Решение по дело №3102/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

31.12.2018г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 3102/2018г по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”, ЕАД, чрез юрк. В. ***, против С.П.Й. ***, с която се твърди, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№8617/2017г., по описа на ПлРС. Твърди се, че ответникът е собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес гр. Плевен, ***. Твърди се, че ответникът, е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е погасил задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, като договор между страните не е сключван. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в която се намира имота на ответника, се извършва от „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, като сумите са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли съдът да конституира „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД като трето лице – помагач в процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника ***че дължи, сумата  от общо 447,68лв., от която сумата от 397,37лв- главница, за периода 01.03.2015-30.04.2017г. съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб. №18621, както и сумата от 50,31лв.- лихва за забава., за периода 06.05.2015-02.11.2017г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 133 от ГПК, отв. С.П.  Й.,, чрез назначеният от съда особен представител адв. Л. П.- ПлАК, оспорва предявените искове. Твърди, че  отв. Й. не притежава качеството на потребител на ТЕ по смисъла на чл. 153 от ЗЕ, тъй като от приложените с ИМ писмени доказателства, не  може да се направи извод дали същата е собственик, респ. ползвател на процесния имот. Оспорва се размерът на задължението, като се оспорва доставеното количество ТЕ до имота. Оспорва се  представеното извлечение от сметка. По отношение на  искането за  конституиране на трето лице- помагач на страната на ищеца- ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, се твърди, че  същото не следва да бъде уважено, тъй като не се установява наличие на правен интерес от това за ищеца.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с определение № 4231/07.11.2018г., като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. Варна. От страна на същото, по делото  са представени и приети изисканите писмени доказателства.

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №5688/09.11.2017г., по ч. гр.д.№ 8617/2017г. по описа на ПлРС. В указаният от съда, по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото се установява също и факта на  публично оповестяване на  общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

Съдът намира, с оглед на представените по делото, писмени доказателства, че отв. С Й., е собственик на топлоснабден имот, находящ се на  адрес гр. *** С ИМ е представено съобщение от Община Плевен, до отв. Й., за дължимите данък сгради и такса смет, за процесния недвижим имот. Видно от представените от третото лице помагач писмени доказателства- подробни месечни справки, отв. Й. също е посочена като собственик на имота. Преценени в съвкупност, тези писмени доказателства сочат на категоричния извод, че отв. С.Й., е собственик на топлоснабден имот, находящ се на посочения по- горе адрес, за който е открита партида с аб. № 18621.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: за процесния период 01.03.2015-30.04.2017г., е начислена главница- потребената и незаплатена ТЕ, за имот с аб.№ 18621, в размер на общо 397,37лв, както следва: сумата от 218,50лв.- сума за отопление, сумата от 144,80лв.- ТЕ, отдадена от сградната инсталация, сумата от 32,50лв.- услуга дялово разпределение; корекция за м. 04.2017- 1,57лв. ВЛ е установило, че в имота има 0 бр. водомери и 2 бр. уреди, щранг- лира в банята. ВЛ е установило, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена въз основа на  действителния обем  на имота- 131,80 куб. м. ВЛ е установило също, че процесните фактури са начислени за месеците, за които са издадени, внесен е начисления ДДС по сметка на републиканския бюджет. ВЛ е изчислило и лихвата за забава, за претендираният период- 06.05.2015-02.11.2017г., в размер на  50,31лв. ВЛ е посочило също, че  за периода  01.05.2017-25.11.2018г, няма  плащания.

 По делото, от страна на  ответника, не се представят доказателства за плащане на претендираните суми.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: 

             Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване, както и факта, че  отв. Й. има  качеството на собственик на имота. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.  

             Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата има акцесорен характер, и зависи от изхода на главния иск. 

             Както бе посочено по- горе, по делото се установява, че за  периода  01.03.2015-30.04.2017г, отв. С.Й. е собственик на процесния топлоснабден имот, и дължи плащане на потребената ТЕ.   

             На основание гореизложеното, съдът намира, че  предявеният иск е основателен,  и следва да бъде  уважен, като бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 447,68лв., от която  сумата от 397,37лв.- главница, за периода 01.03.2015-30.04.2017г. съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб. №18621, както и сумата от 50,31лв.- лихва за забава., за периода 06.05.2015-02.11.2017г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №5688/09.11.2017г., по ч. гр.д.№ 8617/2017г. по описа на ПлРС. 

             С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе направените разноски. Съдът определя същите в размер на общо 445лв., от които– сумата от 100лв-юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК,  в минимален размер, сумата от 75лв.- държавна такса, сумата от 120. разноски за ВЛ и сумата от 150лв. разноски- възнаграждение за назначеният особен представител на ответника. 

Ответникът следва да понесе и направените в заповедното производство разноски, в размер на 75лв.- от които 25лв.- държавна такса и 50лв.- юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК,  в минимален размер.

 Следва да бъде постановено изплащане на сумата от 150лв.- възнаграждение за назначеният особен представител на ответника – адв. Л.П., определено от съда по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ С.П.Й., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител ***, общо 447,68лв., от която сумата от 397,37лв.- главница, за периода 01.03.2015-30.04.2017г. съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за имот, с аб. №18621, и сумата от 50,31лв.- лихва за забава., за периода 06.05.2015-02.11.2017г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК- 08.11.2017г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №5688/09.11.2017г., по ч. гр.д.№ 8617/2017г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, С.П.Й., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 445лв.- разноски по настоящето исково производство и в размер на 75лв-разноски- по ч. гр.д. №8617/2017г. на ПлРС.

 

На основание чл. 47, ал.6 от ГПК, ДА СЕ ИЗПЛАТИ на назначеният особен представител на ответника С.П.Й., ЕГН **********,***-  адв. Л.П.- ПЛАК, възнаграждение в размер на 150лв., от внесения за това депозит.

 

Решението се постановява с участието на  третото лице – помагач на страната на ищеца- „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. Варна.

 

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: