Р Е Ш Е Н И Е
№ 261264
20.04.2021 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7968 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
иск с правна квалификация чл. 33, ал. 1 ЗЗД, предявен от С.А.К. срещу „Изи асет мениджмънт“ АД.
Ищцата твърди, че на 18.06.2020г. сключила с ответника
споразумение съгласно което дружеството й опрощавало задължения в размер на
936.85 лева по договор от 11.10.2018г., а в замяна на това ищцата заявила, че
се отказва от иск по всички бъдещи дела, по които има качеството ищец и
декларирала, че няма претенции по отношение на който и да е сключен с ответника
договор. Счита, че договорът е унищожаем, защото е сключен поради крайна нужда
при явно неизгодни условия. Твърди, че със семейството си (съпруг и дъщеря)
живеят в крайна бедност, като общият им доход възлиза на сумата от 605.24 лева,
което за трима души било под прага на бедността. Не разполагала с достатъчно
средства за закупуването на храна, облекло и покриването на разходи за ток и
вода. Поради това и предвид множеството парични задължения към близки и
приятели, била принудена да сключи споразумението. Уговорките в него обаче били
явно неизгодни, защото реално се опрощавало задължение в размер на 473.85 лева,
а останалата част от сумата представлява неустойка, начислена въз основа на
нищожна клауза. Същевременно тя се отказвала от претенции по всички сключени
между страните договори, който били 6 на брой и по тях била платила неуС.в
размер на 3800 лева по идентични нищожни клаузи. Поради това се иска
унищожаване на споразумението. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
претенцията. Твърди се, че ищцата не била в състояние на крайна нужда, защото
при кандидатстванията за кредит декларирала допълнителни доходи извън
получаваната пенсия. Освен това се оспорва да са налице явно неизгодни условия,
защото за опрощаването на задължението в размер на 936.85 лева тя се отказвала
от претенции, които били с неясен изход, а не можело да се предполага
недействителност на клаузите на неустойки, като част от тези вземания били
погасени по давност. На следващо място намира, че клаузата е действителна и
неустойката не излиза извън основните й функции. Иска се отхвърляне на иска и
присъждането на разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения документи се установява, че
страните са сключили споразумение от 18.06.2020г., с което ищцата е признала
съществуването на задължения в размер на общо 936.85 лева по договор за заем от
11.10.2018г., чиито падеж е настъпил през 2019г. Ответникът е опростил
задълженията на ищцата, като в замяна на това тя се е задължила да направи
отказ от всички съдебни дела, по които е ищца и е заявила, че няма каквито и да
било претенции по отношение на който и да е сключен договор за заем.
Споразумението всъщност представлява спогодба по чл. 365 ЗЗД, тъй като с него
страните избягват един съществуващ (доколкото е имало предявен иск) и възможен
спор като си правят взаимни отстъпки. В случая ответникът е опростил
задължение, а ищцата е заявила, че се отказва и няма претенции по отношение на
предишните съществували между страните правоотношения (без конкретно
изброяване). Предвид горното, за решаването на спора е от значение какъв е
размерът на вземанията, които всяка страна се е съгласила да не претендира
от другата.
Ответникът опрощава
задължение в размер на общо 936.85 лева, а ищцата се съгласява, че няма
претенции по другите сключени между страните договори. Използваният в клаузата
израз „по отношение на който и да е от сключените между нея и заемодателя
договори“, разкрива че в предмета на съглашението са включени всички предишни заеми. Видно от
представените от ответника договори, във всички е уговорена неуС.при
непредставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Тези
задължения са били погасени от ищцата по всички договори освен последния, където
част от неустойката в размер на 463 лева е била опростена от ответника. Тези
клаузи са нищожни поради противоречието им с добрите нрави и това прави всички
платени въз основа на тях суми от общо 3991.67 лева, получени от ответника без
основание.
Така, както са уговорени,
неустойките са предназначени да санкционират заемателя за виновното неспазване
на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Предвидено е още предварително, че неустойките ще се заплаща разсрочено, заедно
със всяка вноска по съответния договор. Такива клаузи изцяло противоречат на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението
на вторично задължение. Един вид обезпечава
изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т. е.
и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като
само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди. Основната цел на така уговорената неуС.е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е в контраст с всякакви разумни
граници на добрите нрави и не се толерира от закона.
Ето защо следва да се
приеме, че с подписването на споразумението ищцата е направила отстъпи, като се
е съгласила да не претендира сумата от 3991.67 лева.
Според чл. 33 ЗЗД унищожаем е
договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Правната
норма посочва две съществени и основни предпоставки, които следва да са
осъществени кумулативно, за да може да бъде унищожена сделката. Първата
предпоставка е състояние на крайна нужда, т. е. липса или недостатъчност на
материални средства за задоволяване на основни потребности, като напр. недостиг
на парични средства за издръжка- лична и на семейството, за лечение на лицето
или на негов близък, за плащане на изискуеми задължения и др., което състояние
е въздействало върху волята на страната по сделката, упражнявайки натиск, и я е
мотивирало да я сключи, като е необходимо да може да се заключи, че при
нормални обстоятелства /достатъчно средства за издръжка и за погасяване на
задълженията/, т. е. при липса на състояние на крайна нужда, тя не би сключила
сделката. От гореизложеното е видно, че първата предпоставка- състоянието на
крайна нужда също е необходимо да отговаря на две изисквания - от една страна
да представлява недостиг или липса на средства за посрещане на лични и семейни
потребности или за изпълнение на задължения към трети лица и от друга страна -
този недостиг или липса на средства да упражнява сериозен натиск върху волята
на лицето да реши да сключи определена сделка, без който натиск то не би я
сключило или не би я извършило при конкретните условия и клаузи. Втората
предпоставка е наличието на явно неизгодни условия от опорочената сделка за
лицето, намиращо се в крайна нужда, които се преценяват конкретно за всеки
случай към момента на сключване на сделката и съставляват съотношение между
престациите на страните.
От събраните по делото
доказателства се установява, че ищцата е живяла в едно домакинство заедно със съпруга
си Н. К. и дъщеря си М. Д.. Страната получава пенсия в размер на 210.09 лева,
съпругът й- 208.63 лева, а дъщеря им- 186.52 лева. Единствените други средства
за издръжка, за които има данни по делото са от рента на Н. К. в размер на 300
лева (свид. Б.). М. Д. работи като кредитен консултант на граждански договор с
трето лице, но от представената справка е видно, че всички хонорари са били
приспадани за погасяването на задължения по сключен със същото трето лице
договор за кредит. Останалите доказателства не установяват страната или
членовете на нейното семейство да разполагат с други източници на доходи с
постоянен характер. Извършените множество сделки с недвижими имоти не променят
извода, предвид времевите периоди на сключването им и стойностите посочени в
нотариалните актове. Те доказват получаването на неголеми суми- до 333 лева,
имат епизодичен характер и погледнати през времето, когато за извършени, не
обосновават някаква съществена промяна в материалното състояние на ищцата и
нейното семейство. Същевременно предвижданият праг на бедността в страната за
2020г. е в размер на 363 лева, а за 2019г.- 351 лева.
При съвкупната преценка
на всички доказателства по делото се налага изводът, че към момента на
сключване на споразумението ищцата и семейството й се намират в много тежко
материално състояние при невъзможност с наличните си средства да погасяват дори
ежедневните си нужди за храна, облекло, ток, вода, отопление и други. В същото
време, заради неизпълнението на задълженията по последния договор, ищцата е
била изправена пред постоянна заплаха от предприемането на съдебна процедура,
което е създавало в нея опасения от възникването на допълнителни задължения.
Горепосоченото изключително
утежнено материално състояние за ищцата, без всякакво съмнение е оказало
сериозен натиск върху волята й за сключване на процесното споразумение, без
който натиск последното нямаше да бъде подписано. Следователно установена в
процеса е първата материалноправна предпоставка от фактическия състав на чл. 33 ЗЗД.
Осъществена е и втората
от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки от фактическия състав
на чл. 33 ЗЗД.
Предвид
недействителността на клаузите за неустойки, по сключеното споразумение
ответникът реално е опростил единствено задълженията за главница и лихва в
размер на общо 473.85 лева, а ищцата се е съгласила, че няма претенции относно
всички предишни договори, с платени неустойки в размер на 3991.67 лева. Преценката
за явно неизгодни условия е винаги конкретна за всеки случай и изисква
установяване на такава престация на намиращата се в състояние на крайна нужда страна,
която да е очевидно несъответна и несъразмерна на насрещната престация. Такава
нееквивалентност е налице при атакуваното споразумение, защото взаимните
отстъпки на страните се разминават с 842% и обосновава сключването му при явно
неизгодни условия.
При осъществен целия
фактически състав на потестативното право по чл. 33 ЗЗД за
унищожаване на процесното споразумение поради крайна нужда на страната на
ищцата, предявеният иск с правно основание чл. 33
ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищцата следва
да бъдат присъдени и направените разноски в производството в размер
на 50.00 лева.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на
Адвокатско дружество „****“ следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
УНИЩОЖАВА на основание чл. 33 ЗЗД сключеното между страните по делото: С.
А.К., ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, споразумение от 18.06.2020г., като
сключено поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
ОСЪЖДА „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати на С. А.К., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати на Адвокатско дружество „***“, Булстат ***** сумата от 300.00 лева– адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ Стойка А.К. по производството.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.