№ 98
гр. Враца, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500044 по описа за 2022 година
Производство по чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Надежда Търнава"ЕООД, ЕИК ***,
представлявано по пълномощие от адв.В.Ч. от АК-Враца, срещу Определение
№260442/20.12.2021г., постановено от Районен съд-Бяла Слатина по ч.гр.д.
№1234/2020г., с което на дружеството са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 50лв., вместо в предвидения минимален такъв по
Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски размер за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за защита в заповедно производство, като е
отхвърлил искането за разноски в пълния предявен размер от 360лв. с
включен ДДС.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с начина, по който
районният съд е определил размера на разноските, които му се следват, като
настоява, че се е нуждаел и е потърсил адвокатска помощ и действията на
адвоката не се изразяват само в депозиране на възражението срещу заповедта
за изпълнение, а в поемане на ангажимент да следи производството, да се
запознае с материалите по делото и пр.
В частната жалба се поддържа, че районният съд не е съобразил основни
начала на гражданския процес, установени с нормите на чл.121 и чл.122 от
Конституцията на РБ и с чл.9 ГПК. Развиват се съображения във връзка с
приложението на чл.7, ал.7 от Наредба №1 от 9.07.2004г. и се поддържа, че
1
определеният от съда размер противоречи на залегналия в чл.36 ЗА принцип
за възмездност на адвокатската работа, че този размер се определя от
договора между клиента и адвоката, той трябва да е справедлив и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредбата.
Като настоява, че му се следват разноски в хипотезата на чл.7, ал.7 от
Наредба №1 от 9.07.2004г., частният жалбоподател прави искане
обжалваното определение да бъде отменено и да му бъдат присъдени
разноски в заповедното производство в размер на 360лв. с включен ДДС.
Чрез пълномощника си адв.М.С. от АК-Враца насрещните страни А. С.
А. и П. Е. А. са подали отговори, с които оспорват частната жалба, като
поддържат, че обжалваното определение е правилно и изразят съгласие с
приетото от районния съд относно начина, по който са определени
следващите се на длъжника разноски в заповедното производство в случай на
прекратяване на същото. Претендират се разноски по обжалване на
определението по представени с отговорите договори за правна защита и
съдействие.
Частната жалба е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
подадена е в законоустановения срок и е процесуално допустима.
За произнасянето си по основателността на частната жалба настоящият
състав на въззивния съд взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д.№1234/2021г. по описа на районен съд-Бяла
Слатина е образува по заявление по чл.410 ГПК, подадено от А. С. А. и П. Е.
А. за издаване на заповед за изпълнение за сумата 231.12лв. главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане.
Срещу издадената Заповед №260236/02.12.2021г. длъжникът "Надежда
Търнава"ЕООД, представляван от адв.Ч., е подал възражение по чл.414 ГПК
за недължимост на сумата по нея, изготвено на одобрения образец от бланка
/Приложение №7 към чл.7/, към което е приложен договор за правна защита и
съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. с
включен ДДС.
Заявителите са уведомени за подадено възражение и с оглед на това, че
в срока по чл.415, ал.4 ГПК същите не са предявили иск за установяване на
2
вземането си, с Определение №260/01.03.2021г. районният съд е обезсилил
заповедта за изпълнение и е прекратил производството по делото.
С молба от 10.03.2021г. длъжникът е поискал да му бъдат присъдени
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., по
която заявителите са подали отговор с искане за присъждане на разноски в
размер на 50лв.
С обжалваното определение районният съд е изследвал правната
природа на възражението в заповедното производство и е приел, че в случай
като разглеждания на основание чл.6, т.5, пр. посл., вр. §1 от Наредба
№1/2004г. следващите се на длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение трябва да бъдат определени в размер на 50лв.
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че като краен
резултат обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено,
но по други съображения.
Погрешен е изводът на районния съд, че въпросът за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в заповедното производство е
неуреден, поради което и на основание §1 от ДР на Наредба №1 от 9.07.2004г.
по аналогия е приложена разпоредбата на чл.6, т.5, пр. посл., тъй като този
въпрос е посочен изрично в чл.7, ал.7 от наредбата, в който е предвидено, че в
производствата по издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойността на
претендираните суми.
Отделно от казаното в предходния абзац следва отново да се отбележи,
че длъжникът е представил доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 360лв. с ДДС, а чрез
пълномощника си заявителите са възразили срещу претендирания от него
размер.
С Решение на Съда на ЕС от 23.11.2017г., постановено по съединени
дела С-427/16 и С-428/16 е прието, че националната ни правна уредба, според
която адвокатът и неговият клиент не могат, под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката, да договарят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредбата, приета от Висшия адвокатски
съвет, и от друга страна, че съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
3
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.10, пар.1
ДФЕС, като задача на националите съдилища е да проверят дали с оглед на
конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително
отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат
до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези
легитимни цели.
В чл.45 от мотивите на решението на СЕС при дефинирането на
критериите, при които определените от Висшия адвокатски съвет минимални
размери на адвокатските възнаграждения биха били справедливи, обосновани
и определени при зачитане на общия интерес, изрично се препраща към
Решение №9273/27.07.2016г. на ВАС по адм.д.№3002/2015г., ІІІ отд. В това
решение се приема, че минималните размери на адвокатските възнаграждения
биха били справедливи и обосновани, ако цената на адвокатския труд
представлява кумулативно изражение на два критерия – обема и сложността
на извършената дейност и величината на защитавания интерес. Сочи се, че в
Наредба №1 от 9.07.2004г., вместо съчетаното прилагане на тези два
критерия, единственият, ползван за оценка на труда критерий, е този за
величината на материалния интерес. Посочено е също, че правото на
самоуправляващата се адвокатска общност да определя сама цената на своя
труд, при което нивата на минималните възнаграждения получават
нормативна сила, следва да се балансира с обществения интерес така, че от
една страна, високоотговорният труд на адвоката за не бъде подценен и
поставен в зависимост от пазарни механизми, а от друга, неоправдано
високата му стойност да не препятства достъпа на гражданите и
юридическите лица до квалифицирана правна помощ или да бъде средство за
икономически натиск при воденето на делата на едната над другата страна,
което влияе негативно върху законността. От това следва, че след
постановяването на цитираното решение на СЕС и с оглед предимството на
първичното общностно право /чл.101, пар.1 от ДФЕС/ пред националното
ни законодателство и на основание чл.633 ГПК, разпоредбата на чл.78, ал.5
ГПК в частта, предвиждаща минимален размер, под който намаляване на
прекомерното адвокатско възнаграждение не може да бъде извършено, не
следва да бъде прилагана.
В разглеждания случай, както вече бе посочено, величината на
защитавания материален интерес възлиза на сумата 231.12лв. За подаването
4
чрез утвърдената бланка на лаконично /с едно изречение/ възражение по
чл.414 ГПК длъжникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на
360лв. с ДДС, което се претендира за заплащане след прекратяването на
заповедното производство. Като едновременно и кумулативно взе предвид
обема и сложността на извършената от адвоката дейност и посочения
материален интерес, окръжният съд намира, че въведените с решението на
СЕС обективни критерии му дават основание да приеме, че следващите се на
длъжника и подлежащи на възстановяване разноски за адвокатска помощ са в
размер на 50лв., тъй като адв.Ч. не е представил доказателства, че е
регистриран по ЗДДС.
При този изход на делото в полза на двамата въззиваеми следва да бъдат
присъдени разноски за настоящата инстанция за изготвянето от
пълномощника им адв.С. на отговори на частната жалба общо в размер на
50лв.
Доколкото отговорите на частната жалба не подлежат на
администриране, при което частният жалбоподател е лишен от възможността
да вземе становище по заявеното в тях искане за присъждане на разноски,
настоящият въззивен състав взе предвид следното:
Отговорите на частната жалба са изготвени от адв.С. и са напълно
идентични, като буквално повтарят съдържанието на отговорите, подадени
пред районния съд по повод молбата на длъжника за присъждане на
разноските в заповедното производство. Представени са договори за правна
защита и съдействие, изразяващо се в изготвяне на отговор на частна жалба, и
по тях е отразено като заплатено от всеки от упълномощителите
възнаграждение в размер на 300лв., т.е. общо 600лв.
Окръжният съд в този състав намира, че изложеното по-горе във връзка
в цитираното решение на СЕС важи в пълна степен и за насрещната страна,
която предвид характера на процедурата по размяна на частната жалба,
величината на защитавания интерес и обема и сложността на извършената от
адв.С. дейност, не може да бъде поставяна в по- неблагоприятна позиция
спрямо тази на длъжника-частен жалбоподател.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260442/20.12.2021г., постановено от
Районен съд-Бяла Слатина по ч.гр.д.№1234/2020г.
ОСЪЖДА "Надежда Търнава"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с.*** да заплати на А. С. А., ЕГН ********** и П. Е. А., ЕГН
**********, двамата с адрес гр.*** разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция общо в размер на 50лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6