№ 3245
гр. С, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110125039 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните
липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията
на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца,
тъй като е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия за периода от
01.06.2016 г. до 30.04.2018 г. и не е заплатил дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на фактурите на интернет страницата на дружеството, поради което е изпаднал
в забава. При тези твърдения иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
сумата от 1446,01 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за
периода от м.05.2017 г. – м.04.2019 г. и сумата от 41.36 лв. за дялово разпределение за
периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.08.2020 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 189,49 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 18.08.2020 г. и сумата от
1
8,76 лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
31.08.2017 г. - 18.08.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по размер с твърдения, че имотът не се отоплява чрез
предоставената от ищеца услуга. В евентуалност релевира възражение за погасяване по
давност на вземанията за периода 01.05.2017 г. – 25.08.2017 г. При тези твърдения иска
съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач не ангажира становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Между главните страни е възникнало облигационно отношение от качеството на
ответника на собственик на апартамент № 43, находящ се в гр. С, ж.к.КР.П, **, вх.Б, ет.6,
което обстоятелство се установява от представения по делото нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот, сключен на 28.10.2003 г., и от това, че в исковия период
ищецът подава в него топлоенергия за битови нужди. Ответникът е потребител на топлинна
енергия по смисъла на §1, т.41б от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за цената на
доставяната в собствения му апартамент топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на
тази, отдадена от сградната инсталация. Източник на права и задължения са и Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т на потребители за битови нужди, тъй като са
спазени изискванията за одобряването им от КЕВР и публикуването им в столичен
ежедневник, както и поради липсата на твърдения, че в 30-дневния срок от влизането им в
сила ответникът е изявил писмено несъгласието си с тях, като е предложил на
топлопреносното предприятие ОУ, различни от публикуваните / чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от м.05.2017 г. – м.04.2019 г., за който е предявен искът и количеството доставена
топлинна енергия се установяват от заключението на приетата по делото съдебно –
техническа експертиза.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цена на доставена топлинна
енергия е доказан по основание и за посочения по - горе период.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно – техническа и
съдебно – счетоводна експертиза съдът приема, че общият размер на задължението на
ответника за плащане на доставена топлинна енергия / сума за топлинна енергия за
отопление на имота от щранг – лира в банята и сума за топлинна енергия за БГВ / в
посочения по – горе период, е доказан до размера 1219,33 лв.
Предвид изложеното следва да се разгледа релевираното от ответника възражение за
2
погасяване по давност на част от вземанията.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които
независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ
размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.33, ал.2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Като
последица от заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност вземанията
за цена на топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.06.2017 г. в размер 60.13 лв. (
съгласно съдебно – счетоводната експертиза ) са погасени, тъй като последното в периода е
с падеж на 15.08.2017 г., и до 25.08.2020 г., когато давността е прекъсната с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са изтекли три години. С погасяването на
част от вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват и лихвите за забава, дължими
по отношение на тези вземания, включително за периодите, по отношение на които
тригодишната давност не е изтекла – чл. 119 от ЗЗД ( в размер 11.75 лв. ).
Непогасени са вземанията за доставена топлинна енергия в имота на ответника, които
са станали изискуеми за периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г. Общият размер на тези
вземанията за цена на топлинна енергия, съгласно заключението на ССЕ, възлиза на сумата
1159.20 лв., а за дялово разпределение в размер на 41.36 лв.
. Установителният иск за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен за
главница в посочения по – горе размер, а именно 1159,20 лв. за цена на топлинна енергия за
периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г. и следва да бъде отхвърлен за пълния предявен размер от
1446.01 лв. и за периода м.05.2017 г. – м.06.2017 г., а искът за цена на услугата дялово
разпределение за пълния предявен размер от 41.36 лв.
С погасяването на част от вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват и
лихвите за забава, дължими по отношение на тези вземания, включително за периодите, по
отношение на които тригодишната давност не е изтекла – чл. 119 от ЗЗД. Лихвата за забава
върху главните вземания за топлинна енергия, които не са погасени по давност, е в размер
3
147.91 лв. за периода 15.09.2018 г. – 18.08.2020 г., а върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение в размер 8.75 лв.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане след
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК на 25.08.2020 г., до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съразметно на уважената част от исковете, и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за заповедното
производство в размер на 68,50 лв. и сумата 674,41 лв. разноски за исковото производство за
държавна такса и възнаграждение на вещи лицa.
Ответникът не е представил доказателства за извършени разноски,
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че АН. Г. Д, ЕГН **********, с
адрес гр. С, ж. к. „КР.П”, ****, дължи на „Т, ЕИК **, гр. С, ул. „Я № 23Б, на основание чл.
150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – сумата 1159,20 лв. – главница, представляваща цена
на топлинна енергия, доставена за периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 25.08.2020 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска
за разликата над 1159.20 лв. до пълния предявен размер от 1446.01 лв. и за периода
м.05.2017 г. – м.06.2017 г.; на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
41.36 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
4
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.08.2020 г. до окончателното й
изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 147,91 лв. – законна лихва за забава
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 18.08.2020 г. като
отхвърля иска за сумата над 147.91 лв. до пълния предявен размер от 189.49 лв. и сумата от
8,75 лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 31.08.2017 г. - 18.08.2020 г. като отхвърля иска за сумата над
8,75 лв. до пълния предявен размер от 8.76 лв., за които суми по ч. гр. д. № 39668/2020 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 39668/2020 г. по описа
на СРС, 157 с-в.
ОСЪЖДА АН. Г. Д, ЕГН **********, с адрес гр. С, ж. к. „КР.П”, **** да заплати
на „Т, ЕИК **, гр. С, ул. „Я № 23Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 68,50 лв. –
разноски за заповедното производството за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение и сумата 674,41 лв. – разноски за исковото производство за държавна такса
и възнаграждение за вещи лица.
Решението е постановено при участието на ФДР „Техем сървисис” ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5