплата. Според ищцата предвиденото в
КТД, ДТВ не е изплатено от момента на постъпването й на работа – 15.09.2021 г., до
момента на прекратяване на трудовото правоотношение - 01.08.2023 г. На 17.08.2020 г. е
сключен Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование между Министерство на образование и науката, Съюза на работодателите в
системата на народната просвета на България (СРСНПБ), Сдружение на директорите в
средното образование в Република България (СДСОРБ) и Синдикат на българските учители
към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат "Образование” към
Конфедерацията на труда "Подкрепа", Независим учителски синдикат към Конфедерацията
на независимите синдикати в България. Госпожа Крумова е член на синдикална
3
организация. В чл.32 от посоченото КТД е посочено, че работодателите планират и
изплащат в рамките на годишния бюджет на образователната институция допълнително
трудово възнаграждение на работещите в системата на предучилищното и училищното
образование - три плащания, отразени във вътрешните правила за работните заплати на
образователната институция. Според изложенията в исковата молба г-жа Крумова не е
получила нито едно плащане за периода, в който е полагала труд в училището - ответник. От
друга страна разпоредбата на чл.32 от КТД предоставя на работодателите единствено
възможност да отразят размера и датата на плащанията на допълнителното трудово
възнгражпение КТД не дава възможност на работодателя да преценява дали да изплати
допълнителното трудово възнаграждение. Според текста на чл.32 от КТ, заплащането на
такова възнаграждение е задължително, като единствено могат да бъдат променени неговите
размери и датата, на която трябва да бъде извършен един от предвидените три транша.
Посоченият по-горе КТД, сключен на 17.08.2020 г. е задължителен за ответника, но
въпросните плащания не са извършени.
Ищцата претендира още за периода от момента на постъпване - 15.09.2021 г. до края
31.12.2021 г. и за периода, от 01.01.2023 г., до 30.08.2023 г., не изплатени средствата, които са
за представително облекло на педагогическите специалисти. Такива средства са изплатени
за 2022 г., но за посочените периоди не са. Пропорционално разпределените суми за
месеците възлиза в общ размер на 358.33 лв.
Ответната страна не оспорва факта, че странтие са били в трудово правоотношение,
от 15.09.2021 г., до 01.08.2023 г., като при прекратяване на трудовия договор са изплатени
обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ, за 15 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г.,
в размер на 1 206 лв.
Според ответната страна Наличието на действащо трудово правоотношение, към
датата на подписване на горепосочения анекс - 10.08.2023 г., е абсолютна предпоставка за
получаване на цитираното увеличение. Посочената в Анекса дата - 01.01.2023 г., не
представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началния момент, от който се
увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници или
служители към момента на постигане на договореността – 10.08.2023 г.
Също така от ответната страна се твърди, че е изплатил всички, уговорени трудови
възнаграждения на ищцата до прекратяване на трудовото й правоотношение, както и
следващите от прекратяването обезщетения. Трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено преди възникването на основанието за увеличение на работните заплати на
педагогическите специалисти с горепосочения анекс, поради което според ответника за нея
не съществува правна възможност за определяне на нова работна заплата, което обуславя
неоснователността на предявения иск по чл.128, т.2 от КТ.
По отношение на иска за заплащане на сумата от 60.00 лева - неизплатена част от
дължимо трудово възнаграждение за работа в електронна среда от разстояние за месеците
октомври и ноември 2021 г. ответната страна изразява становище, че искът е неоснователен
по основание и размер, а в допълнение, предявяването му към настоящия момент е погасено
4
по давност. Съгласно чл.358, ал.1 от КТ, исковете по трудови спорове се предявяват в
следните срокове:
едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или
служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл.
357, ал. 2 КТ.
2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на
трудовото правоотношение;
3-годишен - по всички останали трудови спорове.
Давността за предявения иск за сумата от 60 лева се определя от разпоредбата на чл.
358, ал.2, т.2 от КТ, а именно - при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в
деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Отнася се
до плащания за м. октомври и м. ноември 2021 г., за които към датата на предявяване на иска
е изтекла предвидената в закона 3-годишна давност.
По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза от вещото лица Я. П.
А., която е отговорила изчерпателно на поставените от ищцовата и ответните страни
въпроси. Според експерта, който е изготвил заключението си след като се е запознала и
проучила документите, приложени в кориците на делото, са дадени следните отговори:
Какъв е размерът на дължимото възнаграждение, в следствие на увеличението
предвидено в Анекс № Д.към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
училищно образование № Д. от 06.12.2022 г. — за месеците от 01.01.2023 г. до 01.08.2023 г.?
Вещото лице дава отговор, че разликата между начислените и изплатени суми за
трудово възнаграждение за периода, от 01.01.2023 г., до 01.08.2023 г. и преизчислените суми,
съгласно Анекс № Д./10.08.2023 г. за периода, от 01.01.2023 г., до 01.08.2023 г. (брутна сума
1758,77 лева - удръжки 394,00 лева), е чиста сума за изплащане общо в размер на 1 364,77
лева, по периоди и суми както следва:
117,67 лева за м. януари 2023 г.
205,91 лева за м. февруари 2023 г.
217,56 лева за м. март 2023 г.
205,92 лева за м. април 2023 г.
205,91 лева за м. май 2023 г.
205,92 лева за м. юни 2023 г.
205,87 лева за м. юли 2023 г.
Какъв е размерът на дължимото допълнително трудово възнаграждение на
работещите в системата на предучилищното и училищното образование - въпросните три
плащания, съответстващи на периода, за който е полаган труд при работодателя - 15.09.2021
г. до 01.08.2023 г.?
Вещото лице дава заключение, че съгласно „Вътрешни правила за работна заплата"
5
при финансова възможност на учебното заведение е можело да се изплатят следните суми
към съответните дати, общо до 800,00 лева:
600,00 лева за 2022 година - по двеста лева за всяка от датите;
200,00 лева за 2023 г. - за 24 май.
Какъв е размерът на дължимото и неизплатено възнаграждение за представително
облекло на педагогическите специалисти за посочените периоди: от 15.09.2021 г., до
31.12.2021 г. и от 01.01.2023 г., до 01.08.2023 г.
Вещото лице дава отговор, че неизплатената сума за представително облекло за
периода, от 15.09.2021 г., до 01.08.2023 г., е в размер на 366,67 лева (450,00 лева - 83,33
лева).
От правна страна.
На основание чл.128, т.2 и чл.245 от КТ работодателят дължи плащане на
договореното трудово възнаграждение за извършената от работника/служителя работа. Това
е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и
използвана от него работна сила на работника или служителя. Разпоредбата на чл.57 от КТ
предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. В случая
по делото е установено несъмнено, че в процесния период, от 15.09.2021 г., до 01.08.2023 г.,
ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжността "учител,
начален етап на основно образование I -IV клас", като страните са обвързани от
разпоредбите на колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № РД 13-01/15.109.2021 г.
Основният спорен въпрос по делото е дали процесното изменение на КТД, направено
с анекс № Д./10.08.2023 г., с което са определени нови по-високи размери на работните
заплати на служителите със задна дата /смятано от 01.01.2023 г./ се прилага и за тези
работници или служители, които към датата на приемане на анекса вече са с прекратено
трудово правоотношение. С приемането на Закон за държавния бюджет за 2023 г. (обн. ДВ.
бр. ./01.08.2023 г.) и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № ./2017 г. за
нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. ./01.09.2023 г.), законодателят е постановил
същите да се прилагат смятано от 01.01.2023 г. С това е преуредил вече възникналите в
предходен момент правоотношения между правните субекти. Също така с новия чл.27, ал.2
КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с анекса от
10.08.2023 г., е предвидено увеличение, смятано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни
заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование специалисти
и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски и именно
към тази дата /10.08.2023 г./ се определя кръгът на лицата ,за които се прилагат
договореностите в Анекса, т.е. - за всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали
качеството „работници и служители“ в тази система. Качеството „работник и служител“
/съответно и педагогически специалисти / се определя единствено от разпоредбите на
6
Кодекса на труда при наличието на трудово правоотношение. С други думи, ако трудовият
договор на работника или служителя е прекратен /независимо от причината /, то той не
попада в кръга лица, определени в нормативната уредба както на КТД, така и Анекса към
него .В тази връзка подочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в
сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните заплати
на лицата, които притежават качеството на „работници и служители„ към момента на
постигането на договореността - 10.08.2023 г. ,т.е. основанието за увеличение на заплатата
възниква на 10.08.2023 г. с подписването на Анекса от 10.08.2023 г. към КТД -10.02023
г.,поради което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица.
Предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на предучилищното и
училищното образование съгласно чл.27 ал.1 от Анекса се определя, смятано от 01.01.2023
г., единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически
специалист. Аналогично е и предвиденото в §3 от заключителните разпоредби на Наредбата
за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда
/ДВ бр. ./01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./, където е предвидено, че минималните размери
на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023
г., но тази разпоредба се отнася само до тези лица, които имат качеството педагогически
специалисти към момента на приемане на нормативния акт.
Както бе цитирано по- горе, текстът на чл. 27 ал. 2 от анекса към КТД от 10.08.2023 г.
предвижда „осигурените средства от държавния бъджет на Р.България за 2023 г. в размер на
524 милн. лв. да се изразходват единствено и само за увеличение, смятано от 01.01.2023 г.,
на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. С други думи,
осигурените средства следва да бъдат използвани единствено и само за увеличение на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти, което означава ,че към
датата на подписания анекс съответния работник или служител да има подписан
индивидуален трудов договор с работодателя си, да е заето лице в системата на
предучилищното и училищното образование, а ищцата безспорно не е била заето лице в тази
система към датата на подписването на анекса и най- важното, не е имала подписан
индивидуален трудов договор, с който да й бъде определено конкретно индивидуално
трудово възнаграждение, тъй като същото е било прекратено, смятано от 01.08.2023 г.
Кодексът на труда точно и ясно урежда момента, в който влиза в сила и действа
колективният трудов договор. Текстът на чл.54, ал.1 КТ регламентира, че колективният
трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено
друго. Правилото е, че клаузите на колективния трудов договор действат занапред, за в
бъдеще, но страните по договора може да уговорят друго. Под „друго“ законът има предвид
друг момент, друга дата, различна от датата на сключването/подписването му, от която ще
влезе в сила. В случая не става дума за „обратно действие“ на анекса към КТД, а началния
момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници
и служители към момента на постигане на уговореността - 10.08.2023 г., т.е. основанието за
7
увеличение на заплатите възниква на 10.08.2023 г. с подписването на анекса към КТД, порди
което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица.
Ето защо според настоящия съдебен състав намира, че не съществува правна
възможност лица с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне на
новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни
заплати за минал период. Предвиденото увеличение се извършва от работодателя
единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към
момента на увеличението на работните заплати ,както е предвидено в разпоредбата на
чл.118 ал. 3 КТ /в противен случай увеличение ще могат да търсят и работниците с
прекратени трудови договори и за предходните години, когато е предвидено такова с
предходни бюджети/. Ето защо съдът намира, че исковата претенция в тази й част следва да
бъде отхвърлена.
По възражението за изтекла давност за предявяване на иска:
Разпоредбата на чл.358, ал.1 от КТ сочи, че исковете по трудови спорове се
предявяват в следните срокове: 1. (изм. - ДВ, бр. . от 2006 г.) едномесечен - по спорове за
ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на
дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл.357, ал.2; 2. (изм. - ДВ, бр. . от
2001 г.) 2 месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото
правоотношение; 3. 3-годишен - по всички останали трудови спорове.
Сроковете по, ал.2 започват да текат: 1. за искове за отмяна на дисциплинарни
наказания и за изменение на мястото и характера на работата - от деня, в който на работника
или служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на
трудовото правоотношение - от деня на прекратяването;
Срокът по, ал.1 не се смята пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е
подадена до некомпетентен орган. В този случай исковата молба се препраща служебно на
съда – арг. ал. 3.
В настоящия случай молбата е подадена пред родово и местно компетентен съд по
чл.103 и чл.114 ГПК. Както се посочи по - горе трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено с предизвестие, смятано от 01.08.2023 г., едномесечния срок е изтекъл на
01.09.2023 г., а исковата молба е подадена до РС Радомир на 22.05.2024 г., като срокът
следва да се смята за пропуснат. Възражението на ответника е основателно и същото води
до извод, че предявения иск с пр.осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен като погасен по
давност, като в тази си част предявения иск от ищцата следва да бъде отхвърлен.
Относно останалите претенции съдът намира следното:
Видно от заключението на вещото лице Я. А., съгласно „Вътрешни правила за
работна заплата" при финансова възможност на учебното заведение е можело да се изплатят
следните суми към съответните дати, общо до 800,00 лева: 600,00 лева за 2022 година - по
двеста лева за всяка от датите и 200,00 лева за 2023 г. - за 24 май.
8
Относно наличие на дължимо и неизплатено възнаграждение за представително
облекло на педагогическите специалисти за посочените периоди: от 15.09.2021 г., до
31.12.2021 г. и от 01.01.2023 г., до 01.08.2023 г., вещото лице е дало отговор, че
неизплатената сума за представително облекло за периода, от 15.09.2021 г., до 01.08.2023 г., е
в размер на 366,67 лева (450,00 лева - 83,33 лева).
От страна на ответника не са представени доказателства за извършено пращане, като
в тази връзка не са изложени и подобни възражения. Ето защо, в същия смисъл съдът
намира, че в тази й част исковата претенция се явява изцяло доказана и следва да бъде
уважена.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата съразмерно с уважената част на иска разноски по делото.
Предявени са претенции за четири вида плащания, като в настоящия случай са отхвърлени
две от тях.
Преценявайки фактическата и правна сложност на делото и общите принципи в
гражданския процес съдът намира, че, с оглед това, че са налице два отхвърлени и два
уважени иска, следва да бъдат присъдени разноски по делото на страните така, както са
направени.
Предвид уважените искове и с оглед това, че се отнася до трудов спор, при който,
съгласно чл.83, ал.1, т.1 КТ, ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски, с оглед
изпода на делото при наличие на уважени искове, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС- Радомир сумата от 100 лв.- по 50 лв. за всеки един от исковете,
както и сумата от 300 лв.- направени разноски за съдебно – счетоводна експертиза.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Основно училище „Х. Б.“, БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на
управление: с.Г., общ.Р., обл.П., да заплати на Р. Х. П. - К., ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв.Т. Н. Г., вписан в Монтанска адвокатска колегия, със съдебен
адрес: град С., ул.„П. Б.“ № .. ет.., офис., следните суми:
- сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща предвидено и неизплатено
допълнително трудово възнаграждение на работещите в системата на предучилищното и
училищно образование, за 2022 година - по двеста лева за всяка от датите 24.05, 15.09 и
25.12 и 200,00 лева за 2023 г. - за 24.05;
- сумата от 366.67 лв. /триста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща неизплатено възнаграждение за представително облекло на педагогическите
специалисти, за посочените периоди: от 15.09.2021 г., до 31.12.2021 г. и от 01.01.2023 г., до
01.08.2023 г.
9
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Х. П. - К., ЕГН **********, чрез процесуален представител
адв.Т. Н. Г., вписан в Монтанска адвокатска колегия, със съдебен адрес: град С., ул.„П. Б.“ №
.. ет.., офис . срещу Основно училище „Х. Б.“, БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на
управление: с.Г., общ.Р., обл.П., за сумата от 1364.77 лв /хилияда триста шестдесет и четири
лева и седемсдесет и седем стотинки/, представляваща дължима и незаплатена част от
трудово възнаграждение на ищцата за периода, от 01.01.2023 г., до 01.08.2023 г.;
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Х. П. - К., ЕГН **********, чрез процесуален представител
адв.Т. Н. Г., вписан в Монтанска адвокатска колегия, със съдебен адрес: град С., ул.„П. Б.“ №
. ет., офис ., срещу Основно училище „Х. Б.“, БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на
управление: с.Г., общ.Р., обл.П. за сумата от 60.00 лв. /шестдесет лева/, която представлява
неизплатена част от дължимото трудово възнаграждение - „ОРЕС" (работа в ел. среда) за
месеците октомври и ноември 2021 г.
ОСЪЖДА Основно училище „Х. Б.“, БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на
управление: с.Г., общ.Р., обл.П., да заплати на Р. Х. П. - К., ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. Т. Н. Г., вписан в Монтанска адвокатска колегия, със съдебен
адрес: град С., ул, „П. Б.“ № .. ет. . офис., сумата от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева /,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. Х. П., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Т. Н. Г.,
вписан в Монтанска адвокатска колегия, със съдебен адрес: град С., ул, „П.Б.“ № . ет. ., офис
., да заплати сумата от 500 лв. /петстотин лева/- съразмерно с отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА Основно училище „Х Б.“, БУЛСТАТ., със седалище и адрес на управление:
с.Г., общ.Р., обл.П., да заплати по сметка на РС- Р, сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща държавна такса върху уважените искове и сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
10