№ 71
гр. Пазарджик, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500092 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 във връзка с чл.248 ал.3 от Граждански
процесуален кодекс .
Обжалвано е с частна жалба определение на РС Велинград по гр.д. №
351 по описа за 2020 година, постановено по реда на чл.248 от ГПК.
В частната си жалба адв. Ф. , процесуален представител на С.Г. твърди,
че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
Първата инстанция незаконосъобразно постановила отказ да присъди
адвокатско възнаграждение поотделно за всеки от двата уважени
установителни иска по правилата на чл. 2, ал. 5 от НРМАВ и да определи
неговия размер по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1-7 от НРМАВ за всеки от
исковете по съображения, че съгласно правилото на чл. 72, ал. 2 от ГПК,
приложимо по аналогия към чл. 2, ал. 5 от НРМАВ, в настоящата хипотеза се
защитава-един интерес. Първоинстанционният съд неправилно тълкувал
съдържанието на понятието „интерес“, вложено в разпоредбата на чл. 72, ал. 2
от ГПК и оттук стига до неправилният извод, че макар да е налице обективно
кумулативно съединяване на искове, дължимото адвокатско възнаграждение
се определя като сбор от цената на всички искове.
Какво е съдържанието на понятието „интерес“ се установявало както от
обсъжданията на новата редакция на чл. 72 ГПК в „Комисия по правни
въпроси“ към НС, така-и от съдебната практика на ВКС, включително и
1
посочената в молбата с правно основание чл. 248 от ГПК до
първоинстанционния съд.
След анализ на обсъжданията в Комисията по правни въпроси по повод
законопроект за изменение на ГПК и по-точно чл.72 от ГПК , се подържа,че
понятието „интерес“ няма съдържанието, вложено в него от
първоинстанционният съд, защото волята на законодателя е под това понятие
да се разбира отделното благо, за което се търси защита, т.е. отделният
предявен иск, а не връзката на преюдициалност между заведените в едно
исково производство искове.
Позовава се жалбоподателя и на съдебна практика , касаеща
дължимостта на държавни такси при съединяване на искове ,.
Жалбоподателката се позовава на конкретна съдебна практика , като
прави извод, че след като се дължи адвокатско възнаграждение за всеки
отделен иск, намиращ своето основание в едно кредитно правоотношение, то
в настоящият случай, на още по-силно основание се дължат отделни
възнаграждения за предявените отделни искове, заведени за защита на
материални права, произтичащи от две отделни правоотношения - кредитно и
поръчителско,
Счита, че първоинстанционният съд се е отклонил от посочената
съдебна практика и не е вложил в съдържанието на понятието „интерес“ по
чл. 72, ал. 2 от ГПК, смисълът, вложен в това понятие от ВКС и от
законодателя. Дължали се отделни адвокатски възнаграждения, определени
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 -7 от НРМАВ за всеки от исковете поотделно, а не
чрез сумиране на тяхната цена, както е приел първоинстанционният съд. В
настоящият случай, независимо от обстоятелството, че договорът за
поръчителство е акцесорен на договора за потребителски кредит и
независимо от фактът, че кредитодателят е свързано лице с юридическото
лице – поръчител, с предявените в условията на кумулативно и субективно
съединяване искове се защитавали различни блага на кредитополучателя -
ищец. С тези искове се търси кумулативно защита за установяване на
несъществуването на правото на кредитодателя да претендира вземания с
източник недействителното кредитно правоотношение и несъществуването
на правото на дружеството - поръчител да претендира вземания, произтичащи
от недействителното поръчителско правоотношение, поради което се дължат
2
отделни адвокатски възнаграждения за всеки от двата установителни искове
поотделно.
И по двата иска се дължало адвокатско възнаграждение в минимален
размер съобразно НМРАВ .
Писмен отговор не е постъпил.
Съдът като съобрази доводи и доказателствата по делото , прие
следното:
Предявени са искове от С.Г. , представлявана от адв.Ф. против „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшън България“ ЕООД с цена съответно
960 и 368 лева.
С първия иск се цели прогласяване нищожност на договор за паричен
кредит , а с втория – прогласяване нищожност на правоотношение по договор
за поръчителство .
Ищцата е представлявана от адвокат при условията на чл.38 ал.2 от ЗА ,
като материално затруднено лице и е освободена и от такси и разноски от
съда.
Ищцата и процесуалния и представител не са участвали в съдебното
производство ,като по делото е постъпила писмена молба от адв. Ф. само
преди първото по делото заседание / в него делото е отложено за да се
изслуша заключението по назначената експертиза/ .
Още с исковата молба е направено искане за присъждане на разноски ,
като дори е мотивирано искане за присъждане на адвокатски хонорар над
определения минимум.
Списък на разноски по делото не е представен.
С постановеното съдебно решение са уважени и двата обективно
съединени иска.
Разноски са присъдени само в тежест на „Изи Асет Мениджмънт“ АД ,
като на адв.Ф. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 322,96
лева.
Решението на първоинстанционния съд е постановено на 11.11.2021
година.
На 17.11.2021 година е постъпила молба по чл.248 от ГПК от адв. Ф. с
3
искане за изменение на решението в частта относно разноските и присъждане
на адвокатско възнаграждение , съобразно установения минимален размер в
НМРАВ за всеки от предявените искове.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД намира ,че молбата
основателна и след като са предявени два оценяеми иска ,то и следва да се
изхожда от цената на исковете , за да се определи и възнаграждението.
Съдът е оставил молбата без уважение с обжалваното определение ,
като е приел, че тъй като се касае за предявени искове в защита на един
интерес , то и следва да се изхожда от цената на исковете и дължимото
възнаграждение е определено правилно.
Съдът намира обжалваното определение за недопустимо , тъй като е
постановено по молба по чл.248 от ГПК ,която е недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане.
Ищцата ,чрез процесуалния си представител е направила искане за
присъждане на разноски – възнаграждение на представляващия я при
условията на чл.38 ал.2 от ЗА адвокат още в исковата молба , в която са
изложени доводи за дължимост на такива разноски и в то в размер над
минималния.Не е посочен конкретен размер.
Безспорно по делото не е представен и списък по смисъла на чл.80 от
ГПК от ищцата , респективно процесуалния и представител.
Молбата по чл. 248 ГПК е процесуално недопустима на основание чл.
80 ГПК, тъй като по същество се иска изменение, а не допълване на
решението в частта за разноските, без да е представен списък на разноските
пред инстанцията, постановила акта , с който се е произнесла по разноските.
Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по направеното пред него
искане за разноски. Изменение по реда на чл. 248 ГПК на акта по чл. 81 ГПК е
допустимо, на основание чл. 80 ГПК, само ако е представен списък на
разноските в инстанцията, в която се прави самото искане за присъждане на
разноските. В случая, такъв списък не е представен, поради което молбата
по чл. 248 ГПК за изменение на решението, в частта за разноските е
недопустима и следва да се остави без разглеждане. Същността на списъка за
разноски е конкретизация на самото искане за разноските, с което е сезиран
съда от съответната инстанция, чрез посочване на вида и размера на
4
разноските.
Макар че в настоящия случай се дължи адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, което се присъжда директно на процесуалния
представител на страната, по отношение на неговото присъждане отново се
прилагат правила на чл. 78 и сл. ГПК, респ. правилата на чл. 248 ГПК.
Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се присъжда по искане на
страната и следва да бъде включено в списъка на разноските. С оглед
разпоредбите на ГПК адвокатското възнаграждение е част разноските по
делото, а не представлява самостоятелна претенция на адвоката към
ответната страна. Липсата на отделен процесуален ред за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, респ. за изменение на
определението в частта за разноските, обуславя валидността на тълкуването,
направено в т. 9 от ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и по
отношение на разноските по чл. 38, ал. 2 ЗА, а именно - че молбата за
изменение на съдебното определение в частта за разноските, когато страната
не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.
В този смисъл е последователната и многобройна съдебна практика:
Определение № 358 от 30.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 288/2018 г., II т. о., ТК;
Определение № 321 от 26.09.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3437/2017 г., III г.
о., ГК; Определение № 195 от 6.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1033/2017 г.,
III г. о., ГК; Определение № 416 от 20.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
1124/2019 г., II т. о., ТК; Определение № 593 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1758/2017 г., I т. о., ТК; Определение № 553 от 11.09.2019 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1816/2019 г., II т. о., ТК; Определение № 60300 от 4.11.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 3474/2020 г., III г. о.;Определение № 60 от 27.01.2021 г. на ВКС по
ч. т. д. № 20/2021 г., II т. о., ТК.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № 260515 от 16.12.2021 година ,
постановено по гр.д.№351 по описа на Велинградски районен съд за 2021
година , с което оставена без уважение молба в вх.№264086/17.11.2021
5
година на С.Г. чрез адвокат Ф. за изменение в частта относно разноските на
постановеното по делото решение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№264086/17.11.2021 година
на С.Г. чрез адвокат Ф. за изменение в частта относно разноските на
постановеното по делото решение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6