Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 15.12.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийски
градски съд, гражданско отделение, втори „Г” въззивен състав в публичното
заседание, проведено на втори юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
мл. съдия КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Алина Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 10689 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение
№ 71910 от 13.04.2020 г., постановено по гр. д. № 65130/2017 г. на Софийски
районен съд, 30 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Т.Н.С. искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането ѝ да заплати сума,
в общ размер на 1633,95 лв., от които: 1355,73 лв. - главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва
от 15.09.2017г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащането ѝ;
259,28 лв. - законна лихва за забава върху главницата от 15.09.2014г. до
12.06.2017г., както и сума за дялово разпределение на топлинна енергия, а
именно: 15,64 лв. - главница за периода от м.06.2014г. до м.05.2015г. и 3,30
лв. законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на депозиране на иска -
15.09.2017г. до изплащане на сумата.
Решението
е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД като неправилно, с искане същото да бъде
отменено и постановено друго, с което се уважат предявените искове. В жалбата
се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недоказано
наличието на облигационно правоотношение между страните. Сочи се, че от
представената по делото заповед № 04-39/1992г. на кмета на район „Възраждане“, се
установява, че наемател на общинско жилище - топлоснабдения имот е наследодателят
на ответницата - С.А.Б., поради което същата е
била клиент на топлинна енергия и е дължала заплащане на доставена енергия за
процесния период.
С
писмения си отговор въззиваемата, чрез назначения ѝ особен представител
адв. И. Радев, не взима становище по въззивната жалба.
За да се
произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Ищецът ”Топлофикация – София” ЕАД
е предявил срещу Т.Н.С. искове за заплащане на суми,
представляващи стойността на потребена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „З.Б-*********, за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. /главница/, тъй като е титуляр на вещно право на
собственост в сграда етажна собственост, присъединена към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отделение, чрез което ищецът доставя топлинна енергия.
Твърди, че наследникът дължи неплатената цена на доставяната за имота на
починалата топлинна енергия за процесния период, ведно с дължимото обезщетение
за забавено изпълнение, считано от 15.09.2014 г. – 12.06.2017 г., както и сума
за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 06.2014 г. – 05.2015 г.,
ведно с обезщетение за забава върху главниците, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изпълнение на вземането.
В отговора на исковата молба
особеният представител на ответника Т.С. оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Счита, че не е налице реално доставяне на топлинна
енергия до имота, като евентуално спори сумите по предявените искове да са
погасени по давност. Излага твърдения, че не са представени доказателства, въз
основа на които да се установи дали топлинната енергия, доставяна до имота е измервана
правилно.
С определението по чл. 140 от ГПК
като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Т.с.“ ЕООД. С
доклада съдът е възложил в доказателствена тежест на ищеца да докаже, че за претендираните
периоди и посочения имот е доставяна топлинна енергия, която не е заплатена; че
ответникът е ползвател или собственик на
топлоснабдения имот; да докаже кода на платеца, даден за този имот.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете
се предявени срещу Т.Н.С.. Видно от твърденията в исковата молба, качеството ѝ
на собственик/ ползвател на имота и респ. на потребители на топлинна енергия е
основано на наследствено правоприемство от С.А.Б., която е починала през 2015
г. /съгласно представеното с исковата молба удостоверение за наследници/.
Поради това, исковете са допустими. Разгледани по същество, същите са
неоснователни.
От
представените писмени доказателства и от приетата по делото СТЕ се установява,
че имот с адрес - гр. София, ж.к. ***********, е топлоснабден, като в процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. в имота е
доставяна топлинна енергия.
Правото
на топлопреносното предприятие по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ да претендира заплащане
на доставена топлинна енергия е предпоставено от наличие на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди между него и клиентите
на топлинна енергия. В случая по делото не са налице доказателства, от които да
се направи извод, че наследодателката на ответницата или пък самата тя са били
клиенти на топлинна енергия в посочения период.
Следва
да се посочи, че съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който
купува енергия за собствени битови
нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното
право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия.
Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по
смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване
факта на ползване на съответния имот.
В случая
няма никакви данни по делото за наличие на продажбено правоотношение на топлинна
енергия за процесния имот между ответницата и ищцовото дружество, възникнало на
основание качеството ѝ на собственик или носител на вещно право върху
имота по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, или в качеството ѝ на трето лице
по силата на сключен с топлопреносното предприятие договор. Доказателства, че
тя или нейният наследодател са били собственик на имота, не са представени по
делото, нито са представени доказателства за ползване от нея на топлоснабдения
имот и сключване на договор за доставка на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие. От представените от ищеца писмени доказателства – писмо на кмета
на район „Възраждане“ от 01.02.2017 г. (л. 15) се установява, че за част от
периода (м. 01.05.2014 г. – 05.04.2015 г.) наследодателката на ответницата е
обитавала жилището, на основание настанителна заповед № 04-39/25.05.92 г., т.е.
имотът е общински, който е отдаван под наем за жилищни нужди. Не са представени
доказателства имотът впоследствие да е придобит от ответницата или нейната
наследодателка, дори напротив – от писмото се установява, че имотът
впоследствие е отдаден под наем на трето лице, отново с настанителна заповед.
Поради това, наследодателката на ответницата е ползвала жилището за периода до
нейната смърт (05.04.2015 г.) на облигационно основание.
Както бе посочено, ищецът не
доказа, че за периода между нея и „Т.С.“ ЕАД е бил сключен договор, чието
съществуване не се презюмира и е разпределено в доказателствена тежест на
ищеца. За останалия период, предмет на претенцията – 06.04.2015 г. - 30.04.2016
г. се установява, че жилището е необитавано. Следователно предявените искове за
заплащане на суми за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016
г., както и услуга дялово разпределение, са неоснователни. Поради това неоснователни са и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия и върху таксата за дялово разпределение
за претендираните периоди.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71910 от 13.04.2020 г., постановено по гр. д.
№ 65 130/2017 г. на Софийски районен съд, 30 състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.