Решение по дело №2969/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260206
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 3 март 2021 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20202120102969
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  260206  / 04.02.2021 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                    ХXXVIІ – ми граждански състав

на двадесет и пети януари                            две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание, в състав

                                                                                    Районен съдия: Асен Радев

 

                                 при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 2969 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                      

                                 Делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу А.Н.Т., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1004.49 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 25.11.2016 год. до 27.11.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 100.25 лв., начислена за периода от 25.02.2017 год. до 22.01.2020 год. и законната лихва, начиная от 28.01.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № **** / 2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

                       Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а  правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

                       В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.

                                 Особеният представител на ответника поддържа съображенията си за неоснователност на исковете, изложени в нарочен отговор по реда на чл.131 от ГПК.

                       След анализ на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установено от фактическа страна следното:

                       Ответникът е и е бил собственик на водоснабдения имот, находящ се в с.В*, общ.К***, ул.“*********, през процесния период. В тази насока са наличните по делото удостоверение за декларирани от Т. данни, както и декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ *******/24.03.1998 год. на отдел „МПДТР“ на Община Бургас.      

                       Съгласно заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, във водоснабдения имот - оградено дворно място с построена в него масивна жилищна сграда, е стандартно изградена водомерна шахта, в която е монтиран един български водомер за студена вода, а общото количество потребена вода възлиза на 677 куб.м. Описани са в табличен вид начислените количества, като същите са съпоставени с издадени от ищцовото дружество 36 бр. фактури и остойностени на 1004 лв., а лихвата за забава - на 175.25 лв.

                       Разпитана по делото, св. Ш. – отчетник в ищцовото дружество заявява, че познава ответника, че знае къде се намира водоснабдения имот, както и че през периода 2016 год. - 2019 год. е влизала да отчита водомера, според който е имало редовно консумация, като в случаите, в които е нямало достъп, е съставяла протоколи, приподписвани от съпровождащия я водомайстор.

                       Поради това, оспорването на тези частни документи - протоколи за неосигурен достъп, е недоказано.

                       Представени са извлечения от карнетите за отчет с мобилно устройство, в които показанията към началната и крайна дата на периода са от „видян“ отчет, т.е. реално отчетен.

                       На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.

                       При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за основателни.

                       Тъй като ответникът е бил собственик на водоснабдения имот, по силата на изрично предвиждане в нормативен акт - Наредба № 4/14.09.2004 год., между страните е валидно учредено облигационно правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на съответния оператор.

                       Съдът приема за доказано, че ищцовото дружество е  изпълнило задължението си и за процесния период е доставило в имота на Т. вода, чието количество възлиза на 677 куб.м. За това свидетелстват множеството установени факти в тяхната взаимовръзка – от една страна, макар в карнетите да не фигурира подпис на ответника, последващите показания се засичат/съответстват на предходните такива, т.е са последователни; през целия период, с изключение на четири пъти, показанията са от „видян“ отчет; когато отчетът е записан като „служебен“, поради неосигуряване на достъп, показанията за следващия период са от „видян“ отчет и са във възходящ ред. Следователно, през водомера в имота на ответника е преминало количество вода, съответно на отчетеното и той дължи заплащане на стойността му, изчислена на 1004 лв.

                       Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на посочената в по-горния абзац сума, следователно предявеният главен иск е основателен, а оттам - основателен е и акцесорния иск за дължимост на мораторна лихва в размер на 100.25 лв., начислена върху всяко месечно задължение, за периода от 25.02.2017 год. до 22.01.2020 год. Основателен е и искът за законната лихва върху стойността на доставената вода, начиная от предявяване на иска – 28.01.2020 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.

                       Затова са дължими и разноските, сторени от ищцовото дружество по ч.гр.д. № **** / 2020 год., а на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на същото се следват разноски и за настоящото производство, чийто размер възлиза на 705 лв., в т.ч. държавна такса, депозити за вещо лице и особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

                       Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

 

                      

                       ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Н.Т. ***, ЕГН - **********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Б*, кв. *********, представлявано от Г* Т* сумата от 1004.49 лв. – сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № *******, за периода от 25.11.2016 год. до 27.11.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 100.25 лв., начислена за периода от 25.02.2017 год. до 22.01.2020 год. и законната лихва върху главницата, начиная от 28.01.2020 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ******* / 2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

                       ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3 във вр. с чл.193, ал.2 от ГПК, направеното от ответника А.Н.Т. оспорване на авторството на частни документи - четири броя протоколи за неосигурен достъп, находящи се на л. 46, 47, 48 и 49 от делото.

                       ОСЪЖДА А.Н.Т. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № ********** / 2020 год. на БРС в размер на 75 лв., както и за настоящото производство, в размер на 705 лв.            

                       Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

                      

 

                                                                               Съдия:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е