РЕШЕНИЕ
№ 833
гр. Варна, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110200287 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и е образувано по жалба на М. Ж. М., ЕГН
********** против Наказателно постановление № 23-0003480/20.12.2025 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр.Варна, с което за
нарушаване нормата на чл.43а, ал. 1, т. 7, б.“ж“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на
МТИТС му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /
петстотин/ лева на основание чл.178а, ал.10, пр.1 от ЗДвП.
В жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като се
излагат бланкетни твърдения, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от своя процесуален представител-
адв.П.Б., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на посочените в жалбата
основание, като навежда и нови основания. Сочи, че от записът от камерата, предаден
от наказващия орган не било видно кога е приключил прегледа и дали е залепен или не
стикерът. Акцентира и върху решението на ВАС, с което са отменени разпоредбите в
Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС относно електронните стикери за преминат
ГТП.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. По
делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален
1
представител- експерт с юридическо образование, който оспорва жалбата и моли НП
да бъде потвърдено на аргументите посочени в писменото становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Към 2024 г. жалбоподателят М. Ж. М. упражнявал дейност като „председател“ в
комисия за извършване на периодични прегледи за техническа изправност на пътни
превозни средства в пункт за периодични технически прегледи, находящ се в гр.
Долни чифлик, обл.Варна, стопанисван от ЕТ„Мъни-М. М.“ . Пунктът притежавал
разрешение за упражняване на дейността № 1242, валидно до 11.12.2027г.
На 01.08.2024г. в ОО „АА“-Варна било изпратено писмо от ОД на МВР-Варна с
искане да бъде извършена проверка на пункт за периодични технически прегледи,
находящ се в гр. Долни чифлик, обл.Варна, стопанисван от ЕТ„Мъни-М. М.“ относно
преминалите технически прегледи на 8 автомобила. В писмото било посочено, че при
полицейска проверка на 31.007.24г. било констатирано, че част от прегледите на
автомобилите в пункта продължавали по-малко от 20 минути.
Във връзка с горното св.В. П. било възложено да извърши проверка. В хода на
проверката, на св.П. бил представен оптичен носител - с ръкописно изписан текст
„КТК 1242, 31.07.2024г., В 8238 ВН, 36177765“, съдържащ заснемане на извършен
технически преглед на лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№В 8238 НВ в пункт
за периодични технически прегледи, находящ се в гр. Долни чифлик, обл.Варна,
стопанисван от ЕТ„Мъни-М. М.“ на 31.07.2024г. Записът бил свален от сървъра на
Автомобилната администрация, който се поддържал във връзка с видеонаблюдението в
пунктовете за технически прегледи.
От видеозаписа св.П. установил, че на 31.07.2024 г. в пункта бил извършен
периодичен технически преглед на МПС марка „Фолксваген“ с рег.№В 8238 НВ. При
наблюдение на видеозаписа проверяващият инспектор преценил, че прегледът е
приключил със заключение „допуска се ППС да се движи по пътищата отворени за
обществено ползване“, като председателят на комисията допуснал превозното средство
до посоченото по-горе движение не е поставил знака за периодичен преглед от
вътрешната страна на долната част, отляво на предното стъкло на ППС, извън обсега
за видимост на водача, с разпечатани от него визуално достъпни данни за
регистрационен номер, месец и година , на които ППС подлежи на нов преглед и
съответна екологична категория . Св.П. преценил, че автомобилът напуснал ПТП без
залепен знак за ГТП.
В тази връзка на 20.11.2024 година бил съставен акт за установяване на
административно нарушение бланков номер 3453835 от страна на свидетеля П., с
който, било повдигнато административнонаказателно обвинение срещу въззивника за
това, че на 31.07.2024 г. в качеството си на председател на комисия за извършване на
периодични технически прегледи на ППС не е поставил знака за периодичен преглед
2
от вътрешната страна на долната част, отляво на предното стъкло на ППС, извън
обсега за видимост на водача, с разпечатани от него визуално достъпни данни за
регистрационен номер, месец и година , на които ППС подлежи на нов преглед и
съответна екологична категория.
Горното било квалифицирано като нарушение на чл.43а, ал. 1, т. 7, б.“ж“ от
Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без
отбелязване на възражения, като такива не постъпили и в сока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административнонаказателната преписка началникът на ОО „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, не възприел възраженията на възз., като счел, че няма
спорни обстоятелства, поради което издал процесното наказателно постановление,
като възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя и на
основание чл.178а, ал.10, пр.1 от ЗДвП наложил на въззивника административно
наказание глоба в размер на 500 лева.
Наказателното постановление било връчено лично на възз.Велков на 06.01.2025г. В
законоустановения 14-дневен срок, на 10.01.2025г. /видно от входящия номер на
жалбата/, чрез директора на ОО „Автомобилна администрация” –гр.Варна, Велков
депозирал жалба до РС-Варна срещу горепосоченото НП.
В хода на съдебното следствие, по искане на възз. по делото бе назначена и приета
видеотехническа експертиза /ВТЕ/ на съдържащите се на 1 бр. оптичен носител - с
ръкописно изписан текст „КТК 1242, 31.07.2024г., В 8238 ВН, 36177765“ видеозаписи.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно гласни доказателства- показанията на свидетеля В.П.,
преписката по АНП, вкл.АУАН, Заповед № 160 от14.04.2025г., Заповед № РД ИА-67 от
29.02.2024г., Заповед № РД-08-107 от 29.02.2024г.,технологични карти за извършване
на периодичен преглед за проверка на техническатаизправност на пътни превозни
средства в КТП № 1242 – трета категория, списък оттехнологични карти за
извършване на периодичен преглед за проверка на техническатаизправност на пътни
превозни средства в КТП № 1242 – трета категория, схема на КТП спостове за
извършване на отделните операции, списък на техническото оборудване в КТПЕТ
„Мъни – М. М.“ съгласно чл. 9 от Наредба № 32, последователност за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС в КТП№ 12432
ЕТ „Мъни – М. М.“ – трета категория, брой на техническитеспециалисти извършващи
прегледа: двама специалисти: Председател и член на комисия, приемо-предавателен
протокол от 09.01.2023г. и Решение № 1242 за извършване напериодични прегледи за
проверка на техническата изправност на пътни превозни средства и др. , както и от
вещественото доказателство - оптичен носител - с ръкописно изписан текст „КТК
3
1242, 31.07.2024г., В 8238 ВН, 36177765“, съдържащ видеозаписи на извършен
технически преглед на лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№В 8238 НВ, , които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на
св.В.П.. Същите кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни, писмени и
веществени доказателства, в това число и с излъчените в съдебно заседание
видеозаписи.
Съдът изцяло кредитира и приобщения по делото видеозаписи, възпроизведени в
хода на съдебното следствие , съдържащи се на 1 бр. оптичен носител с ръкописно
изписан текст „КТК 1242, 31.07.2024г., В 8238 ВН, 36177765“, съдържащ заснемане на
извършен технически преглед на лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№В 8238
НВ, последният приобщен като веществено доказателство по делото. Съдът намира, че
в случая се касае за случайно създадени видеозаписи, изготвени при извършване на
технически преглед на Рено Клио В 6965 НН. Съобразно константната практика на
ВКС, например Решение № 269/2013г. на ВКС ІІ н.о. и Решение № 456/14.11.2012г. на
ВКС І н.о., в които детайлно е изследван въпросът за случайността на записи или
снимки, както и Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о. решение № 390 от
02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС, напълно възможно е към
доказателствената съвкупност да се приобщят случайно създадени записи, като
материалните им носители бъдат приети като веществени доказателства, след като
обаче бъдат предадени от съответната институция, лице, дружество. В случая по
делото са приложени от проверяващите органи видеозаписите от прегледа на
процесния автомобил.Поради това и съдът сита, че се касае за именно случаен запис
по смисъла вложен в съдебната практика. Ноторно известно е освен това за всички, че
извършването на технически прегледи за изправността на леките автомобили се
записва от монтирани камери , с които са оборудвани пунктовете за технически
прегледи. Нещо повече, горното изискване е изрично въведено и Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. на МТИТС . Ето защо и тези записи, приобщени по настоящото дело
са годно доказателствено средство и като такива, тъй като не бяха оспорени от
страните, бяха ценени от съда от към автентичност и съдържание.
Съдът кредитира и всички останали писмените материали по делото, тъй като
същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си
противоречат.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
4
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е
съставен от компетентен орган- длъжностно лице от службите за контрол на
техническите прегледи на ППС- инспектор при ОО "АА", оправомощен да съставя
актове за установяване на административни нарушения по силата на чл. 189, ал. 1, вр.
чл.166, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Въз основа на обсъдения акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от
териториално и материално компетентен орган- Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” –гр.Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен
състав доколкото законът не предвижда териториална компетентност на наказващия
орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко
овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със
Заповед № РД-08-107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и съобщенията
/приложена към преписката/ е делегирал правомощия на началниците на областните
отдели „Автомобилна администрация“ да издават НП за нарушения по ЗДвП без да
обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията. В
случая НП е издадено от Т.Г. в качеството му на началник на ОО „АА“-Варна, поради
което е издадено от компетентен орган.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и
провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Б.И.
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Актът е съставен
в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на
съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира
пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно
нарушение е наказан. Използваната от законодателя множествена форма на
съществителното име „свидетели“ не може да се обоснове извод за нередовност на
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради
подписването му от един свидетел. Освен това, чл. 40 ал. 4 от ЗАНН предвижда, че
когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да
5
се състави и в отсъствие на свидетели.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административнонаказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението вменено на въззивника, посочени са дата и място на
извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение. Мястото на нарушението е ясно посочено в НП
и това е на територията на гр.Варна.
Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са
формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано
в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.
Както актосъставителят, така и АНО са приели, че възз., в качеството си на
председател на комисия за извършване на технически преглед е нарушил чл.43а, ал.
1, т. 7, б.“ж“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Разпоредбата на чл. 43а ал. 1,
т. 7 буква "ж" то наредба Н-32 от 16.12.2011 година на МТТСТС указва, че
председателя на комисията "поставя знака от вътрешната страна на долната част,
отляво на предното стъкло на ППС, извън визуалния обсег на водача и така, че да не
възпрепятства правилното функциониране на вградените системи за видеонаблюдение,
датчици и сензори; когато на определеното място има залепен знак, той се премахва
преди залепване на издадения знак; а за ремаркета, полуремаркета и мотоциклети – на
гърба на удостоверението за техническа изправност; ".
Съдът намира, че предявеното от страна на АНО обвинение се явява недоказано. От
представените от ОО „АА“-Варна видеозаписи, приложени към АНП не е виден края
на извършения технически преглед за процесния лек автомобил, за да се прецени дали
възз. е изпълнил задължението си вменено в чл.43а, ал. 1, т. 7, б.“ж“ от Наредба Н-32
от 16.12.2011г. на МТИТС. От систематическото място на вменената във вина на
въззивника разпоредба е видно, че когато заключението от периодичния преглед е, че
превозното средство може да се движи по пътищата, отворени за обществено
ползване, председателят следва да впише в протокола валидността на прегледа
6
съгласно чл. 29 и да извърши действията описани в т.7 от буква „а“ до „и“.
Следователно преди да се изисква от председателя на комисията да изпълни
задължението си чл.43а, ал. 1, т. 7, б.“ж“ от Наредбата следва прегледът да е
приключил. От представените от АНО видеозаписи не става ясно дали прегледът е
приключил. Напротив от видеофайловете е видно, че видеозаписът приключва преди
завършването на прегледа, като на втория по ред видеофайл е видно, че лекият
автомобил обект на прегледа все още се намира на валяците в пункта. Така че буди
недоумение как актосъставителят и АНО са преценили, че възз. не е изпълнил
задължението си чл.43а, ал. 1, т. 7, б.“ж“ от Наредбата , при положение, че както
посочи актосъставителят проверка на място, по време на прегледа на автомобила не е
извършена, а на процесните видеофайлове не е заснет краят на прегледа. Съобразно
разпоредбата на чл. 178а ал. 10 предл. 1 от ЗДвП - "За нарушения на изискванията за
извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни
средства и на изискванията за водене на свързаната с тях документация, за които не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба или с имуществена
санкция в размер 500 лв.
От страна на наказващият орган не са ангажирани категорични и безпротиворечиви
доказателства, че възз. М. на 31.07.2024г. е нарушил чл.43а, ал. 1, т. 7, б.“ж“ от
Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, за да е съставомерно поведението му по чл.
178а ал. 10 предл. 1 от ЗДвП .
Нещо повече съдът намира и че внесените законодателни промени в ЗДвП, приети в
транспортната комисия на НС, видно от публикуваните протоколи на сайта на НС,
предвиждащи отпадане на стикера за годишен технически преглед, водят до
характеризиране на деяния като процесното като маловажни по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, а постановеното от ВАС решение, с което са отменени част от разпоредбите на
Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, касателно електронните стикери за ГТП,
подчертават държавната воля да се премахне изискването за залепяне на стикери , в
това число и за ГТП, по стъклата на превозните средства.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
7
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за отмяна на
наложената административна санкция, поради което и претенцията на наказващия
орган , с оглед изхода на спора е неоснователна.
8
От страна на възз. , чрез неговия процесуален представител в последното по делото
заседание също се претендират разноски, но доказателства за тяхната направа не са
ангажирани по делото. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков
път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В случая липсват доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение от страна на възз.-липсва договор с вписано плащане, липсва банково
извлечение, поради което и искането за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0003480/20.12.2025 г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр.Варна, с което на М. Ж. М.,
ЕГН ********** за нарушаване нормата на чл.43а, ал. 1, т. 7, б.“ж“ от Наредба Н-32
от 16.12.2011г. на МТИТС му е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 / петстотин/ лева на основание чл.178а, ал.10, пр.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Ж. М., ЕГН ********** за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9