Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен 22.01.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД – трети наказателен състав в публично заседание на десети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Митева
при секретаря: Е.Ниймейер,
като разгледа НАХД №2317/2019г. по описа на Плевенски РС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19–0256-00511 / 23.05.2019 г., издадено от ***при О.М.П. , с което на К.П.М. ***,ЕГН ********** на основание чл.174, ал.2 вр с чл 174ал1 от ЗДвП е наложено наказание Глоба в размер на 1000 лева и наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят редовно призован на посочения от него адрес, се явява. Представлява се от процесуален представител адв. А.-***,който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП като неправилно и законосъобразно,тъй като неправилно е посочена като санкционна норма чл174ал2 от ЗДвП,тъй като нарушението не е извършено при условията на повторност.
За АНО не се явява упълномощен процесуален представител, не оспорват жалбата.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима.
Плевенският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. На 02.05.2019 г. в гр. Долна Митрополия му е съставен акт за административно нарушение за това, че нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП с това че, в гр.Д.Митрополия на същата дата около 03:10 часа като водач на лек автомобил Опел” Вектра „с рег.№ *** е спрян за проверка в гр.Д.Митрополия посока гробищен парк,при извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с фабричен ***,уредът отчел 1,21 промила алкохол в издишаният въздух ,като показанията са отчетени и показани на водача .Издаден талон за медицинско изследване с номер серия А № 0036260 и са връчени на водача седем броя стикери,
От протоколът за химическо изследване на кръвта се установява че концентрацията на етилов алкохол в кръвта е 1,16промила. Въз основа на този акт е издадено наказателно постановление №19-0256-000511/23.05.2019г. с което на К.П.М. на основание на основание чл.174, ал.2, вр. с чл174 ал1 от ЗДвП е наложено наказание Глоба в размер на 1000 лева и наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално основание без да се разглежда спора по същество. Така обжалваното наказателно постановление се явява и незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до неговата отмяна, само на процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема на наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Видно от АУАН и НП не е посочено и не е ясно мястото на извършване на нарушението – описаното в тях място на нарушението е – гр.Д.Митрополия,посока гробищен парк е очевидно неточно. От друга страна от разпита на св. Д.Ц. и Ч.Ч. не се установява, мястото на което спрян жалбоподателя и му е извършена проверка само гр.Д.МИТРОПОЛИЯ,спрян за проверка,но точно къде не се установява.
В АУАН е описано една фактическа обстановка ,а в НП друга,а именно в АУАН че само е издаден талон за кръвна проба и е изписано какво е отчел Дрегера,а именно 1,21 промила алкохол в издишаният въздух,като нито в АУАН,нито в НП не са посочени резултатите от химическото изследване на кръвта, а именно 1,16 промила алкохол в кръвта. В НП е посочено за жалбаподателят ,че е осъществил нарушението при условията на чл 174ал2 вр с чл 174ал1 от ЗДвП,т.е при условията на повторност,което обстоятелство не е посочено в АУАН. Не са посочени нито една от точките визирани в чл. 174 ал1 от ЗДвП,нито т.1която се предвижда за алкохол над 0,5 до 0,8 и наказанието е Глоба в размер на 6м и глоба в размер на 500лв,а по т2 на същият член за алкохол над 0,8до 1,2-до1000лв глоба и 12 месеца лишаване от правоуправление. Очевидно наложената глоба в НП 1000лв и лишаване от право да управлява 12 месеца,касае хипотезата на чл 174ал1т2 от ЗДвП,но не изписване от наказващият орган правилно и пълно санкционната норма пречи на жалбоподателят правилно да организира своята защита.
Основен принцип в административно наказателния процес е, че отговорността на извършилите нарушение лица се ангажира само за извършени от тях безсъмнено установени административни нарушения. Съгласно чл.174 ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол, се определя от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл.2 от Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба № 30/2001г.), когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. В настоящия случай, с поискването да се направи кръвна проба, водачът на МПС е оспорил показанията на техническото средство. Съгласно чл.3 ал.2 и ал.3 от Наредба № 30/2001г., при съставянето на АУАН при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП съставя и талон за медицинско изследване, първият екземпляр от който се връчва на водача срещу подпис като в него се посочват лечебното заведение, в което трябва да се яви за вземане на кръвна проба за изследване и срокът, в който трябва да стори това.Такъв талон по делото от страна на административно наказващият орган не е представен,от които да се види кога е издаден ,в колко часа,спазен ли е срока за явяване от жалбоподателят за вземане на кръвна проба ,но само се разбира че е издаден по това че в преписката има протокол от химическо изследване на кръвта.
В случаи като процесния, когато нарушението е извършено на територията на различно населено място от това в което се намира лечебното заведение, наредбата фиксира срок до 120 минути за явяването на водача в лечебното заведение. Чл.6 изчерпателно изброява хипотезите в които употребата на алкохол се установява въз основа на резултатите от измерването с техническо средство: когато водачът откаже да получи талона за медицинско изследване; когато не се яви в определеното в него лечебно заведение и когато откаже да даде кръвна проба за изследване. По аргумент от противното във всички останали случаи, когато е издаден талон за медицинско изследване по реда на чл.3 от наредбата, меродавни за определянето на концентрацията на алкохол са именно резултатите от извършеното медицинско изследване. В случая тези резултати не са отразени в НП,за да се прецени в границите на установения в чл.174, ал.2, вр. ал.1 и коя от двете точки е нарушена,т1 или т 2 на чл174 ал1 от ЗДвП.от ЗДвП минимум за налагане на наказанието, а именно лабораторната проба фиксира резултат на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Действително, видно протокола за лабораторно изследване,не става ясно кога в колко часът е взета кръвната проба от водача . Като се има предвид обаче, че водачът е изпълнил задължението да се яви в лечебното заведение и да даде кръв за изследване,но никъде нито в АУАН,нито в НП не е посочен резултатът които е отразен в Протоколът за Химическо изследване,което да е преценка за правилното приложение на точка 1 на чл 174 от ЗДвП,която предвижда алкохол над 0,5 до 0,8 и наказанието е Глоба в размер на 6м и глоба в размер на 500лв,а по т2 на същият член над 0,8до 1,2-до1000лв глоба и 12 месеца лишаване от правоуправление .
Това препятства съдебния контрол за законосъобразността на наказателното постановление, доколкото в съдебната фаза на производството следва да бъде установено именно съответствието на твърденията, обективирани в наказателното постановление, с обективната действителност и доказателствената съвкупност, налична по преписката.
Съдът намира, че поради гореизложеното така издаденият АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му, респективно и издаването на НП. От своя страна наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. На второ място: Видно от приложените АУАН и НП, нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя се свежда до твърдението, че е управлявал л.а. след употреба на алкохол, установена с техническо средство. По делото липсват каквито и да било доказателства, удостоверяващи по категоричен начин както годността на използваното за установяване на алкохолна концентрация техническо средство – анализатор за алкохол в дъха „Алкотест Дрегер 7410 с фабричен ***, с фабричен *** и съответствието му с нормативните изисквания, залегнали в раздел ХХХVІІ от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, Обн., ДВ, бр.98/2003 г., а най-вече липсва и надлежно отразяване на фиксираната от техническото средство концентрация на етилов алкохол в издишания от белите дробове на нарушителя въздух. Ето защо съдът прие, че фактическите констатации в АУАН и НП са необосновани и не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства. Основен и задължителен елемент от всеки АУАН и всяко НП е „описание на нарушението… обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават” [чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН], като така посоченото се намира в пряка връзка с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН даваща легална дефиниция на понятието за административно нарушение. Задължението за представяне на доказателства, подкрепящи изложеното в НП, е изцяло в тежест на наказващият орган и при установеното бездействие от негова страна, съдът приема за недоказано описаното административно нарушение и извършването му от жалбоподателя. Ето защо и с оглед на установеното, съдът приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН, което също е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и не са от категорията нарушения, които биха могли да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е могъл да разбере в какво точно е обвинен.
При така установените факти наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.174, ал.2 от ЗДвП. Същата предвижда наказание за водач, който при условията на повторност управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда. Такива констатации не се съдържат в обстоятелствената част на акта и следователно жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което не е установено по надлежния ред и по което той не се е защитавал.
Не са ангажирани и доказателства относно наличието на квалифициращия признак „повторност”. В обстоятелствената част на наказателното постановление не е отразено наличие на друго НП,обуславящо повторността.
Изискана от съда справка и от КАТ –гр.Плевен,за наказанията на жалбоподателят,от която е видно че същият няма влезели в сила НП по чл 5ал3 от ЗДвП,цитирани са четири пъти едно и също НП, а именно това което е предмет на настоящето административно наказателно производство.
Ето защо, с оглед констатираната незаконосъобразност, наказателното постановление следва да бъде отменено отменено.
В конкретния случай, нормите, които са нарушени от страна на актосъставителя и административно-наказващия орган, са императивни и допуснатите процесуални нарушения са толкова съществени, че опорочават целия административно-наказателен процес и правят атакуваното пред съда наказателно постановление изцяло незаконосъобразно.
ПО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН
(Нова - ДВ, бр. 94 от
Видно от приложения по делото (стр. 12) договор за правна помощ е че адв. Ю.А. от *** е осъществявал правна помощ в настоящото производство на жалбоподателят К.П.М. сума в размер нае 300/триста/лева., Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражения, издадена от ВАС: „За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. (какъвто е настоящият случай“ е в размер на 300 лева.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид горното съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19–0256-00511 / 23.05.2019 г., издадено от ***при О.М.П. , с което на К.П.М. ***,ЕГН ********** на основание чл.174, ал.2 вр с чл 174ал1 от ЗДвП е наложено наказание Глоба в размер на 1000 лева и наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал.3 вр. с 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражения, издадена от ВАС ,О.н.М. Пътна полиция следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателят К.П.М. направени разноски за адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР на 300/триста /лева.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен Съд Плевен по реда на Глава ХІІ от АПК от страните, в 14 дневен ред от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: