РЕШЕНИЕ
№ 5765
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110130711 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [********], ЕИК [********], срещу
Е. С. М., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 07.02.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3744/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е подаден лично от страната отговор на
исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [********], аб. №
[********] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с
оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане. Заявява искане за конституиране на трето лице помагач
/[********]/, Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са
недопустими и неоснователни. Счита, че българският съд не е компетентен да разгледа
1
спора, като в тази връзка излага съображения, че от години е адресно регистрирана и
живее на територията на [********]. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Оспорва в имота да се потребява топлинна енергия за отопление на имот, а само такава
за подгряване на вода, а през процесния период имотът изобщо не е бил обитаван.
Оспорва правилното начисляване на количеството и цената на топлинната енергия.
Моли за отхвърляне на исковете и за възлагане на разноските в тежест на ищеца.
Третото лице помагач [********] на страната на ищеца не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Отводът за недопустимост на производството поради липса на компетентност на
българския съд е неоснователен. От една страна, съображения за това са изложени
определението, постановено по реда на чл. 140 ГПК, като същите не следва да бъдат
преповтаряни. От друга страна, следва да се допълни, че приложим при определяне
компетентността на съда, който може да разгледа спора, е Регламент № 1215/2012 г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. Съгласно чл. 27 от Регламента съдът служебно следи за
компетентността си. Договорът за продажба на топлинна енергия обаче не попада в
изчерпателно изброените в чл. 17 от Регламента, поради което е неприложим и чл. 18,
пар. 2 от него. Не е налице и изключителна компетентност по смисъла на 24 от
Регламента. Компетентността на съда следва да се опредЕ. по реда на специалната
разпоредба на чл. 7 от Регламента – по местоизпълнение на договора, което несъмнено
е на територията на РБ /в този смисъл е напр. определение от 03.5.2018 г. по
гражданско дело № 4572/2018 г. на СГС/.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, в това число и че
са били налице предпоставките за начисляване на енергия по нормативен път, че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава. Ответникът следва да докаже
възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им. По
възражението за давност в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства,
обусловили спиране и/или прекъсване течението на погасителната давност за
процесните вземания.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
С доклада по делото съдът е обявил на страните за общоизвестно на основание
чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от [********], одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
достъпни и на следния ел.адрес: [********]
2
За ненуждаещо се от доказване е обявено и обстоятелството, че за периода
13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. давността за вземанията е спряла да тече по силата на
закона – чл. 3 ЗМДВИП.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носитЕ. на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е
притежавал през исковия период правото на собственост върху процесния недвижим и
мот, а и това обстоятелство изрично се признава с отговора. Ответникът е единствен
наследник на [********], починал като вдовец на 26.03.2005 г., като е безспорно
установено, че приживе същият е придобил правото на собственост върху процесния
[********], находящ се на адрес:[********], с площ 88,53 кв.м. Освен документите,
удостоверяващи надлежно придобиването на правото на собственост върху
топлоснабдения имот от ответницата, като писмено доказателство в производството е
приета молба-декларация, подадена до ищеца на 30.01.2017г., с която Е. М. е поискала
партидата при дружеството за имота с аб. № [********] да бъде на нейно име.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до
право на собственост върху недвижимия имот.
Ето защо и следва да се обобщи, че ищецът пълно и главно е доказал
материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът
дължи цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била
с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
3
топлофицирано. Като доказателства по делото са приети протокол за проведено на
04.09.2001 г. общо събрание на етажните собственици от адрес: [********], на което е
взето решение да се сключи договор с [********] за доставка и монтаж на уреди за
дялово разпределение и за извършване на тази услуга от дружеството.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните
собственици са взЕ. решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да
се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е
обвързан от взетото решение.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.
№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата
- етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребитЕ.те.
ПотребитЕ.те на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът,
който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл
да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не
може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд)
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
Следва да се даде отговор на въпроса относно количеството и цената на
топлинната енергия, която купувачът по правоотношението дължи на продавача.
Въз основа на писмените доказателства, приети по делото във връзка с
доставката на ТЕ в имота и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение
е осъществявано от [********]. През процесния период в имота с аб. № [********] не
е имало отоплителни тела, нито узаконен водомер. Такъв е бил монтиран на 07.04.2022
г. За отоплителни сезони 2019 г. – 2020 г. и 2020 г. – 2021 г. не е бил осигурен достъп за
отчет, поради което ТЕ за подгряване на вода е начислена по нормативен път за 1 брой
потребител на база 140 л. за денонощие. За отоплителен сезон 2021 – 2022 г. отчет е
извършен и начисляването на количеството ТЕ за подгряване на вода е по показания на
монтирания водомер. Начислена е ТЕ отдадена от сградната инсталация според
4
отопляемия обем на имота – 233 куб.м. Не е била начислявана ТЕ за общи части, нито
такса мощност. След извършеното изравняване вещото лице е установило, че за цЕ.я
процесен период дължимата сума за ТЕ е в размер на 1668,81 лева, а за периода
01.10.2019 г. – 04.2022 г. (съгласно служебно поставената на основание чл. 162 ГПК
задача) е в размер на сумата 1334,69 лева. Вещото лице е подчертало, че тази сума не
включва предишни неплатени и просрочени суми извън периода, както и лихви по тях.
Експертът не е констатирал отклонения от нормативните изисквания за начисляване на
ТЕ за периода. Общият топломер е преминавал периодични метрологични проверки, с
оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за
търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.
Във връзка с начисляването на топлинна енергия поради неосигурен достъп през
процесния период по делото са представени протоколи, които установят, че до имота
на ответника за два от отоплителните сезони, включени в периода, не е осигурен
достъп за отчет на водомера в имота. Следва да се посочи, че поради неосигурен
достъп ищецът е начислил служебно топлинна енергия за подгряване на вода.
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 Наредба № Е-РД-04-1 изразходваното количество гореща
вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща
вода от 140 л. на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат
нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. От така посочената
подзаконова уредба се налага извод, че основната предпоставка за определяне на
служебна енергия за отопление и подгряване на вода за процесния период е
неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до уредите,
разположени в имота му, респ. да монтира сертифициран уред в имота си, по който са
се извършва отчетът и начисляването на ТЕ по това перо.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото
правило, че количеството на потребената от потребитЕ.те в сграда в режим на етажна
собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от
фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за
които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп
до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а
съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на топлопреносното предприятие
задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Така
посочената законова делегация урежда отклонение от разпределението на
доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на потребителя за
осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на предоставения
достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи, че е
извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от
упълномощен представител на продавача и от двама свидетЕ., които не са служитЕ.
или на граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от
ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват
протоколите за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по
недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп – чрез
съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на
топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече
представитЕ. на етажната собственост.
5
В конкретния случай по делото са представени документи, посредством които
ищецът пълно и главно доказва правото си да начисли по реда на наредбата служебно
количество на топлинната енергия за подгряване на вода, което след това е
фактурирал.
От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото е установено,
че през цЕ.я период е начислявана ТЕ за подгряване на вода на база 1 брой потребител,
т.е. в минимален съгласно нормативната уредба обем.
Като взе предвид данните от заключението на СТЕ и изравнителните сметки за
периода, представени от третото лице помагач, съдът приема, че искът за главница за
топлинна енергия и за отопление на имот ищецът е доказал до сумата 1668,81 лева.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребитЕ. в гр. София от 2016 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на
всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на
задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и
погасителната давност.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по
делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР
на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрЕ. да текат по време на извънредното
положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на
13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020
г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни,
считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. Вземането за периода
м.05.2019 г. - м.09.2019 г. е погасено по давност, доколкото вземането за м.10.2019 г. е
станало изискуемо на 15.12.2019 г. и при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни, по
време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП, давността за него, не е изтекла
преди подаване на заявлението на 24.01.2023 г. Ето защо и на основание чл. 162 ГПК
въз основа на писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице по
СТЕ погасени по давност се явяват вземанията по фактурите за посочените месеци, а
искът за главница следва да се уважи по заключението на СТЕ за сумата 1334,69 лева и
да се отхвърли до пълния предявен размер от 1482,64 лева, поради погасяване на
6
вземанията за периода м.05.-м.09.2019 г. вкл. по давност.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от третото лице помагач,
като са били изготвени изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – [********], от
което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за
дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и заключението на СТЕ
е установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е
дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162
ГПК и въз основа на приобщението по делото писмени доказателства и заключението
на СТЕ, съдът приема, че искът е доказан по размер за сумата от 31,91 лева.
Възражението за погасяване на това вземане по давност е неоснователено,
доколкото претенцията е за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца. Не се установява основателност на възражението на ответника, че лихвите
са били незаконосъобразно начислени.
По общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят
падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите
условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер
на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава
и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 1334,69 лева и за периода 15.09.2020 г. – 11.01.2023 г. следва да се
уважи за сумата от 208,84 лева, която съдът, съобразявайки уважената част от
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от
трите изравнителни сметки, данните от същите и тези от СТЕ, с помощта на онлайн
калкулатор изчисли на основание на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер за
сумата 246,96 лева този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
7
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът
не е установил в производството да е сторил разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 431,60 лева от общо 483,86 лева /за държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100 лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 76,10 лева от общо 85,32 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [********], ЕИК
[********], със седалище и адрес на управление: [********], по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Е. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: [********], дължи на
[********] сумата от 1334,69 лева, представляваща цена на топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: [********], [********] с аб. № [********] за
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 24.01.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на сумата от 208,84 лева за
периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г., както и сумата от 31,91 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода
от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 24.01.2023 г. до изплащане
на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 4224 от 07.02.2023 г. по ч.гр.д. № 3744/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [********], ЕИК
[********], със седалище и адрес на управление: [********], срещу Е. С. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: [********], искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата над
1334,69 лева до сумата от 1482,64 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [********]
с аб. № [********] за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., сумата над 208,84 лева
до сумата от 246,96 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г.
до 11.01.2023 г., както и за сумата от 4,71 лева, представляваща лихва за забава върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4224 от
07.02.2023 г. по ч.гр.д. № 3744/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Е. С. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: [********], да заплати на [********], ЕИК [********], със седалище
и адрес на управление: [********], сумата от 431,60 лева - разноски в исковото
производство и сумата от 76,10 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [********] на
страната на ищеца [********].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9