РЕШЕНИЕ
№ 2239 25.09.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На шестнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Ани Стоянова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 5319 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
иск на Н.К.Н. с ЕГН **********,*** – адвокат С.К., против Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи на Република България - гр.Бургас. С исковата
си молба и приетото в съдебно заседание изменение на иска ищецът моли съда да
осъди ответника му заплати сумата от 1 718,92 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 247,10 часа, положен в периода
01.07.2016г. - 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от предявяването на иска на 03.07.2019г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в посочения
период е бил в служебно правоотношение с ответника, по което е заемал
длъжността „****** *******“ в ответната дирекция. Сочи, че е полагал труд на
12-часови смени при сумирано отчитане на работното време, както и че след
преизчисляване на положения от него нощен труд от 1 728 часа с установения коефициент 1,143 се получава
превишаване с 247,10 часа над установената продължителност на работното време.
Счита тази разлика за извънреден труд, който не му е заплатен.
В преклузивния срок по чл.131
ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди,
че не е налице нормативно основание за преизчисляване на нощния труд към дневен
с посочения коефициент 1,143.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл. 187, ал.5, т.2 и ал.7 и чл.
179 ЗМВР.
По делото не се
спори и се установява от приетите доказателства, че ищецът е работил в ОД на МВР
– Бургас на длъжност „****** *******“ към сектор СПС и сектор АПК на основание
чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР има със статут на държавен служител. Безспорно
е също, че в предявения период 01.07.2016г. - 30.06.2019г. ищецът е полагал
труд на 12-часови работни смени по утвърдени графици, включително и през нощта /22,00
– 06,00 часа/, при сумирано изчисляване на работното време. Страните не спорят
също, че надвишаването на нормата на работни часове се заплаща като извънреден
труд. Спорен по делото е начинът на изчисляването на положените часове труд и
съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.
Съгласно приложимия
закон - чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещите
на смени се изчислява сумирано – до изменението на нормата от ДВ, бр.81/ от
14.10.2016г. – за едномесечен период, а след тази дата - за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на
същата разпоредба за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. На основание ал.7 извънредният труд не може да надвишава
70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. На основание ал.9 редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния
период 01.07.2016г. - 30.06.2019г. са действали издадените от министъра на
вътрешните работи Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. /обн. в ДВ бр. 40 от
02.06.2015г./ и Наредба № 8121з-779/ 29.07.2017г. /обн. в ДВ бр. 60 от
02.08.2016г. Първата посочена Наредба - № 8121з-592/ 25.05.2015г. е отменена с
решение № 8585/ 11.07.2016г. по адм. дело № 5450/ 2016г. на Върховния административен
съд, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от
отмяната на 11.07.2016г. до обнародването на следващата Наредба на 02.08.2016г.,
приложима е била предхождащата ги Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014г./. Единствено в тази Наредба /от
2014г./ изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се
умножава с коефициент от 0,143 – чл.31, ал.2. В следващите две Наредби /от
2015г. и 2017г./ липсва подобна изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Съдебната практика приема, че е налице нормативна празнота
и следва да се приложи по аналогия общото трудово законодателство – КТ и нормата
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Това
субсидиарно правоприлагане се
налага, за да не се
допусне различно третиране и по-неблагоприятно правно положение на работещите
по служебно правоотношение в сравнение с тези, работещи по трудово
правоотношение. Съгласно
нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Чл.140, ал. 1 от КТ постановява, че нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа или до 7 часа за една нощ. На основание чл.136 ал.1 и 2 от КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време при дневен труд е 8 часа на ден/ 40
часа седмично. Следователно приложимият
коефициент по чл.9, ал.2 от НСОРЗ за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд /8:7/.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна
счетоводна експертиза се установява, че през процесния период ищецът е положил 1 728 часа нощен труд, за който
ответникът му е заплатил общо 432 лв. – по 0,25 лв. на час съобразно действащите заповеди №
8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на
вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал. 2 от ЗМВР. При превръщане на положените часове нощен
труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ с установения коефициент от 1,143 се получават 1 975,10 часа.
Разликата между положения и преизчисления нощен труд от 247,10 часа не е отчетена
от работодателя и не е заплатена като извънреден труд. Дължимото нетно трудово
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от общо 1 718,92
лв. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице като компетентно,
пълно, обосновано и необорено от други събрани по делото доказателства.
При носената доказателствена
тежест ответникът не е ангажира доказателства да е заплатил на ищеца установеното
дължимо допълнително възнаграждение за положения извънреден труд.
По изложените
съображения искът е основателен и доказан и ще бъде уважен.
На основание чл.86
от ЗЗД във връзка с чл.245, ал.2 от КТ ответникът дължи и претендираното
обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба на 03.07.2019г. до
окончателното й изплащане.
На основание
чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на решението за
присъденото трудово възнаграждение.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски в размер
на 350 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за уважения
иск държавна такса от 68,76 лв. и направените от съда разноски в размер на 50
лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице, общо сумата от 118,76 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи на Република България - гр.Бургас, код по БУЛСТАТ
*********, с адрес ул.“Христо Ботев“ № 46, да
заплати на Н.К.Н. с ЕГН **********,***
– адвокат С.К., сумата от 1 718,92 лв. -
неплатено възнаграждение за извънреден труд от 247,10 часа, положен в периода 01.07.2016г. - 30.06.2019г. по
служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от предявяването на иска на 03.07.2019г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото съдебни разноски в размер на 350 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъденото
трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи на Република България - гр.Бургас, код по БУЛСТАТ
*********, с адрес ул.“Христо Ботев“ № 46, да
заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 118,76 лв. за държавна такса и съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от 30.09.2019г. на основание
чл.315 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.