№ 358
гр. Плевен, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500396 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от И. Е. И. с ЕГН********** срещу
Решение № 25/10. 01. 2024 г. по гр. д. № 2867/ 2023 г. по описа на Плевенския
районен съд в ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил предявеният иск за
прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит от разстояние
от 19. 05. 2022 г., в частта, в която отхвърля предявеният иск за прогласяване
нищожността на клаузата за договорна лихва в договора за потребителски
кредит; в частта в която е уважил предявеният насрещен иск.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно, да бъдат уважени предявените искове, да бъде отхвърлен
насрещния иск и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД с
ЕИК********** е изразила становище , че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Отправено е искане
за присъждане на деловодни разноски във въззивната инстанция.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като
неоснователен предявения от И. Е. И. иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД
за прогласяване нищожността на целия договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 19. 05. 2022 г., като противоречащ на закона
(ЗПС, ЗЗП и ЗЗД).; прогласил е за нищожна на основание чл. 261 ал.1 ЗЗД
клаузата на §7 от Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 19.
05. 2022 г.; отхвърлил е предявения от И. Е. И. иск с правно основание чл. 26,
ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на §1 от същия договор,
регламентираща лихвен процент в размер на 41, 16 %; осъдил е на основание
чл. 79, вр. чл. 86 вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК И. Е. И. да заплати на „София
Комерс Кредит Груп“ ОД сумата от 405, 86 лв. (вноски от №7 частично до №
10 по погасителния план) по същия договор, ведно със законната лихва
считано от завеждане на насрещната искова молба 21. 07. 2023 г. до пълното
погасяване на вземането, както и сумата от 23, 31 лв. представляваща
изискуема договорна лихва по същия договор за периода от 19. 01. 2023 г. до
19. 03. 2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на
насрещната искова молба 21. 07. 2023 г. до пълното погасяване на вземането,
като до пълни размер на претендирана лихва от 23, 32 лв. искът е отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Съдът е присъдил деловодни разноски
съобразно изхода по делото.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
:
2
ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която съдът е
отхвърлил предявеният иск по чл. 26, ал.1 ЗЗД за нищожност на договора за
потребителснки кредит; в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл.
26, ал.1 ЗЗД за нищожност на клаузата за договорна лихва; в частта, в която е
уважен предявеният насрещен иск.
1.По иска с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договора за потребителски кредит между страните.
В мотивите на обжалваното решение районният съд е приел, че чл. 11,
ал.1, т.1 0 ЗПК предвижда като част от задължителното съдържание на
договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 към ЗПС начин.
Предвиден е законоустановен максимален размер на ГПР, който е до пет пъти
законната лихва съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК .Съдът е приел по процесния
договор за кредит, че ГПР е определен на 49, 89 % при размер на законната
лихва от 10 %, поради което е спазена разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. В едно
изречение районният съд е приел, че предвидената неустойка не следва да
бъде включена в ГПР.
Въззивният съд смита, че решението в тази обжалвана част е
незаконосъобразно и неправилно по следните съображения. Съгласно чл. 19,
ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В случая в §7 от договора
е предвидена неустой ка платима от кредитополучателя, ако не предостави
регламентирането в §6 обезпечения – поръчителство на едно или две ФЛ
съобразно подробно описаните размери на доходите им. В случая
въззивницата не е изпълнила задължението си по договора и видно от
погаситения план сумата общо от 644, 70 лв. е включена в погасителната
вноска ежемесечно в размер на 64, 47 лв.
Съдът смита, че неустойката следва да бъде включена в ГПР, тъй като
3
отговаря на легалното определение на чл. 19, ал.1 ЗПК, т.е. представлява
косвен разход по договора за банков кредит, поради което следва да бъде
съобразена по отношение спазването на чл. 19, ал.4 ЗПК. В обжалваното
решение районният съд приема, че не следва неустойката да бъде включена в
ГПР , без да поясни какви са съображенията за това.
По делото е допусната ССЕ, от заключението на която се установява, че
при включване на неустойката в ГПР същият е в размер на 191, 20 %. ,
следователно надвишава ограничителния петкратен размер по чл. 19, ал.4
ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен( разпоредбата за ГПР е
чл. 11, т.10 ЗПК). Следователно, като не са с пазени изискванията на чл. 11, т.
10 вр. чл. 19, ал.4 ЗПК, то договорът за потребителски кредит се явява
недействителен изцяло.
С оглед изложеното съдът счита, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като бъде прогласен изцяло договорът за
потребителски кредит на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 вр. чл. 19, ал.4
ЗПК и чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
2. По иска за прогласяване нищожността на клаузата за договорна
лихва.
Този иск е предявен при условията на евентуалност, което означава, че
съдът следва да се произнесе, ако отхвърли иска за нищожността на целия
договор. В случая, след като съдът се е произнесъл по нищожността на целия
договор и е прието, че същият е нищожен , то съдът не следва да се произнесе
по този въпрос.
С оглед изложеното съдът приема, че следва решението в тази част да
бъде отменено с оглед изхода на делото по главния иск без да е налице
произнасяне по иска предвид предявяването му при условията на
евентуалност и положителното произнасяне на съда по главния иск.
3. По предявения насрещен иск с правно основание чл. 79и чл. 86
ЗЗД и чл. 24 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
Предявен е иск за главница в размер на 405, 86 лв. и договорна лихва в
4
размер на 23, 32 лв. за периода от 19. 01. 2023 г. до 19. 03. 2023 г.,
произтичащи от неизпълнено задължение по договора за потребителски
кредит.
Предвид настоящото решение и произнасянето по уважаването на
главния иск за прогласяване нищожността на целия договор за потребителски
кредит, съдът счита, че следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.23 ЗПК,
съгласно която когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от заключението на допуснатата ССЕ в първоинстанционното
производство непогасената главница по договора е в размер на 405, 86 лв. след
приспадане на изплатената сума от 494, 14 лв. съобразно погасителния план,
като в погасителната вноска не е включвана неустойката от 64, 47 лв. месечно
с оглед прогласената нищожност на клаузата по §7 от договора с
първоинстанционното решение в необжалваната част.
Следователно въззивницата дължи на въззиваемия единствено
непогасената главница по договора за потребителски кредит без
претендираната договорна лихва с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Следва първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, в
която е присъдена договорна лихва в размер на 23, 31 лв., като искът за
сумата от 23, 31 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В останалата част относно присъдената главница и законната лихва върху нея
следва обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
4.По присъдените деловодни разноски.
С обжалваното решение районният съд е осъдил на основание чл. 78,
ал.1 ГПК въззивницата въззиваемата страна да заплати на въззивницата
направените по делото разноски в размер на 50 лв. държавна такса. С
решението районният съд е осъдил на основание чл. 38, ал.2 вр. чл. 78, ал.1
ГПК въззиваемата страна да заплати на адв К. И. Б. и адв. Е. К. К. сумата от
480 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по
производството безплатна правна помощ на ищцата И. И., платима при
условията на разделност и по равно на двамата пълномощници.
5
С решението районният съд е осъдил на основание чл. 78, ал.3 ГПК
въззивницата да заплати на въззиваемата страна направените по делото
разноски в размер на 100 лв. държавна такса , 480 лв. адвокатско
възнаграждение и 200 лв. платен депозит за ССЕ.
По делото е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, като е отправено искане за адв. К. Б. да бъде
определено изцяло претендираното адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв.
Съдът счита, че следва решението да бъде отменено в частта, в която на
двамата процесуални представители на ищцата в първоинстанционното
определение е определено общо възнаграждение в размер на 480 лв.,платимо
при разделност и при равни права. С оглед на това, че искът е предявен на 07.
10. 2022 г. и договорът между ищцата и нейните процесуални представители е
сключен на 08. 08. 2022 г., следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 7,
ал.1, т. 4 от НМРАВ №1/ 09. 07. 2004 г. в редакцията й преди измененията в
брой 88/ 04. 11. 2022 г., с която за неоценяеми искове е определено
възнаграждение в размер на 600 лв. Съдът счита, че следва на адв. К. Б. да
бъде определено искането възнаграждение в размер на 500 лв. от цитираната
наредба на основание чл. 7, ал.1, т.4 , тъй като предявените искове за
нищожност на договор и на клаузи от договор са от немалка правна сложност,
налице е изготвен отговор на исковата молба , изготвяни са писмени
становища, поради което следва на адв. К. Б. да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 500 лв. Що се отнася до втория процесуален
представител на ищцата съдът счита, че следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 250 лв., което е 1/ 2 от възнаграждението на адв.
К. Б. с оглед процесуалното представителство на ищцата и от адв. Е. К..
С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца деловодни
разноски във връзка с насрещния иск, а именно: сумата от 100 лв. държавна
такса за предявяване на иска, 480 лв. адвокатско възнаграждение, 200 лв. за
ССЕ. Разноските са присъдени изцяло с оглед на това, че районният съд е
уважил изцяло предявеният насрещен иск.
Съдът счита, че следва разноските на ищеца по насрещния иск да бъдат
определени съобразно уважената част от иска с оглед изхода на делото в
настоящата инстанция, като общият размер на дължимите от ответницата на
6
ищеца по насрещния иск деловодни разноски е 737, 71 лв., от които държавна
такса в размер на 94, 57 лв.; адвокатско възнаграждение в размер на 454 лв. и
депозит за вещо лице в размер на 189, 14 лв.
По делото е постъпила частна жалба срещу Определение № 1511/ 13. 04.
2024 г. по гр. д. № 2867/ 2023 г. по описа на Плевенския районен съд, с което
съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на И. Е. И. с ЕГН
********** за изменение на Решение № 25/ 10. 01. 2024 г. по същото дело в
частта за разноските. С молбата е отправено искане на адв. К. Б. да бъде
определено възнаграждение в размер на 500 лв. и разноските по насрещния
иск в тежест на ищцата да бъдат отменени.
Районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на
ищцата, като е съобразил НМРАВ № 1/ 09. 07. 2004 г. в редакцията й към
сключване на договора между ищцата и процесуалните й представители, като
не е редуцирал размера на адвокатските възнаграждения под минималните
размери.
Въззивният съд счита, че следва определението да бъде потвърдено с
оглед на това, че въззивният съд с настоящото решение се е произнесъл по
изменението на разноските в полза на ищцата и са редуцирани разноските
дължими от ищцата в насрещния иск, като са спазени нормите на чл. 78, ал.1 и
чл. 78, ал.3 ГПК. Определените адвокатски възнаграждения са съобразени с
актуалната правна норма към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие и с оглед фактическата и правна сложност на съденото
производство. По изложените съображения следва определението на
районния съд по чл. 248 ГПК да бъде потвърдено.
С въззивната жалба е отправено искане от процесуалния представител на
въззивницата адв. М. Л. на същия на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА да бъде
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и на основание
НМРАВ №1/ 09. 07. 2004 г.
Съдът счита, че следва с оглед разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 78, ал.1
ГПК и на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл. 7, ал.1, т.1 от НМРАВ №1/ 09.
07. 2004 г. следва на адвокат М. Л. Л. да бъде заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв., което е минималното определено по
цитираната наредба. Въззиваемата страна с отговора на въззивната жалба е
направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
7
реда на чл. 78, ал.5 ГПК, но съдът счита, че не е налице прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивницата,
тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на
производството и с обстоятелството, че освен подадената въззивна жалба и
процесуалното представителство, е налице подадена и частна жалба, като са
изразени подробно правни доводи във връзка с въззивното обжалване.
С отговора на исковата молба въззиваемата страна е отправила искане за
присъждане на деловодни разноски, които за въззивната инстанция са 360 лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС. Съдът приема, че възнаграждението е
определено за трите иска, за произнасянето по които е налице въззивна
жалба. Решението по два от тези искане е отменено изцяло и частично по
отношение на насрещния иск. Следва на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3
ГПК възнаграждението върху 1/ 3 от размера в размер на 120 лв. да бъде
редуцирано съобразно отхвърлената част от иска по формулата (23, 31 / 429,
17 ) х 120, като това са разноски в размер на 6, 52 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № 25/10. 01. 2024 г. по
гр. д. № 2867/ 2023 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в
която районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от И.
Е. И. с ЕГН********** иск срещу „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“АД
с ЕИК********** с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на целия Договор за потребителски микрокредит от
разстояние от 19. 05. 2022 г., като противоречащ на закона (ЗПС, ЗЗП и
ЗЗД).;В ЧАСТТА, в която районният съд е отхвърлил е предявения при
условията на евентуалност от И. Е. И. иск с правно основание чл. 26, ал.1
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на §1 от същия договор,
регламентираща лихвен процент в размер на 41, 16 %; и В ЧАСТТА, в
която районният съд е осъдил е на основание чл. 79, вр. чл. 86 вр. чл. 240
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК И. Е. И. да заплати на „София Комерс Кредит Груп“ АД
сумата от 23, 31 лв. представляваща изискуема договорна лихва по същия
договор за периода от 19. 01. 2023 г. до 19. 03. 2023 г.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № 25/10. 01. 2024 г. по
8
гр. д. № 2867/ 2023 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ относно присъденото адвокатско възнаграждение на
процесуалните представители на И. И. адв. К. Б. и адв. Е. К. и В
ЧАСТТА, В КОЯТО И. И. е осъдена да заплати на „СОФИЯ КОМЕРС
КРЕДИТ ГРУП“АД с ЕИК********** деловодни разноски за разликата
от 737, 71 лв. до 780 лв. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗА вр. чл. 7,
ал.1, т.4 НМРАВ № 1/ 09. 07. 2004 г. ( предходна редакция преди бр. 88/
2022 г.) „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“АД с ЕИК********** да
заплати на адв. КРАСИМИРА БИЛЕВА като процесуален представител
на И. И. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и на адв Е. К.
като процесуален представител на И. И. адвокатско взъзнаграждение в
размер на 240 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК И. Е. И. с ЕГН **********
да заплати на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“АД с ЕИК**********
деловодни разноски в размер на 737, 71 лв., от които държавна такса в
размер на 94, 57 лв.; адвокатско възнаграждение в размер на 454 лв. и
депозит за вещо лице в размер на 189, 14 лв.., съобразно уважената част
от иска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 25/10. 01. 2024 г. по гр. д. № 2867/ 2023
г. по описа на Плевенския районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Определение №
1511/ 13. 04. 2024 г. по гр. д. № 2867/ 2023 г. по описа на Плевенския
районен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Определението не
подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал.3, изр.2 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 ГПК, чл. 38, ал.1, т.2
ЗА и чл. 7, ал.1, т.4 НМРА В № 1/ 09. 07. 2004 г. „СОФИЯ КОМЕРС
КРЕДИТ ГРУП“АД с ЕИК********** да заплати на адв. М. Л. Л. като
процесуален представител на въззивницата И. И. адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК И. Е. И.
с ЕГН ********** да заплати на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“АД
9
с ЕИК********** адвокатско възнаграждение в размер на 6, 52 лв.
съобразно отменената част от първоинстанционното решение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1 , изр.1 ГПК не подлежи
на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10