Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….. гр.Гълъбово
РАЙОНЕН СЪД - ГЪЛЪБОВО
Наказателен състав
На 07.12.2020г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар М.Пенева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов
АН Дело № 214 по описа на РС –
Гълъбово за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
349а-895 от 15.09.2020г.
на Стоян Георгиев Стоянов – Директор на ОДМВР Стара Загора, с което на Р.С.П. с ЕГН **********, на
основание чл.209а, ал.4, предл.2, вр.
ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300 /триста/ лева – за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Жалбоподателят в жалбата си излага подробни
съображения за незаконосъобразност и неправилност на издаденото Наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено. В с.з. лично се явява и изразява
становище, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна изразява становище, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства: Наказателно постановление № 349а-895 от 15.09.2020г. на Стоян Георгиев Стоянов – Директор на ОДМВР Стара Загора, АУАН от 14.04.2020г., заповед № 347з-986/26.03.2020г. на Директор на ОДМВР Стара Загора.
Бяха разпитани в качеството на свидетели М.И.К. – съставил АУАН и Г.Д.К. – свидетел по АУАН.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Г № 444795 от 14.04.2020г. по описа на РУП-гр.Гълъбово, е констатирано, че Р.С.П. с ЕГН **********, на 14.04.2020г., в около 09,50 часа, в гр.Гълъбово, посещава обществено място – кв.Съединение, бл.11 без защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата / в това число кърпа, шал и др./, с което не е изпълнил т. 9 от Заповед № РД – 01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ.
Жалбоподателят Р.П. подписал съставения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. При съставяне на АУАН е отразено, той няма възражения. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не били направени допълнителни възражения по АУАН.
Издадено е обжалваното Наказателно постановление № 349а-895 от 15.09.2020г. на Стоян Георгиев Стоянов – Директор на ОДМВР Стара Загора, за това че Р.С.П. с ЕГН ********** на 14.04.2020г., в около 09,50 часа, в гр.Гълъбово, се намира на открито обществено място, като посещава кв.Съединение, до бл.11 без да има защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата, с което не е изпълнил въведената с т. 9 от заповед № РД – 01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето, с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Административно наказващия орган, на основание чл.209а, ал.4, предл.2, вр. ал.1 от ЗЗ е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева за извършеното административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Посочената фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление не съответства на посочената норма, като правна квалификация на деянието. Вместо да посочи в пълнота и да прецизира материално-правните норми, които са нарушени от жалбоподателя, административно-наказващият орган е посочил частично правната квалификация на деянието – чл.209а, ал.1 от ЗЗ - с което на практика не е посочил нарушените с извършеното деяние, законови разпоредби. Съставът на чл.209а, ал.1 от ЗЗ съдържа няколко отделни хипотези, респективно препращания към различни норми – чл.63, ал.4 или ал.7, чл.63а, ал.1 или ал.2 от ЗЗ. Следователно, съставът на чл.209а, ал.1 от ЗЗ няма самостоятелно приложение, а следва да се привърже към някоя от посочените норми, което задължава административно-наказващият орган да прецизира правната квалификация на деянието и да посочи във връзка с коя друга норма квалифицира претендираното нарушение. Това не е сторено в разглеждания случай.
С тези пропуски и несъответствия не е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН за посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Посоченият порок следва да се окачестви, като неотстранимо съществено процесуално нарушение опорочаващо формата на издаденото наказателно постановление и ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, което е абсолютно основание за неговата отмяна.
Следва да бъде отбелязано и че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материалноправна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно - отменителните си правомощия в производството по чл.63 от ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на разноски, но не е направено искане за присъждането им в настоящото производство, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 349а-895 от 15.09.2020г. на Стоян Георгиев Стоянов –
Директор на ОДМВР Стара Загора, с
което на Р.С.П. с ЕГН **********, на основание чл.209а, ал.4, предл.2, вр. ал.1 от Закона за
здравето /ЗЗ/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300
/триста/ лева – за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................. /Хр. Ангелов/