Решение по дело №533/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано по жалбата на А. И. К., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Сопот, [улица], ет.3, ап.9, чрез адв. С. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0367-000033/18.02.2024г., издадена от К. П. С. – мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Велинград при ОДМВР Пазарджик, с която на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на А. И. К., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Поддържа се, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че К. е дал кръвна проба и при наличие на изследване на кръвна проба, резултатите от нея са определящи. Сочи се, че заповедта е преждевременно издадена, тъй като К. е поискал повторно изследване на кръвта със заявление № 367000-2031/05.03.2024г. по описа на РУ МВР – Велинград. Иска се отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В постъпило по делото становище адв.М. сочи, че протокол № 69-К от 20.03.2024г. е с компрометирана процесуална годност, тъй като в него има поправка на номера на стикера за изследваната проба – промяна в последната цифра. Твърди, че тази промяна не е скрепена с подпис на лицето, което я извършило и концентрацията на алкохол не е доказана по несъмнен начин.

Ответникът - К. П. С. – мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Велинград при ОДМВР Пазарджик, не изразява становище по жалбата.

За допустимостта:

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 18.02.2024г., за което в самата заповед е направено нарочно отбелязване, а жалбата е подадена чрез административния орган на 05.03.2024 г. /на първия работен ден след изтичане на срока/, т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес от адресат на акта, поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.

От фактическа страна е установено, следното:

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1206278/18.02.2024 г.

Според констатациите изложени в акта на 18.02.2024г. в 11:10 часа, в гр.Велинград, на [улица], А. И. К. управлява лек автомобил КИА ОПТИМА с рег.№ [рег. номер] лична собственост, след употреба на алкохол. При извършена проверка с техническо средство Дрегер 7510 с номер ARNA-0197 в 11:13 часа на 18.02.2024г. е отчетена концентрация на алкохол от 1,17 промила в издишания въздух. Изрично в АУАН е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване с номер 0159836. Актът е подписан от А. К. без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителни административни мерки, с която на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на А. И. К. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Екземпляр от талона за изследване с № 0159836 и със стикер № А-078564 е връчен на К. на 18.02.2024г. в 11:50 часа, което е удостоверено с подписа му.

Няма спор по делото, че К. със заявление вх. № 367000-2031/05.03.2024г. по описа на РУ МВР – Велинград е направил искане за повторно извършване на химически анализ за негова сметка, за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, на основание чл.27 ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка съдът е задължил трето неучастващо по делото лице – началник на РУ Велинград да посочи изрично, дали има движение по преписката във връзка със заявление вх. № 367000-2031/05.03.2024г. по описа на РУ МВР – Велинград. В отговор по делото е представен протокол № 69-К от 20.03.2024г. за извършена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина със заключение – 1,04 промила алкохол в кръвта.

От страна на ответника по делото са представени още: протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта, съставен от медицински специалист във ФСМП – Велинград, в който е отразено, че на 18.02.2024г., в 12ч. и 20 минути са взети кръв/урина от А. И. К. и че същият е посочил за употреба на уиски в количество 300-400гр. на 17.02.2024г. – 23ч.; протокол № 69 от 23.02.2024г. за извършена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина със заключение – 1, 06 промила алкохол в кръвта; списък на успешно преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“ с рег.№ 3286р-45256 от 08.09.2023г., в който списък е и Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0179; справка за нарушител водач; Заповед № 317з-1237/14.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пазарджик, относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пазарджик да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП; заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата; Акт за встъпване в длъжност на К. П. С.; Заповед № 312з-72/18.01.2017г. на директора на ОДМВР - Пазарджик за преназначаване на младши инспектор К. П. С. на по-висока длъжност мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Велинград при ОДМВР Пазарджик .

С определение от 15.04.2024г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган – мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Велинград при ОДМВР Пазарджик. Като доказателство по делото е приета Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1. 3. от заповедта). По делото е приложена и Заповед № 317з-1237/14.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пазарджик за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Пазарджик да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Видно от приетата по делото Заповед № 312з-72/18.01.2017г. на директора на ОДМВР – Пазарджик, младши инспектор К. П. С. е преназначен на по-висока длъжност мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Велинград при ОДМВР Пазарджик. Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

С оглед разпоредбата на чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП, принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Следователно необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Съгласно чл.6, ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в талона по чл.3, ал.2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. Според чл.6, ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. А съгласно чл.171, т.1 б.“б“, предл. последно от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В случая жалбоподателя е дал кръвна проба, като видно от протокол № 69 от 23.02.2024г. за извършена химическа експертиза чрез изследване на кръвна проба взета от лицето А. И. К., придружена с талон за изследване № 0159836, стикер № А-078564 е установено наличие на алкохол в количество 1,06 ‰.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е преждевременно издадена, тъй като е подадено заявление за повторно изследване на кръвта. Съгласно чл.27, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4. Съгласно последно цитираната норма, пробите за установяване на концентрацията на алкохол и контролните проби към тях се съхраняват за срок не по-малък от 3 месеца. В настоящия случай Наказателно постановление № 24-0367-000175 / 29.02.2024г. (издадено въз основа на АУАН серия GA № 1206278/18.02.2024 г.) е връчено на К. на 05.03.2024г., следователно искането по чл.27, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. е подадено в срок. Не е изтекъл и срокът по чл.26, ал.4 от посочената наредба, тъй като пробата е взета на 18.02.2024г. в 12.20ч., а протокол № 69-К за извършена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина със заключение – 1,04 промила алкохол в кръвта е от 20.03.2024г. С оглед отчетената разлика от по-малко от 2% на резултата от първото (1,06 промила) и повторното изследване (1,04 промила), не е била налице хипотезата за възлагане на изследване на контролната проба в друга лаборатория по аргумент от чл.27, ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.

Повторното извършване на химически анализ по чл.27, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. не е задължително във всички случаи, а е нормативно предвидена възможност за изследваното лице.

С оглед нормата на чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП основния релевантен за спора факт е управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. При условие, че формалната доказателствена сила на АУАН серия GA № 1206278/18.02.2024 г. не е опровергана и при наличие на резултати от извършена химическа експертиза на кръвна проба при първо и при повторно излседване, то несъмнено е установено наличието на юридически факт, правопораждащ прилагането на ПАМ - шофиране след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда. В хода на проведеното административно и съдебно производство, жалбоподателят не представи надлежни доказателства, с които да опровергае констатациите в акта.

По отношение на възражението, че протокол № 69-К от 20.03.2024г. е с компрометирана процесуална годност, тъй като в него има поправка на номера на стикера за изследваната проба /промяна в последната цифра/, на първо място следва да се отбележи, че протоколът за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина от 20.03.2024г. е официален документ и не е оспорен по предвидения процесуален ред. Отделно от това издаденият талон за изследване е с № 0159836 и със стикер № А-078564, така както е отразено в протокол № 69 от 23.02.2024г. и в протокол № 69-К от 20.03.2024г. Т.е. няма съмнение, че кръвната проба при повторното изследване е именно на А. И. К..

ПАМ е наложена в съответствие с приложимия материален закон – чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, като компетентният орган е посочил предвидения в закона срок – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. Нещо повече, издаването на ПАМ на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП е при обвързана компетентност. Законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на прекомерност, а е функция на действащия правов ред.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и такива не му се дължат.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И. К., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Сопот, [улица], ет.3, ап.9, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0367-000033/18.02.2024г., издадена от К. П. С. – мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Велинград при ОДМВР Пазарджик, с която на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на А. И. К., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението не подлежи на обжалване.