№ 15682
гр. София, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110155993 по описа за 2021 година
при секретаря Радка Христова, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. С. А., ЕГН **********, срещу Д.
Л. И., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1200,00 лева,
от които сумата от 800,00 лева, представляваща даден от ищеца на ответника заем на дата
19.04.2018 г., както и сумата от 400,00 лева, представляваща даден от ищеца на ответника
заем през месец май 2018г
Ищецът П. С. А. твърди, повече от 20 години живее в Англия, но три – четири пъти
годишно се прибира в България, като пристигайки на летище София, терминал 2, наема
таксиметров превоз до Автогара „Овча купел“, откъдето взема автобус до гр. Кюстендил.
Посочва, че през 2016 година се запознал с ответника, който извършвал таксиметрови
услуги и създали приятелски отношения по между им. Твърди, че същия го посрещал на
летище София, пристигайки от Англия, а след това го посрещал на Автогара „Овча купел“,
пристигайки от гр. Кюстендил. Изтъква, че през есента на 2017 г. при посрещането му на
летище София, ответникът му споделил за затрудненото му финансово положение и че
трябва да заплати данъците за двете си коли в размер на 800,00 лева. Сочи, че ответникът му
споделил по телефона, че все още не е заплатил данъците, тъй като няма пари, след което
ищецът му дал въпросния заем за сумата от 800,00 лева, но тъй като същия бил в Англия се
обадил на неговия близък Васил Любчов Капитански, който взел 800,00 лева на заем от
възрастни роднини на ищеца. Твърди, че Васил Капитански се срещнал с ответника и му
предал въпросната сума, след което ответника му благодарил със съобщение по месинджър.
Изтъква, че към края на месец април 2018 г. отново заел на ответника парична сума, но
този път в размер на 400,00 лева, тъй като бащата на ответника е бил в болница, а
впоследствие е починал. Твърди, че казал на ответника постепенно на части да му връща
парите, като същия обещавал, че ще ги върне и продължавал да го вози с таксиметровия
автомобил, но не му връщал никакви пари. Заявява, че през пролетта на 2020 г. изрично му
заявил в личен разговор по време на пътуване с него, че иска да му върне цялата сума, но
ответникът му отговорил, че чака да получи пари и ще му върне целия заем. Твърди, че
1
ответника спрял да отговаря на неговите обаждания и му написал съобщения, след което
блокирал телефонния му номер. Ето защо счита, че е налице правен интерес от настоящото
производство.
В законоустановения срок ответната страна не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание се явява лично и заявява, че е имал неговото плащане по трудова
дейност, която е извършвал, тъй като работи като таксиметров шофьор. Заявява, че не е
търсил пари на заем от ищеца.
Съдът като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 за осъждане на ответника
да заплати сумата от 1200,00 лева, представляваща главница по устен договор за паричен
заем, сключен на 19.04.2018 г. за сумата от 800,00 лева и през месец май 2018 г. за сумата от
400,00 лева, сключен между П. С. А., в качеството на заемодател и Д. Л. И., в качеството на
заемополучател, ведно със законната лихва върху сумата от 1200,00 лева, считано от
29.09.2021 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното изплащане на
вземането.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че на
19.04.2018 г. и месец май 2018 г., между П. С. А., в качеството на заемодател и Д. Л. И., в
качеството на заемополучател е сключен устен договор за заем, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника паричен заем в размер на 1200,00 лева срещу поето от ответника
задължение за връщане на сумата.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение, за което не сочи доказателства.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за
потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт, а именно
наличието на валиден сключен договор. В настоящия случай за да се приеме, че между
страните е сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на
волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Съгласно разпоредбата на
чл. 240 от ЗЗД, договорът е реален и се счита сключен с предаването на предмета му –
заместими движими вещи на заемателя, включително и парична сума. Заемателят следва да
изрази воля, съгласие, независимо от неговата форма, за получаването на паричната сума,
при условията на договора (при поето правно задължение да върне полученото). Следва да
се посочи, че от друга страна договор за заем е неформален и не е предвидено императивно
изискване валидността на договора да е обусловена от сключването му в определена форма
за действителност. Допустимо е такъв договор да бъде сключен и в устна форма.
Доколкото в настоящия случай се твърди, че предметът на сключения договор за заем е
парична сума в размер на 1200,00 лева, съдът намира, че по аргумент за противното от
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК договорът може да се доказва и със свидетелски
показания.
В хода на производството са допуснати и събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Р...... Б...............
В показанията си пред съда свидетелката Б.............. заявява, че познава ищеца от преди
1989 г., а с ответника се запознала лично в гр. Кюстендил, докато гостувала на ищеца в
неговата къща в гр. Кюстендил. Свидетелят споделя, че е близка с ищеца и поддържа
непрекъснато контакт с него. Твърди, че ищецът П. е ползвал адвокатските услуги на
свидетелката през 2007 г., когато закупил къщата в гр. Кюстендил. Свидетелката твърди, че е
ходила на гости при ищеца в Англия. Заявява, че по три – четири пъти годишно си идва от
Англия и по този повод се е запознал с ответника – Д. Л., който е таксиметров шофьор.
2
Твърди, че са водили приятелски разговори, сприятелили се, разменили си телефонните
номера и ищецът се обаждал по телефона когато пристигне от Англия ответникът да го чака
на летището. Заявява, че го е карал до „Овча Купел“ за автобуса за да му излезе по ефтино
понякога го е довеждал до Кюстендил. Свидетелката споделя, че на дата 18.06.2018 г. в дома
на П. се е запознала с ответника Д., които бил с две момичета – негови дъщери. В тази
посока свидетелката сочи , че на следващия ден е споделила с ищеца, че този човек няма да
му върне парите. Свидетелката твърди, че го е съветвала да издаде разписка, която да я
подпише ответника, но ищецът П. не я послушал. Разказва, че през месец май 2018 г. когато
се видяла с ищеца, същия й споделил, че е дал 800,00 лева на ответника. Посочва, че парите
са предадени на ответника чрез друг приятел на ищеца – Васко, който е взел пари от
стринката на ищеца. Твърди, че към момента в които се е запознала с Д. същия е дължал
800,00 лева, а свидетелката предложила да се направи разписка за да се разпише за тези пари,
а впоследствие му е дал още 400,00 лева., тъй като ответникът му споделил, че има
проблеми и разходи по болници и тъй като бащата на ответника е починал му е дал още
400,00 лева. Твърди, че това е станало на връщане, когато го е изпращал на летището за да
замине за Англия. Разказва, че лично не е присъствала към момента на предаване на парите,
но за тези неща ищецът се е консултирал със свидетелката. Споделя, че към дата 16.06.2018
г. и двете суми са били предадени от ищеца на ответника. Разказва, как П. започнал да звъни
на Д. по телефона, но последния отхвърлял обажданията и после го блокирал.
При преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място дали
се установява противоречие в показанията на свидетелката, съпоставяйки данните за
осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в нейните показания, а
оттам да прецени дали казаното от свидетелката, следва ли да се приема за достоверно и по
какви съображения.
Настоящият съдебен състав преценявайки свидетелските показания на свидетелката
намира, че в нейните показания не се установяват противоречия относно изложените от нея
обстоятелства, които напълно съответстват с изложеното от ищеца в исковата молба. Съдът
на първо място отчита обстоятелството, че страните по делото по повод честите срещи и
пътувания в таксиметровия автомобил на ответника, същите са изградили приятелство и
близост с оглед на дългогодишното им познанство, правещи вероятно даването на парични
суми от ищеца на ответника, в заем. По делото безспорно се установи, че свидетелката е
близка с ищеца и има лични впечатления по отношение на преддоговорните отношения
между страните. От показанията безспорно се установи, че приятеля на ищеца – Васил е взел
сумата от 800,00 лева на заем от роднини на ищеца и ги е дал на ответника, което напълно
съответства с изложеното в исковата молба. Безспорно се установи, че преди ищецът П. да
даде парите на заем се е обадил на свидетелката и е коментирал това обстоятелство с нея, а
впоследствие през месец май 2018 г. свидетелката разбира от ищеца, че му е дал сумата от
800,00 лева. Съдът следва да отбележи, че въпреки че свидетелката не е присъствала към
момента на предаването на процесните суми, същата е присъствала в промеждутъка от
време през месец май 2018 г., когато ищецът й споделил, че е дал на ответника процесната
сума, както и по – късно на дата 16.06.2018 г. когато били в дома на ищеца и свидетелката
вече е знаела, че и двете суми са били предадени.
В настоящия случай от показанията на разпитаната свидетелка безспорно се установи,
че са налице елементите от фактическия състав на договора за заем, а именно постигнато
между страните съгласие и предаването на заемната сума.
Отделно от това следва да се отбележи, че самата искова молба има характер на покана
за плащане. Съгласно чл. 240, ал. 4 от ЗЗД когато не е уговорен падеж с договор за заем,
заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата. По делото не
са представени писмени доказателства за изпратена покана от ищеца до ответника,
предхождаща подаване на исковата молба в съда, поради което последната, подадена в съда
3
на дата 29.09.2021 г. има характер на покана и е връчена на ответника на дата 26.02.2022 г.,
като от тази дата е изтекъл срок от един месец, който факт съдът съобразява на основание
чл. 235, ал. 3 от ГПК, предвид което вземането на ищеца за връщане от ответника на
дадената от него заемна сума в размер на 1200,00 лева е както ликвидно, така и изискуемо,
т.е. доказано е по основание и по размер.
От друга страна съдът намира, че от името на ответника в чиято доказателствена
тежест е да установи погасяване на паричните си задължения, нито са изложени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, от които да се установява заплащане на задълженията по
процесния договор за заем. Ответникът не провежда никакво насрещно доказване.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан
до пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените съдебни разноски. От ищеца са сторени разноски в
размер на 72,00 лева – заплатена държавна такса и 314,00 лева заплатен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Л. И., с адрес: гр. София, ж.к. „И.........“ № ..., вх. Б, ет. 4, ап. 25 да
заплати на П. С. А., ЕГН **********, с адрес: с. К..........., ул. „С...........“ № 5, на основание
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за общата сума от 1200,00 лева, от които сумата от 800,00 лева,
представляваща даден заем и получен от ответника на 19.04.2018 г., както и сумата от 400,00
лева, представляваща дадена в заем и получена от ответника през месец май 2018 г., ведно
със законната лихва от дата 29.09.2021 г. до окончателно погасяване на всяко едно от
вземанията.
ОСЪЖДА Д. Л. И., с адрес: гр. София, ж.к. „И.........“ № ..., вх. Б, ет. 4, ап. 25 да
заплати на П. С. А., ЕГН **********, с адрес: с. К..........., ул. „С...........“ № 5 на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 386,00 лева сторени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски Градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4