Решение по дело №27/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 554 от 3.12.2024г., постановено по анд № 20244430201563/2024 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 24-0257-000272/8.08.2024 год. на Началник РУ-Долни Дъбник към ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл.175А, ал.1, предлож.трето от ЗДП, на Д. Ш. Н. с [ЕГН], от гр.Славяново, ул „Петрини“ №4, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/месеца, за извършено нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Назъмов чрез адв. М. от АК-Плевен, който счита, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, същото е необосновано и не се основава на събраните по делото доказателства. Сочи, че въззивният съд „кредитира" показанията на разпитаните свидетели полицейски служители К. И. и свидетеля очевидец А. В., с оглед на това, че същите са „логични, последователни, безпротиворечиви, взаимно допълващи се и съответни на АУАН". Позовава се на съдържанието на протокола от съдебното заседание, проведено на 07.10.2024г., според който констатираното от Районния съд в съдебното решение, „съответствие с АУАН“ не се съдържа в показанията на свидетелите, а именно: Според касатора актосъставителят в съдебно заседание не успял да разясни смисъла на отразеното в АУАН, а именно че е установено превъртане на „не задвижващите колела на автомобила", което е технически невъзможно, като и двамата свидетели свидетелстват, че действията, извършени от Назъмов са осъществени не на мястото, което е отразено в АУАН „на улицата пред читалището", а на уширение, което се намира в близост, с което на практика се доказва процесуално нарушение на изискванията за точно описание на „мястото на извършване на нарушението", което твърдение е посочено в жалбата до съда, но не е обсъдено в решението. Според касатора актосъставителят К. И. никъде в своите показания не твърди, че категорично е установил основният признак за наличието на отразеното в АУАН „превъртане на колела", известно като „дрифт". Напротив, в своите показания той твърди, че при проверката не са изследвали пътната настилка, нито за наличие на предмети, които предполагат занасяне на автомобила, нито за наличие на следи от автомобилните гуми, които би следвало да са налични, ако е осъществено превъртане на колелета. Свидетелят на нарушението А. В. в своите показания описва действия на водача, „известни в ежедневието, като дрифт", като свидетелства за това, че жалбоподателят „умишлено е повишил оборотите на двигателя, пусна съединителя на автомобила ... ,„ при положение че процесния автомобил, управляван от жалбоподателя е с автоматична скоростна кутия и няма съединител. Свидетелят на нарушението Вълкадинов твърди в показанията си, че „не мога да кажа дали е виновно поведението на водача", както и че той прави „кръгово движение", което на практика се отличава от отразеното в АУАН. И двамата свидетели полицейски служители в своите показания описват действия на жалбоподателя, които са „завой в обратна посока, не на улицата, както е описано в АУАН, а на „уширението“ в центъра на града, което не е част от пътните ленти. В АУАН и показанията е описано „преминаване на лентите", а в същност и от свидетелските показания, и от обясненията на жалбоподателя е установено еднократно преминаване на насрещната на движението лента, с цел завиване на автомобила на уширението в обратна посока.

Според касатора не става ясно от съдебното решение, защо Районния съд не кредитира показанията на свидетеля Б. С. и в кое точно се състои установената „нелогичност и вътрешна противоречивост". Свидетелят в своите показания описва причината за извършената от жалбоподателя маневра на уширението в центъра на с. Крушовица, а именно- за да се качи в автомобила свидетеля. Сочи в жалбата още, че в оспореното решение въззивният съд неправилно възприема, че свидетелските показания на полицейските служители, с които се установява нарушението „се подкрепят от резултатите от назначената съдебно автотехническа експертиза". В своето заключение вещото лице е отразило, че е възможно при движение в дъга на процесния автомобил да е осъществено приплъзване и загуба на напречна устойчивост. Необосновано Районния съд не е отчел в своето решение и не е възприел, становището на вещото лице, изразено в съдебното заседание, проведено на 4.11.2024г., а именно че „не задвижващите колела" не могат да осъществят „превъртане", а само „приплъзване". Констатациите на вещото лице, е приложеното по делото заключение и в показанията му в съдебното заседание ИЗКЛЮЧВА възможността, жалбоподателят да е осъществил „ПРЕВЪРТАНЕ". Именно тази констатация е основното доказателство, че в АУАН са описани действия „осъществени" от жалбоподателя, които не само са невъзможни за изпълнение с процесния автомобил, но и водят до съществено нарушение на административно производствените правила при съставяне на акта и в последствие на наказателното постановление.

Необосновано и не съответстващо на материалния и на процесуалния закон според касатора е заключението на Районния съд на страница 8 от Решението, в което се твърди, че „Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат". Законът категорично определя задължението на наказващия орган да установи обективно фактическата обстановка и да не се произнася въз основа на предположения. Необосновано е заключението на съда, че е допустимо наказващия орган да стига до „правилен извод" за допуснато виновно опасно шофиране от жалбоподателя, без да имат значение обективните предпоставки за този резултат.

Касаторът счита за неправил извода на съда, че за „неоснователност" на оплакването, че деянието е извършено по непредпазливост. Районния съд се мотивира с отразеното в наказателното постановление, което като фактическа обстановка е пренесено от АУАН. Не е ясно въз основа на кои точно доказателства, Районния съд счита, че действията са извършени умишлено. Основното доказателство за умисъл в поведението на водача при тези действия е именно „превъртане" на задвижващите колела на автомобила, което в процесния случай не се потвърждава в показанията на свидетелите и съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза, за този автомобил е възможно да се осъществи само приплъзване на протектора на гумите при движение в дъга, но не и ПРЕВЪРТАНЕ. Според касатора обективните действия на Назъмов, които се установяват и от показанията свидетелите, и от резултата от съдебната автотехническата експертиза са именно: Осъществяване на обратен завой, в уширение в центъра на с. Крушовица, вероятно с по-висока от допустимата скорост, което е причинило приплъзване на протектора на гумите на автомобила, но по никакъв начин не целено от водача и то при условие, че същият преди тези действия е забелязал патрулния автомобил.

Твърди в жалбата, че в оспореното решение съдът не се е произнесъл по отношение на отразеното в т. 7 от Жалбата, а именно представлява ли процесуално нарушение на императивните изискванията на чл. 57, ал.1, т.11 от ЗАНН, в наказателното постановление да бъде отразено какво е разпореждането на органа, издаващ наказателното постановление с иззетото доказателство. С оглед на това, че в наказателното постановление, такова разпореждане липсва, представлява ли това процесуално нарушение, самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, поради нарушаване на административно-производствените правила. Според касатора това налага извод, че след като не е разгледал обективно допуснатите процесуални нарушения при съставянето на АУАН и наказателното постановление, при постановяване на своето решение Районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя.

Моли за отмяна на решението и на оспореното НП, претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв.М. с пълномощно на л.8 от въззивното дело, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения за нейната основателност, моли за отмяна на постановеното решение и потвърденото с него НП, претендира разноски.

Ответникът, Началник РУ-Долни Дъбник, в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че АУАН Серия GA № 1245708 от 18.07.2024 година е съставен от К. И. И. на длъжност младши полицейски инспектор при ОД МВР - Плевен, РУ-Долни Дъбник, против ДЖЕЙКСАН Ш. НАЗЪМОВ, затова, че на 18.07.24г. в 01:45 часа в село Крушовица на [улица], на центъра на селото, пред Читалище Развитие, като водач на лек автомобил Мерцедес С200 с регистрационен номер [рег. номер], собственост на Н. Ю. М., извършва следното нарушение: Не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение, за превоз на хора и товари. Извършва резки, рискови маневри, като умишлено подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, внезапно преминава в лентите за движение и преднамерено извежда автомобила извън контрол, с което виновно е нарушил чл.104б, Т.2 от ЗДвП - водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. АУАН е подписан без възражения и въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление, като АНО е възприел изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН.

Съдът изслушал обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелите и от същите установил следното: Жалбоподателят обяснил, че на датата на процесното събитие бил на гости в с. Крушовица заедно с доведения си брат - св. Б. С.. Движил се с лек автомобил „Мерцедес“ С 200, собственост на неговата майка. Леката кола имала проблем с един от цилиндрите. Тъй като не се разбрали с брат си къде точно да се чакат се наложило в центъра на селото да обърне обратно. При завъртването подал повече газ, тъй като автомобилът щял да угасне, като не е имал намерение да върти гуми.

От показанията на актосъставителя К. И. И. съдът установил, че на датата на процесното събитие е бил назначен наряд заедно с колегата си А. В.. Във връзка с постъпил сигнал за нарушаване на нощната тишина пътували за с. Петърница. В центъра на с. Крушовица спрели на кръстовище на знак стоп. В това време управляваният от жалбоподателя лек автомобил намалил скоростта на движение, минал на по- малка предавка и завъртял автомобила в обратна посока. Въззивният съд приел, че показанията па актосъставителя се потвърждават и от показанията на св.А. Р. В., присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта, според когото на датата, посочена в АУАН с колегата си И. били назначени наряд по предварително утвърден график. В центъра на село Крушовица възприел лек автомобил „Мерцедес“ , водачът на който на широко пространство пред сградата на кметството извършил технически действия известни като дрифт - изразяващи се в умишлено повишаване на оборотите на автомобила, пускане на съединителя, при което задвижващите се колела се завъртат рязко, сменил посоката на движението и автомобила преминал от една лента за движение в друга. Подали светлинен сигнал, установили самоличността на водача и му съставили АУАН.

Съдът кредитирал показанията на полицейските служители като логични, последователни, безпротиворечиви, взаимно допълващи и съответни на АУАН, последователни, логични, непредубедени и незаинтересовани, доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, които дори не са познавали и не извличат ползи от твърденията си.

Съдът не кредитирал показанията на свидетеля Б. М. С., който твърди, че бил на гости в с. Крушовица, че се намирал в парк, където се разбрали с брат си Д. Н. да го вземе, но последният го подминал. Тогава той му звъннал по телефона и брат му завъртял автомобила. Заявил, че не е видял жалбоподателя да прави „дрифт“. В тази последна част съдът възприел показанията на свидетеля като противоречиви с останалите доказателства по делото, нелогични и вътрешно противоречиви що се отнася до описанието на процесното събитие. Съдът отчел, че този свидетел е в роднински отношения с жалбоподателя, което от една страна сочи на предубеденост, а от друга на заинтересованост от изхода на делото.

От заключението на изслушаното по делото вещо лице В. Т. И., прието и неоспорено от страните в съдебно заседание съдът установил, че технически е възможно при постъпателно движение на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел С 200 с рег.№ ЕН 50 73 КХ в дъга на завой, протектора на ходовите гуми да реализира приплъзване и МПС да загуби напречна устойчивост.

При тези събрани доказателства съдът направил следните изводи:

АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи , при спазване на визираните В разпоредбата на чл. 34. ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове, съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Нарушението е пълно и ясно, като били посочени всички елементи oт обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той сторил в развилото се съдебно производство. По отношение на иззетото СРМПС съдът изложил доводи, че същото е станало на основание ЗППАМ за временно спиране на МПС от движение за срок от 3 месеца, приложена по въззивното дело.

По същество съдът приел, че с нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят е въвел забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Приел, че без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат - дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, и именно затова показанията на контролните органи в тази насока, независимо дали са категорични относно конкретния способ или почиват на предположения от тяхна страна, съдът приел за неотносими с оглед изводите им за настъпилия краен резултат. Ето защо приел за правилен изводът на наказващия орган, че водачът с допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата- за превоз на хора и товари. Направил извод, че като е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, а не в съответствие с негово го предназначение за превоз на хора и товари, Назъмов е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Административно- наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя като правилно е издирил и приложил и действащата за това нарушение административно-наказателна разпоредба на чл. 175а, ал. 1 прелл. трето от ЗДвП, предвиждаща наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок 12 месеца и "глоба" в размер на 3000 лева за водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съдът приел за неоснователно оплакването, че деянието е извършено по непредпазливост. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят - преднамерено е извел автомобила извън контрол, чрез умишлено подаване на газ и повишаване на оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, и внезапно преминава в лентата за движение. Направил извод, че е налице умишлено и съзнателно опасно шофиране от страна на жалбоподателя, като този начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно поведение застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, включително на преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Психическото отношение на дееца се проявява - обективира навън, в поведението му. Затова за намеренията направил преценка по действията. Умисълът на виновния се извлича от поведението, в което се е обективирал, а не от голословните му декларации след извършване на нарушението (като напр. заявление, че не е имал намерение да върти гуми, както е в случая). Следователно различието между умисълът и непредпазливостта е не само в психическото отношение към причинения резултат, но и в обективните действия, чрез които се причинява тази резултат. В тази връзка съдът приел за безспорно установено, че се касае до налична съвкупност и то от умишлени действия, насочени към конкретна цел, а именно да се изгуби сцеплението на гумите с пътната настилка и МПС да поднесе по платното за движение, което се е и случило в действителност, като така на практика поредицата от свързани и последователни действия е довела до осъществяване нарушение на забраната по чл. 1046 от ЗДвП.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е извел правилни правни изводи за съставомерност и доказаност на вмененото на Назъмов нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите действия касаторът е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл. 104б т. 2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съответна на това нарушение е наказанието, предвидено в нормата на чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, регламентираща санкция за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Именно в предметния обхват на тези норми-нарушена и санкционна , влизат действията , извършени от касационния жалбоподател на процесните дата и място.

От съдържанието на АУАН и НП е видно, че поведението на Назъмов е описано по следния начин: не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение, за превоз на хора и товари. Извършва резки, рискови маневри, като умишлено подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, внезапно преминава в лентите за движение и преднамерено извежда автомобила извън контрол. Вмененото на Назъмов нарушение на правилата за движение по пътищата, както правилно е приел въззивният съд, се доказва от приобщените по въззивното дело свидетелски показания на полицейските органи -очевидци на извършеното и описано в НП нарушение, възприели непосредствено и лично управлението на автомобила на процесните дата и място. Св.К. И. съобщава, че лично е възприел идващият от посока Плевен автомобил, управляван от Назъмов, да се завърта около оста си на центъра, намалил и с рязко движение обърнал посоката си. Твърди, че пътната настилка не е била нито влажна, нито мокра, било е сухо. Свидетелят Вълкадинов също съобщава, че Назъмов умишлено е повишил оборотите на управлявания автомобил , пуснал съединителя на автомобила, при което задвижващите колела се завъртяли рязко, сменила се посоката на движение и колата преминавала от лента в лента. Завъртайки се около оста си, колата спряла фронтално срещу автомобила на контролните органи. Св.Вълкадинов също съобщава, че това се е случило при сухо време, при което е направено кръгово движение-рязко обръщане посоката на движение на автомобила и преминаване от лента в лента.

Според касационната инстанция правилно въззивният съд е кредитирал с доверие показанията на полицейските органи, които са еднопосочни, кореспондентни, категорични и ясни относно маневрите, които са възприели да се извършват от водача на автомобила, който е наказан. Те са преки и непосредствени очевидци на нарушението и са го възприели в момента на движение на управлявания от Назъмов автомобил като умишлено повишаване оборотите на управлявания автомобил, рязко завъртане на автомобила около собствената си ос и обръщане посоката на движение на автомобила с рязко движение при суха пътна настилка, при което се е стигнало до преминаване от една в друга пътна лента – безспорно, според настоящата съдебна инстанция, съставляващи движение , застращаващо безопасността на движението в района и несъответстващо на установените правила за движение. Разказите на тези свидетели-очевидци за движенията, които е извършил автомобила на Назъмов на процесното място и време, безспорно сочат на движение не само с несъобразена за участъка скорост, но и несъобразена такава с оглед на конкретната пътна обстановка, условия и особености – на суха пътна лента. Безспорно е установено от тези свидетелски показания занасяне на автомобила по начин, водещ до преминаване от едната в другата в пътната лента за насрещно движение, повишаване оборотите на автомобила, рязко завъртане на автомобила около оста си, обръщане на посоката на движение, поради което за касационната инстанция се налага извод, че Назъмов е осъществил съзнателно опасно шофиране с несъобразена на пътните условия, настилка и конкретно място скорост и извършване на маневри, които по същността си не представляват използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно съзнателно поведение застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, на преминаващи пешеходци, впрочем застрашават живота и здравето и на самия водач и на останалите пътници в автомобила, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя, въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Правилен в тази насока е изводът на решаващия състав на въззивния съд, че е без значение за съставомерността на деянието конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат-дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, същественото е настъпилия краен резултат, а именно занасяне на автомобила наляво и надясно; преминаване в пътната лента за насрещно движение, движение с висока скорост, по начин, не само затрудняващ, но и възпрепятстващ движението на насрещно движещите се автомобили, завъртане на автомобила и обръщането му в друга посока на движение. В този смисъл несъществено за съставомерността на деянието е дали последното се е осъществило чрез приплъзване на гумите на автомобила или чрез превъртането на гумите на същия . Според заключението на изслушаната от въззивния съд СТЕ и от разпита на ВЛ в съдебно заседание се установява, че е технически възможно при постъпателно движение на този вид автомобил в дъга на завой, протектора на ходовите гуми да реализира приплъзване и МПС да загуби напречна устойчивост, като в съдебно заседание ВЛ е пояснило, че превъртане на незадвижващите колела не може да бъде осъществено, възможно е приплъзване с отлагане на следи, като това може да стане при определени ускорителни числени стойности. От една страна, в законодателството не е дадено легално определение на понятията „превъртане“ и „приплъзване“, в Речник на българския език понятията „превъртане“, „приплъзване“ и „местене“ са посочени като синоними, не е дадено и тяхно легално определение в тълковен речник. За целите на настоящото производство и видно от съобщеното от ВЛ в съдебно заседание и отразеното в писменото заключение, от техническа гледна точка очевидно е налице разлика между понятията „превъртане“ и „приплъзване“. Същественото за отговорността на касатора обаче е, не точно, конкретно чрез какъв механизъм-на превъртане или приплъзване на гумите той е постигнал очевидно целения от него резултат-завъртане на автомобила около собствена си ос по начин, че да се обърне в обратна посока на движение, за да се върне да вземе брат си, като при това обръщане се е стигнало до преминаване от едната в другата пътна лента. При очевидно суха настилка завъртането на автомобила в обратна посока с цел да се върне обратно по същия път е могло да се осъществи по друг, съобразен с правилата за движение начин, още повече, че това завъртане се е случило на съществуващо уширение и не се е налагало извършването на такива маневри на пътя. Затова и постигането от страна на водача на този резултат, независимо дали той е настъпил вследствие на превъртане или приплъзване на гумите, след като умишлено е повишил оборотите на управлявания автомобил , завъртял е рязко задвижващите колела, сменил е рязко посоката на движение и колата е преминавала от лента в лента, превъртял е автомобила около оста си, очевидно сочи на несъобразяване с правилата за движение, регламентиращи използването на пътя по неговото предназначение, поради което правилно е ангажирана отговорността на Назъмов за вмененото му деяние. Правилно е описано в АУАН и в НП и мястото на деянието-центъра на с.Крушовица, пред читалище „Развитие“, за което данни се съдържат във всички свидетелски показания. Изземването на СРМПС е станало със съставяне на АУАН, на основание чл.172, ал.4 от ЗДП и е отразено в същия, и за това изземване, което сочи на спиране на автомобила от движение, е издадена Заповед за прилагане на ПАМ, приложена на л.10 от въззивното дело.

Като е достигнал до извод за съставомерност и доказаност на вмененото на Назъмов нарушение, въззивният съд е постановил правилно, валидно и допустимо решение , което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 554/3.12.2024 г., постановено по анд № 20244430201563/2024 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.