Решение по дело №3747/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 85
Дата: 8 февруари 2024 г.
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20232230103747
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Сливен, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20232230103747 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника Ти Би Ай
Банк ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит и по силата на
договора й е предоставена сумата от 1700 лв. Твърди се, че е посочен лихвен
процент 24.80 и ГПР 43.93% и съгласно чл.7,ал.1 от договора
кредитополучателя е длъжен да заплати две застрахователни премии в общ
размер на 271.97лв и задълженията по кредита възлизат общо на 2823.74лв.
Сочи се, че договора за потребителски кредит е сключен в нарушение
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и шрифта на договора е по-малък от 12, договора не е
сключен на хартия, липсват волеизявления на страните, не отговаря на
изискванията на закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Сочи се, че същите нарушения са налице и по отношение на рамков договор,
застраховки, застрахователни полици и съпътстващи документи. Уговорката
за заплащане на застрахователна премия е нищожна.Твърди се, че е включено
заплащане на договорна лихва върху застрахователната премия и реалния
ГПР е в размер на 72.93%, а реалния е 43.93%.
1
Твърди се, че договора за предоставяне на кредит е недействителен, тъй
като липсва посочване на лихвения процент, разписана методика за
формиране на ГПР и начина на формиране на ГПР и кои компоненти са
включени в него. Твърди се, че не е включена застраховка при изчисляване
на ГПР по договора за потребителски кредит. Твърди се, че договора за
потребителски кредит е нищожен,тъй като накърнява добрите нрави. Твърди
се, че договора за потребителски кредит е с неравноправна клауза и
нарушава правата на потребителя..
Поискано е, да бъде прогласяване нищожността на договора за
потребителски кредит, като противоречащ на ЗПК , ЗЗД и ЗЗП, да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50лв,
представляваща частичен иск, целият за сумата от 2823.74лв, представляваща
недължимо платена сума във връзка със сключения ДПК и да бъдат
присъдени на ищцата направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД, а именно иск за прогласяване на
нищожност на договора за предоставяне на потребителски кредит
Съдът е квалифицирал така предявения частичен осъдителен иск, като
такъв с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД.
Указано на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на
твърденията му за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от
него клаузи на договора за потребителски кредит, предоставената на ищеца
сума от 1700лв, уговорката за застраховки по ДПК, заплатената сума по ДПК,
клаузите по договора за потребителски кредит, заплащането на сумите по
ДПК от ищцата, е нейна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Ти Би Ай Банк
ЕАД, е постъпил. В отговора е заявено, че направите възражения за
нищожност на договора за потребителски кредит са неоснователни и
сключения договор за потребителски кредит е със спазени всички разпоредби
по ЗПК.Твърди се, че кредитополучателя не е задължен а сключи застраховка
и това е една допълнителна услуга.В общия размер на кредита се твърди, че е
отпуснатата главница и сключените застраховки и ищеца неправилно
изчислява ГПР, като включва застраховката към разходите по кредита.Твърди
се, че кредитополучателя е декларирал избора си за сключването на
2
допълнителна услуга застраховка.Сочи се, че заплатената застрахователна
премия не противоречи на ЗПК и сключеният ДПК е надлежно сключен и
правата и задълженията между страните са валидно сключени
В отговора е заявено, че исковата молба е неоснователна и е поскано да
бъде отхвърлена, поискано е в случай на уважаването й да бъде присъден
минимален размер на адвокатското възнаграждение.
Указано на ответното дружество, че доказателствената тежест по
отношение на правилното формиране на главницата по договора за кредит, че
процента на договорната лихва съответства на посочения в договора, че
процента на ГПР съответства на посочения в договора, е негова.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, в писмено
становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъдат уважени
предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество Ти Би Ай Банк ЕАД, редовно
призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено
становище, да бъдат отхвърлени предявените искове и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит от 23.11.2018г., сключен между Ти
Би Ай Банк ЕАД, като кредитор, и Х. А. Б., като кредитополучател е
уговорено отпускането на кредит в размер на 1700лв, като към главницата
отпусната като кредит са включени застраховка Комбо живот 134.64лв и
застраховка комбо безработица в размер на 137.33лв, като общ размер на
кредита е посочена сумата от 2206.61лв, еднократна такса оценка на риска в
размер на 236.64лв, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 24.80%,
с размер на погасителната вноска 117.66 лв, ГПР 43.93%, като първото
плащане е на 15.12.2018г., двадесет и четири месечни погасителни вноски.
Като срок на договора е посочено 25.11.20020, обща сума за плащане
2823.74лв, В чл.7 от договора е предвидена общ размер на кредита
1700лв,главница, застраховка Комбо живот 134.64лв и застраховка комбо
безработица в размер на 137.33лв, като общ размер на кредита е посочена
сумата от 2206.61лв, еднократна такса оценка на риска в размер на 236.64лв,
предвид заявеното му желание в искането декларация.
3
На 23.11.2018 г. е сключен рамков договор за платежни услуги за
физически лица между Ти Би Ай Банк ЕАД, като доставчик на платежни
услуги или банка и Х. А. Б., като потребител. По силата на договора, страните
са се уговорили, че доставчика на платежни услуги предоставя услуги,
свързани с внасянето на пари в наличност по банкова и разплащателна
сметка, услуги свързани с теглене на пари в наличност по банкова
разплащателна сметка, изпълнение на платежни операции и изпълнение на
налични преводи.
В пред договорната информация по програма Защита - живот ,
безработица/хоспитализация е посочено, че ЗК Уника АД и ЗК Уника Живот
АД са акционерни дружества с разрешение за извършване на застрахователна
дейност. Посочено е, че срока на застраховката е равен на срока на кредита и
е посочен в полицата и застраховката се сключва с подписване на заявление
за застраховане. Като неотменимо ползващо се лице е Ти Би Ай Банк ЕАД.
Застрахователното покритие е по първоначално договорен погасителен план,
но не повече от 2000 лв., както преддоговорната информация за
застрахователни програми Живот , така и в пред договорната информация
Живот , безработица/хоспитализация така и потвърждението за приемане и
съгласие на застрахователен договор Живот нежелана безработица и
хоспитализация са на шрифт 8.
От справка за извършените погасявания по договора за потребителски
кредит се установява, че ищцата е заплатила по договора за потребителски
кредит главница в размер на 2208,61 лв., договорна лихва в размер на 615,13
лв. и наказателна лихва в размер на 1,15 лв.
От назначената и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че в главницата на предоставения кредит в размер на 2208,61 лв
са включени сумата от 1700 лв. кредит за рефинансиране на потребителсик
кредит от 27.07.2018 г., сумата от 134,64 лв. кредит за заплащане на
застрахователна премия по застраховка Комбо-живот, сумата от 137,33 лв,
кредит за заплащане на застрахователна премия по застраховка Комбо
безработица и сумата от 236,64 лв., представляваща еднократна такса за
оценка на риска, която се финансира от кредитора и се погасява от
потребителя с дължимите месечни вноски. В заключението е отразено, че
сумата от 2208,61 лв. се олихвява с годишен лихвен процент 24,8% при ГПР
4
43,93 %, като общо дължимата сума по кредита е в размер на 2823,74 лв., а
дължимата договорна лихва е 615,13 лв. В заключението си вещото лице е
посочило, че дължимата лихва върху сумата от 1700 лв. възлиза на 473,48 лв.,
а дължимата лихва върху 1971,97 лв. или върху сумата за рефинансиране на
потребителски кредит и размера на застрахователните премии е 549, 20 лв.,
върху сумата 1936,64 лв. договорната лихва е 539,35 лв., а върху сумата
2208,61 лв. договорната лихва е 615,13 лв. В заключението вещото лице е
посочило, че при формиране на ГПР е взета предвид за главница сумата от
2208,61 лв.
Съдът кредитира заключението на назначената и изпълнена съдебно
счетоводна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно
изпълнена.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се
установи в процеса, че ищецът е сключил договор за кредит с ответното
дружество на 23.11.2018 г., по силата на който ответното дружество Ти Би Ай
Банк ЕАД му е предоставило сумата от 1700 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски
кредит е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 от ЗПК. В договора за
потребителски кредит към главницата, освен предоставената сума за
рефинансиране на предходен кредит, ответното дружество автоматично е
сумирало съответните суми за застраховка Комбо Живот, сумата за
застраховка Комбо безработица, както и еднократна такса за оценка на риска.
В производството не са представени никакви документи, от които да е видно
могъл ли е ищецът-кредитополучател да договаря с ответното дружество
сключването или несключването на застраховка Комбо-Живот, застраховка
Комбо-Безработица, не са представени документи, от които да е видно, че
ищецът е уведомен за сумите, които следва да плати по процесните
застраховки, както и сумата за такса Оценка на риска. В производството не е
представено искането- декларация, а представената пред договорна
информация за застраховка Живот , безработица/хоспитализация , както и
програмите са на шрифт под 8. При сключването на договора за кредит,
кредитора следва да представи на кретиполучателя ясна и точна информация
5
зца главницата,допълнителни плащания – застраховки, както и съответните
такси и размера на допълнителните плащания и таксите. В случая не се
установява по никакъв начин на кредитополучателя да е предоставена
възможност да договаря с кредитора сключването на застраховките, както и
размера на еднократната такса. Чрез включването на двете застраховки и
еднократната такса в главницата по договора за кредит, банката кредитор
нарушава разпоредбата на 430, ал. 1 от ТЗ, по силата на който „ С договора за
банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока“.
В настоящия случай банката автоматично е включила към предоставената
сума сумите по двете застраховки, както и еднократната такса за оценка на
риска. Вкарването на тези суми към главницата води до съответното
изменение, както на договорната лихва, така и на ГПР. В самия погасителен
план в договора липсва посочване каква е погасителната вноска за главница,
застраховка, такса и договорна лихва. Чрез включването на сумите за двете
застраховки и таксата за Оценка на риска в главницата, Ти Би Ай Банк ЕАД е
начислявала както лихва, а съответно и ГПР в размери несъответстващи на
посочените в договора. В конкретния случай ГПР е в размер на 72,93%, тъй
като при получена сума в размер на 1700 лв. кредитополучателя е следвало да
заплати на кредитора сумата от 2823,74 лв.
По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 72,93% .Това е в
нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда,
че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5
пъти размера на законната лихва.Договора за кредит е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не
дължи заплащането на лихви, неустойки, такси и други разходи по кредита.В
представените по делото документи-договор за кредит не става ясно и как е
формирана еднократната такса в размер на 15% от главницата. С оглед
изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност
на договор за потребителски кредит от 23.11.2018 г., е основателен и следва
да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо
от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК. Безспорно се установи в
6
процеса, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит с ответното
дружество на 23.11.2018 г., по силата, на който ответното дружество му е
предоставило сумата от 1700 лв., заплатена е сумата от ищцата в размер на
2823,34 лв., видно от назначената съдебно счетоводна експертиза.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски
кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора
за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 43,93%.Този
годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед
задължението в договора за потребителски кредит и посоченото в него, че
главницата е в размер на 2208,61 лв. при отпуснат кредит в размер на 1700 лв.
Реалния ГПР при съобразяване на включените застраховки и такса Оценка
на риска възлиза на 72,93%. Факта, че автоматично са включени към
главницата сумите за застраховка Живот и за застраховка Безработица, както
и еднократната такса за Оценка на риска , както и размера на ГПР, води до
това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между
посочения в договора ГПР и реално приложения от ответното дружество. По
този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, като не е посочено реално ГПР.Това е в нарушение на императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит
от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането
на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и
други разходи по кредита. В производството се установи, че ищецът е
заплатил по сметка на ответното дружество сумата 2823,74лв. Главницата по
договора за кредит е в размер на 1700 лв., т.е., ще следва да бъде уважен
изцяло предявеният иск за сумата от 1120,16 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1т.2 от ЗА, ще
следва да бъдат присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение и държавна такса в размер на 1457,34лв и да бъде осъдено Ти
Би Ай Банк ЕАД да му заплати сумата. Съдът приема, че ще следва да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на адвокат пълномощника на ищцата
адвокатско възнаграждение за два иска в размер на 994,39 лв, представляваща
адвокатско възнаграждение по чл.7,ал.2,т.2 от НМРАВ с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на Ти Би Ай Банк ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1421,
район Лозенец, ул.Димитър Хаджикоцев №52-54 и Х. А. Б., ЕГН
**********, от гр.Сливен, ул. Георги Данчев №63, че договор за
потребителски кредит № **********, сключен на 23.11.2018 г., е нищожен,
тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, п.к. 1421, район Лозенец, ул.Димитър Хаджикоцев
№52-54 ДА ЗАПЛАТИ на Х. А. Б., ЕГН **********, от гр.Сливен, ул.
Георги Данчев №63 на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във
вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК сумата от 1120,16 лв., представляваща,
получена, без основание от Ти Би Ай Банк ЕАД, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба 25.09.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата,
ОСЪЖДА Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, п.к. 1421, район Лозенец, ул.Димитър Хаджикоцев
№52-54 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на
994,39лв, както и държавна такса върху иска в размер на 162,95лв., както и
депозит за назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза в размер
на 300 лв.
УКАЗВА на Ти Би Ай Банк ЕАД, че могат да заплатят сумите за
държавни такси и адвокатско възнаграждение по следната банкова сметка:
IBAN BG 47 RZBB 9155 1014 2430 60 ТИТУЛЯР адвокат П. С. П. -клиентска
сметка на основание чл.39 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8