№ 2203
гр. София, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100507495 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № III – 139- 20098868 от 19.04.2021 г., постановено по гр. дело № 53658
-ти
по описа за 2020 г., Софийският районен съд, III ГО, 139 състав, е изменил размера на
месечната издръжка, присъдена с влязло в сила Решение от 12.03.2014 г. по гр. дело №
-ти
20246/2014 г. на СРС, ГО, 89 състав, като я е увеличил от 100.00 лева на 260.00 лева.
Осъдил е Н. Г. Н., ЕГН **********, да заплаща на детето си Р. Н. Н., ЕГН **********,
чрез нейната майка А.А.И., ЕГН **********, на основание чл. 150 от Семейния кодекс СК),
месечна издръжка в размер на 260.00 лева, считано от датата на исковата молба –
03.11.2020 г., до настъпване на пълнолетие или на законни предпоставки, водещи до
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Отхвърлил е предявения иск за разликата над уважения размер от 260.00 лева до
пълния предявен размер от 300.00 лева. Осъдил е Н. Г. Н. да заплати, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на Р. Н. Н., лично и със съгласие на нейната майка А.И., сумата от 240.00 лева –
разноски по делото. Осъдил е Р. Н. Н., лично и със съгласието на своята майка А.И., да
заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Н. Г. Н., сумата от 80.00 лева – разноски в
производството. Осъдил е Н. Г. Н. да заплати по сметка на СРС сумата от 230.40 лева –
държавна такса върху увеличения размер на издръжката. Допуснал е, на основание чл. 242,
ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на Решението в частта относно така присъдената
1
издръжка.
Ответникът Н. Г. Н. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен
от така постановеното Решение и го е обжалвал, с въззивна жалба, вх. № 25081238 от
12.05.2021 г. по описа на СРС, в частта, в която е увеличена месечната издръжка на
детето - за сумата над ¼ от минималната работна заплата до уважения размер от 260.00
лева. В жалбата се поддържа, че в обжалваната част съдебният акт е неправилен, тъй като е
постановен при съществени процесуални нарушения, при нарушения на материалния закон
и необоснованост. Излагат се подробни съображения в тази посока, като по същество се
изтъква, че преценката на първата инстанция досежно професията на ответника и
възможността му да реализира по – високи доходи се основавала на евентуални, теоретични
и бъдещи несигурни събития. Поддържа, че доходите му, установени по делото са в
минимален размер, а изводът на съда, че е в състояние да издържа и себе си, и ищцата е
необоснован. Излага също доводи, че нуждите на ищцата от издръжка в присъдения размер
не са доказани по делото. Навежда оплаквания, че първата инстанция неправилно е
допуснала предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената
издръжка, без да е имало искане затова. Съобразно изложеното моли въззивния съд да
отмени решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ищцата Р. Н. Н. (въззиваема страна в настоящото производство), лично и със
съгласието на своята майка А.И., е подала отговор на така подадената въззивна жалба, в
който е оспорила същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна
в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е насочена
срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваната част съдебен
акт.
Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния
закон, и при така очертания от жалбата предмет на спора, прие следното:
Софийският районен съд е сезиран с иск по чл. 150 СК, предявен от ищцата Р. Н.
Н., родена на 06.07.2005 г., лично, и със съгласието на нейната майка А.А.И., с искане да се
увеличи присъдената издръжка в размер на 100.00 лева с решението по гр. дело № 20246 по
-ти
описа за 2013 г. на СРС, III ГО, 89 състав, като се осъди ответникът, който е нейн баща –
Н. Г. Н., да й заплаща месечна издръжка в размер на 300.00 лева.
При постановяване на решението, с което искът е уважен частично, първата
инстанция съобразно с ангажираната доказателствена съвкупност по делото е приела, че е
във възможностите на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 260.00 лева.
Първоинстанционният съд е обосновал в тази връзка, че между страните няма спор относно
факта, че ответникът е баща на ищцата и, че от присъждането на първоначалната издръжка с
2
влязлото в сила Решение по гр. дело № 20246/2013 г. на СРС е изминал продължителен
период от време – 7 години. Освен това, детето е пораснало и са се увеличили и неговите
потребности. Издръжката от 100.00 лева е под минималната такава съобразно с нормата на
чл. 142, ал. 2 СК. Предвид това, че ищцата няма особени нужди от издръжка в по – различен
размер от този, в който имат нужда от издръжка нейни връстници, които са здрави, живеят в
град София и потребяват сходни блага от имуществен и неимуществен характер, съдът е
намерил, че на съобразяване подлежат статистическите данни. Зачел е официалните такива,
изходящи от Националния статистически институт (НСИ), както и официалната линия на
бедност, която се определя по нормативен път с ПМС.
На следващо място, първостепенният съд е изложил мотиви при съобразяване и на
постановките на незагубилото силата си и понастоящем ППВС № 5/1970 г., че при
определяне размера на дължимата издръжка съдилищата следва да вземат предвид усилията
на пряко отглеждащия родител, на когото да се определя по – малък дял от дължимата
издръжка. Така, първата инстанция е определил дял на ответника в цялостната месечна
издръжка в размер на 260.00 лева, намирайки, че това е издръжка покриваща основните
нужди на детето от храна, дрехи, образование, развлечения и пр., а остатъкът над 260.00
лева, следва да се поеме от другия родител – майката А.И..
По отношение на възможностите на бащата Софийският районен съд е преценил не
само реално установените по делото негови доходи, но и други обстоятелства, имащи
отношение към това, в съответствие с ППВС № 5/1970 г. Ответникът има квалификация
“шофьор”, която му дава възможност да реализира доходи над средните, които за град
София надхвърлят 1000.00 лева, няма алиментни задължения към други ненавършили
пълнолетие лица и не плаща наем. Също така е регистриран като ЕТ, а за публичноправните
задължения като такъв се прилага текстът на чл. 213, ал. 1, т. 2 ДОПК, определящ
несеквестируем размер на суми по банкови сметки, който се равнява на 250.00 лева за един
член от семейството му.
Предварителното изпълнение на Решението в частта относно присъдената издръжка е
допуснато, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд споделя така установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените въз основа на нея обосновани правни изводи,
като не намира основания за изграждане на различни такива въз основа на
доказателствената съвкупност по делото. Освен това първостепенният съд е събрал
всички допустими и относими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа
страна. Настоящият съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272
ГПК, правейки ги по този начин част от своя акт. С оглед оплакванията във въззивната
жалба въззивният съд излага и свои мотиви.
Във въззивната инстанция не са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че неправилно са преценени от
първата инстанция възможностите му да заплаща присъдения размер на издръжката от
260.00 лева месечно. Съгласно ППВС № 5/1970 г., правилно съобразено от
3
първоинстанционния съд, възможностите на дължащия издръжката родител се определят от
неговите доходи, имуществено състояние, квалификация и съобразно други обстоятелства,
имащи отношение към тази преценка. В тази връзка от доказателствената съвкупност,
събрана в хода на съдебното дирене в първа инстанция, се установи, че ответникът е
регистриран като ЕТ “Нени – Н.Н.” и е едноличен собственик на капитала и управител на
“Н.Т.”ЕООД. Няма данни дружеството да е в ликвидация или в несъстоятелност, въз основа
на които да се заключи, че е неплатежоспособно и не може да покрива задълженията си.
Регистрирането на две предприятия за извършване на търговска възмездна дейност с цел
печалба, сочат на извода, че материалното състояние на ответника не е такова, каквото
същият се домогва да убеди съда (независимо, че от справката от ТД на НАП – София по
делото е отразено да е прекъснал дейност на регистрирания ЕТ през 2013 г.).
Допълнително следва да се обоснове, че разликата от минималния размер издръжка
по чл. 142, ал. 2 СК (до който е налице признание от въззивника по смисъла на чл. 175 ГПК)
до присъдения размер не е фрапираща и същата едва ли би съставлявала непосилна
финансова тежест за бащата. Наложеният запор по трудовото му възнаграждение при “ТН
Т.”ЕООД (със запорно съобщение по чл. 202, ал. 2, вр. чл. 215, ал. 1, т. 2 ДОПК), също не
влошава финансовото състояние на ответника, предвид разпоредбите на чл. 213, ал. 1, т. 5 и
ал. 2 ДОПК, предвиждащи, че несеквестируемо е възнаграждението му от труд в размер на
250.00 лева, която сума е 96% от размера на постановената издръжка.
Доходът на въззивника от труд при работодателя “ТН Т.”ЕООД (съгласно данните на
НАП), съставлява негов осигурителен доход, което не води автоматично до извода, че това е
неговият реален месечен доход предвид квалификацията му на шофьор на тежкотоварен
автомобил и съответната й длъжност, която предполага реална възможност за намиране на
работа като такъв в страната, така и в чужбина. Мотивите на първоинстанционния съд в
тази насока, както и изложените съображения относно пазара на труда за същата тази
длъжност за района на град София, с оглед обосноваване възможностите на бащата да
заплаща определеният размер месечна издръжка на ненавършилото пълнолетие негово дете,
са правилни.
Предвид изложеното, както и липсата на данни по делото ответникът да е с влошено
здравословно състояние и да има алиментно задължение за издръжка към други лица, както
и съгласно негови изявления в писмения отговор, че обитава етаж от къща, собственост на
неговите родители и не плаща наем за това, изводът на първостепенния съд, че е във
възможностите на въззивника да престира месечна издръжка от 260.00 лева се явява
обоснован. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е съобразил възможностите на
този родител, като се има предвид и, че същият не полага непосредствените грижи по
отглеждане и възпитание на непълнолетната понастоящем въззиваема - ищца. Предвид
което този родител поначало следва да покрива по - голямата част от дължимата цялостна
месечна издръжка на ненавършилото пълнолетие дете.
Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя и според нуждите на
лицето, което има право на издръжка. Нуждата от издръжка при подрастващите се
4
предполага и не подлежи на нарочно, специално доказване в процеса. С нарастване на
възрастта дефинитивно се налагат повече разходи за транспорт, учебни пособия,
извънкласни занимания по интереси, като се разширява и кръгът от обществени отношения,
в които подрастващото дете участва. За територията на град София сумата, която е
необходима месечно, за да осигурява правилното физическо, училищно, интелектуално и
социално функциониране на едно дете на възрастта на ищцата е в размер от около 450.00
лева, която е предназначена да задоволява посочените базисни потребности. Опора на този
извод съдът намира и в официалните статистически данни, които НСИ предоставя. НСИ на
Република България, приравнен на правителствена агенция, се занимава с набиране,
обработване и предоставяне на точна информация за цялостното социално и икономическо
състояние и развитие на България. Следователно тази информация, която е публично
достъпна, е и достоверна. Тук е мястото да се посочи, че оплакванията на въззивника
досежно неправилно позоваване на тези данни и отчитането им от първата инстанция,
включително при определяне и на официалната линия на бедност, което е предвидено да се
съобразява по нормативен път, са неоснователни.
Доколкото действително по делото не е доказано ищцата да има нужди, надхвърлящи
обичайните такива за дете на нейната възраст, то напълно кореспондира с доказателствения
материал по делото изводът на първата инстанция, че делът на бащата в цялостната месечна
издръжка на ищцата следва да е в размер на 260.00 лева.
Неоснователно е и оплакването, че е незаконосъобразно допуснатото предварително
изпълнение на решението в частта относно така присъдената издръжка. По силата на
императивната норма на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Това
означава, че е правомощието на съда служебно да допусне предварителното изпълнение и
без да е необходимо изрично процесуално искане за това.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При
постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и
относими към спора доказателства. Съобразно изложеното, първоинстанционното
решение в обжалваната му част, като правилно, постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските.
При този изход на спора във въззивното производство искането на въззивника за
присъждане на разноски по делото се явява неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Въззиваемата е заявила искане за присъждане на разноски, които съгласно
представения договор за правна защита и съдействие (на л. 16 от въззивното дело), който е
годен да служи като разписка, са доказани в размер на 300.00 лева. Възражението на
въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото уговореното и платено
адвокатско възнаграждение от 300.00 лева е в минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
5
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № III–139-20098868 от 19.04.2021 г., постановено по
гр. дело № 53658 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение,
-ти
139 състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ без уважение искането на Н. Г. Н. за присъждане на разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН **********, да заплати на Р. Н. Н., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка А.А.И., ЕГН **********, сумата от
300.00 (триста) лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО, съобразно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6