МОТИВИ
към Решение № 260021
от 26.10.2020 г. на Районен съд – Харманли, постановено по НАХД № 382 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК, във връзка с чл. 78а НК.
Постъпило е Постановление от 17.09.2020
година на Прокурор при Районна прокуратура - Харманли, в което се сочи, че
срещу обвиняемия Н.И.П. с ЕГН ********** е образувано
досъдебно производство № 111/2020 г. по описа на РУ на МВР – Харманли за
извършено престъпление по чл. 343в ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Събраните в хода на
досъдебното производство доказателства установявали по категоричен и безспорен
начин извършването на престъплението от обвиняемия. Последния не бил осъждан за
престъпление от общ характер, не бил освобождаван от наказателна отговорност по
раздел ІV на глава VІІІ от НК, а от деянието нямало причинени имуществени
вреди, поради което целите на наказанието можели да се постигнат и с налагане
на административно наказание. И тъй като в случая били налице предпоставките на
чл. 78а от НК, прокурорът предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, РП –
Харманли, редовно призовани, не изпращат представител, който да заяви становище
по внесеното предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
Защитникът на подсъдимия Н.И.П. с ЕГН ********** – адв. Г.М., редовно призован, се явява, като
заявява, че ще се ползва изцяло и само от събраните на досъдебното производство
писмени материали и не желае събирането на допълнителни доказателства. В хода
на съдебните прения пледира за основателност на направеното от прокуратурата
предложение подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл. 78а от НК за престъпление по чл.
343в, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс и моли да бъде наложено
административно наказание на неговия подзащитен по чл. 78а НК, но в минимален
размер, като аргументира доводите си в тази насока.
Подсъдимият Н.И.П. с ЕГН **********,
редовно призован, се явява лично, като също заявява, че ще се ползва изцяло и
само от събраните на досъдебното производство писмени материали и не желае
събирането на допълнителни доказателства. В хода на съдебните прения се
придържа към заявеното от неговия защитник, а при дадената му възможност да
упражни правото си на последна дума изразява съжаление за случилото се.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.И.П. с ЕГН ********** е роден на ***г***, българин,
български гражданин, неженен, грамотен със средно образование, работи в
„Естрела 2012"ЕООД като монтьор, неосъждан (реабилитиран по право по чл.86
ал.1 т.1 от НК. Видно от приложената по
делото Справка за съдимост № 419 от 12.05.2020г. на БС
при РС-Харманли(л.48) подс. Н.И.П. с ЕГН ********** е бил осъждан, но е реабилитиран по право на
основание чл.86 ал.1 т.1 от НК, т.е. следва да се приеме, че същият не е
осъждан.
Установено, в хода на досъдебното производство и
проведеното съдебно следствие е, че Обв Н.И.П. притежавал свидетелство за
управление на МПС(СУМПС) № ********* издадено на 08.05.2019г. с валидност до
08.05.2024г. и е бил наказван многократно за различни нарушения по ЗДвП, видно
и от справката за нарушител/водач(л.8-10, л.31,л.ЗЗ-34,55-57).
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка(ЗППАМ) № 19-0271-000440 от 14.12.2019г. издадена от
мл.автоконтрольор при РУ-Харманли на ОД на МВР-Хасково (л.11,л.32,61) на
основание чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП временно е отнето СУМПС на подс. Н.И.П.
с ЕГН ********** до решаване на
въпроса за отговорността му по АУАН per. №
2007/14.12.2019г. за нарушение на чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП. Заповедта е била
връчена лично на подс. Н.И.П. с ЕГН ********** на 14.12.2019г. и влязла в законна сила на
30.12.2019г.
На 05.03.2020г. около 22:40 часа в гр.
Харманли, на път II -76 км.65+200, до бензиностанция „Лукойл" в посока
гр.Тополовград подс. Н.И.П. с ЕГН ********** е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Мерцедес" модел „Ц220" с рег.№****, когато е бил
спрян за полицейска проверка от свид.А. А.(л.19) - полицай и свид.К. П.(л.20) -
полицай,- двамата от РУ-Харманли при ОД на МВР-Хасково в изпълнение на
служебните си задължения. При проверката се установило,че автомобилът е
собственост на свид.Г. Х. от гр.Харманли, а подс. Н.И.П. с ЕГН ********** не представил
свидетелство за управление на МПС(СУМПС), при което за съдействие на место е
пристигнал свид.П. К. (л.21) - дежурен мл.автоконтрольор в РУ-Харманли при
ОДМВР-Хасково. При извършената справка в системата на МВР се установило, че свидетелството за управление на МПС на подс. Н.И.П.
с ЕГН ********** е временно
отнето със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
19-0271-000440 от 14.12.2019г. издадена от мл.автоконтрольор при РУ-Харманли на
ОД на МВР-Хасково на основание чл.171
т.1 б."б" от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността му по АУАН
per. № 2007/14.12.2019г. за нарушение на чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП. За установеното
деяние на подс. Н.И.П. с ЕГН ********** е бил съставен акт(л.13-14) от свид.П. К.и
иззети СРМПС и 2бр. регистрационни табели на автомобила.
С Наказателно постановление №
19-0271-002007 от 23.12.2019г. (л.58) на Началника на РУ-Харманли при ОД на
МВР-Хасково, въз основа на АУАН per. № 2007/14.12.2019г. за нарушение на чл.5
ал.З т.1 от ЗДвП на подс. Н.И.П. с ЕГН ********** е наложено и наказание „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. Наказателното постановление е било връчено
на подс. Н.И.П. с
ЕГН ********** на 15.06.2020г.(л.58-гръб).
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично
установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе, от обясненията на подсъдимия, от заключението на
вещото лице по назначената и извършена графическа експертиза, което съдът
възприема като компетентно и безпристрастно дадено, както и от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по
съответния ред в производството по Глава 28 от НПК.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че при така констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното
деяние, представителят на държавното обвинение е направил законосъобразен
извод, че подсъдимият е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под
състава на престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс,
поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление,
предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато
обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и съответно –
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, респ. деянието да е
довършено от обективна страна, е необходимо деецът да управлява моторно
превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство при което подлежи на наказанието по ал. 1 на цитираната норма -
лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.
По делото се установи по безспорен начин, че подс. Н.И.П.
с ЕГН ********** на посочената
в акта на прокуратурата дата, в град в гр. Харманли, на път II -76
км.65+200, до бензиностанция „Лукойл" в посока
гр.Тополовград подс. Н.И.П. с ЕГН ********** е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Мерцедес" модел „Ц220" с рег.№.***, когато е бил
спрян за полицейска проверка от свид.А. А.(л.19) - полицай и свид.К. П.(л.20) -
полицай,- двамата от РУ-Харманли при ОД на МВР-Хасково в изпълнение на
служебните си задължения.Тези му действия са осъществени през време на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0271-000440 от 14.12.2019г. издадена от мл.автоконтрольор при РУ-Харманли на
ОД на МВР-Хасково (л.11,л.32,61) на основание чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП влязла в сила на 30.12.2019г., след като е било надлежно връчена на
подсъдимия на 14.12.2019 г. и на тази дата той се е запознал с нейното
съдържание
С оглед така възприетата от съда и категорично
установена фактическа обстановка, еднопосочна с изложената в постановлението на
РП - Харманли, недвусмислено се налага извод, че твърденията на прокуратурата,
обосноваващи виновно поведение на дееца и съставомерност на същото по чл. 343в,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК се доказват по несъмнен начин. От обективна страна
изпълнителното деяние на подсъдимия е осъществено чрез действие – управление на
моторно превозно средство, което действие е осъществено в период от време,
съобразно предвиденото в наказващата норма, след като му е наложена
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, станало с издадената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №
19-0271-000440 от 14.12.2019г. издадена от мл.автоконтрольор при РУ-Харманли на
ОД на МВР-Хасково, влязла в сила на 30.12.2019г. Изложеното обосновава и
наличието на всички кумулативно дадени предпоставки за съставомерност на
деянието по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, установени по
делото по положителен и недвусмислен начин от обективна страна, включително и
от гледна точка на неговата обществена опасност в контекста и на тази на дееца,
поради което правилно е оценен неговия характер на престъпно посегателство, а
не на административно нарушение по ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл, което е и единствено възможната форма на вина.
Същият е съзнавал общественоопасния му характер, целял е управлението на
моторно превозно средство и е предприел противоправното действие, след като е
бил наясно за това, че по отношение на него има действаща принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, наложена със издадената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0271-000440 от
14.12.2019г. издадена от мл.автоконтрольор при РУ-Харманли на ОД на
МВР-Хасково, влязла в сила на 30.12.2019г. Отговорността в случая
произтича от действието на ЗПАМ, влязла в сила, след като е бил запознат с
нейното съдържание и е преценил да не оспорва същата пред съда.
За извършеното от подсъдимия подс. Н.И.П. с ЕГН ********** престъпление е
предвидено наказание с лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до
хиляда лева. С престъплението не са нанесени съставомерни имуществени вреди.
Подсъдимият към момента и към датата на извършване на процесното деяние не е
осъждан. В резултат на изложеното дотук, съдът счита, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се
установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това.
При индивидуализацията на административното наказание,
което следва да бъде наложено на дееца в лицето на подс. Н.И.П. с ЕГН ********** , съдът намира, че определянето на "глоба"
в размер, съобразно законовия минимум, а именно 1000 лева, ще бъде в
съответствие с данните за личността на подсъдимия – същият следва да се приеме,
че е оказал съдействие в хода на разследването, имал е изцяло положително
процесуално поведение в съдебна фаза. Подсъдимият е с необременено съдебно
минало, съобразно изложеното по – горе, но за него са събрани характеристични
данни, които го характеризират в
положителен план. Административното наказание е необходимо обаче, да бъде
съобразено и с материалното му състояние, което изискване налага предприетия
подход при индивидуализацията на база събраните по делото данни. Така наложеното
административно наказание, съобразно установения минимум, се явява в синхрон с
изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по делото и
житейската справедливост, както и с оглед обществената опасност на деянието и
дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност и съобразено с имущественото му
положение. С него в най – пълна степен биха се постигнали целите на личната и
генерална превенция заложени в закона, а с факта, че същото макар и да е по вид
"глоба" по своя характер е административно наказание, а не санкция по
НК и с налагането му подсъдимият, от гледна точка на въпроса за неговата
съдимост, е поставен в по – благоприятно положение, независимо от размера на това
наказание. Всъщност липсва и юридическо основание за приложение на нормата на
чл. 78а, ал. 5 НК, с оглед редакцията на разпоредбата на чл. 343в, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК, доколкото освен наказанието глоба в съответната наказваща норма от
Особената част на НК е предвидено и друго по - тежко по вид наказание –
лишаване от свобода.
Мотивиран така, Харманлийският районен съд постанови решението си.
СЪДИЯ: