О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1357
гр. Пловдив, 13 септември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в закрито заседание на тринадесети
септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
като разгледа административно дело №1645 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във връзка с §2 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл.268 от ДОПК и чл.143, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
ЕТ “И.- Т.Т.“, със седалище и адрес на управление: гр. **., бул. “***“ *****, ЕИК ******, и съдебен адрес:***, офис 2, представляван от адвокат А.С.-пълномощник, е сезирал съда с молба с Вх.№15516 от 22.08.2022г. за изменение на Определение №1284 от 17.08.2022г. в частта за разноските.
Претендира се изменение на процесното определение, като в полза на Националната агенция за приходите (НАП) не бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът- директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив на НАП, чрез юрисконсулт И.К.- пълномощник (лист 32, 91), представя становище с Вх.№16031 от 05.09.2022г. (листи 88-90) за неоснователност на заявеното искане.
Определение №1284 от 17.08.2022г. (листи 67-68) е съобщено на едноличния търговец на 18.08.2022г. (лист 71), поради което молба с Вх.№15516 от 22.08.2022г. (листи 73-76) се явява подадена в законоустановения срок. Освен това, искането на едноличния търговец е подадено и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустимо.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Производството по делото е образувано по жалба на ЕТ “И.- Т.Т.“ против “мълчалив отказ“ на директора на ТД- Пловдив на НАП да се произнесе по “мълчалив отказ“ на публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП по направено възражение от едноличния търговец, че са платени всички публични задължения по изпълнително дело №********* по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2022г.
Претендирана е отмяна на оспорения отказ на директора на ТД- Пловдив на НАП, както и отмяна на отказа на публичния изпълнител и изпращане преписката на публичния изпълнител за прекратяване на производството по изпълнително дело №*********/2022г.
Ответникът- директор на ТД- Пловдив на НАП, чрез юрисконсулт И.К.- пълномощник, представя становище за недопустимост на жалбата (лист 30). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500,00 лева, определен на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), за което е представен списък на разноските (лист 31).
С Определение №1284 от 17.08.2022г. жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, на основание чл.151, ал.2 от ДОПК, предвид неотстраняване недостатъците на жалбата в законоустановения 7-дневен срок; в полза на НАП е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., определен по реда на чл.143, ал.3 от АПК, чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
До Т.Т. е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение (СДИ) с Изх.№С220016-048-0025538 от 14.02.2022г. (лист 41) на В.А.- публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, с което Т. е уведомена, че спрямо нея, като собственик на ЕТ “И.- Т.Т.“, е образувано изпълнително дело №********* по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2022г., за събиране на неплатени публични задължения в общ размер на 242,86 лв., от които общо 161,41 лв. главници и общо 81,45 лв. законни лихви към 14.02.2022г.
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 42), посоченото СДИ е получено от Т.Т. на 02.03.2022г.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Разпореждане с Изх.№С220016-137-0004221 от 29.03.2022г. (листи 43-44) на В.А.- публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение молба/възражение с Вх.№С220016-000-0111649 от 11.03.2022г. (неприложена по делото) на Т.Т., в частта ѝ да бъдат погасени по давност публични задължения в общ размер от 241,76 лв., от които общо 161,41 лв. главници и общо 80,35 лв. законни лихви вероятно към 29.03.2022г.
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 45), посоченото разпореждане е получено от Т.Т. на 08.04.2022г.
Независимо от посоченото до тук, чрез лицензиран пощенски оператор (лист 40) на 26.04.2022г. е подадена жалба (листи 37-39) от едноличния търговец, адресирана до директора на ТД- Пловдив на НАП, против “мълчалив отказ“ на публичния изпълнител да бъде прекратено производството по изпълнително дело №********* по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2022г. Пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва в ТД- Пловдив на НАП на 27.04.2022г., според нарочна разписка на пощенския оператор (лист 40), където е заведена с Вх.№70-00-4004 (лист 37).
С Решение №181 от 11.05.2022г. (листи 35-36) на изпълняващ длъжността (и.д.) директор на ТД- Пловдив на НАП, жалбата на едноличния търговец против “мълчалив отказ“ на публичния изпълнител е оставена без уважение.
Като приложение към писмо с Изх.№70-00-4004#3 от 11.05.2022г. (лист 34, 62) на и.д. директор на ТД- Пловдив на НАП, Решение №181 от 11.05.2022г. се изпраща на едноличния търговец чрез адвокат А.С., посочен като “съдебен адрес“.
По делото не са ангажирани доказателства за датата на получаване на писмо с Изх.№70-00-4004#3 от 11.05.2022г. от адресата му, като в съпроводително писмо с Вх.№12283 от 21.06.2022г. (лист 2, 62) на директора на ТД- Пловдив на НАП е посочено, че “към момента няма върната обр. разписка за връчване на решението“.
Според постъпилото по делото Уточнение с Вх.№15362 (листи 57-58) от адвокат А.С.- пълномощник (лист 59), предмет на оспорване по делото е Решение №181 от 11.05.2022г. на (и.д.) директор на ТД- Пловдив на НАП, като по жалба на едноличния търговец против Решение №181 от 11.05.2022г. е образувано и административно дело №1814 по описа на Административен съд- Пловдив за 2022г., XI-ти състав, за което е представено заверено копие на Разпореждане №5067 от 20.07.2022г. (лист 64).
Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от ЗПП.
Съгласно чл.266, ал.1, изр.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция (каквато в случая е ТД- Пловдив на НАП) чрез публичния изпълнител, който ги е извършил…
А съгласно чл.267, ал.2 от ДОПК, Решаващият орган (какъвто в случая е директорът на ТД- Пловдив на НАП) в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение…
В случая, жалбата (листи 37-39) против действията на публичния изпълнител постъпва в ТД- Пловдив на НАП на 27.04.2022г. (лист 40), като Решение №181 на и.д. директор на ТД- Пловдив на НАП е постановено на 11.05.2022г. или в рамките на 14-дневния срок по смисъла на чл.267, ал.2 от ДОПК, като редовността на действията по съобщаването на посоченото решение на жалбоподателя са неотносими към предмета на спора, тъй като възможността за оспорване на решението не е преклудирана, а както се посочи вече Решение №181 от 11.05.2022г. е предмет на административно дело №1814 по описа на Административен съд- Пловдив за 2022г., ХI-ти състав.
Буквалното прилагане на чл.143, ал.3 от АПК би значело изобщо да не се присъждат разноски (юрисконсултско възнаграждение) на ответник, доколкото винаги негово поведение е повод за завеждане на дело, както и присъждането на разноски в полза на издателя на оспорения акт вместо на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, каквато очевидно не е целта на кодекса.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда приeма за установено, че не е налице поведение (действия и/или бездействия) на директора на ТД- Пловдив на НАП по смисъла на чл.143, ал.2 от АПК, дало повод за завеждане на делото, поради което искането за изменение на Определение №1284 от 17.08.2022г. в частта за разноските е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл.248 от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ “И.- Т.Т.“, със седалище и адрес на управление: гр. **, бул. “***“ *****, ЕИК ******, за изменение на Определение №1284 от 17.08.2022г. в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:./п/........................
/Н.Бекиров/