Р Е Ш Е Н И Е
№
260206 / 04.02.2021 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 2969 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу А.Н.Т., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1004.49 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 25.11.2016 год. до 27.11.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 100.25 лв., начислена за периода от 25.02.2017 год. до 22.01.2020 год. и законната лихва, начиная от 28.01.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № **** / 2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.
Особеният представител на ответника поддържа съображенията си за неоснователност на исковете, изложени в нарочен отговор по реда на чл.131 от ГПК.
След анализ на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът е и е бил собственик на водоснабдения имот, находящ се в с.В*, общ.К***, ул.“*********, през процесния период. В тази насока са наличните по делото удостоверение за декларирани от Т. данни, както и декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ *******/24.03.1998 год. на отдел „МПДТР“ на Община Бургас.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, във водоснабдения имот - оградено дворно място с построена в него масивна жилищна сграда, е стандартно изградена водомерна шахта, в която е монтиран един български водомер за студена вода, а общото количество потребена вода възлиза на 677 куб.м. Описани са в табличен вид начислените количества, като същите са съпоставени с издадени от ищцовото дружество 36 бр. фактури и остойностени на 1004 лв., а лихвата за забава - на 175.25 лв.
Разпитана по делото, св. Ш. – отчетник в ищцовото дружество заявява, че познава ответника, че знае къде се намира водоснабдения имот, както и че през периода 2016 год. - 2019 год. е влизала да отчита водомера, според който е имало редовно консумация, като в случаите, в които е нямало достъп, е съставяла протоколи, приподписвани от съпровождащия я водомайстор.
Поради това, оспорването на тези частни документи - протоколи за неосигурен достъп, е недоказано.
Представени са извлечения от карнетите за отчет с мобилно устройство, в които показанията към началната и крайна дата на периода са от „видян“ отчет, т.е. реално отчетен.
На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за основателни.
Тъй като ответникът е бил собственик на водоснабдения имот, по силата на изрично предвиждане в нормативен акт - Наредба № 4/14.09.2004 год., между страните е валидно учредено облигационно правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на съответния оператор.
Съдът приема за доказано, че ищцовото
дружество е изпълнило задължението си и за
процесния период е доставило в имота на Т. вода, чието количество възлиза на 677
куб.м. За това свидетелстват множеството установени факти в тяхната
взаимовръзка – от една страна, макар в карнетите да не фигурира подпис на
ответника, последващите показания се засичат/съответстват на предходните такива,
т.е са последователни; през целия период, с изключение на четири пъти,
показанията са от „видян“ отчет; когато отчетът е записан като „служебен“,
поради неосигуряване на достъп, показанията за следващия период са от „видян“
отчет и са във възходящ ред. Следователно, през водомера в имота на ответника е
преминало количество вода, съответно на отчетеното и той дължи заплащане на стойността
му, изчислена на 1004 лв.
Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на посочената в по-горния абзац сума, следователно предявеният главен иск е основателен, а оттам - основателен е и акцесорния иск за дължимост на мораторна лихва в размер на 100.25 лв., начислена върху всяко месечно задължение, за периода от 25.02.2017 год. до 22.01.2020 год. Основателен е и искът за законната лихва върху стойността на доставената вода, начиная от предявяване на иска – 28.01.2020 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.
Затова са дължими и разноските, сторени от ищцовото дружество по ч.гр.д. № **** / 2020 год., а на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на същото се следват разноски и за настоящото производство, чийто размер възлиза на 705 лв., в т.ч. държавна такса, депозити за вещо лице и особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.235 и
чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Н.Т. ***, ЕГН - **********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Б*, кв. “*********”, представлявано от Г* Т* сумата от 1004.49 лв. – сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № *******, за периода от 25.11.2016 год. до 27.11.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 100.25 лв., начислена за периода от 25.02.2017 год. до 22.01.2020 год. и законната лихва върху главницата, начиная от 28.01.2020 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ******* / 2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3 във вр. с чл.193, ал.2 от ГПК, направеното от ответника А.Н.Т. оспорване на авторството на частни документи - четири броя протоколи за неосигурен достъп, находящи се на л. 46, 47, 48 и 49 от делото.
ОСЪЖДА
А.Н.Т. да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД деловодни разноски за производството
по ч.гр.д. № ********** / 2020 год. на БРС в размер на 75 лв., както и за
настоящото производство, в размер на 705 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е