Решение по дело №1121/2017 на Окръжен съд - Пловдив

s                                                           Р Е Ш Е Н И Е

                                           №7   06.01.2020г., гр. Пловдив

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

           

            Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                                 ХХІІ-ри гр. състав

            На дванадесети ноември                          две хиляди и деветнадесета година

            в публично заседание в следния състав:

                                                                                 

                                                                                  Председател:  Пенка Стоева

            Секретар: Диана Плачкова

като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

            гражданско дело №1121 по описа за две хиляди и седемнадесета година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Пасивно субективно съединени искове по чл.74,ал.1 от ЗОПДНПИ /отм/, наричан по-долу само Закона, във вр. с пар.5,ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ.

 

            Предварителни бележки:

            В изпълнение на дадените му от съда указания, касаещи приложените към искането писмени доказателства, подредени от л.58 до л.1491 на делото, с оглед констатациите в р.ІІ, т.3.1 от Определение №1770/14.07.17г. /виж л.1601гръб-л.1602лице/, ищецът е представил по р.І от молба вх.№25560/21.08.17г. /виж л.1964/ описаните в описа на л.53-л.57 от делото писмени доказателства, надлежно комплектовани, подредени на л.1967-л.3235, поради което и съдът в решението си препраща основно към доказателствата, приложени на тези страници, освен в случаите, когато е установил, че писмени доказателства, приложени първоначално към искането, не са били представени с надлежно комплектованите и представени повторно, въз основа на определението му.

            Поради грешка от канцеларията на съда, номерацията на делото след л.2160, вместо с л.2161, е продължила с л.2170, без това да касае липсващи в кориците му документи, както личи от поредността на приложенията, подредени на последния и първия от посочените листове.  

 

            Ищецът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, наричан по-долу само Комисията, конституиран в хода на процеса като правоприемник на КОНПИ, на основание пар.6,ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, със съдебен адрес:***, моли съда да отнеме в полза на Държавата от ответниците Т.Б.В., ЕГН **********, с последен съдебен адрес: ***, адв.Л.К., и Д.В.М., ЕГН **********,***, адв.Х.Х., съответно съпруга и дъщеря на проверяваното лице В.Н.В., ЕГН **********, имущество на обща стойност 284 348.65лв., и  конкретно, да отнеме от:

            ответницата Т.В. : ПИ №2315, с площ от 739.66кв.м., за който е отреден УПИ ІХ-2315 по плана на ***, с административен адрес: ***, съответстващ на ПИ №349, кв.** по КРП от 1959г., ведно с построените в имота жилищна едноетажна сграда с площ 59кв.м., стопанска постройка –полумасивна с площ 18кв.м. и другите подобрения в имота; сумите от 130лв. и от 411лв., представляващи ½ от пазарните цени съответно на недвижими имоти №№ 065802 и 065900; сумите от 1819.50лв., 8633лв., 1735.91лв., 9094.50лв., 196.50лв. и 154.78лв., представляващи ½ от пазарната стойност на недвижимите имоти, описани съответно в т.3-т.20вкл., т.21-т.32вкл., т.33, т.34, т.35, т.38 и т.39 в частта на искането -възмездни сделки с имущество, придобито през проверявания период в режим на СИО; сумата от 246лв., представляваща пазарната цена на недвижим имот, описан в т.7 в частта на искането- придобити недвижими имоти, наследени от съпругата на проверяваното лице Т.В., към датата  на отчуждаването му; сумите от 5000лв., 5000лв. и 1250лв., представляващи равностойност на придобитите по наследство от Т.В. дялове съответно във ***ЕООД, ЕИК **, ***ЕООД, ЕИК ** и ***ООД, ЕИК **; сумите от 1210.46лв., представляваща равностойност на 618.90евро, и от 1389.28лв., представляваща равностойност на 926.63 щатски долара, изтеглени след смъртта на В.В. от негови депозитни сметки в евро и в щатски долари, описани на л.48 от искането /л.50 от делото/;

от ответницата Д.М. сумата от 217 181.72лв., представляваща равностойност на 111 043.25 евро, наредена по банкова сметка ***.М., с основание „частен превод“, от спестовен влог в евро с титуляр В.В., при „***“ АД, след постъпването и там от техническа сметка на проверяваното лице в „***“АД.

            Всички предявени искове са основани от ищеца на твърденията, че :

            Въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ уведомление от Окръжна прокуратура – ** с рег.№ 5576/2012/12.11.13г., вх.№ТД08-УВ-76/09.01.13г., при налични данни за извършени престъпления по чл.255, чл.256 и чл.253 от НК за лицето В.В., починал, които престъпления попадат в обхвата на чл.22,т.18 от ЗОПДНПИ, с протокол №ТД08ПЛ/УВ-534/13.01.14г., на основание чл.22,ал.2,т.4 от ЗОПДНПИ, била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на посоченото лице;

            Поради смъртта на В.В., с постановление рег.№5576/2012/12.11.13г. ОП- ** постановила отказ да образува досъдебно производство срещу него, но с това постановление било установено, че в ОП- ** е била получена преписка от териториалното звено на БОП, във връзка с поредица от парични преводи на значителни суми в лева и евро от страна на български граждани, в качеството им на собственици и ** на търговски дружества, лично или чрез упълномощени от тях с нотариално заверени пълномощни други лица;

            Тъй като било налице обосновано предположение, че тези действия са били насочени и са били с цел избягване на данъчно облагане, както и че биха се явили в нарушение на разпоредбите на действащите данъчни закони- ЗДДФЛ, ЗДДС и ЗКПО, на органа по приходите –ТД на НАП- **, била възложена проверка.

            В хода на извършената проверка било установено, че:

            В.В. е бил ** на търговски дружества ***ООД, ***ЕООД, ***ЕООД, ***ЕООД, ***ЕООД, ***ЕООД, ***ЕООД, ***ООД и***ЕООД;

            С нотариално заверени пълномощни от октомври 2008г. и от януари 2011г.,  В.В. предоставил на К.Н. Б.и Л.М.М. правото да представляват посочените дружества и от тяхно име да откриват банкови сметки и да извършват разпоредителни сделки с тях, да получават извлечения от сметки и кореспонденция от банки и финансови институции в България, а лицата К.Н.Б.- Н., Г.Т. Л.и К.Н. Б., заедно и поотделно- да го представляват, като **на дружествата, пред всички трети лица.

            През 2008г, по банковата сметка на „***“ ЕООД, постъпили преводи на суми от съответно 344 600лв., общо 355 524.76щ.д., 355990щ.д. и 24990щ.д., с които били извършени различни разпореждания, описани с искането на стр.2 /л.4 от делото/, а след 2009г. данъчни декларация не били подавани.

            Движението на парични потоци в лева и във валута за времето от 2008г. до 2010г. включително, се извършвало по разпореждане и със знание на В.В., като били налице данни за престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система по смисъла на чл.255НК, чл.256 от НК, както и за пране на пари по смисъла на чл.253 от НК.

            При извършване на образуваната въз основа на протокол №ТД08ПЛ/УВ-534/13.01.14г. проверка, обхванала периода 13.01.04г.-13.01.14г., било установено несъответствие в имуществото на проверяваното лице в размер на 502 098.37лв., представено в табличен вид на л.1644, с описание на формирането му по пера на л. л.1638-л.1643 от делото /след корекция на първоначално посоченото несъответствие от 503 628.34лв. с молби №23649/28.07.17г. и №29804/05.10.17г., като описанието и таблицата съставляват приложение №7 към молбата от 28.07.17г. -виж молбите на л. л.1617-л.1618 и л.3281-л.3282/, което е значително по смисъла на ЗОПДНПИ/отм/.

            По отношение на имуществата, предмет на отнемане, в хода на проверката било установено, че не е установен законен източник за придобиването им.

            Съгласно искането, по отношение съпругата на В.В., отв.Т.В., няма данни да е извършен отказ от наследство, а по отношение на сина му Н.В.и *** Д.М., втората ответница по делото, са налице данни за извършен отказ от наследство, вписан в особената книга на ПРС /виж стр.3 от искането, л.5 от делото/.

            Исковете, предмет на спора, се предявяват въз основа Решение №171/03.05.17г. на КОНПИ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито от В.В. имущество, след като въз основа на Решение №45/01.02.17г. за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество и внасяне на искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск на КОНПИ, с Определение №335/07.02.17г. по гр.дело №299/2017г. на ПОС е било допуснато обезпечение на бъдещите искове и е даден тримесечен срок за предявяването им.

            Ищецът пледира по същество за уважаване на исковете, като още в искането е повдигнал и искане за присъждане на разноските в производството, включително юрисконсултско възнаграждение /виж л.53/. Развива съображения и с писмена защита вх.№15701/21.05.19г. /л.3719-л.3721/, към която е приложил и списък на разноските си /виж л.3722/, който, с оглед постановената от съда отмяна на определенията от с.з. от 14.05.19г., с които е бил даден ход на устните състезания и са обявени за приключени, и насрочване на делото отново в с.з., може да се счита, при повторното приключване на устните състезания по делото в с.з. на 12.11.19г., за своевременно внесен, с оглед разпоредбата на чл.80 от ГПК.

 

            В срока по чл.131,ал.1 от ГПК отв.Т.В. е подала отговор на исковата молба с вх.№21440/07.07.17г. /виж л.1563-л.1584/, с който е взела становище, че предявеният иск е недопустим, поради което производството по делото следва да се прекрати, а в случай, че съдът не възприеме възраженията и за недопустимост, че го оспорва като изцяло неоснователен. Оспорва също всички твърдения, факти и данни, описани с исковата молба, и направените с нея от ищеца изчисления, като развива подробни съображения за всяка отделна част от описаното с искането. Оспорва изводите му, че се касае за имущество с неустановен законен източник на придобиване. Оспорва приетите за целите на производството пазарни цени на придобиване и отчуждаване на имуществото, описани с искането, за разлика от посочените в съответните нотариални актове.

            Твърди по отношение на произхода на паричните суми, внасяни от В.В. по банковите сметки, описани с исковата молба, че счита, щото същите са оборотни средства на дружествата, на които В.В. е бил **, както и получената през 2010г. от „***“ ЕООД сума, съставляваща продажна цена на имотите, описани като продадени в самото искане, за 1 259 860евро. Твърди още, че съпрузите са разполагали към началото на проверявания период с парични средства от трудови възнаграждения и от продажби на имоти, находящи се в гр.**, на ***, осъществени през 2003г., които не са взети предвид от Комисията, която не е взела предвид и средствата от продажби, за които сама е представила нотариални актове в преписката /под №№10-14вкл. от описа в исковата молба/.

            Твърди, че разходите са издръжка са неправилно формирани по статистически данни, тъй като включват и пера като разходи за алкохол и тютеневи изделия, свободно време, културен отдих и образование, домашно стопанство, връщане на заеми и други, каквито тя и съпругът и никога не са правили.

            Пледира по същество за отхвърляне на исковата претенция с присъждане на разноските в производството, за които не представя списък. В дадения и в с.з. от 12.11.19г. 5-дневен срок за представяне на писмена защита, и до датата на постановяване на решение по делото, не представя такава.

 

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, даден на отв.М. в с.з. от 22.05.18г. /виж л.1932-л.1933/, след установяване в същото с.з., чрез прието заключение на СГЕ, че приложеното по делото на л. 1560 пълномощно, дадено на адв.Р.Н. за представителството на Д.М. по делото, не е било подписано от тази ответница, от нея е постъпил отговор на исковата молба с вх.№ 18201/14.06.18г. /л.1934-л.1938/, с който е оспорила предявения иск като неоснователен, с твърденията, че исковата сума, предмет на искането за отнемане от нея, и е била наредена от баща й за връщане на отдадени му от нея в заем, на няколко транша, от началото до средатата на 2011г. суми в размер на общо 110 000 евро, съставляващи лични нейни средства и средства на семейството, при уговорка да й я върне до края на същата година.

Преди подаване на гореописания отговор, от отв.М. е подаден и отговор на исковата молба с вх.№38928/28.12.17г. /л.3290-л.3294/, с който е било повдгнато възражение за недопустимост на предявения срещу нея иск.

            Пледира по същество за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 14.05.19г. /виж л.3711/. Развива съображения и с писмени бележки вх.№15380/17.05.19г. /л.3714-л.3717/.

            В с.з. от 14.05.19г., ищецът е повдигнал възражение за прекомерност на претендирания от тази ответница адвокатски хонорар и искане за намалението му до минималния предвиден от Нар.№1/04г. такъв /виж л.3712гръб/.

 

            Съдът, като взе предвид твърденията, оспорванията и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло, тъй като не се установи наличието на значително по смисъла на пар.1,т.7 от ДР на ЗОПДПИ/отм/ несъответствие в имуществото на проверяваното лице, което съставлява основна изискуема се от Закона предпоставка за отнемане на незаконно придобито по неговия смисъл имущество, еднакво релевантна за исковете и срещу двете ответници, воден от следните съображения:

 

            І. По допустимостта.

            По възраженията на отв.В. за недопустимост на предявените срещу нея искове, развити подробно с отговора и /виж на л.1564-л.1569/, съдът се произнесъл с Определение №1770/14.07.17г. /виж л.1600гръб/ , като ги е намерил за неоснователни, а исковете за допустими, по съображенията, изложени с р.ІІ, т.1 от това определение.

            Първото възражение на отв.В. е било, че КОНПИ е стартирала и осъществила проверка за наличието на несъответствие в имуществото на В.В., при липса на коя да е от предвидените в чл.22,ал.1 от ЗОПДНПИ предпоставки, предвид обстоятелството, че преди смъртта на В.В. срещу него не е било налице образувано наказателно производство, а предварителна проверка, която не може да се приравни на наказателно производство по смисъла на НПК, а и преписката от нея липсва.

            Във връзка с това възражение, съдът не поддържа с решението, а оттегля част от  съображенията, мотивирали цитираното вече по-горе определение, конкретно, закрепените в абзаца, че „Поради казаното, дали предвидените в чл.22-чл.25 от ЗОПДНПИ предпоставки за започване на проверката по чл.21,ал.2 от закона са били налични или не, не съставлява обстоятелство, касаещо допустимостта на предявения пред съда иск и на образуваното съдебно производство за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, а обстоятелство, отнасящо се до съществото на спора незаконно ли е придобито имуществото, предмет на повдигнатото искане за отнемането му, по смисъла на този закон“, доколкото въпросът за поводите, при които Комисията може да образува проверка по чл.21,ал.2 от отм. ЗОПДНПИ за установяване значително несъответствие в имуществото на едно лице, изрично разписани от закона, е въпрос не по съществото на спора, а за наличието на предпоставки за образуване на проверката от Комисията.

            Затова, вместо оттеглените съображения и във връзка с това възражение на отв.В., съдът развива допълнително следните съображения:

            Видно от описаното на л.3-л.4 от делото /л.1-л.2 от искането/, Комисията твърди да е образувала проверка за установяване значително несъответствие в имуществото на починалия В.В., на основание чл.22, ал.2, т.4 от ЗОПДНПИ/отм/, въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ ** уведомление от ОП- ** с рег.№5576/12.11.13г., с вх.№ТД08-УВ-76/09.01.13г. за това, че за починалия са били налични данни за извършени престъпления по чл.253, чл.255 и чл.256 от НК, които попадат в обхвата на чл.22,ал.1,т.18 от ЗОПДНПИ/отм/.

            Съгласно чл.22,ал.2,т.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.21,ал.2 от ЗОПДНПИ/отм/, проверка за установяване значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице започва и когато то не е било привлечено като обвиняем за извършване на престъпление по ал.1 поради това, че тъй като е починало, образуването на наказателно производство е отказано.

            В конкретния случай се установи, че проверката дали има значително несъответствие в имуществото на починалия В.В. е била образувана с Протокол за започване на проверка на ** на ТД на КОНПИ- гр.** от 13.01.14г. /виж л.1969/, след като на 09.01.14г., а не на 09.01.13г., в ТД на КОНПИ- гр.**, а не гр.**, е постъпило издадено от Б.Т., **при Окръжна прокуратура -гр.**, по прокурорска преписка №5567/2012г. на посочената прокуратура, Постановление от 11.11.13г. за отказ да се образува досъдебно производство срещу В.Н.В., поради смъртта му, изведено от ОП-** с №5567/2012/12.11.2013г., а не №5576/2012/12.11.13г. /виж постановлението в пълнота на л.104-л.106, тъй като в приложеното на л.1967-л.1968 не е копирана втора негова страница/.

            Сравнението на твърденията на ищеца за налични данни за извършени от В.В. престъпления по чл. 253, чл.255 и чл.256 от НК, с описаното в Постановлението от 11.11.13г. по пр.пр. №5567/2012г. на ОП- ** сочи, че описаните в искането на Комисията обстоятелства съставляват цитат на онова, което е описано в мотивната част на постановлението на **от 11.11.13г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. №5567/2012г., и е ясно обозначено като цитат, чрез поставянето му в кавички.

            Или, макар в резултат на небрежност или технически грешки, изтъкнати с основание от отв.В. като некоретна фактология на л.1565 от отговора и, описаното в искането относно повода за образуване на проверката да не съответства съвсем точно на събраните за установяването му доказателства, последните със сигурност сочат категорично, че проверката по чл.21,ал.2 от Закона, образувана с протокола от 13.01.14г. на ** на ТД на КОНПИ-**, е започната при наличие на изрично закрепен от закона повод по чл.25,ал.1 във вр. с чл.22,ал.2,т.4- постъпило в съответната ТД на КОНПИ уведомление от **, съдържащо необходимата по чл.25,ал.2 от Закона информация за лицето В.В., за което е налице съответното основание по чл. 22, доколкото в т.3 от заведеното с вх.№ТД08-УВ-76/09.01.14г. Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, във връзка с абцаз последен от мотивите на същата страница, е изрично посочено, че постановлението има характер на уведомление по посочения Закон /чл.22,ал.2,т.4 от ЗОПДНПИ/.

            Доводите на отв.В., че в случая хипотезата на чл.22,ал.2,т.4 от Закона не е била налична, тъй като тя визира отказ от образуване на наказателно производство, а в конкретния случай има данни единствено за извършена предварителна проверка, която не съставлява наказателно производство по смисъла на НПК, още повече, че липсват и трите тома доказателства от тази проверка, които, съгласно постановлението, са били изпратени на Комисията, не могат също да се споделят от съда.

            В т.3 от постановлението на ОП-** от 11.11.13г. е действително разпоредено преписката, състояща се от три папки, да се изпрати на ТД на КОНПИ-** по компетентност, но липсват данни това разпореждане да е било реално изпълнено и същите материали да са постъпили в ТД на КОНПИ ** заедно с постановлението, заведено там на 09.01.14г. като уведомление по смисъла на чл.25,ал.1 от Закона.

            Задължен по искане на отв.В., с определението по чл.140 от ГПК от 14.07.17г., да представи по делото трите папки, съставляващи преписката, в която съгласно искането му се съдържат данни за извършени от В.В. престъпления, попадащи в обхвата на чл.22,ал.1,т.18 от ЗОПДНПИ/отм/, ищецът не е представил същите, като с молба вх.№23649/28.07.17г. е посочил на съда, че те не са били получавани от него, поради което ги е изискал от ОП- **, а с молба вх.№25560/21.08.17г. е заявил, че не могат да бъдат представени, тъй като, съгласно получения от него отговор от ОП-**, са били унищожени от ОП- ** с изтичане на срока за съхранението им /виж : първата молба на л.1617-л.1618;  писмото до ОП на л.1635; втората молба на л.1964; писмото от ОП на л.1966/.

            Тези установени в процеса обстоятелства обаче не променят установения и коментиран вече по-горе факт, че изискуемото от Закона като повод за започване на проверката по чл.21,ал.2 уведомление е постъпило в ТД на КОНПИ- ** и че именно въз основа на него, с протокол от 13.01.14г. е започната проверката за установяване дали има значително несъответствие в имуществото на В.В., като лице, за което в постановлението са закрепени обстоятелства за наличие на съответното основание по чл.22,ал.2,т.4 от Закона.

            Извън горното, без да е специалист в областта на наказателното право, този състав счита, че в общото използвано от чл.22,ал.2,т.4 от Закона понятие „наказателно производство“ несъмнено се включва и досъдебното производство, като регламентирана от част трета на НПК негова фаза, предхождаща съдебното производство, уредено от част четвърта на НПК, а от приложеното в преписката по делото постановление на **ясно личи, че е постановен отказ да се образува досъдебно производство, а не предварителна проверка, на основанията, предвидени за това от чл.213,ал.1 във вр. с чл.24,ал.1,т.4 от НПК, тъй че гражданският съд не е компетентен да навлиза в дълбочина и да теоретизира по въпроса дали преценката на ** да се откаже образуване на  наказателно производство /досъдебно производство попада в предвидената от НПК хипотеза или не е била  налична, тъй като проведено такова е липсвало.

            Що се отнася до второто повдигнато от отв.В. възражение за недопустимост- поради продължаване на проверката извън предвидения в чл.27,ал.1 и ал. 2 от Закона срок, който общо е 1год,6мес, извън вече казаното с Определение №1770/14.07.17г. и доколкото следи служебно за допустимостта на производството до постановяване на крайния дължим по него акт, съдът взе предвид още, че:

            Данните по делото са в подкрепа на твърдението на отв.В., че проверката за установяване значително несъответствие в имуществото на починалия неин съпруг е продължила извън установения от Закона максимален срок, доколкото уведомлението на **е постъпило в ТД на КОНПИ-** на 09.01.14г., а Решение №45 на Комисията за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито от проверяваното лице имущество от ответниците и за внасяне на искане за допускане на обезпечението им е взето чак на 01.02.17г., макар с Решение №35/22.01.15г. срокът за извършване на проверката да е бил продължен с три месеца, считано от 13.01.15г. до 13.04.15г. /виж Решение №45 на л.3237-л.3280 и Решение №35 на л.1970-л.1971/.

            Към датата на постановяване на решението на съда, противоречието в съдебна практика по въпроса "Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?", поради констатиране на което е образувано тълкувателно дело №1/2018г. на ОСГК на ВКС за приемане на тълкувателно решение, не е отстранена със задължително дадено тълкуване, тъй че този състав е свободен да поддържа едно от становищата, което вече е изразил с определението си от 14.07.17г., че определеният от Закона срок е инструктивен, поради което неспезването му не води до недопустимост на предявените пред него искове.

            При тези допълнителни съображения и по двете наведени от отв.В. възражения за недопустимост, съдът поддържа в крайна сметка становището си, взето с Определение №1770/14.07.17г., че предявените по делото искове са допустими, а не недопустими, както тя смята.

            Съдът е пропуснал да се произнесе в хода на процеса по възражението на отв.М. за недопустимост на предявения срещу нея иск, тъй че му дължи произнасяне с решението.

            Нейното възражение е основано на направения отказ от наследството на баща и, но е също неоснователно, доколкото изтъкнатият от нея факт има отношение към надлежната и пасивна материално правна легитимация и по този начин-към съществото на предявения срещу нея иск, а не към допустимостта му.

            ІІ. По надлежната материално- правна легитимация на отв.М..

            Отв.М. е надлежно материално правно легитимирана да отговаря по предявения срещу нея иск, независимо от направения от нея отказ от наследството на баща и, поради следните съображения:

            По факта на направен от Д.М. отказ от наследството на баща и В.В. между страните няма спор, доколкото, както и отв.М. сочи, този факт е описан от самия ищец още с искането му, и това е действително така, като на л.5 от делото /л.3 от искането/, в частта на данните за извършената проверка относно гражданско състояние и наследниците на В.В. е посочено, че същият е починал на ***, оставяйки за свои наследници съпругата си Т.В. и децата си Н.В.и Д.М., както и че последната е направила отказ от наследството на баща си, вписан под №187/2013г. в особената книга на ПРС, за което е издадено удостоверение по ч.гр.д. №10590/2013г. на ХІІ гр.с-в на ПРС.

            Осъдителният иск за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, може да се проведе освен срещу проверяваното лице и срещу лицата по чл.64, чл.65, чл.66, чл.67 и чл.71 /виж чл.75,ал.1 от ЗОПДНПИ/отм/, като в конкретния случай искът, насочен срещу отв.М., не се провежда в качеството и на наследник на баща и- т.е. на лице по чл.71 от Закона, в който случай отказът и от наследство би имал значение за нейната надлежна материално правна легитимация.

            Съгласно приетия по делото доклад, предявеният срещу отв.М. иск е такъв по чл.75,ал.1 във вр. с чл.65, във вр. с чл.63,ал.2,т.1 от ЗОПДНПИ /отм/ - за отнемане от нея на незаконно придобито имущество на проверяваното лице, което то е  прехвърлило преживе, в проверявания период, на свой роднина по права линия- т.е. искът срещу нея се води в качеството и на лице по чл.65 от ЗОПДНПИ /отм/, което качество тя нито губи, нито може да изгуби със смъртта на баща си или с направения отказ от наследството му, поради което направата на този отказ е ирелевантна за надлежната и материално правна легитимация по предявения срещу нея иск.

            Тази квалификация на иска е дадена от съда въз основа на твърденията на ищеца по т.4.1 от искането /виж л.32/, в частта за банковата информация, че:  преживе, на 05.10.12г., проверяваното лице В.В. е наредило по банкова сметка *** Д.М. при *** АД сумата от 111 043.25евро, от личния си спестовен влог в евро, открит при същата банка на 03.06.11г. и закрит на 05.10.12г.

            ІІІ.По основателността.

            Релевантните за предявените искове факти са очертани с проекта за доклад, съобщен на страните с р.ІІ, т.2 от Определение №1770/14.07.17г. /виж на л.1600гръб-л.1601гръб/, допълнен и изменен с определение в с.з. от 06.11.18г., когато е приет окончателен доклад по делото и е разпределена доказателствената тежест за установяване на доказателствените факти, на които са основани предявените искове и оспорванията им от ответниците /виж на л.3606гръб/.

            Установиха се в процеса следните факти:

Относими само към иска за отнемане на сумата от 217 181.72лв. от отв.М..

Ищецът твърди, че тази искова сума, съставляваща левова равностойност на сумата от 111 043.25 евро, преведената от В.В., на 05.10.12г., като „частен превод“, по сметка на *** Д.М. в „***“ АД, следва да се отнеме от нея като незаконно придобито от проверяваното лице имущество, доколкото не е установен законен източник на придобиването и от проверяваното лице, тъй като: преведената сума е формирана от депозирана от В.В. в негов спестовен влог при същата банка, открит на 03.06.11г., сума от 100 775евро и набраната за периода до извършения превод лихва; главницата от 100 775евро е постъпила в разкрития на 03.06.11г. негов влог, на 07.06.11г., чрез извършен валутен превод от техническа сметка на проверяваното лице в „***“АД, в която е била прехвърлена от друга банкова сметка ***, разкрита на 18.11.10г., въпреки че за 2010г., в имуществото на В.В. е установено несъответствие в размер на 308 330.26лв.

            С приложените от ищеца писмени доказателства се установи, че:

            В.В. е имал открита на 18.11.10г. и закрита на 09.06.11г. при *** АД сметка в евро с №*** /виж писмото на л.2821/. По същата сметка, от В.В., на 18.11.10г. са внесени на каса 100 000евро /виж л.2825/. На 06.06.11г., е бил извършен вътрешнобанков превод по техническа сметка №*** в същата банка, на сума в размер от 101 005.71евро, формирана от първоначално внесената сума от 100 000евро и натрупана върху нея след вноса и лихва /виж л.2825/, и на 09.06.11г., сметката по депозит екстра в евро при тази банка е била закрита /виж л.2824 и л.2825/.

            В.В. е имал и открита на 03.06.11г. и закрита на 05.10.12г. при *** АД сметка в евро с №*** /виж писмото на л.2902/. По същата сметка, на 07.06.11г., чрез валутен частен превод, извършен с реф.№33/03/00053149, е постъпила сумата от 100 775евро, като този референтен превод е нареден от сметка с №*** при *** /виж л.2905 и л.2906/. След олихвяване на получената на 07.06.11г. сума по превода, на 05.10.12г., сума в размер на 111 043.25евро, с основание превод, е наредена по сметка с №***, с получател Д.В.М. /виж л.2905/.

            Отв.М. не е оспорвала получаването на описаната сума по сметката си, но твърди, че същата има установен законен източник на придобиване от проверяваното лице, тъй като съставлява върнати и от баща и нейни и на семейството и парични средства, отдадени му в заем на няколко транша, от началото до средатата на 2011г., в размер на 110 000евро.

            Със събраните по искане на отв.М. гласни доказателства и експертиза се установи, че:

            Някъде през лятото на 2011г., след като били получили едни годишни бонуси, в гр.***, в апартамент близо до ***, Д.М. предала на баща си В.В., в присъствието на своя колега С.Г., когото помолила да я придружи, тъй като не се чувства комфортно да бъде сама, докато носи голяма сума пари, в брой сума, за която се дискутирало между тях, че е около 50000евро, две пачки от 200евро, една пачка от 100евро, една пачка от 100лв. и две пачки от 50лв., за да се закупят някакви имоти, като се говорело и за много изгодни в момента земи в ***, и за някакъв апартамент, някъде в ***, който да бъде купен и даден на Д., а другото нещо, което се дискутирало, било, че парите са на заем и ще се върнат в някакво обозримо бъдеще, без колегата на отв.М. да си спомня в абсолютен детайл цялата уговорка и без да е броил лично парите, които са предадени /виж. показанията на св.С.Г., без родство, колега на отв.М. в „***“, в с.з. от 04.12.18г.-л.3676гръб-л.3677лице/.

            През късната пролет на 2011г., по молба на отв.М., нейната първа братовчедка Д.М.получила в гр.** от М. и предала на баща и В.В., още щом се върнала в този ден, сумата от 40 000евро, без да се е интересувала за какво е тази сума, като отв.М. не и била казала друго, освен че трябва спешно да я изпрати на баща си, като за целта съставили разписка. През лятото на същата година, когато отв.М. била дошла в дома на баща си в гр.***, повикала братовчедка си, за да се унищожи вече разписката, тъй като парите били предадени, и тогава, в нейно присъствие, предала на баща си и 50 000лв., като говорели да се закупи апартамент в центъра на ***, до ***, а ако сделката не стане, парите да и се върнат, като не знае дали този апартамент е закупен, но мисли, че не е /виж показанията на св.М., първа братовчедка и близка с отв.М., в с.з. от 22.01.19г.-л.3687лице и гръб/.

            С приетото в с.з. от 14.05.19г. заключение вх.№13848/03.05.19г. /виж л.3704-л.3710/, изготвено от в.л. Н.Г., се установи, че нетното трудово възнаграждение, получено от Д.М. в периода от 2004-2014г. вкл., възлиза на общо 1 038 868.13лв., а по години, за годините предхождащи 2011г., както и за тази последна година, полученото от нея нетно трудово възнаграждение възлиза съответно на: за 2004г.-15 614.43лв.; за 2005г.- 20 637.71лв.; за 2006г.-25 944.71лв.; за 2007г.- 2 964.79лв.; за 2008г.-0.00лв.; за 2009г.- 90 081.63лв.; за 2010г.- 120 539.82лв.; за 2011г.- 159 483.59лв.

            От тях, ако се вземат предвид твърденията на отв.М. за предоставени на баща и в заем средства в размер на 110 000евро до средата на 2011г., при данните в заключението може да се счита, че:

            като е получила за периода 2004г.-до м.юни на 2011г. включително нетно възнаграждение от 336 489.89лв. /15 614.43+20 637.71+25 944.71+2 964.79+60706.80/, ако не беше правила никакви разходи, отв.М. щеше да разполага с твърдяната като заета на баща и сума, тъй като равностойността на възнаграждението и от посочения период, изчислена по фиксинга на БНБ, възлиза на 172 044.55евро;

            както би разполагала със сумата от 110 000евро, ако се вземат предвид и сумите, получени от нея до септември 2011г., тъй като и двамата свидетели на отв.М. са говорели за лятото на тази година, а св.Г. и за получен бонус, преди предаване на сумата, на което той е станал свидетел, като през август 2011г. изплатеното нетно възнаграждение в *** е значително различаващо се от останалите месечни възнаграждения и би могло да бъде този бонус, в който случай полученото от нея възнаграждение възлиза на 384 445.49лв., а равностойността му в евро- на 196 563.86евро.

            Относими към всички предявени искове и касаещи наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице за проверявания период.

            А. Твърдения на ищеца.

            Съгласно искането, при проверката е установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице за целия проверяван период от 503 628.34лв. /виж л.49/, като с молби №23649/28.07.17г. и №29804/05.10.17г. съответно е внесена и потвърдена корекция в посочената сума за несъответствие от 502 098.37лв., и за така коригираната сума на несъответствието е приет окончателния доклад по делото.

            Несъответствието по окончателния доклад е представено от Комисията в табличен вид на л.1644, описанието на формирането му е представено на л.1638-л.1643 от делото, а формирането на сумата на разходите за закупуване на недвижими имоти във времето от 2004г-2008г. е представено в таблицата на л.1645, с които съдът ще си служи по-долу в решението, когато търси съпоставка между твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства относно формираното от него несъответствие.

            Намереното от Комисията несъответствие в имуществото на проверяваното лице от 502 098.37лв. е формирано, като са зачетени:

            Общо доходи или източници за финансиране в размер на 216 513.45лв., в които са включени доходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на проверяваното лице и на съпругата му, доходи от продажба на недвижими имоти и доходи от субсидия от ДФ „Земеделие“, като сравнението на данните в таблицата и анализа за целия проверяван период сочи, че въпреки малките разлики за години/периоди в данните /конкретно в таблицата доходите на съпругата за последния период са дадени в размер на 865.95лв., а на л.48- в размер на 865лв.; в таблицата за 2012г. субсидиите са 8 571.90лв., а на л.48 за 2012г. не са отразени доходи от субсидия/, данните в цифри, в анализа за целия проверяван период, са идентични с тези в таблицата за несъответствие.

            Общо обичайни и извънредни разходи в размер на 93 794.46лв., в които са включени разходи за издръжка на семейството по данни на НСИ, разходи за пътувания в чужбина и разходи за платени данъци.

            Формиран е като разлика между описаните по-горе общи суми на приходи и разходи нетен доход от 122 718.99лв. общо за периода, като за годините от 2004г.-2008г. включително и за 2013г. същият е отрицателен /т.е., като разходите превишават приходите/, а за останалите години е положителна величина.

            Съставена е от разходите за покупка на недвижими имоти, разходите за покупка на мпс, разходите за придобиване на дялове в дружества, разходите за лични вноски в дружества, контролирани от проверяваното лице, вноските по банкови сметки и предоставените заеми обща сума на имуществото, придобито в проверявания период, от 624 817.36лв., в която най-значителен дял заемат извършените вноски в банкови сметки- 466 399.33лв. и направените разходи за придобиване на недвижими имоти-114 218.03лв. /виж за т.4 от анализа на л.1643 и таблицата на л.1644/.

            Намерено е като разлика между сумите на нетния доход от 122 718.99лв. и имуществото от 624 817.36лв. и несъответствие за проверявания период от минус 502 098.37лв. -т.е като стойността на имуществото надхвърля почти пет пъти нетния доход за проверявания период /виж т.5 от анализа на л.1643 и таблицата на л.1644/.

            Б. Оспорванията от отв.В. и наведените от нея насрещни твърдения.

            С отговора си отв.В. е заявила, че в случай, че съдът не уважи възраженията и относно липсата на повод за образуване на проверка по Закона и не прекрати производството по предявените искове като недопустимо, то да разгледа по същество оспорванията и на всички наведени с искането обстоятелства, включително и тези относно налични данни за извършени от В.В. предстъпления по чл.253, чл.255 и чл.256 от НК, възпроизведени чрез цитиране на постановлението на **от 2013г., касаещи парични трансфери на значителни суми в лева и валута по банкови сметки на дружество „***“ООД, на което В.В. е бил **, тъй като същите суми са взети предвид от Комисията с искането като средства с незаконен и неустановен произход, като сама е навела твърденията, че паричните средства по описаните банкови трансфери са били с легален произход- оборотни средства на дружествата, на които проверяваното лице е било **, както и средства, получени от продажба на недвижим имот по н.а. №173/05.11.10г. Изтъкнала е, че в преписката не са се събрали никакви данни имал ли е изобщо починалият неин съпруг лично участие в извършване на коментираните в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство парични трансфери и получени ли са били от него паричните суми, включени в анализа от Комисията, като придобито незаконно имущество, обуславящо и значително несъответстие по смисъла на закона, което сега се търси за отнемане от нея. Оспорила е изрично взетите предвид от Комисията в искането пазарни цени на придобиване и на отчуждаване на недвижими имоти, а в случай, че такива са ползвани и по отношение на мпс- оспорила и е тях, като счита, че няма никакви данни как, по какви критерии същите са формирани и по каква причина не са зачетени сумите, посочени в нотариалните актове за извършване на сделките, както е изтъкнала и липсата на яснота взети ли са предвид от ищеца и по какъв начин конкретно съответните преобразувания на имущество. Оспорила е да са с неустановен произход средствата за придобиване на дялове в дружества, но без сама да наведе конкретни твърдения в тази връзка. По отношение на механизма за установяване сумите на приходи, разходи и имущество от Комисията е заявила, че към началото на 2004г. семейството е разполагало със средства от продажба на недвижимо имущество, осъществена през 2003г., които не са взети предвид в искането, като сочи за целта сделки, извършени с н.а. №№123 и 124- и двете от 21.05.03г., както и твърди, че макар ищецът да е представил по т.10-14 към описа в искането нотариални актове за извършени продажби, не е зачел получените по тях средства като такива, с които семейството е разполагало в началото на проверявания период, които средства са участвали в последващи трансформации. Изтъква, че не са събрани от ищеца данни дали дружествата, в които проверяваното лице е било съдружник, не са изплащали печалби/дивиденти, макар от подадените от „***“ ЕООД и ***ЕООД ГДД да личи, че са генерирали печалба през годините. Оспорила е направените разходи за издръжка да са 64 145лв., съгласно данните от НСИ, с оглед получените общо от пенсии за от 33 313.07лв., с мотива, че това би означавало щото всеки български пенсионер има незаконни доходи. Твърди, че тя и съпругът и не са правили разходи за алкохол и тютюневи изделия, за свободно време, културен отдих и образование и за домашно стопанство, тъй че същите следва да се изключат от сумата на разходите. Оспорва разходите за пътувания като неправилно формирани, като сочи, че: при пътуването между 18.07-20.07.04г. неправилно е взет броя на нощувки, които са 2, а не три, и като дните за престой са 3, а не 4, а също, като разходите за командировъчни, като по наредба сумите за нощувки са до 100щ.д., а не 100щ.д., както са зачетени. Счита, че тъй като при пътуването и до ** е гостувала на сина си, всички разходи следва да се изключат, защото е обичайно, както и в случая е станало, тя да не поема никакви разходи по престоя си там, а те са били поети от сина и.

            Във връзка с оспорванията и твърденията си е повдигнала множество доказателствени искания, както по всеки пункт от съображенията си, така и обобщени с отговора и /виж обобщените искания на л.1580-л.1583/.

            В. Със събраните по повод твърденията и оспорванията на страните доказателства се установиха/не се установиха следните факти относно конкретните участващи във формираното от ищеца несъответствие суми по пера, по години и общо за периода:

            За установяване наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, освен доказателствата, събрани в преписката по извършената проверка, ищецът е събрал и експертиза, възложена на в.л.Г..

            В хода на процеса е прието първоначално заключение на в.л. Г. /л.3492-л.3597/ и допълнително заключение на в.л.Г. /виж л.3639-л.3662/, което няма самостоятелна стойност, доколкото с него единствено е изяснено, че във вариантите на първоначалното заключение, в които несъответствието е изчислено при заложени пазарни цени в колоните за приходи от продажба на недвижими имоти и разходи за придобиване на такива, вещото лице е заложило пазарните цени, посочени от ищеца в искането, тъй като към датата на изготвяне на първоначалното и заключение все още не е било прието заключението на в.л. Р. по допуснатата на отв.В. оценъчна експертиза, с която да се установят пазарните стойности на имотите, описани в искането.

            С тези събрани от ищеца доказателства, се установи, както следва:

           

 

 

            В частта за приходите/доходите.

 

            1.За доходите от трудови и извънтрудови правоотношения на проверяваното лице В.В. - колони №№2 в таблицата на л.1644 и във всички варианти на приложенията към първоначалното заключение на в.л.Г..

            -Комисията е приела доходи в размер на 98 332.25лв. общо за периода, като съдът установи, че включените в таблицата на л.1644 общи суми на доходите по години съответстват на сбора от сумите, с посочен източник на получаване, описан подробно в текстовата част на Приложение №7 на л.1638-л.1643, както и с описаното за В.В. в част Данъчна информация, осигурителна информация и получени пенсии в искането /виж л.22-л.28/ за годините от 2004г.-2007г. включително, 2009г., 2012г. и до 05.04.13г., за които е и изцяло подкрепено от събраните по делото доказателства, съставляваща части от приложения №№119 и 120 от описа на писмени доказателства към искането /виж : писмо на л.2547-2549; ГДД с приложения на л.2558-л.2628; справка- данни за осигуряване по ЕГН на л.2552-л.2557; справка за изплатени доходи, различни от трудовите, на л.2629; писмото на л.2808 и удостоверението на л.2810/ и конкретно:

            за 2004г.: за сумата от 1920лв.-л.2563; за сумата от 88.82лв.- л.2629, ред втори; за сумата от 892.45лв.- л.2810;

            за 2005г.: за сумата от 5229.75лв.-л.2581гръб; за сумата от 130.30лв.-л.2629, ред трети; за сумата от 928.01лв.-л.2810;

            за 2006г.: за сумата от 1961лв.-л.2597гръб; за сумата от 58.66лв.-л.2629,ред четвърти; за сумата от 1049.24лв.-л.2810г.;

            за 2007г.: за сумата от 1080лв.-л.2603; за сумата от 48.28лв.- л.2629, ред пети; за сумата от 1202.92лв.- л.2810;

            за 2009г.: за сумата от 1565.52лв.-л.2810

            до 05.04.13г.-за сумата от 585лв.-л.2810, като от удостоверението ясно личи, че макар смъртта на лицето да е настъпила на **, пенсията за м.април е изплатена изцяло и именно по тази причина заложената сума от 535лв., макар и изплатена не за периода до **, а до **, е правилно включена в искането като получен доход в пълния размер, съгласно удостоверението на л.2810.

            За годините от 2004г.-2007г. включително, 2009г. и до **, установеността на доходите на В.В., така, както се описаха по-горе, е доказана и с приетото първоначално заключение на в.л. Г., във всички приложения на което доходите на В.В., отразени в колона 2, са в същите размери общо за съответните години /виж колоната в приложенията на л.3586-л.3593/.

            - По отношение на доходите на В.В. за останалите включени в проверявания период години- 2008г., 2010г., 2011г. и 2012г., се установи, както следва:

            За 2008г.:

            В анализа за тази година от Комисията е признат доход от общо 2052.60лв., от който 600лв.-от дейността на В.В. като ЕТ „***“ и 1452.60лв.- от пенсии /виж л.1644 и л.1640/.

            Тези данни са съответни на събраните доказателства в частта за данъчната информация и получените пенсии, касаещи В.В., като от ГДД за тази година в частта на л.2611 личи, че е деклариран приход от 2500лв., разход от 1900лв. и като облагаемият доход, съставляващ разлика между приходите и разходите, е равен на 600лв., а не на погрешната сочена в декларацията разлика от 400лв. между описаните две суми, а от удостоверението на л.2810, че пенсията, получена общо за тази година, е 1452.60лв.

            Същевременно, от описаното в същата част на искането за 2008г. личи /виж л.24/, че Комисията не е признала и включила в доходите, получени от В.В., сумата от общо 19 826.62лв., данни за получаване на която се съдържат в справката на л.2629 на редове шести, седми и осми, съответно за сумите от 2382лв., 8350лв. и 9094.61лв., получени съответно от „***“, ***и „***“, тъй като съставляват приход от продажба на имущество, придобито със средства от неустановен източник.

            По отношение на изплатената на В.В. сума от ***ЕООД в размер на 8350лв., освен информацията от централната база данни за справки по чл.73 от ЗДДФЛ /л.2629/ е събрана и самата подадена от това дружество справка /виж л.2800-л.2805/, в която фигурира същата информация /виж л.2802/, както и подадената от дружеството ГДД по чл.92 от ЗКПО /виж л.2722-л.2729/, с която то е декларирало като придобити през 2008г. дарени и закупени земи, отчетени като инвестиционни имоти на стойност от съответно 5000лв. и 26000лв., като за извършените със свързаното лице В.В. сделки са използвани привлечени от него под формата на паричен заем средства в размер на 22000лв. /виж приложението към финансовия отчет на л.2729/, и е декларирало като придобити през 2008г. чрез покупка единствено земя/парцел 065844, м.**, ** /виж л.2806/, докато съпоставката на декларираните от дружеството придобити инвестиционни имоти със събраната при проверката справка за вписванията, извършени на негово име от СВ ** /виж справката на л.2217-л.2234/ сочи, че продажбите, вписани за 2008г., по които дружеството е купувач, а продавачи са Т.В. и В.В., включва и други имоти и конкретно- имотите по т.1 и т.2 на л.10 и по т.38 и т.39 на л.17, описани като отчуждени по искането със сделките, извършени на 14.11.08г., 26.11.08г. и 30.12.08г., за които, съгласно посоченото в нотариалните актове, на двамата продавачи са заплатени цени от 14 400лв., 100лв. и 2200лв.-общо 16700лв., но като в справката по чл.73 от ЗДДФЛ е посочено плащане само за половината от тази сума- 8350лв. на В.В. и не е декларирано плащане на другата половина на продавачката Т.В..

            Видно е от писмото на ТД на НАП- ** /виж л.2547-л.2549/, че по отношение на другите две суми- от 2382лв. и 9094.61лв., изплатени според информацията от централната база данни за справки по чл.73 от ЗДДФЛ /л.2629/ на В.В. от дружествата „***“ и „***“, а не „***“, както сочи на л.24 Комисията, информация не е търсена и не е предоставена, а от данните, съдържащи се в справки ИКАР, събрани от Комисията, е видно, че такива справки са събрани за Т.В. и В.В., ***ЕООД, ***ЕООД и ***ООД /приложения №№9, 89, 112 и 113/.

            По този начин, единствените други събрани доказателства, освен справката по чл.73 на л.2629, във връзка с извършени продажби, с участие на двете дружества и В.В., на когото дружествата са декларирали извършени плащания във връзка с продажби, са събраните по делото нотариални актове и справки от СВ-** за лицата В.В. и Т.В., от които личи, че :

            през 2008г., между Т.В. и В.В. с „***“ са сключени само две сделки, от 01.07.08г. и 18.09.08г. /виж л.2018 и л.2019/, при които са продадени съответно имотите, описани по т.33 и т.34 на л.16 и имотите по т.21-т.32 на л.14-л.16, за сумите по нотариални актове от съответно 764лв. и 4000лв.- или общо 4764лв., от които посочената със справката по чл.73 от ЗДДФЛ, като платена на В.В. сума от 2382лв., съответства на половината от продажната цена по сключените договори;

            на 06.06.08г. В.В. е продал имот 134007 /виж л.2019,т.14/, като от нотариалният акт за продажба на този имот /л.2196-л.2197, р.ІІ/ е видно,че  продавач е не само В.В., а и Т.В., както и че купувач на същия имот е „***“ЕООД, като цената му е 9300евро, и по този начин декларираната от дружеството като заплатена на В.В. сума от 9094.61лв. съставлява ½ от сумата от 18189.22лв., като левова равностойност на 9300евро, която е правилно изчислена от това дружество при фиксинг 1:1.95583, за разлика от Комисията и вещото лице, които са сочили тази равностойност като възлизаща на 18 189лв.

            Останалите две половини на сумите по коментираните по-горе две последни сделки, на стойност от общо 11 476.61лв. /2382+9094.61/, са декларирани от същите две дружества като заплатени на Т.В. през 2008г. /виж данни от декларациите на л.2651/, което се сочи тук, за да не се разглежда отново подробно в частта на доходите на Т.В. по колона 3 от таблицата към искането и по приложенията към заключението, тъй като разликата между сумата от 1873.14лв., посочена като доход за 2008г. в искането, се различава от сумата от 13 349.75лв., посочена за 2008г. като доход на Т.В. в приложенията, именно с тази получена като доход от продажба на недвижими имоти сума от 11 476.61лв., както и именно поради включване на сумата от общо 19 826.61лв., декларирани от трите дружества, като заплатени през 2008г. на В.В., е формирана и разликата между сумата от 2052.60лв. за дохода на В.В. за 2008г. по колона 2 в таблицата на л.1644, изготвена от Комисията, и в колона 2 за същата година във всички приложения към първоначалното заключение на в.л. Г. /виж приложенията на л.3590-л.3593 и в констативната част- за 2008г. на л.3501 и на л.3508-л.3509/.

            Описаните суми от 19 826.61лв. и 11 476.61лв., са според съда погрешно включени от в.л.Г. в колони 2 и 3, тъй като:

            Тези две колони са обособени като такива за доходи от трудови и извънтрудови отношения, и пенсии, но като под извънтрудови отношения очевидно не се разбират и тези на сделки по покупко-продажба и доходите от тях, на които и в искането, и в заключението е посветена отделна колона – под №4 в искането и под №5 в приложенията.

            Освен това, видно е от колона 5 по приложения№№2Б и 2В, в които доходите от продажба на недвижими имота са взети като такива по цени от нотариалните актове, че за 2008г., в същата колона и на същия ред е взет предвид доход от общо 39653лв., формиран, видно от констативната част /виж л.3506-л.3507, за 2008г./, като сбор от сумите от 4 764лв. /по т.2 и т.3 на л.3506 - 4000+764/, 16 700лв. /по т.1 на л.3506 и т.5 и т.6 на л.3507- 14400+100+2200/ и 18 189лв. /по т.4 на л.3507/, от сборовете на половинките на които или на част от които са формирани и сумите от 19 826.62лв. и 11 476.61лв., което означа, че в крайна сметка те са взети от вещото лице два пъти в приходната част - веднъж като доходи на В.В. и Т.В., в размер на половината изплатени суми, в колони 2 и 3, и след това отново, като общо получени от тях доходи от продажба на недвижими имоти, по колона 5.

            Затова, за 2008г., доходът от трудови и други правоотношения, различни от сделки по продажба на недвижими имоти, и от пенсии, получени от В.В., ще се зачете такъв, какъвто е заложен от Комисията в искането и установен със събраните по делото други доказателства - в размер на 2052.60лв., от дейността му като ** и от пенсии, а не както го е взело предвид в.л. Г. в първоначалното и заключение-в размер на 21 879.22лв.  

            За 2010г.

            За тази година Комисията е включила в таблицата на л.1644 доход от 11 706.87лв., формиран съобразно описаното на л.1641 за 2010г., от сумите от 1840.91лв.- доход от трудови правоотношения, 8208лв.-доход от наеми на недвижимо имущество и 1657.96лв.- доходи от пенсии, и всяка една от тези суми е подкрепена от събраната по делото данъчна информация и информация за получени пенсии /виж съответно: л.2619, л.2621 и л.2810/, като на л.25 е посочила по отношение на сумата от 8208лв., че в анализа са включени доходите на проверяваното лице по подадената ГДД, тъй като е установено, че данните, подадени със справките по чл.73 от ЗДДФЛ от платци на доходи, са идентични с декларираните от В.В..

            По повод констатирана разлика по име на платеца на дохода за сумата от 3780лв., посочен в ГДД на В.В.- СМДЛ А.М. /л.2621/ и платеца на доход в същия размер, посочен в справката по чл.73 от ЗДДФЛ -СМДЛ Л.С. /л.2629,ред.9/, за които субекти и в двата документа се сочи един и същ номер по НДР/ЕИК/Булстат- *********, проверката на съда по ЕИК ********* в ТР показа, че се касае до търговец, вписан на 03.06.08г. с първото име, което е претърпяло промяна, като е вписан с второто име, считано от 14.04.11г. /виж публичния ТР/- т.е няма разлика в данните по ГДД и справката по чл.73 от ЗДДФЛ.

            За 2010г., с първоначалното заключение на в.л. Г. е посочен доход за тази година в размер на 12 182.57лв., различаващ се с 475.70лв. от посочения от Комисията такъв – 11 706.87лв. /виж приложенията на л.3586-л.3593 и заключението в частта на л.3509 - за 2010г., тире първо/, като по отношение на доходите от наем и пенсията е приела в констатациите същото, както и Комисията /виж л.3501-л.3502 и л.3504/.

            Търсейки източника на тази разлика, съдът констатира, че в констативната част на това заключение, макар и записа да е „за 2011год.“ /виж л.3502-л.3503/, от вещото лице е коментирана събрана по делото осигурителна информация за получени от В.В. доходи от платците, описани от него в ГДД /л.2619/, като невключени от Комисията нито в доходите за месец 12.2010г., нито в доходите за месец месец 01.2011г., сборът на които възлиза на 1936.26лв., но разликата между тази сума-1936.26лв. и сумата 1840.91лв. по ГДД, приета от Комисията като доходи от трудови отношения, е 95.35лв., а и не става ясно от заключението за коя година в крайна сметка вещото лице е приело като получени тези доходи- за 2010г. или за 2011г., и ако са приети като получени за 2010г., защо, при посочената разлика от 95.35лв., вещото лице приема и залага в частта на приложенията, както и на л.3509, в обобщението за 2010г., сумата от 12 182.57лв., която е по-висока от 11 706.87лв. с 475.70лв.      

            Затова съдът провери и съпостави данните, декларирани от В.В. в подадената за 2010г. ГДД на л.2619 и данните от събраната за него осигурителна информация в справките на л.2551 и л.2552-2557, от които установи, че: трудовите договори с всички посочени платци са били  сключени на 21.12.10г. и са продължили действието си до края на 2010г. /л.2551/, както и че сумите, посочени в декларацията на В.В. като получени от всеки един платец, в поредността им, описана с ГДД, са изцяло съответни по размер на онези, които фигурират и в графата начислен месечен облагаем доход от събраната за него в хода на проверката осигурителна информация /виж съответно: за сумата от 245.45лв.-л.2557; за сумата от 81.82лв.-л.2556; за сумата от 218.18лв.-л.2553; за сумата от 272.73лв.-л.2556; за сумата от 327.27лв.-л.2552; за сумата от 490.91лв.-л.2553; за сумата от 204.55лв.-л.2555/, като сборът на тези суми е равен на посочения в ГДД 1840.91лв.

            При тези данни съдът прие, че вярна и обоснована от събраните доказателства за дохода на В.В. през 2010г. е сумата от 11 706.87лв., включена в анализа от Комисията, а сумата от 12 182.57лв., заложена от в.л. Г. в първоначалното и заключение за същата година, като необоснована, не следва да се цени.

           

            За 2011г.:

            За тази година Комисията е приела доходи на В.В. в размер на 35 152.63лв. /л.1644/, формирани от сумите: 475.70лв.-от аренда; 33 043.97лв.-от работодатели; 1632.96лв.- от пенсии /виж л.1642, за 2011г./, като от описаното в искането личи, че поради липса на данни за подадена ГДД е прието, че лицето не е получавало доходи от извънтрудови правоотношения /виж л.25/, че доходът от 33 043.97лв. е признат въз основа на събраната осигурителна информация /виж л.25-л.26, за 2011г./, а доходът от пенсии- въз основа полученото от ТД на НОИ ** удостоверение /виж л.27/.

            Констатацията на Комисията за липса на намерени данни за подадена от В.В. за 2011г. ГДД е съответна на събраните при проверката данни за данъчно-осигурителна информация за лицето /виж л.2547, т.3/, но посоченото в констатациите, че поради тази причина следва да се приеме, че В.В. няма доходи от извънтрудови правоотношения, е обратно на приетото от самата Комисия при формиране на дохода, заложен в анализа като получен през 2011г., за сумата от 475.70лв.- от аренда, който правилно фигурира в анализа, предвид установеното със справката по чл.73 от ЗДДФЛ за тази година, като общо платено от ЗК „Нов път“ в размер на 407.75лв. и от ЗК „Априлци“ в размер на 67.95лв. /виж л.2629, ред 11 и ред 12/. Данните за получените пенсии за тази година са изцяло съответни на тези от удостоверението на л.2810.

            Констатира се от съда по отношение на сумата от 33 043.97лв., призната от Комисията като доход въз основа на събраната осигурителна информация, разлика от 300лв., произтичаща от несъответствие по отношение на дохода, получен от ***, който е не такъв от 1230лв., както Комисията е приела /виж л.26/, а е такъв от 1530лв. /виж л.2556/, тъй че, при съответни в искането данни за дохода от останалите платци, съобразно установено със справката на л.2552-л.2557, доходите от работодател следва да се зачетат като такива от 33 343.97лв., а не от 33 043.97лв.

            За 2011г., с първоначалното заключение на в.л. Г. е приет доход в размер на 36 817.86лв., различаващ се от посочения от Комисията такъв от 35 152.63лв., с 1665.23лв. /виж приложенията на л.3586-л.3593 и заключението в частта на л.3509-за 2011г., тире първо/, като от съображенията, изложени от вещото лице в констативната част за тази година /виж л.3502-л3503/, вече споменати и в коментара за 2010г., не личи как точно е формирана тази разлика като размер, а от описаното с думи личи, че вещото лице е счело за невключени от Комисията нито в доходите за 2010г., нито в доходите за 2011г., сумите, фигуриращи в справката за осигуряването на В.В. за месец декември 2010г., за които се установи в предходния пункт на това решение /за 2010г./, че са заложени в искането от Комисията точно тъй, както са посочени и в справката, и в ГДД за тази година. Същевременно, в предходния абзац съдът установи една единствена разлика между данните за осигурителния доход, приет от Комисията, и тези в справката за осигуряването на В.В. за 2011г.

            Предвид горното, за 2011г., доходът, получен от В.В., следва да се счита в размер на 35 452.63лв., заради увеличението с 300лв. на доходите от работодател, съобразно събраните осигурителни данни от ***, а не 35 152.63лв., както е приет от Комисията, и не 36 817.86лв., както без обосновка, е приет от в.л. Г..

            за 2012г.:

            В искането доходът е приет за 32680.20лв., като сбор на сумите от 30 984.80лв. и 1695.40лв., съгласно кореспондиращите им доказателствата, съответно на л.2552-л.2553 и на л.2810.

            За тази година, доходът на В.В. по заключението на в.л. Г. е приет в размер от 35 497лв., т.е. с разлика от 2816.80лв. в повече, коментирана от нея на л.3503, за 2012г., като съставляваща начислен осигурителен доход за м.12.2012г. от СМДЛ „***“.

            Заключението на в.л. Г. за тази година не се цени от съда, който приема дохода за нея както е посочен от Комисията в искането, защото приетото от вещото лице не отговаря на данните от събраната в преписката осигурителна информация, от които личи, че за 2012г., СМДЛ „***“ са начислили за В.В. месечен облагаем осигурителен доход в размер от по 2816.80лв. за 11 месеца, от януари до ноември 2012г. включително, но не и за м.декември на 2012г. /виж л.2552-л.2553/. Същата изцяло кореспондира и с данните от справката за осигуряване по ЕГН, в която е посочено, че трудовото правоотношение между В.В. и СМДЛ *** е прекратено от 01.12.12г. /виж л.2551, т.2/.

            Ето защо, за 2012г., доходът на В.В. се приема такъв, какъвто е посочен в искането- в размер на общо 32 680.20лв., от които 30 984.80лв., посочени като осигурителен доход за 11месеца от тази година от работодателя СМДЛ „***“ и 1695.40лв.- получени от пенсии.

            В обобщение на всичко казано по горе, доходът по колона 2 от таблицата на л.1644- доход на В.В. от трудови и извънтрудови правоотношения, различни от сделки за продажба на недвижими имоти, и от пенсии, се счита от съда за установен в производството в размер на 98 632.25лв. общо за проверявания период, а общият размер по години следва да се счита такъв, какъвто е посочен от Комисията, с изключение на 2011г., за която вместо 33 152.63лв., следва да се счита получен доход от 35 452.63лв, без да се ценят различните размери за годините 2008г., 2010г., 2011г. и 2012г., съгласно първоначалното заключение на в.л. Г..

           

            2.За доходите от трудови и извънтрудови правоотношения на съпругата на проверяваното лице Т.В. - колони №№3 и в таблицата на л.1644 и във всички приложения към заключението на в.л.Г. /л.3586-л.3593/:

            Комисията е приела доходи в размер на 93 564.43лв. общо за периода, като съдът установи, че включените в таблицата на л.1644 общи суми на доходите по години съответстват на сбора от сумите, с посочен източник на получаване, описан подробно в текстовата част на Приложение №7 на л.1638-л.1643, както и с описаното за Т.В. в част Данъчна информация, осигурителна информация и получени пенсии в искането /виж л.26-л.28/ за всички години, включени в проверявания период, за които е и подкрепено от събраните по делото доказателства, съставляваща части от приложения №№119 и 120 от описа на писмени доказателства към искането /виж : писмо на л.2547-2549; ГДД на л.2639-л.2650; справка-актуално състояние на действащи трудови договори на л.2634; справка данни за осигуряване по ЕГН на л.2635-л.2638; справка за изплатени доходи, различни от трудовите, на л.2651; писмото на л.2808 и удостоверението на л.2811/, със следните малки изключения:

            Не е признат и включен като получен доход от Т.В. декларираният като изплатен и от платците *** и *** през 2008г. такъв в размер на общо 11 476.62лв. /2382+9094.61/, деклариран от тях, съгласно чл.73 от ЗДДФЛ, съгласно справката на л.2651, по съображения, че представлява приход от имущество, придобито със средства от неустановен източник /виж л.26/;

            Доходът от пенсия в размер на 865.95лв., макар и описан като получен до 05.04.13г., е на практика такъв до 30.04.13г., защото от удостоверението на ТП на НОИ-** на л.2811 личи, че за цялата 2013г. Т.В. е получила доход от пенсии в размер на 2597.84лв., при което, при липса на данни за конкретните размери на пенсията за всеки месец, съдът изчисли, че средно за месец размерът на получената пенсия възлиза на 216.49лв. /2597.84:12/, а за 4 месеца- на 865.96лв.

            Доходите, получени от Т.В., съгласно приетото по делото първоначално заключение на в.л. Г., за годините 2004, 2006г., 2007г, 2009г., 2010г., 2012г. и до 05.04.13г. са същите, които и Комисията е приела, а за годините 2005г., 2008г. и 2011г. се различават, което води и до разлика в общата сума на доходите и за целия проверяван период, като:

            За 2005г. със заключението е приет за получен доход от 2429.40лв., вместо 1214.70лв., както е в искането- или с разлика от 1214.70лв., без в констативната част на заключението да се съдържа каквото и да е обяснение на тази разлика /виж л.3503-л.3505/, доколкото и там като получен е отразен само доходът от пенсия, признат и от Комисията /л.1638/, тъй че като необоснован, съдът не цени размера на дохода за 2005г., заложен в приложенията на вещото лице, а признава за установен в производството размер на дохода за тази година от 1214.70лв., както е приет от Комисията.

            За 2008г. със заключението е приет за получен доход от 13349.75лв., като към дохода от пенсия, заложен от Комисията, е прибавен и дохода от 11 476.61лв. /виж л.3503/, непризнат от Комисията, като платен от лицата по справката по чл.73 от ЗДДФЛ/виж л.л.2651/, която разлика вече се коментира подробно по-горе, в частта за доходите на В.В., тъй че за тази година и в тази колона, меродавен ще остане доходът, заложен от Комисията, в размер на 1873.14лв., получен от пенсии.

            За 2011г. със заключението е приет за получен доход от 57 849.25лв., т.е. с разлика от 731.82лв. в повече от приетия от Комисията от 57 117.43лв., която, видно от соченото от вещото лице на л.3504 за 2011г., съставлява осигурителен доход за декември 2010г., който не е включен от Комисията в доходите нито за 2010г., нито за 2011г.

            Констатациите на вещото лице за горната разлика са неверни, защото в искането е признат като получен от Т.В. доход за 2010г. от 800лв., съгласно събраната справка с данни за осигуряване /л.2635-л.2638/, поради което заключението не се цени, а за установена, съобразно обсъдените по-горе други доказателства, се приема сумата на дохода, посочен от Комисията- 57 117.43лв.

            В обобщение на всичко казано по горе, доходът по колона 3 от таблицата на л.1644- доход на Т.В. от трудови и извънтрудови правоотношения, различни от сделки за продажба на недвижими имоти, и от пенсии, се счита от съда за установен в производството в размер на 93 564.43лв., както е взет предвид от Комисията, без да се ценят различните размери за годините 2005г., 2008г. и 2011г., съгласно първоначалното заключение на в.л. Г.

           

            3.За доходите от субсидии от ДФ „Земеделие“- колона №5 в таблицата на л.1644 и колона №6 в приложенията към първоначалното заключение на в.л. Г..

            Комисията е приела от този източник доходи в размер на 23 299.53лв., получени в годините от 2009г.-2012г. включително, като от т.3.1 на л.29 личи, че е установила получаването им, чрез събраната банкова информация за движението по сметка *** при *** с титуляр В.В..

            Видно е от приложенията към заключението, че за годините 2009г.-2011г. включително, вещото лице Г. е приело доходи от този източник, съответни на заложените в искането, за 2012г. е посочило доход от 3801.17лв., за разлика от 8571.90лв., както е в искането, и за 2013г., за която в искането няма заложен доход, е посочен такъв от 4770.73лв. /виж приложенията на л.3586-л.3593/.

            Проверката от съда на събраната по делото банкова информация показа, че верни са данните, съгласно приетото по делото заключение, доколкото именно те са съответни на събраното извлечение от описаната банкова сметка, *** /виж за изследваните години на л.2860-л.2874/, като:

            За 2009г., сумата от 12 607.66лв., е сбор на сумите от 7417.75лв. и 5189.91лв. /виж л.2860/;

            За 2010г., за сумата от 1244.27лв.- виж л.2864/;

            За 2011г., сумата от 875.70лв. е сбор на сумите от 324.52лв., 134.99лв. и 416.19лв. /виж л.2868-л.2870/;

            За 2012г., сумата от 3 801.17лв. е сбор на сумите от 2311.92лв., 306.60лв., 20.21лв., 4.44лв., 949.56лв. и 208.44лв. /виж л.2871-л.2873/

            Сумата от 4770.73лв., е била получена на 19.02.13г. /л.2874/, като Комисията очевидно я е включила в посочената като получена през 2012г. сума на дохода от този източник, доколкото 8 571.90лв. е точен сбор на сумите 3801.17лв. и 4770.73лв., получени съгласно заключението в двете различни години - 2012г. и 2013г.

            Поради причината, довела до разликата в размера на доходите от субсидии от ДФ „Земеделие“ за 2012г. и 2013г., между описаното в искането и в заключението,  няма разлика в общата сума на дохода от този източник за целия проверяван период.

            В обобщение по този пункт, доходът по колона 5 от таблицата на л.1644 /колона 6 от приложенията към заключението на л.3586-л.3593 от субсидии от ДФ Земеделие, се счита от съда за установен в производството в размер на 23 299.53лв. за проверявания период, както е взет предвид и от Комисията и от вещото лице, а за годините 2012г. и 2013г.- в размерите, съгласно първоначалното заключение на в.л. Г.

 

            4.Доходи от продажба на недвижими имоти /колона 4 в таблицата към искането и колона 5 в приложенията към заключението на в.л.Г./.

            4.1.С искането, ищецът е зачел като доход от продажба на недвижими имоти такъв в размер на общо 1317.24лв., съставен от доходи от следните продажби, формирани по продажните цени на имотите, посочени в нотариалните актове, като е зачел конкретно:

            За 2007г., доход в размер на 75лв., съставляващи половината от продажната цена по н.а №182/11.10.07г., с който В.В. и Ц.К.продават на П.Ш.своя съсобствена нива, с площ 1.800дка в землището на гр.**, м.** съставляваща имот №160081, за сумата от 150лв., тъй като продаваемият  имот е бил придобит от проверяваното лице преди проверявания период /виж т.4 на л.20-л.21/.

            За 2008г., доход в размер на 1100лв., съставляващ половината от продажната цена по н.а. №011/14.11.08г., с който Т.В. и В.В. продават на ***ЕООД имоти №164051 и №164043, общо за 2200лв. /л.2201-л.2202, същи и на л.2252/, като такава за продажбата на имот №164051, който е придобит по наследство и след извършена делба /виж т.39 на л.18 от делото/, а за имот №164043, който е придобит чрез покупка през август 2008г., не е зачела приход от продажба, тъй като е приела, че не е установен източник на средствата за придобиването му.

            За 2010г., доход в размер на 142.24лв., съставляващ 3/48 от продажната цена по н.а.№9/09.06.10г., с който Т.В. и други нейни съсобственици, са продали притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху празно дворно място с площ 1.090дка, съставляващо УПИ ХІІІ-179, кв.11 по плана на с.**, за сумата от 2275.90лв., след като на същата дата, с н.а., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, на съсобствениците е признато правото на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, като частта на Т.В. е 3/48 /виж л.2216 и л.2215/.

            4.2.С приетото по делото първоначално заключение на в.л. Г. /виж л.3492-л.3593/, допуснато по искане на ищеца, изготвено в два варианта- по пазарни цени, и по цени по нотариален акт, се установи съответно, че :

            В първия вариант:

            Доходите от продажби на недвижими имоти по пазарни цени възлизат на 66 293.30лв., от които : 12 121.67лв. за 2007г., 54029.39лв. за 2008г. и 142.24лв. за 2010г. /приложения №№1, 1А, 1Б и 1В на л.3586, 3588, 3590 и 3592/, като с допълнителното прието заключение на същото вещо лице е изяснено, че като пазарни цени в този вариант са взети предвид цените, описани от ищеца с искането, доколкото първоначалното заключение на оценъчната експертиза, допусната на отв.В. за оборване на приетите с искането пазарни цени, изготвено от в.л.Р., не е било прието при изготвяне първоначалното заключение на в.л.Г. /виж допълнителното заключение на л.3639-л.3662/.

            Сравнението на констативната част на приетото първоначално заключение на в.л.Г. /виж л.3505-л.3507/ по този вариант, с данните за продажбите, от които Комисията е зачела доходи в приходната част на таблицата за несъответствие за годините 2007г. и 2008г., за които две години сумите се различават, сочи, че това различие се дължи на различните имоти, които са били взети предвид от ищеца в колона 4 по таблицата на л.1644 и които се описаха вече по-горе, и имотите, които в.л.Г. е взела предвид при формиране на доходите от продажба по колона 5 в този вариант, като на практика вещото лице е включило в тези доходи пазарните цени, формирани от Комисията, за продадени имоти, за придобиването на които ищецът е приел, че няма установен източник на средства за придобиване, поради което не ги е зачел в таблицата за несъответствие като доход от този източник, и конкретно:

            Като сумата по заключението за 2007г. е такава от продажбите на имотите по т.3-т.20 и по т.36 и т.37 от искането, описани съответно на л.11-л.14 и на л.17 от делото, докато сумата, зачетена с таблицата за несъответствие от ищеца, за същата година, е такава за имота, описан по т.4 от искането, но на л.20-л.21 от делото;

            Като сумата по заключението за 2008г. е такава от продажбите на имотите по т.21-т.32, т.33, т.34, т.35, т.38 и т.39 от искането, описани на л.14-л.16, л.17 и л.18 от делото, но като под имот по т.39 е взет предвид имот 164043, и за имоти 065802 и 065900, описани по т.1 и т.2 от искането на л.10 и 11 от делото, докато сумата, зачетена с таблицата за несъответствие от ищеца, за същата година, е такава за другия от двата  имота по т.39 на л.18, и конкретно- за имот 164051.

            Във втория вариант

            Доходите от продажби на недвижими имоти по цени от нотариалните актове възлизат на общо 47 575лв., от които : 7779.40лв. за 2007г., 39 653.00лв. за 2008г. и 142.24лв. за 2010г. /по приложения №№2, 2А, 2Б и 2В, съответно на л.3587, 3589, 3591 и 3593/, като са взети предвид продажните цени по нотариални актове за същите имоти, за които се отнася и първия вариант на заключението, т.е., отново за имоти, различни от онези, за които е заложен доход в таблицата за несъответствие, изготвена от ищеца.

            Предвид гореказаното, ако се абстрахираме от отговора на правния въпрос дали имотите, от продажбите на които вещото лице Г. е включила в колона 5 от заключението си доходи от продажби, са с установен или неустановен източник на придобиване, и се обърнем само към установените по описания начин факти, казаното относно източника на различие в данните, заложени в искането, и в тези по двата варианта от заключението на в.л.Г. означава, че за придобиване на цялостна представа относно доходите от този източник, ще следва да се съберат сумите от таблицата за несъответствие и тези от приетото по делото заключение на в.л.Г. в двата предложени варианта, и тогава:

            В първия вариант /по пазарните цени, заложени в искането/, доходите от продажби на недвижими имоти ще възлизат на 67 610.54лв. /1317.24+66293.30/, като: за 2007г.-12196.67лв. /75+12121.67/; за 2008г.- 55129.39лв. /1100+54029.39/; за 2010г.-142.24лв.;

            Във втория вариант /по цени по нотариален акт/, доходите от продажби на недвижими имоти ще възлизат на 48 892.24лв. /1317.24+47575/, като: за 2007г.-7854.40лв. /75+7779.40/; за 2008г.- 40753лв. /1100+39653/; за 2010г.-142.24лв.

            4.3.С приетите по делото първоначално и допълнително заключения, изготвени от в.л. Р., по доусната в производството оценъчна експертиза, за установяване повдигнатото от отв.В. оспорване на заложените в искането пазарни цени, като необосновани, и за установяване на действителната пазарна стойност на отчуждените в проверявания период недвижими имоти, към датите на отчуждаването им/виж съответно л.3380-л.3467 и л.3729-л.3742/, както и с приетите като доказателства нотариални актове, събрани в хода на проверката, се установи, че:

            -Никое от двете заключения на в.л.Р. не съдържа оценка за пазарната стойност на трите имота, вече описани в т.4.1, доходи от продажби на които ищецът е зачел с таблицата за несъответствие според продажните им цени по нотариални актове, защото отв.В. е твърдяла, че именно цените по нотариални актове следва да се приложат за всички извършени придобивни и отчуждителни сделки, когато се съобразяват приходите от продажба и разходите за покупките им, поради което, те не са влезли в предмета на оценката, а неин предмет са основно имотите, за които ищецът е формирал пазарни цени, различни от тези по нотариалните актове, и не е зачел приходи от техните продажби, като сравнението между имотите, взети предвид от в.л.Г. в заключението и, в частта за доходите от продажби на недвижими имоти за 2007г. и 2008г., и от в.л.Р. в заключенията и, са идентични.

            -Със събраните нотариални актове за извършени продажби и заключенията на в.л. Р., извън имотите, за които Комисията е зачела доход от продажби в таблицата за несъответствие, се установиха следните извършени продажби на имоти и пазарни стойности за част от тях,  към датите на продажбите им, а именно:

            През 2007г.

                        С н.а. №79/20.04.07г. са продадени имоти №076021 и №164109 /л.2178/, описани в искането по т.36 и т.37 на л.17 от делото, придобити на 15.03.07г.

            За тях Комисията е формирала обща пазарна стойност към датата на отчуждаване в размер на 8 482.67лв., не е включила същата в получените от проверяваното лице доходи от продажба на недвижими имоти, не е посочила дали приема да е с установен или неустановен източник, а само е посочила, че половината от нея не подлежи на отнемане в полза на Държавата, тъй като правото и е погасено по давност.

            В констативната част от първоначалното заключението на в.л.Р. липсват мотиви за формиране на пазарни стойности за тези два имота към датата на отчуждаването им и са налични само такива, касаещи пазарната им стойност към датата на придобиване -15.03.07г. /виж л.3456-л.3458/, а в заключителната част е налична предложена пазарна стойност при отчуждаване за първия имот от 633лв., а за втория е посочена такава, равна на 0.00лв. /виж л.3466/. При тези данни и доколкото датата на придобиване и на двата имота е 15.03.07г. и датата на отчуждаването им-20.04.07г. е максимално близка, тъй като е очевидно, че имот №164109 е отчужден и няма как стойността му при отчуждаване да е равна на нула, когато стойността му при придобиване е равна на 778лв., съдът прие, че стойността му при отчуждаване следва да се формира със същото увеличение, което е прието от в.л. Р. по отношение на имот №076021- от 617лв. на 633лв., т.е. с 16лв.  по отношение стойността на придобиване.

            Затова съдът прие като установена със заключението на в.л.Р. пазарна стойност при отчуждаване на тези два имота, сумата от общо 1427лв. /633+778+16/, при която, оспорването от отв.В. на пазарната им цена, формирана от Комисията, в размер на 8 482.67лв., като необоснована и несъответна на реалната им пазарна стойност, следва да се счита за доказано.

                        С н.а. №109/05.12.07г., В.В. и Ц.К.продават на ***ООД своя съсобствена нива с площ 1.400дка в землището на гр.**, м.**, десета категория, имот №169110 за 200лв. /л.2183/.

            Доход от тази продажба не е зачетен от Комисията, като получен за 2007г. /виж анализ л.1640, тире първо/, въпреки че за тази сделка ищецът сочи, щото имотът не подлежи на отнемане- придобит е преди проверявания период с решение на ПК ** /виж т.5 на л.21 от делото/.

            Със заключението на в.л. Р. липсва формирана пазарна стойност за този имот, тъй че, при липса на други събрани данни, съдът приема закрепената с нотариалния акт продажна цена за такава стойност, а предвид твърденията на Комисията, че имотът е придобит преди проверявания период, в приходите от този източник, за 2007г., следва да се включи и сумата от 100лв.- половината от продажната цена, следваща се като доход на проверяваното лице, което е един от двамата продавачи.

                        С н.а. №7/28.12.07г., Т.В. и В.В. продават на ***ООД имоти №№016003, 012014, 010010, 013012, 144178, 147276, 052095, 164112, 069120, 069024, 070010, 076005, 076006, 076007, 076009, 076035, 076048, 076065, 076066, 076067, 076069, 076070, 071032, 070011- за сумата от общо 7000лв. /л.2153-л.2156/.

            С този нотариален акт са отчуждени имоти, придобити със сделки от ноември и  декември 2006г., и от февруари и март 2007г., както личи от описаното от Комисията по т.3-т.20 на л.11-л.14 от делото, в частта Възмездни сделки с имущество, придобито в проверявания период в режим на СИО, и като за него е налице съответствие със събраните при проверката нотариални актове, налични в преписката, които са взети предвид предвид и от в.л.Р. при изготвяне на заключенията и, плюс още един имот- №144178, за който няма данни в искането относно начина и времето на придобиването му, в никоя от частите, касаещи недвижимите имоти /виж л.7-л.21 от делото/.

            За имотите по т.3-т.20 от искането ищецът е формирал обща пазарна стойност при отчуждаването от 3639лв., от която търси за отнемане половината от 1819.50лв. от отв.В., тъй като не е установен законен източник на средствата за придобиването им, поради което не е включил доходи от продажбата им в приходната част на анализа.

            Съгласно приетото по делото заключение на в.л. Р., пазарната стойност на имотите от т.3-т.20 по искането, към датата на отчуждаването им, възлиза на общо 8556лв. /виж л.3462-л.3464/, но съдът прие, че същата възлиза на общо 8409лв., тъй като установи при сравнение на данните за имот №076007, по т.13, закрепени в констативната част /виж л.3413 и л.3424/, че вещото лице е достигнало до пазарни стойности при придобиване и при отчуждаване от съответно 136лв. и 139лв., при които, очевидно е, че поради пропуск, същите не са нанесени в заключителната част на л.3463 за този имот, а там са останали данните от предходния ред и двете пазарни стойности, от съответно 280лв. и 286лв. Затова и съдът взе намаление на общата стойност със сумата от 147лв., на колкото възлиза разликата между 286лв. и 139лв.

            Така, формираната от ищеца пазарна цена от 3639лв. за имотите пот.3-т.20, към датата на отчуждаването им, може също да се счита за опровергана с приетото  по делото заключение, съгласно което пазарната им стойност е 8409лв.

            Същевременно, доколкото се установи от нотариалния акт, че в предмета на тази продажба влиза и имот №144178, за който няма данни в искането относно начина и времето на придобиването му, а това означава, че от продажбата му следва да се зачете доход, какъвто Комисията не е зачела, а негова пазарна стойност не е формирана с приетите заключения на в.л. Р., доколкото имотът не е описан в искането, следва да се определи какъв приход да се зачете. За определянето му, съдът взе предвид единствените налични данни- тези по нотариален акт и образува сумата му по следния начин:

            Предмет на извършената на 27.12.07г. сделка са общо 24броя недвижими имоти, за които, по нотариален акт, е заплатена продажна цена от общо 7000лв. От тях,  площта на имот №144178 е 3.169дка /виж л.2153гръб, б.Б/, общата площ на всички останали продадени имоти е 88.349дка., а площта на всички имоти, продадени с този н.а.- 91.518дка. Така, използвайки за изчисление общоизвестното просто тройно правило, съдът намери, че при обща продажна цена от 7000лв. за продадени 91.518дка, за продадения имот №144178 с площ 3.169дка, се припада продажна цена от 242.39лв., която следва д асе зачете като приход от неговата продажба за 2007г.

            През 2008г:

                        С н.а.151/05.06.08г. Т.В. и В.В. продават на „***“ ЕООД имот №134007 за 9300евро при данъчна оценка 163.20лв. /л.2196-л.2197/.

            Комисията е приела продажната цена по нотариален акт като пазарна стойност на този имот, в левовата му равностойност от 18 189лв., не е зачела приход от продажбата на този имот, закупен през март на 2007г., тъй като е придобит със средства от неустановен източник, и търси за отнемане от отв.В. сумата от 9094.50лв., съставляваща половината от получената при продажбата му цена.

            С приетото заключение на в.л.Р., на този имот е определена пазарна стойност към датата на отчуждаване в размер на 184лв. /л.3466,т.35/, с което пазарната цена, приета от Комисията с искането, е опровергана.

                        С н.а. №186/30.06.08г., Т.В. и В.В. продават на „***“ ЕООД имоти №069009, 070013, 071007, 071029, 071043, 076028, 076043, 071068 /образуван от 071063, 071064, 071065, 071066, 071025/, 076056, 076071 /образуван от 076054/, 076076 /образуван от 076055/ за сумата от общо 4000лв. /виж л.2194-л.2195/, придобити със сделки от ноември 2006г., декември 2006г. и март 2007г.

            Комисията е приела за тези продадени имоти пазарна стойност към датата на отчуждаване в размер на 17266лв., не е зачела същата в доходите от продажба, тъй като е счела, че придобиването им е станало със средства от неустановен източник, и търси за отнемане от отв.В. сумата от 8633лв., съставляваща половината от стойността им към датата на отчуждаване.

            С приетото заключение на в.л.Р., за продадените имоти по т.21-т.32, описани на л.14-л.16 от искането, е определена пазарна стойност при отчуждаването им, в размер на общо 3042лв. /виж л.3464-л.3465, т.21-т.32/, с което пазарната цена, приета от Комисията с искането, е опровергана.

            Сравнението на имотите, описани по т.21-т.32 в искането, съответни на оценените от в.л. Р., с имотите, предмет на извършената на 30.06.08г. продажба сочи, че :

            Не влизат в предмета на извършената продажба имоти №№071060 и 076025, които са описани съответно по т. 26 на л.15 и по т.32 на л.16 от искането, за които ищецът твърди да са продадени с този нотариален акт, а са продадени само имотите по т.21-т.25 и т.27-т.31 от искането, поради което пазарните им стойности към датата на отчуждаване, от съответно 262лв. и 385лв., общо 647лв., следва да отпаднат от общата пазарна стойност от 3042лв., тъй че тя да стане 2395лв.;

            В предмета на продажба влиза и имот №071068, който не е предмет на искането, нито са такъв предмет имотите, от които в нотариалния акт е описано той да е образуван, като видно от искането, извън имотите по т.21-т.32, вече описани по-горе, с начало на идентификатора 071 са включени още само следните имоти: №№071022 и 071021 /т.3 и т.4 на л.8 от делото/; №№071057, 071058, 071059 /т.5 на л.8-л.9 от делото/; 071032 /т.19 на л.13-л.14 от делото/, а това означава, че за продажбата на този имот следва да се зачете също стойност, каквато липсва формирана в приетите заключения на в.л. Р., доколкото имотът не е описан в искането. За определянето и, съдът взе предвид единствените налични данни- тези по нотариален акт и я образува по следния начин:

            Предмет на извършената на 30.06.08г. сделка са общо 12броя недвижими имоти, за които, по нотариален акт, е заплатена продажба цена от общо 4000лв. Площта на продадения по т.9 от н.а. имот №071068 е 44.592дка, площите на всички останали продадени имоти са общо 51.743дка., а площите на всички имоти, продадени с този н.а- 96.335дка. Така, използвайки за изчисление общо известното просто тройно правило, съдът намери, че при обща продажна цена от 4000лв. за продадени 96.335дка, за продадения имот №071068 с площ 44.592дка, се припада продажна цена от 1851.53лв.

            Така, за установено в производството съдът приема, че стойността на имотите, продадени на 30.06.08г., възлиза на общо 4246.53лв. /2395+1851.53лв./.

                        С н.а.№146/17.09.08г., Т.В. и В.В. продават на „***“ ЕООД нива с площ 11.177-землище с.***, м.***, шеста категория, имот №070009, и нива с площ 2.879дка землище с.***, м.***, шеста категория, имот №076068, за сумата от общо 764лв. равна на общата данъчна оценка на двата имота / л.2188-л.2193/.

            Комисията е приела за тези продадени имоти, които са били закупени през декември и ноември на 2006г., пазарна стойност към датата на отчуждаване в размер на 3471.81лв., не е зачела същата в доходите от продажба, тъй като е счела, че придобиването им е станало със средства от неустановен източник, и търси за отнемане от отв.В. сумата от 1735.91лв., съставляваща половината от стойността им към датата на отчуждаване.

            С приетото заключение на в.л.Р., за двата продадени имота, описани по т.33 и т.34 на л.16 от искането, е определена пазарна стойност при отчуждаването им от съответно 1105лв. и 285лв., или общо 1390лв. /виж л.3465-л.3466, т33 и т.34/, с което пазарната цена, приета от Комисията с искането, е опровергана.

                        С н.а. №011/14.11.08г., Т.В. и В.В. продават на ***ЕООД имоти №164051 и №164043, общо за 2200лв. при данъчна оценка за първия имот 2062лв. и за втория 86лв.- общо 2148лв. /л.2201-л.2202, същи и на л.2252/.

            Комисията е зачела като доход за 2008г. половината от продажната цена по нотариален акт, в размер на 1100лв., за имот №164051 /виж л.1640, за 2008г., доходи от продажба на недвижими имоти/, тъй като е приела, че той е придобит по наследство и след извършена делба /виж т.39 на л.18 от делото/, въпреки че неговата данъчна оценка надхвърля около 24 пъти данъчната оценка на другия продаден със същата сделка имот, което очевидно сочи на неравностойност на двата продаваеми имота, а за имот №164043, придобит чрез покупка през август 2008г., не е зачела приход от продажба, тъй като е приела, че не е установен източник на средствата за придобиването му, формирила е за него пазарна стойност към датата на отчуждаване в размер на 309.56лв., и търси за отнемане от отв.В. сумата от 154.78лв., съставляваща половината от стойността им към датата на отчуждаване.

            С приетото заключение на в.л.Р., за имота по т.39 от искането, имот №164043, е определена пазарна стойност при отчуждаването му от 208лв. /виж л.3467, т.39/, с което приетата от Комисията с искането за този имот пазарна цена е също опровергана.

                        С н.а.№149/25.11.08г.- Т. В.и В.В. продават на ***ЕООД имот №140044 за 100лв. при данъчна оценка 39.20лв. / л.2198-л.2199/.

            Комисията не е зачела приход от продажбата на този имот, закупен през май на 2007г., тъй като е приела, че не е установен източник на средствата за придобиването му, формирила е за него пазарна стойност към датата на отчуждаване в размер на 393лв., и търси за отнемане от отв.В. сумата от 196.50лв., съставляваща половината от стойността му към датата на отчуждаване.

            С приетото заключение на в.л.Р., за този имот / по т.38 от искането/ е определена пазарна стойност при отчуждаването му от 113лв. /виж л.3466, т.38/, с което пазарната цена, приета от Комисията, е опровергана.

                        С н.а.№57/30.12.08г. /л.2186-л.2187а, същи и на л.2212-л.2214, същи и на л.2239-л.2241/, Т.В. и В.В. продават на ***ЕООД, за сумата от общо 14 400лв.:

            ПИ с площ 2.101дка, №065844-жилищна територия в землището на гр.***, м.***, с данъчна оценка 6417.30лв., образуван от имот №065796 и имот №065801, за които ищецът сам сочи /виж л.19-л.20/, че са били придобити преди проверявания период и това личи и от нотариалните актове, приложени на л.2083-л.2086;

            ПИ с площ 2.594дка, имот №065845- жилищна територия в землището на гр.***, м.***, с данъчна оценка 7923.10лв., образуван от имот №065800 и имот №065802, като за имот 065800 ищецът сам сочи, че е придобит вследствие на доброволна делба, извършена 2005г. и това личи от н.а. на л.2101, от който е видно, че поделените съсобствени имоти са възстановени с решение от 2000г. на ПК –*** земеделски земи, и само имот №065802 е закупен през проверявания период- на 27.01.04г.;

            ПИ с площ 1.654дка, нива седма категория в землището на гр.***, м.***, имот №065900, с данъчна оценка 51.10лв.

            Комисията :

            не е зачела никакъв приход от продажбата на тези имоти, въпреки приетото от самата нея с искането /виж т.1 и т.2 на л.19-л.20 от делото/, че: имотите, от които е образуван имот №065844, са придобити преди проверявания период; в имот №065845, освен придобития през януари на 2004г. имот №065802, участва и имот №065800, придобит от В.В. вследствие на доброволна делба с Ц.К.; единствено имот 065900 е изцяло придобит в проверявания период, с извършените сделки за придобиване на по 1/3 ид.части от него, съответно през февруари 2004г., ноември 2005г. и януари 2006г.;

            формирала е за имоти №№065802 и 065900 пазарни стойности към датата на отчуждаването им от съответно 260лв. и 822лв. /виж т.1 и т.2 на л.10 и л.11 от делото/ и търси за отнемане от отв.В. сумите от съответно 130лв. и 411лв., съставляващи половината от стойностите им към датата на отчуждаване.

            С приетото заключение на в.л.Р. са определени пазарни стойности към датата на отчуждаване само за имоти №№065802 и 065900, от съответно 317лв. и 850лв. /виж л.3461-л.3462, т.1 и т.2/, с което пазарните цени, заложени от Комисията в искането, са опровергани.

            При тези данни, от обсъжданата в този пункт продажба, следва да се зачете приход и за имотите, които са били придобити преди проверявания период или за които не се твърди да са придобити със средства от неустановен източник, какъвто Комисията неправилно не е зачела.

            Затова, съдът намери, че стойността на всички продадени със сделката от 30.12.08г. недвижими имоти следва да се определи, като:

            За имот №065900 се зачете заключение за пазарната му стойност в размер на 850лв., дадено от в.л. Р.;

            Не се цени за имот №065802 оценката, дадена от в.л.Р., доколкото към датата на продажбата имот №065802 вече не съществува, а новият имот 065845, в който участва имот 065802, закупен през 2004г. като нива, както личи от нотариалния акт, е вече с променено предназначение- жилищна територия.

            Доколкото за стойността на имоти №№065844 и 065845 липсват други събрани доказателства, същата ще се зачете на база продажна цена по нотариален акт, както и самият ищец е сторил при включване в анализа на приходите от извършени продажби, които е зачел, и като в случая не може да се ползва методиката за формиране на стойността, съобразно участието с площ в общата продадена такава и като част от общата продажна цена, вече приложена от съда в предходни два случая на извършени продажби, тъй като при тази продажба два от продадените имоти са с предназначение жилищна територия, различно от предназначението на третия участващ в сделката имот- нивата, съставляваща имот №065900, и също, като се взе предвид, че този подход не е необоснован, доколкото пазарната стойност на единствения друг имот, участващ в искането- УПИ ІХ-2315, който е също с предназначение жилищна територия, към датата на придобиването му-17.08.07г., възлиза съгласно оценката, дадена му от в.л.Р. с приетото първоначално заключение, към датата на придобиването му на 26500лв.

            Ето защо, доколкото по н.а. продажната цена от 14400лв. е уговорена и заплатена общо за трите продаваеми имота, и от тях от имот №065900 е с пазарна цена от 850лв., съдът прие, че останалите два продадени с този нотариален акт имоти са на стойност от общо 13550лв. /14400-850/, която следва да се зачете като доход от продажбата им.

            В обобщение на казаното по тази точка, като се вземе предвид цената на имотите, приходи от продажбата на които са зачетени от Комисията, стойността на продадените имоти по искането, за които е налице оценка по заключението на в.л.Р. към датите на отчуждаването на тези имоти и за продажбата на които Комисията не е зачела доход, и доходите от продажба на имоти, които Комисията не е зачеле без основание, тъй като се касае до имоти, които не е твърдяла да са придобити със средства от неустановен източник, а напротив, или до имоти, придобиването на които не е изобщо коментирано в искането, доходите от продажба на недвижими имоти, които се установят по този пункт, ще възлизат общо на 32 037.16лв., от които: за 2007г.- 10253.39лв. /75+1427+100+8409+242.39/; за 2008г.- 21641.53лв. /1100+184+2395+1851.53+1390+ 208+113+850+13550/; за 2010г.-142.24лв.

            От общата сума от 32 037.16лв., сума от общо 15 743.92лв., от които  342.39лв. за 2007г. /100+242.39/, а 15401.53лв. за 2008г. /1851.53+13550/, следва директно да се добави към зачетените от Комисията приходи от продажби от общо 1317.24лв., тъй като съставляват приход от продажби на имоти, за които ищецът не е твърдял да са придобити със средства от неустановен източник, но въпреки това не е зачел приход от продажбите им в таблицата за несъответствие, които ще станат по този начин общо за периода в размер на 17 061.16лв.

            Разликата от 14 976лв. /32 037.16-17061.16/, ще остане като установена с приетото заключение на в.л.Р. стойност на продадени имоти, за които Комисията не е зачела приход, тъй като твърди, че придобиването им е станало със средства от неустановен източник, тъй че за участието и в или изключването и от приходната част на анализа, отговор ще се даде, след като стане възможен отговор на въпроса за установеност или неустановеност на средствата за придобиване на същите имоти, който ще бъде разгледан по-късно с това решение.

            4.4. Освен за имоти №№071060 и 076025, съставляващи имоти по т.26 и т.32 от искането, за които твърденията на ищеца да са били продадени със сделката, извършена на 30.06.08г., не се установиха с нотариалния акт за тази продажба, неустановено с приложените от ищеца в том ХІ и том ХІІ нотариални актове остана и твърдението му за продажбата на придобития на 26.02.07г. /виж н.а. на 2151/ имот №019024, нива от 2дка в землището на с.***, м.***, извършена на 01.10.15г., от Т.В. на В.А./виж т.7 на л.9 от делото/, доколкото липсва в преписката нотариален акт за такава извършена продажба. Данни за нея липсват и в събраната справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по името на лицата В. В.В. и Т.В., тъй като и двете справки са с крайна дата 30.12.13г. /виж съответно л.2014 и л.2050/. Във връзка с този имот, единственото събрано в хода на производството доказателство е становището за оценка към дата 01.10.15г., изготвено от П.В.- ** при ТБ *** към ТД на КОНПИ- ***, възложена и по искане на старши инспектор В. Т., представено от ищеца в изпълнение на вменено му от съда, по искане на отв.В., задължение по чл.190 от ГПК да представи документите и данните, послужили му за формиране на пазарните цени, заложени в искането, съгласно което становище, пазарната му стойност към посочената дата е 3100лв. /виж л.1620 и л.1619/, и което очевидно не е прието с искането, в което, за пазарна цена при отчуждаването е заложена сумата от 246лв.

            По отношение на останалите сочени от ищеца с искането като продадени в проверявания период недвижими имоти, събраните по делото нотариални актове са в подкрепа на твърденията му.

            4.5.При приетото по делото заключение на в.л.Р. за пазарната стойност на придобити и отчуждени имоти към датите на придобиване и отчуждаване, с което, както се прие в т.4.3 от това решение, формираните от Комисията в искането пазарни цени са опровергани като необосновани, останалите доказателства, събрани по делото във връзка с тяхното оспорване от отв.В., биха могли и да се счетат за такива  без съществено значение за спора, но доколкото това е един от основните спорни в производството между тези две страни въпроси, както и защото за събирането им са положени значителни процесуални усилия, съдът ще ги коментира по-долу, като от анализа им намери, че както и приетото заключение на в.л.Р., са в подкрепа на повдигнатото от отв.В. оспорване, доколкото :

            При вменени на ищеца задължения по чл.190,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.77,ал.4,т.1 от ЗОПДНПИ/отм/ задължения да представи по делото доказателства за използваните в искането от нея стойности на недвижимите имоти, за които е посочила приходи и разходи в таблицата за несъответствие, освен вече описаното в т.4.4. становище за стойността на имот №019024 към 01.10.15г., което сама не е зачела в искането, е представила единствено сертификат на бивш неин служител-С.С./виж л.3283/, за която е посочила, че е **, но не и извършени от същата в хода на проверките оценки на имуществото към релевантните дати на придобиване и отчуждаване, и е посочил най-общо, че сведения за имотите са ползвани и от Наредбата за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени и Проучване на *** ООД за състоянието и тенденциите на пазара на земята в България, както и от сайтовете www.imoti.bg и www.imot.bg. /виж още :молба вх.№26669/04.09.17г. на л.1822-л.1826, от отв.В.; молба вх.№29804/05.10.17г. на л.3281-л.3282, от ищеца;

            След дадено му в с.з. от 06.11.18г. указание по чл.146,ал.2 от ГПК, че не сочи доказателствата за пазарните стойности в искането, с изключение на нивата от 2дка в землището на ***, както и че, ако желае да се ползва по делото от проучването на *** ООД и на информацията от сайтовете www.imoti.bg и www.imot.bg, на които се е позовал с молбата си от 05.10.17г., на основание чл.187 от ГПК следва да ги представи по делото /виж л.3607лице/, с молба вх.№33251/13.11.18г. ищецът е представил единствено разпечатки относно състоянието и тенденциите на пазара на земята в България по опис /виж л.3620-л.3621/, които са били приети с извършени корекции в описа, съответни на реално приложените документи, в с.з. от 04.12.18г., и приложени на л.3664-л.3672 от делото, като от тях е видно, че:

                        Съставляват обобщена информация по месеци от съответни години за реално сключени сделки за покупко-продажби на земеделски земи в определено землище /колона 1/, като са отчетени броя сделки /колона 2/, декарите, предмет на сделките /колона 3/, категорията земя /колона 4/, цената в лева на декар /колона 5/ и начина на трайно ползване на земята /колона 6/виж л.3672/, съответно за ноември 2005г. /л.3664-л.3665/, за ноември 2006г. /л.3666-л.3667/, за ноември 2007г. /л.3668-л.3670/ и за декември 2008г. /л.3671-л.3672/, които биха могли да се третират като такива за пазарни аналози;

                        Могат да се считат относими към много малка част от сделките, за които Комисията е формирала спорните по делото пазарни цени, доколкото :

            при зачитане на приходите от продажби за годините 2007г., 2008г. и 2010г., по колона 4 в таблицата за несъответствие на л.1644, Комисията не е приложила пазарни цени, а е зачела продажните цени, посочени в нотариалните актове за извършените сделки /виж н.а. на : л.2182 за сделката от 11.10.07; на л.2201-л.2202 за сделката от 14.11.08г.; на л.2216 за сделката от 09.06.10г./;

            част от заложените от Комисията в искането разходи за придобиване на недвижими имоти са за години, различни от тези, за които са разпечатките /двете сделки от 2004г./, а разходът за придобиване на 1/3 ид.част от имот №065900 от 16.11.05г. е зачетен от Комисията по продажна цена, без да се формира пазарна такава;

            част от разходите за придобиване на недвижими имоти за годините 2006, 2007 и 2008, участващи в анализа на Комисията, касаят сделки, осъществени в месеци, различни от тези, за които се отнасят данните в разпечатките и конкретно: за 2006г.-една сделка от януари и 24 сделки от декември; за 2007г.-6 сделки от февруари, 11 сделки от март и една сделка от май; за 2008г.- една сделка от август;

            част от пазарните цени към датите на отчуждаване, заложени от Комисията в искането за годините 2007г. и 2008г., касаят също сделки, извършени през месеци, различни от тези на разпечатките с данни за съответните две години, и конкретно- през декември 2007г. и юни, септември и ноември 2008г., и само една от сделките- тази при която е продадена нивата с №065900, е от декември 2008г., за който е налична разпечатка.

                        Предвид казаното, само разпечатката за ноември 2006г. остава доказателство, пряко относимо към преценката за съответствие на пазарните цени за сделките, реализирани през ноември на 2006г., при които са придобити имоти: №№144060 и 144059- землище ***, трайни насаждения, седма категория; №164112-нива седма категория в землище ***; №№ 076067, 076068, 076065, 076070 и 076071-ливади в землище ***, заложени от Комисията в искането, с действителните такива, и само тя би могла да служи като ориентир и за преценка и по отношение на пазарните цени за сделките от декември 2006г., от които 18бр. касаят ливади в землището на *** /имоти №№076005, 076006, 076007, 076009, 076035, 076048, 076056, 076066, 076069, 076076, 070011, 070013, 071021, 071022, 071032, 071057, 071058, 071059/, 2бр- ниви в землището на *** /имоти №№070009 и 070010/, 1бр.-нива в землището на с.*** /имот №016003/, 1бр. тр.насаждения в землището на *** /имот №052095/ и бр.- ** в землището на *** /имот №147276/, заради минималната разлика по отношение месеца на тяхното сключване и месеца, за който са данните от разпечатката.

                        Като се съобрази информацията, съдържаща се в относимите към спора две разпечатки- за ноември 2006г. и декември 2008г., данните за имотите, за които са формирани разходи за придобиване по пазарни цени за 2005г. и 2006г. и пазарни цени към датата на отчуждаване за 2008г., може да се заключи, че тази посочена от ищеца информация не може също да обоснове изцяло формираните от него пазарни цени, доколкото:

            По отношение заложените пазарни разходи за придобити имоти през ноември 2006г.:

                        За имот №164112-нива в землището на *** с площ 1.821дка, при цени за декар, вариращи съгласно разпечатката от 80-350лв.,  пазарната цена би следвало да бъде в границите между 145.68лв. /1.821дка х 80лв/ и 637.35лв. /1.821дка х 350лв/, докато заложената от Комисията такава е в размер на 905лв., изчислена при цена от 497лв./дка /виж л.11, т.3/;

                        За имоти №№144060 и 144059, с площи от съответно 1.760дка и 1.409дка, с трайни насаждения в землището на ***, при цени за трайни насаждения за Община *** 184лв/дка, съгласно разпечатката, цената на всеки от тези имоти би следвало да възлизала съответно на 323.84лв. и на 259.26лв., но Комисията е заложила в разчета си за първия имот пазарна цена от 559.68лв. /виж л.7, т.1, първата посочена цена и л.1639, за 2006г., т.4, където този имот участва в анализа по години с тази посочена цена/ и само за втория имот е дала пазарна цена близка до тази по разпечатката- 259.56лв. /виж л.8, т.2, посочена като изчислена при цена 184лв./дка, както е в разпечатката/;

                        За ливадите с №№076067, 076068, 076065, 076070 и 076071 в землището на с.***, първите три от които с площ от по 2.879дка, а другите две- с площ от по 2.880дка, при цена от 165лв./дка за ливади в Община ***, при която първите три имота би следвало да са с цена от по 475.03лв., а другите два- от по 475.20лв., Комисията е заложила в анализа си за имоти №№076067, 076065 и 076070 обща пазарна цена на придобиване от 4294лв. /виж л.13,т.17/, различна от общата им цена, изчислена по разпечатката- 1425.27лв., за имот №076068 е заложила пазарна цена на придобиване от 1431лв. /виж л.16, т.34/, а за имот №076071-1432лв. /виж л.15, т.30/- всички те изчислени при цена от 497лв/дка, използвана и за нивата в землището на ***;

                        По отношение на заложената пазарна цена към дата на отчуждаване за имота, продаден през декември 2008г., конкретно, за нивата в землището на *** с №065900, тъй като другите два имота, продадени с този нотариален акт, включително този, в който участва имот №065802-несъществуващ към датата на продажбата, разпечатката за декември 2008г. не може да се ползва пряко, защото не съдържа данни за продажби на ниви в землището на ***. Ако все пак се ползва средната предложена с разпечатката цена от 247лв/дка, то пазарната цена към датата на отчуждаване, при площ на нивата от 1.654дка, 408.54лв., а не 822лв., както е приела Комисията с искането /виж л.11, т.2.3, при заложена цена от 497лв./дка/.

            Констатираха се от съда и още множество други причини да се считат предложените с искането пазарни стойности за необосновани, но няма да продължи този коментар, за да не се обременява решението.

            4.6.Установиха се в процеса твърденията на отв.В., че ищецът не е заложил в колоната приходи/доходи от продажби на недвижими имоти, за първата година на проверявания период, доходи от продажби, извършени преди проверявания период, макар да е събрал при извършване на проверката данни за тях- т.е. да са му били известни други обстоятелства по смисъла на чл.77,ал.4,т.5 от ЗОПДНПИ, които имат значение за изясняване произхода на придобитото в проверявания период имущество /отм/, доколкото:

            От таблицата на л.1644 по колона Доходи от продажба на недвижими имоти е видно, че първият заложен доход от продажба на недвижим имот е за 2007г.;

            С преписката от извършване на проверката са събрани нотариални актове и данни от вписвания в СВ- *** за извършени преди проверявания период от проверяваното лице и съпругата му 5 броя възмездни разпоредителни сделки с имущество- СИО, с прехвърляне съответно през 1996г. на право на строеж /2сделки/ и през 1997г. на право на собственост върху изградени в груб вид обекти /3сделки/ в сграда, находяща се в ***, при описани в нотариалните актове като заплатени изцяло на продавачите продажни цени по сделките, възлизащи на сумата от общо 1 083 700лв. /виж т.10-т.14вкл. от описа на доказателства по искането и н.а. на л.2067-л.2078/ и за две възмездни сделки за продажба на обекти в същата тази сграда, извършени на 21.05.03г., нотариалните актове за които са приложени от Т.В. към отговорана исковата молба и от тях личи, че заплатената на продавачите цена възлиза на сумата от общо 58 500лв., съответно от 29 000лв. и 29 500лв., при данъчна оценка на двата имота от съответно 38 981.60лв. и от 39 126.10лв. /виж : двата нотариални акта на л.1587 и л.1588; справката, съставляваща приложение №9 от описа на л.2011-л.2066, за лицата В.В. и Т.В., конкретно в частите на л.2044, №№ 83 и 84 и на л.2063, №№74 и 75/.

            Същите нотариални актове очевидно са били посочени от Т.В. и пред ищеца, с подадената от нея декларация от 02.03.17г., ако се съди от коментара, който той е направил на л.44 от делото, абзац четвърти, че с декларацията не се сочат нови факти, които да влияят на вече извършените в хода на проверката констатации.

            Съдът не е съгласен с този направен от ищеца извод изцяло, а го споделя единствено досежно средствата, придобити от продажбите през 1996г. и 1997г., тъй като годините на извършване на тези сделки предхождат със седем-осем години началото на проверявания период-13.01.04г., а и след деноминацията от 1999г., средствата получени от тях, са вече обезценени /1083.70лв. деноминирани лева/, тъй че действително не биха могли да окажат значително влияние върху констатациите от извършената проверка. Същото в никой случай не може да бъде споделено обаче за сумата от от 58 500лв., получена от продажбите на имотите, извършени на 21.05.03г., броени месеци преди началото на проверявания период през януари 2004г., доколкото обичайно е средствата от продажба на недвижими имоти, които са значителни, както е в случая, да не се потребяват за текущи нужди, а да се използват за закупуване на други имоти или за бизнес начинания, и няма нищо по естествено от това, да са били съхранени и използвани именно за тази цел, в подкрепа на който извод са и представените от самия ищец разпечатки от вписвания по партидите на В.В. и Т.В. /л.2014-л.2047 и л.2050-л.2066/, от които личи, че след двете сделки за продажба на имоти от 21.05.03г., освен сделките за покупки на недвижими имоти, извършени в периода 2004г.-2008г.,  други възмездни придобивни сделки с недвижими имоти не са вписани, като извършени от проверяваното лице и от съпругата му, а за имуществото, което е предмет на даренията, извършени от тях в полза на сина им на 13.06.03г. /виж пореден №80 и №81 от справката на л.2043/ и на 30.06.03г. /виж пореден №79 на л.2042/ и на 18.04.05г. /виж пореден №76 от справката на л.2041/, и в полза на дъщеря им на 20.04.05г. /виж пореден №75 на л.2041/, макар да е значително, няма твърдения от страна на ищеца, нито вписвания в двете справки по името на В.В. и Т.В., от които да личи, че дарените на двете им деца имоти са били закупени от тях в периода между 21.05.03г. и датите на даренията, та да се смята, че средствата от 58500лв., получени от двете продажби от 21.05.03г., са били междувременно потребени за закупуване на имущество, различно от онова, което е предмет на искането. Също тъй, от самото искане личи, че единственото друго имущество, което се твърди да е придобито след получаване на средствата от продажбите на недвижимите имоти, които са извършени на 23.05.03г., е придобиването на едно мпс през 2004г. и придобиването на дялове в търговски дружества- т.е. получените от продажбите на недвижими имоти от 23.05.03г. доходи несъмнено участват в трансформацията на имуществото, придобито през проверявания период.

            Ето защо съдът намери, че установените като получени от двете продажби средства в размер на 58 500лв., са такива с установен източник- доход от продажба на имоти, придобити преди проверявания период и отчуждени възмездно преди него, но в непосредствена близост до началото на проверявания период, поради което следва да се зачетат като разполагаема наличност на средства в началото на проверявания период, която да вземе участие при формиране на изводите за наличие или липса на несъответствие в имуществото на проверяваното лице, а не да се игнорира, както ищецът е направил.

            4.7.По спорния правен въпрос, повдигнат от отв.В. с отговора и, че ищецът необосновано е съставил за сделките пазарни цени, вместо да зачете продажните цени по нотариални актове, има основание за разсъждения, доколкото:

            Проверката за придобитото от В.В. имущество, както самата Комисия сочи, е започната на 13.01.14г. и срокът и е продължен до 13.07.15г. /виж л.5, Период на проверката /- т.е. основателното предположение дали имуществото, придобито от проверяваното лице е незаконно по смисъла на закона, е следвало да се извърши при действието на чл.69,ал.2 от ЗОПДНПИ/отм/ в редакцията и преди изм. с ДВ бр.103/2016г., съгласно която недвижимите имоти се оценяват по пазарната им стойност само тогава, когато е установено, че цената, посочена в документа за собственост, не е действително уговорената в документа за собственост цена или там липсва такава, а ищецът не е навел такива твърдения, в нотариалните актове за всички извършени сделки има посочена продажна цена и въпреки това е формирал пазарна цена за по-голяма част от сделките, както се установи от казаното по-горе, когато е извършвал преценката има ли несъответствие в придобитото от проверяваното лице имущество.

            Искането за отнемане на незаконно придобито имущество, по което делото е образувано, е внесено в съда въз основа Решение №171/03.05.17г. на КОНПИ за образуване на производство за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество /виж л.59-л.102/, взето по време, в което редакцията на чл.69,ал.2 от ЗОПДНПИ/отм/ е вече изменена с ДВ бр.103/27.12.2016г. и гласи еднозначно, че недвижимите имоти се оценяват по тяхната пазарна стойност към датите на придобиване и отчуждаване.

            Съдът намери, че приложима за определяне на стойността на недвижимите имоти, както продадени, така и придобити, в този случай ще бъде редакцията на чл.69,ал.2,т.1 от ЗОПДНПИ/отм/, действала към датата, на която е взето решението на КОНПИ за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество от проверяваното лице, а тезата на отв.В., че не пазарни цени, а цените по нотариални актове е следвало да се зачетат при формиране на несъответствието, не се споделя, доколкото, съгласно чл.21,ал.1 във вр. с чл.11,ал.1,т.1-т.4 от Закона, на Комисията принадлежи правомощието да вземе решенията за образуване на производството, прекратяване на проверката, за отказ да се образува производсто или за прекратяване на производството по този закон, тъй че и наличието на предпоставките за образуване на производството очевидно се правят от нея към датата на вземане на съответното решение, съобразно действащата към тази дата правна регламентация.

            4.8. В обобщение на казаното по т.4.1.-4.7. съдът прие, че:

            4.8.1.При дадения от него отговор на спорния между ищеца и отв.В. правен въпрос дали стойността на недвижимите имоти към датите на тяхното придобиване и отчуждаване следва да се зачете по нотариални актове или по пазарната им стойност, няма да се цени приетото заключение на вещото лице Г. и в двата му варианта, защото в първия вариант е по пазарни цени, формирани от Комисията, които са опровергани в производството като необосновани, а във втория вариант е по цени от нотариалните актове, неприложими според законовата уредба при преценка стойността на имуществото, придобито и отчуждено в проверявания период, а ще се ценят приетите по делото заключения на в.л.Р. за стойността на имотите, за които се установи да са били реално продадени, за които ищецът не е зачел приходи и за които има дадена оценка от в.л.Р. за пазарната им стойност, възприета от съда с това решение.

            По въпроса, дали стойността на тези имоти, възлизаща на общо 14 976лв., следва да се зачете като приход или не, с оглед на това, установен ли е източника за придобиването им, ще се даде отговор в частта на решението относно преценката на нетния доход и несъответствието.

            4.8.2.За имотите, за които установи, че са били продадени, а ищецът не е зачел приход от продажбите им, като е счел, че извършените преди началото на периода продажби не рефлектират върху констатациите от проверката, а за други, като не е зачел такъв приход, макар да не е твърдял, придобиването им да е с неустановен източник или без да са изобщо изследвани с искането, установените в производството приходи следва да се включат в приходната част, като придобити от продажби на имоти с установен източник за придобиване, и конкретно: като в колоната приходи от продажби се зачетат :

            За 2004г.- налични в началото на периода средства в размер на 58 500лв., от продажбите на имоти, извършени на 23.05.03г.

            За 2007г.- освен зачетените от ищеца 75лв., да се зачетат още 342.39лв., тъй че за тази година да станат 417.39лв.;

            За 2008г.- освен зачетените от ищеца 1100лв., да се зачетат още 15 401.53лв., тъй че за тази година да станат общо 16 501.53лв.

            За 2010г.- като останат без промяна от зачетените такива от 142.24лв.,

            И така, общо за проверявания период по колона 4 от приходната част в таблицата да се счита за установен приход/доход от продажба на недвижими имоти в размер на 75 561.16лв.

 

            5.С коментираните пера по т.1, т.2, т.3 и т.4 от този пункт на решението се изчерпва приходната част от таблицата за несъответствие, формирана от ищеца, но от заключението на в.л.Г. е видно, че тя е заложила в приходната част на приложенията към първоначалното си заключение още три колони-№№4, 8 и 9, които нямат аналог в приходната част таблицата на л.1644, както и че по колони №№7 и 10, които имат аналог под №№6 и7 в таблицата за несъответствие на Комисията, но по тях няма зачетени приходи, във всички приложения на заключението са посочени приходи  от съответно 5710.86лв. и 10 500лв.

            Установява се още от приетото първоначално заключение на в.л. Г. /л.3492-л.3597/, че в четири от вариантите му - по приложения №№1, 2, 1А и 2А е намерено несъответствие в имуществото на проверяваното лице по-малко от 150 000лв. за целия проверяван период /виж л.3586-л.3589/, а в други четири варианта- по приложения №№1Б, 2Б, 1В и 2В е намерено несъответствие, надхвърлящо сумата от 150 000лв. за целия проверяван период /виж л.3590-л.3593/, както и че разликите в тези варианти се дължат на залагането или изключването от общата сума на приходите, на сумата от общо 250 484.15лв. по колона №8- изтеглени суми от банкови сметки от В.В., която няма аналог в таблицата на л.1644.

            Гореказаното налага да се даде отговор ще се ценят ли данните по тези пет колони от приходната част на заключението и в кой от двата основни варианта, който би имал решаващо значение за изхода на спора, с оглед спорния релевантен факт относно наличието или липсата на несъответствие, ако се потвърдят останалите заложени в искането данни /за разходи и придобито имущество/.

            В отговор на този значим за спора въпрос съдът намери, че:

            -Внимателният прочит на данните, заложени в колони №№4 и 9 както в приложения №№1, 2, 1А и 2А , така и в приложения №№1Б, 2Б, 1В и 2В, преди колона №11 за обобщаване на доходите/ приходите от всички източници сочи, че:

               Макар формално да е обособила в приходната част на всички приложения колони №№4 и 9, да е отразила по всички приложения едни и същи суми в тези две колони - съответно 1819.50лв. за 2007г. и 19944.69лв. за 2008г. по колона №4 и 217 181.72лв. за 2012г. и 2599.74лв. до 05.04.13г. по колона №9, и да е формирала за тях сборове от съответно 21 764.19лв. и 219 781.46лв. на ред 11 /всичко/ от приложенията, в.л. Г. не е включила описаните суми като доходи в колона 11 от приложенията- Общо доходи, приходи или източници на финансиране в никой от вариантите на приложенията.

               Казаното по-горе се забелязва и установява лесно при сборуване на сумите на всеки ред /за съответната година/, от всички колони, и сравняване на получения сбор с общата сума на доходите за съответната година, отразена в колона №11 от приложенията.

               Например, в приложение №1, на л.3586, сборът на сумите по колони от №2 до №9 включително, за времето до 05.04.13г., на ред 10 от приложенията, е равен на 8821.42лв. /585+865.95+4770.73+2599.74/, докато на същия ред, в колона 11, сборът е 6221.68лв., и разликата между двете суми възлиза точно на 2599.74лв., каквато е сумата по колона №9 на ред 10-т.е, като тя е изключена реално от доходите за тази година, посочени в колона №11.

               Разликата ясно личи и при сравнение на сбора на сумите на ред 11 от всичките 10 колони пак в приложение №1 на л.3586, равен на 827 937.65лв. /123116.60+106987.56+21764.19+66293.30+23299.53+5710.86+250484.15+219781.46+10500/, със сбора на същия ред от колона 11- 586 392лв., като посочената последна сума съставлява точна разлика между първия посочен сбор и сбора на общите суми по колони №№4 и 9, възлизащ на 241 545.65лв. /827 937.65 – 241 545.65=586392/.

               Горните констатации карат съда да смята, че обособяването на тези две колони в приложенията към първоначалното заключение на в.л.Г., различни от заложените в таблицата за несъотвтествие на л.1644 към искането, допринася единствено за създаване на объркване по отношение на сравнимите данни, поради създаваната привидност, че в приходната част следва да се зачетат доходи и от източници, различни от онези, които е взела предвид Комисията, докато на практика сумите по тях не участват при формиране на общия размер на доходите, който следва да бъде установен в случая.

               Коментираните две колони следва да отпаднат при преценката за доходите на проверяваното лице, освен заради горното и затова, защото:

               За обособяването на колони №№4 и 9 в приложенията към заключението липсва дадено от в.л.Г. обяснение - т.е отделянето на такива колони в приходната част на приложенията е необосновано, още повече при заглавията, които вещото лице само им е дало- за колона №4-продажби по н.а. за отнемане, които не се включват в приходите; за колона №9- суми от банкови сметки, които не влизат в приходите, а подлежат на отнемане, и като е ясно, че дали сумите подлежат или не подлежат на отнемане е правен въпрос по съществото на спора, стоящ извън компетентността на вещото лице /виж л.3497, абзац последен - л.3499, първите три абзаца, относно вариантите на изготвените от нея приложения/;

               Сравнението, което съдът извърши относно доходите, взети предвид от в.л.Г. по колона №5-доходи от продажба на недвижими имоти по пазарни цени, по приложения №№1, 1А, 1Б и 1В, показа, че в посочената по описаните приложения и колона сума от 66 293.30лв., са включени изцяло и сумите от продажбите на онези имоти, едната втора от които е предмет на искането за отнемане, и която вещото лице е счело за нужно, по неизвестна за съда причина, да отнесе и в отделната колона №4 /виж констативната част на л.3505-л.3507, І-Приходи от продажба на недвижими имоти/, като за 2007г., сумата от 1819.50лв., съставлява ½ от сумата от 3639лв., приета от Комисията за пазарна стойност към датата на отчуждаване на имотите по т.3-т.20 от искането, описани на л.7-л.14 от делото; за 2008г., като сумата от 19 944.69лв., сочена от в.л.Г. в колона 4, не съответства на сбора на ½ от сумите, които подлежат на отнемане, описани от нея като получени от продажби, извършени през същата година, на имотите, описани в същата констативна част, съответно от 130лв., 411лв., 8633лв., 1735.91лв., 9094.50лв., 196.50лв. и 154.78лв. /виж л.3506-л.3507/, възлизащ на 20 355.69лв.- т.е. данните в колона №4 се дублират частично с данните от колона №5-приходи от продажба на недвижими имоти.

               Предвид всичко казано по-горе, сумите по колони №№4 и 9 от приложенията към първоначалното заключение на вещото лице, няма да се ценят от съда при преценката за размера на общата сума на приходите за проверявания период по колона №11, в която, както вече се каза, те и без това не са взели реално участие.

               -За необходимостта от формиране на колона №8- Изтеглени суми от банкови сметки, вещото лице Г. е дала обяснението, че доколкото е установила при работа по възложените и задачи, че Комисията не е включила в приходната част изтеглените от банкови сметки от Т.В. и В.В. суми, а е включила в разходната част извършените от тях вноски по банкови сметки, а принципното положение при изготвяне на парични потоци е вноските по сметки да се включват в разходите, а тегленията- в приходите на проверяваното лице, е изготвила заключението си в два варианта, като в приложения №№1, 2, 1А и 2А е включила изтеглени суми от съответно: за 2004г.-15000лв.; за 2006г.-7000лв.; за 2008г.- 127 295.49лв.; 2011г.- 101 188.66лв. в приходите на В.В. и Т.В., а в приложения №№1Б, 2Б, 1В и 2В е изключила същите суми от приходите /виж л.3498-л.3499/.

               Това нейно обяснение може би е вярно от счетоводна гледна точка, в която област са специалните и знания, но когато става дума за формиране на несъответствие и за имущество по смисъла на ЗОПДНПИ/отм/, съдът ще следва разбиране, установено от съдебната практика по приложение на ЗОПДНПИ/отм/, което изцяло споделя, а именно, че макар в легалното определение на имущество, дадено от пар.1,т.1 от ДР на Закона, да се включват активи от всякакъв вид, включително пари, не съставляват придобито имущество по смисъла на чл.77, ал.4, т.1 от Закона преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства, които са били налични у него или в негови банкови сметки в определен момент от проверявания период, но не се твърди и не се установява да са налични в края му, както и че доколкото незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице и налично в него в края на периода, въпросите за формиране на значителното несъответствие по смисъла на закона и на имуществото, което подлежи на отнемане, са неразривно свързани и не могат да бъдат отделени, когато се дава отговор за наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, като предпоставка за основателност на иска по чл.74,ал.1 от ЗОПДНПИ/отм/виж в тази насока Опр.№425/31.05.19 по гр.д. №171/19г. на ІІІ г.о. на ВКС и цитираната с него съдебна практика, включително препратка към мотивите на Реш.№13/13.10.12г. по к.д №/6/12г. на КС на РБ/.

               Воден от това разбиране, като взе предвид, че:

               в коментираната колона 9, съгласно даденото от вещото лице обяснение, са описани парични средства, които са били изтеглени от банкови сметки през съответно 2004г., 2006г., 2008г. и 2011г.- т.е., не са били налични към края на проверявания период по банкови сметки,

               с искането, единствените три банкови сметки, по които ищецът твърди да е имало наличности /салдо/ в размери от съответно 10 920.35лв., 618.90евро и 926.63щ.д., към датите 07.03.13г., 07.03.13г. и 14.03.13г., са сметки №№ БГ ***, БГ *** и БГ *** на В.В. при *** /виж съответно т.3.1 на л.29, т.3.5. на л.30-л.31 и т.3.6 на л.31/, като от посочените три суми, само за сумите по сметките в евро и в щатски долари е твърдял да са били изтеглени от Т.В., но след смъртта на В.В., т.е. след крайната дата на периода- ***, която сам е посочил в таблицата на л.1644,

               съдът ще изключи и сумите по колона №9 от заключението на в.л.Г., когато извършва преценка за общата сума на приходите за проверявания период.

               Поради горния принципен отговор, съдът няма да коментира подробно данните относно изтеглените суми, заложени от вещото лице в приложенията, в които тези суми участват в приходите, но ще отбележи само, че констатира за повечето от тях несъответствия между описаното от вещото лице и събраната по делото банкова информация, поради което заключението би било негодно да се цени на това основание, ако се стигне до друг отговор по принципния правен въпрос, като, за да не бъде казаното голословно, ще даде и няколко примера:

               През 2004г., от В.В.са били действително изтеглени на каса 15000лв., на датата 24.09.04г., но не от сметка №БГ *** при ***, както сочи вещото лице /л.3561, т.3.3/, а от сметка ***/виж л.2878/, като не е намерило отражение в заключението и тегленето от същата сметка на 27.02.04г., на сумата от 300лв. /л.2877/, нито тегленето от тази сметка, през 2005г., на суми на обща стойност 11 250лв. /виж.л.2979-л.2881;

               През 2006г. от В.В., на каса, от сметка БГ *** при *** са били изтеглени 16 200лв. /виж л.2882-л.2885/, които не са отразени в заключението;            

               Като изтеглени през юни 2007г. от сметка БГ *** са посочени 7000лв. /виж л.3561,т.3.3./, а от извлечението на тази сметка за същата година на л.2886 личи, че няма извършвани тегления на каса от В.В. на никакви суми.

               -Сумите от останалите две колони-№7-доходи от лихви и 10- получени кредити, заеми, дарени суми и върнати заеми към приложенията от заключението на в.л.Г. следва също да се изключат от общата сума на приходите, по следните съображения:

               За колона №7

            Лихвите съставляват граждански плод върху паричните средства, престояли по банкови сметки за определен период от време, и за тях е изцяло относимо казаното по-горе относно средствата по колона №9, когато не се твърди да са налични към крайната дата на периода по тези сметки.

            По-горе вече се описаха единствените три банкови сметки, по които ищецът твърди да е имало наличности към датите 07.03.13г., 07.03.13г. и 14.03.13г., но не и тези наличности да съставляват начислени лихви.

            Отделно от това, начислените лихви, които са налични към края на проверявания период по банкови сметки, ако такива има, с оглед разпоредбата на пар.1, т.4 от ДР на ЗОПДНПИ/отм/, се зачитат като приход тогава, когато е установен източника на внесените парични суми, върху които са начислени- т.е. преценка по този въпрос е правна и не може да бъде направена от вещото лице, тъй че сумите, които е отразила по обсъжданата колона, да се вземат предвид като приход.

            И накрая, сравнявайки приложените по делото извлечения от сметки с приетото по делото заключение на в.л. Г., съдът констатира, че и по тази колона заключението е почти изцяло негодно за установяване на начислените лихви по банкови сметки, доколкото:

            Посочените с него лихви за годините от 2007г.-2010г., отразяват само лихвите, начислени по сметка в лева БГ *** при ***, с титуляр В.В., с малката разлика за 2007г., за която начислената лихва е 2072.18лв., а не 2072.29лв., както вещото лице сочи /виж извлеченията от същата сметка, за съответните години, на л.2836-л.2841/, но не обхващат лихвите, начислени по следните други сметки, извлечения от които са събрани по делото като доказателства: по сметката в евро при ***, с титуляр В.В., начислени за периода 18.11.10-09.06.11г. /виж л.2824-л.2825/; по сметка БГ ***, при ***, с титуляр В.В., за 2011г. /л.2841/; по сметка *** при ***, с титуляр В.В., за 2005г. /л.2844-л.2846/; по сметка БГ ***, при ***, с титуляр В.В., за годините от 2006г.-2012г. /л.2850-л.2873/; по сметка *** при ***, с титуляр В.В., за 2004г. и 2005г. /виж л.2877-л.2881/; по сметка Бг *** при ***, с титуляр В.В., за 2006г. и 2007г. /виж л.2882-л.2886/; по сметка БГ *** при ***, с титуляр В.В., за 2007г. /л.2887/; по сметка БГ *** при ***, с титуляр В.В., за годините от 2007г.-2013г. /л.2888-л.2894/; по сметка БГ *** при ***, с титуляр В.В., за годините от 2007г.-2013г.; по сметка БГ ***, в ***, в лева, с титуляр В.В., за 2011г. и 2012г. /л.2904/; по сметка БГ ***, в ***, в евро, с титуляр В.В., за 2011г. и 2012г. /л.2905/; по сметката на ЕТ при *** за 2004г. и 2005г./л.2956, л.2962/; по сметката на Т.В. при ***, за 2012г./л.3187/.

            Соченото от вещото лице в констативната част, че лихвата в размер на 2830.50лв., натрупана по сметка БГ *** при ***, до дата 08.05.08г., като част от изтеглената на тази дата сума от 105 873.70лв., е включена в прихода в съответната колона /л.3560-л.3561, т.3.2./, не кореспондира с цифрата по приложенията, в които, по колона 7, за 2008г., като приход от лихви е записана сумата от 1448.33лв. /виж колона 7, 2008г., в приложенията на л.3590-л.3593/. При съпоставка на сумите, описани по години в колони 7 на всички приложения и в колони 8 на приложенията, които се изключиха от коментар /л.3586-л.3589/, и описаното в констативната част за Банковата информация в заключението, става ясно, че „съответните отделни колони“, за които вещото лице говори не само в този пункт /виж абзац последен на л.3560/, а и в други пунктове, които ще се разгледат по-долу, са колона 7- доходи от лихви и колона 8- Изтеглени от В.В. суми от банкови сметки. По отношение на сумата от 2830.50лв., вещото лице очевидно е копирало твърдяното от Комисията в искането /виж л.29, т.3.2./, без то да отговаря на данните по делото за размера на начислената лихва от откриване на сметката до датата 08.05.08г., за който период, съгласно приложеното по делото извлечение от тази банкова сметка, ***.33лв. /виж л.2836-л.2838, като за 2007г. -2072.18лв. и до 08.05.2008г.-1432.15лв./

            За 2011г., сумата от 2064.77лв., която вещото лице сочи като начислена лихва по сметка *** при ***, с титуляр В.В., не съставлява начислената лихва по тази сметка, върху внесените в нея 100000лв., от откриването и на 18.11.10г., до закриването и на 24.10.11г., а както личи от разпечатката на л.2823гръб, съставлява последно изтеглената от сметката сума, докато лихвите за същия период са в размер на общо 364.77лв., така, както ги сочи и Комисията в искането /виж л.28, т.1.1/, като от тях: 161.67лв.- начислени през декември 2010г., 196.78лв. – начислени през 2011г., а разликата от 6.32лв. са прехвърления остатък от начислени вече лихви по средствата в сметката в евро, след закриването и, по левовата сметка. По този начин, начислените върху сумата от 100000лв. лихви по сметката в лева, остават в размер на общо 358.45лв., макар наистина общата сума на лихвите по тази сметка, с включените в нея лихви от 6.32лв., прехвърлени от евровата сметка, в която са били начислени, да е 364.77лв.

               За колона10

            Установява се от прочита на заключението в тази част, че заложените в тази колона суми от 5000лв.  за 2008г., 4000лв. за 2009г. и 1500лв. за 2011г., са пряко свързани с данните по колона 18 от таблицата на л.1644 и аналогичната и колона 21 от всички приложения на заключението, като съставляват върнати от дружество *** на В.В. средства от декларираните от него, като *** на капитала на същото дружество, направени вноски в дружество от съответното 22000лв. за 2008г. и 6000лв. за 2009г., данните за които, по отношение на годините 2008г. и 2009г., са потвърдени от приложените в преписката ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2008г. и 2009г., събрани като данъчна информация при проверката /виж ГДД с приложенията им на л.2722-л.2741, а за част от приложенията, на които вещото лице се позовава- посочените от нея страници отговарят на първоначално приложените в преписката доказателства/- следователно, те не съставляват предоставени заеми от трети за проверяваното лице субекти, средствата от които, съгласно пар.1,т.4 от ДР на Закона, могат да се зачитат като приход, когато се прави преценка за средствата, с които проверяваното лице е придобило имущество в проверявания период, а се отнасят също до движение на парични средства по време на периода, за които няма данни да са налични в края му.

 

            6.Установи се в производството, че макар в проверявания период проверяваното лице да е отчуждило мпс, придобити преди проверявания период, ищецът не е зачел приход от тяхното отчуждаване, който, според съда, следва да бъде зачетен, при следните съображения:

            Макар да е събрал данни /виж л.2421-л.2450/, че от проверяваното лице, преди началото на проверявания период, са били придобити общо 11 броя автомобили, и че за 3 броя от автомобилите - *** с рег.№***, *** с рег.№*** и *** с рег.№*** е налична промяна в регистрацията им в рамките на проверявания период, различна от служебната такава, каквато е била извършена за регистрираните на името на ЕТ „*** *** с рег. №*** /виж л.2422-л.2424/ и за *** с рег.№*** /л.2425-л.2427/, и че първите три описани автомобила са били пререгистрирани на името на трети за производството лица, за които няма данни да са свързани с проверяваното лице- съответно „Камина 3“ООД, представлявано от Й.И.А./виж л.2432 за *** с рег. № ***/, С.Б.П./виж л.2434 за *** с рег.№ ***/ и С.Г. Н./виж л.2440 за *** с рег № ***/, да ги е описал като придобити от проверяваното лице преди проверявания период и отчуждени от него в проверявания период /виж искането на л.22 от делото по т.1-т.3/, и със становището на ** К.Д. /л.2452-л.2454/ да е съставил пазарни стойности на същите три броя автомобила, към датите на отчуждаването им, като такива от съответно 5300лв. за продажбата на ***, рег.№***, извършена на 14.03.07г., 2100лв. за продажбата на „***“ с рег.№ *** , извършена на 12.08.05г. и от 740лв. за продажбата на „***“ с рег.№ ***, извършена на 24.07.08г., ищецът не е заложил приходите в анализа относно значителното несъответствие в никоя от колоните от 2 до 7, а по този начин- и в колона 8- общо приходи и доходи на таблицата на л.1644, с мотива, че е получил отговор от КАТ, щото документите относно същите автомобили са унищожени, тъй че не е установен начина на прехвърляне на собствеността им, какъвто отговор действително е получил /виж писмата на л.2449 и л.2450/.

            Без да има никаква разлика в установеното относно начина на прехвърляне на собствеността, ищецът обаче е приел, че пререгистрираният на името на В.В. през 2004г. л.а. „***“е бил възмездно придобит от него в проверявания период и е включил в таблицата за несъответствие като разход за придобиването му, като стойност на придобито от него имущество сумата от 3700лв., съгласно съставеното становище на *** К.Д..

            Затова съдът намира, че щом само въз основа пререгистрирането му на името на В. В.В., л.а. *** е бил приет от ищеца като възмездно придобит, при същите установени обстоятелства, както и защото обичайно е начинът, довел до промяна в регистрацията на собственика на автомобила, от името на едно, на името на друго физическо или юридическо лице, за което няма никаква информация или твърдения да е по някакъв начин свързано с проверяваното лице, да е също възмездна сделка, от отчуждаването на тези три автомобила, за които са събрани данни, че са придобити преди проверявания период, и че са променили собственика си в проверявания период, следва да се зачете приход, като от извършена тяхна продажба.

            Доколкото отв.В. първоначално не е внесла депозит за допусната и с Определение №1250/25.06.19г. съдебно оценъчна експертиза за установяване на пазарнана стойност на мпс по искането, а в с.з. от 12.11.19г., по нейно искане, тази експертиза е била заличена /виж определението на л.3723 и протокола от с.з., в частта на на л.3754гръб/, съдът намери, че за целите на производството, стойността на същите три автомобила към датите на отчуждаването им, следва да се приеме такава, каквато е дадена с изготвеното в хода на проверката становище от К.Д., а именно: в размер на 2100лв. за автомобила, отчужден през 2005г.; 5300лв. за автомобила, отчужден 2007г.; в размер на 740лв. за автомобила, отчужден през 2008г.

            Така, към приходите на проверяваното лице и съпругата му за проверявания период следва да прибавят приходи от продажба на мпс в размер на общо 8140лв., от които : 2100лв. за 2005г., 5300лв. за 2008г. и 740лв. за 2008г., които не са включени от ищеца в таблицата за несъответствие, нито от в.л.Г. в заключението и.

 

            В обобщение, като установени в проверявания период приходи, в които не са включени тези от 14 976лв., за които се търси установен ли е източник за придобиване на продадените през 2007г. и 2008г. недвижими имоти, възлизащи на тази обща стойност към датите на отчуждаването им, съдът прие приходи в размер на общо 299 197.37лв., по години и от източници, както следва:

            За 2004г.: от общо 64 487.02лв., от които : 2901.27лв.-приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на В.В.; 3085.75лв.- приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на Т.В.; 58500лв.-приход от продажби на недвижими имоти, извършени на 23.05.03г., налични в началото на проверявания период;

            За 2005г.: от общо 9602.76лв., от които : 6288.06лв.-приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на В.В.; 1214.70лв.- приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на Т.В.; 2100лв.-приход от продажба на мпс;

            За 2006г.: от общо 4440.76лв., от които : 3068.90лв.-приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на В.В.; 1371.86лв.- приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на Т.В.;

            За 2007г.: от общо 9 607.58лв., от които: 2331.20лв.-приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на В.В.; 1558.99лв.- приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на Т.В.; 417.39лв.- приход от продажба на недвижими имоти; 5300лв.- приход от продажба на мпс;

            За 2008г.: от общо 21 167.27лв., от които: 2052.60лв.-приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на В.В.; 1873.14лв.- приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на Т.В.; 16501.53лв.- приход от продажба на недвижими имоти; 740лв.- приход от продажба на мпс;

            За 2009г.: от общо 16 140.19лв., от които: 1566.52лв.-приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на В.В.; 1967.01лв.- приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на Т.В.; 12 607.66лв.- субсидии от ДФ“Земеделие“;

            За 2010г.: от общо 15 995.58лв., от които: 11706.87лв.-приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на В.В.; 2902.20лв.- приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на Т.В.; 1244.27лв.- субсидии от ДФ“Земеделие“; 142.24лв.- приходи от продажба на недвижим имот;

            За 2011г: от общо 93 445.76лв., от които: 35 452.63лв.-приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на В.В.; 57 117.43лв.- приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на Т.В.; 875.70лв.- субсидии от ДФ“Земеделие“;

            За 2012г.: от общо 58 088.77лв., от които: 32 680.20лв.-приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на В.В.; 21 607.40лв.- приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на Т.В.; 3801.17лв.- субсидии от ДФ“Земеделие“;

            До 05.04.2013г.: от общо 6221.68лв., от които: 585лв.-приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на В.В.; 865.95лв.- приходи от трудови и извънтрудови правоотношения и пенсии на Т.В.; 4770.73лв.- субсидии от ДФ“Земеделие“.

 

 

            В частта за разходите.

            Комисията е заложила в колона 12 за проверявания период разходи от общо 93794.46лв., формирани като сбор на сумите от: 64 145лв.-разходи за издръжка на семейството по данни на НСИ общо за периода; 19 349.73лв.- разходи за пътувания в чужбина по Наредбата за командировките общо за периода; 10 299.73лв.-платени данъци и такси общо за периода /виж колони 9, 10 и 11 от таблицата на л.1644/.

            С приетото по делото заключение на в.л. Г. общата сума на разходите в колона 15, формирана от сбора на сумите по аналогичните на заложените в искането колони, но с №№12, 13 и 14, е дадена в два варианта, съответно от 94 575.04лв. и от 82281.59лв., като:

            В първия вариант, обичайните разходи по данни от НСИ са с включени данъци, а разходите за пътувания включват и разходите за пътуванията на Т.В., а колоната за разходи за данъци не бележи различие в никой от вариантите, и разходите по колони са съответно от 63630лв., 20645.31лв. и 10 299.73лв. /виж приложенията на л.3590 и л.3591/, като по този начин е налице пълно съответствие с данните от таблицата на ищеца по колоната за платени данъци и с минимални различия с данните по другите две колони;

            Във втория вариант, обичайните разходи по данни от НСИ са без включени в тях данъци, а разходите за пътувания не включват разходите за пътуванията на Т.В. в ***, при което по колони възлизат съответно на 61947лв., 10034.86лв. и 10299.73лв.

            Проверката на съда относно сумите, които следва да се приемат като разход по всяка от трите описани колони, въз основа на съвкупния прочит на събраните по делото доказателства, показа по всяка от колоните, както следва:

            1.Разходи за издръжка/Обичайни разходи  / колона №9 в таблицата на л.1644 към искането и колона №12 в приложенията към първоначалното заключение на в.л. Г./.

            Тези разходи са определени от Комисията, съгласно данни на НСИ за двучленно домакинство за всяка от годините, включени в проверявания период /виж л.34-Издръжка на семейството/, което съответства на даденото от пар.1,т.6 от ДР на ЗОПДНПИ/отм/ определение на обичайните разходи по смисъла на Закона, като такива за издръжка на лицето и членовете на семейството, съобразно данните на НСИ.

            С отговора на отв.В. по тази колона е повдигнато оспорване, че тя и съпруга и, като всеки български пенсионер, както и предвид възрастта им, не са правили разходи за алкохолни напитки, тютюневи изделия, свободно време, културен отдих и образование, домашно стопанство и за връщане на заеми, тъй че те следва да се изключат от обичайните разходи, без в тази връзка да са повдигани доказателствени искания /виж абзац последен на л.1578 и абзац първи на л.1579/.

            В приложенията към заключението на в.л. Г. тези разходи са дадени в колона №12 и са заложени в два варианта- с данъци и без данъци, като в първия вариант, за годините 2005г.-2007г. вкл., размерите на разходите са еднакви с приетите от Комисията, а за останалите години в проверявания период са различни, а във втория вариант са различни за всички включени в проверявания период години.

            По повод констатираните от съда различия в описаното от вещото лице относно издръжката за семейството на л.33 и л.34 от заключението /л.3524 и л.3525 от делото/, в с.з. от 06.11.18г. в.л. Г. е заявила, че поддържа написаното на л.33 от заключението си, а това на л.34 не следва да се цени, тъй като вероятно е останало там по грешка /виж протокола в частта на л.3609/, позовавайки се на разпечатките от данни от интернет страницата на НСИ, приложени от нея към заключението /виж л.3594-л.3597/.

            При тези налични разлики в данните по искането и в заключението, с оглед двата варианта на разходите за издръжка, предложени от в.л. Г., както и с оглед повдигнатите оспорвания, за достигане на отговор какви обичайни разходи намира за установени в производството, съдът взе предвид следното:

            -При наличие на отделна колона по р.ІІ за разходите от платени данъци- №11 в искането и №14 в заключението, от разходите за издръжка по данни на НСИ следва да се изключат сумите, отчетени като платени данъци от участващите в наблюдението за статистически цели домакински бюджети, защото в противен случай този разход би се дублирал, което означава, че с оглед на приетото заключение, за целите на производството, при даване на отговор относно направените разходи за издръжка,  следва да се ползва варианта без данъци.

            -Проверявайки наличието на съответствие между данните, публикувани на официалната интернет страница на НСИ относно общия годишен разход по групи разходи и размер на домакинство с две лица за периода 2004г.-2012вкл., а за 2013г.-общия разход по групи разходи средно за домакинство за първо тримесечие, в който участват и данъците, разпечатки от които прилага към това решение, и данните, заложени в искането и в заключението на в.л. Г., съдът констатира, че:

            По отношение на 2004г., нито Комисията, нито вещото лице във варианта с данъци са посочили сума, кореспондираща на данните на НСИ в размер на 4416лв., макар същата сума да фигурира и в разпечатката, приложена от самото вещото лице, на която то се е позовало в с.з. на 06.11.18г. /виж л.3594/, поради което и доколкото данъкът за тази година по статистически данни е 80лв. /виж л.3594/, когато бъде изключен, разходът ще възлиза на 4336лв., а не на 4194лв., както е във варианта без данък, съгласно заключението, но като той е приспаднат от сумата 4274лв., несъответна на публикуваната от НСИ;

            За годините 2005г., 2006г. и 2007г., и Комисията, и вещото лице, във варианта с данъци, са взели предвид реалните публикувани от НСИ данни за общия разход с данъци, поради което, за разходи за издръжка за същите години, верни са и данните по заключението, във варианта без данъци, от съответно 4501лв., 5215лв. и 6239лв. за тези години,

            За годините 2008г. и 2009г., верни са данните, посочени в искането, от съответно 7039лв. и 7399лв., които личат и в разпечатката, приложена от вещото лице към заключението /л.3596/, както от същата личи, че тя е заложила двете суми от реда над този за общия разход, който е записан като ползван в текстовата част. Затова, след приспадане на сумите на данъците от 157лв. за първата година и от 174лв. за втората година, но от размерите на общия разход от 7039лв. и 7399лв., а не от посочените от вещото лице във варианта с данъци суми от 7477лв. и 8011лв., разходите за издръжка за тези две години, които следва да се вземат предвид в случая, се считат от съда установени в размерите от съответно 6882лв. и 7225лв.

            За годините 2010г., 2011г. и 2012г., нито Комисията, нито вещото лице Г. са посочили цифрите, публикувани от НСИ като общ годишен разход с включен данък, от съответно 7352лв., 7726лв. и 8760лв., поради което, след приспадане на статистически отчетените плащания за данъци от съответно 207лв., 296лв. и 331лв.,  като установени за издръжка за тези три години съдът намира разходите от съответно 7145лв., 7430лв. и 8429лв.

            За времето до 05.04.2013г. Комисията е заложила разход от 2971лв., а вещото лице Г., във варианта с данък, разход от 2700лв., като липсва и в двата случая обосновка как точно са формирани посочените суми. В приложената от вещото лице Г. разпечатка на данни, на която се е позовала, се съдържат такива за общ годишен разход за 2013г. в размер на 9720лв., при които, ако се разделят на 12 месеца и се умножат по три месеца, се получава сума от 2430лв., а не от 2700лв. Затова, съдът приема за установен разход за това тримесечие публикувания от НСИ в размер на 2392лв., а като приспадна сумата на данъка за първо тримесечие от 126лв., съгласно приложената разпечатка от страницата на НСИ, прие за установен разход за този период от 2266лв.

            -Отв.В. не е ангажирала доказателства във връзка с оспорването, че разходи, участващи във формиране на статистически отчитания общ разход на домакинствата, са били неприсъщи за тяхното семейство и домакинство, както са разходите за тютюн и алкохол, за да бъдат те изключени от установените по-горе по години. За проверяваното лице и съпругата му се знае, с оглед събраните данни за получавани от тях пенсии, вече обсъдени в решението по повод получаваните от тях доходи, което изключва направа на разходи за образование, участващи в общия разход за издръжка, но разходите са образование не са отделно перо, а се отчитат статистически заедно с разходите за свободно време, културен отдих и развлечения, поради което също не могат да се изключат от обичайните разходи, каквото е искането на отв.В.. Същото се отнася и до разходите за домашно стопанство, тъй като при липса на конкретно наведени и установени твърдения в производството, за обичаен за издръжка разход се счита статистическият разход по данни на НСИ.

            В обобщение, общата сума на разходите за издръжка за проверявания период по колона 9 от искането/ колона 12 от заключението, вариант без данъци, се прие от съда за установена в размер на 59 668лв., а не на 64 145лв., както е в искането, и не на 61 947лв., както е във варианта без данъци в заключението на в.л. Г., и по години, както следва: 4336лв.- за 2004г.; 4501лв. за 2005г.; 5215лв. за 2006г.; 6239лв. за 2007г.; 6882лв. за 2008г.; 7225лв. за 2009г.; 7145лв. за 2010лв.; 7430лв. за 2011г.; 8429лв. за 2012г. и 2266лв. до 05.04.13г.

           

            2. Разходи за пътувания в чужбина /колона №10 в таблицата на л.1644 от искането и колона №13 в приложенията към първоначалното заключение на в.л. Г./.

            Тези разходи са определени от Комисията по години от сумите на разходи за дневни пари и нощувки по Наредбата за командировките, като са взети предвид събраните при проверката данни за осъществени от В.В. през 2004г.-2006г. вкл. задгранични пътувания до *** и *** и от Т.В. през 2006г.-2009г. вкл. задгранични пътувания до ***, като по повод последните е посочено, че синът на В.В. и Т.В. е гражданин на ***, и в разходите са заложени само дневни пари за престой, а не и за нощувки, тъй като е прието, че Т.В. е нощувала безплатно при сина си /виж л.35-л.36- Други извънредни разходи и приложение №134-справка за разходи за задгранични пътувания на л.3110-л.3112/.

            Извършването на описаните в искането задгранични пътувания е потвърдено от данните, съдържащи се в приложение №133 към искането, в които няма данни за посетената държава, а изходни и входящи ГКПП, за които, след справка в Уикипедия, съдът установи, че Връшка чука и Калотина са такива към Сърбия, а Малко Търново, Лесово и Капитан Андреево- такива към Турция /виж писмото на КИАД на л.3105 и справките на л.3106-л.3107 за В.В., и на л.3108-л.3109 за Т.В./.

            Както по силата на обичайните отношения между родители и деца, с които очевидно и самият ищец се е съобразил, като не е включил в разходите за пътувания на Т.В. до *** разходи за нощувка, приемайки че тя е била безплатна за нея, но при липса на други мотиви е заложил разходи за дневни пари по време на престоя при сина и, така и защото със събраните в с.з. от 12.11.19г. показания на св.Н.В., син на отв.В., се потвърдиха изцяло твърденията и, че тя не е поемала никакви разходи, при пътуванията си в ***, а те са били изцяло поемани от сина и, съдът намери, че всички разходи, включени от Комисията за годините от 2006г.-2009г., като такива за пътувания на Т.В. в чужбина, следва да се изключат от направените разходи.

            По отношение на останалите разходи по това перо, касаещи пътуванията на В.В., осъществени в периода от 2004г.-2006г. вкл., до *** и ***, и повдигнати от отв.В. във връзка с тях оспорвания, съдът намери, както следва:

            Тъй като в заключението на в.л. Г. /виж л.3525-л.3527/ не се съдържа обосновка при каква единична сума за посочените в заключението брой дни и нощувки и при какви курсове за щ.д. и еврото са изчислени разходите за задгранични пътувания и в двата им варианта, а от заключението и е видно, че макар констатациите, които е изложила, да са идентични с тези на Комисията, освен по отношение на пътуването от 18-20.07.04г., но въпреки това, разходите за годините от 2004г.-2006г., които ни интересуват, предложени от нея, са различни от посочените от Комисията, както и защото трябва да отговори на наведените от отв.В. във връзка с формирането на тези разходи от Комисията конкретни възражения, че по Наредбата за командировките нощувките са до 100щ.д., а не в размер на 100щ.д., както ищецът ги е изчислил, а по отношение на пътуването от 18.07.04г.-20.07.04г., че Комисията неправилно е формирала разход за 3 нощувки и дневни за 4 дни, защото нощувките в случая са 2, а дните на пътуване три, съдът не може директно да се позове и да ползва  заключението на вещото лице Г., за да отсъди каква е установената сума на разходи по това перо, а трябва сам да извърши проверка за размера им, въз основа на останалите събрани по делото доказателства.

            За целта съдът взе предвид Таблицата за валутния размер на дневните и квартирните пари, съставляваща Приложение №2 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, действала от 01.07.04г.-30.03.10г., наричани по-долу само Таблица- приложение №2 и Наредбата, данните на официалната страница на БНБ относно валутните курсове лев:евро и лев: щатски долар и данните относно задграничните пътувания на В.В. в справката на КИАД /л.3106-л.3107/, които съпостави за съответствие с изчисленията на Комисията в справката на л.3111-л.3112 и описаното от нея в текстовата част на искането на л.35-л.36, при което установи, че :

            И за трите изследвани в случая години от 2004г.-2006г. включително, въпреки извършените с ДВ бр.50/11.06.04г., бр.86/01.10.04, бр.36/26.04.05г. и бр.2/06.01.06г. изменения на Наредбата, заложените в таблицата- приложение №2 към нея единични цени за дневни за ден престой и максимум на сумата, до която може да се изплатят разходи за нощувка, не са се променяли, като за *** дневните и квартирните пари са съответно от 30щ.д. и до 90щ.д. /виж. т.88 в таблицата/, а за *** /*** и *** -съответно от 35евро и до 130евро /виж т.101 от таблицата/ и като съгласно чл.21 от Наредбата, на лицата, които в изпълнение на служебни задължения престояват по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Република България държава, се полагат дневни пари в размер 35 на сто от дневните пари за съответната държава, ако престоят на лицата е повече от 4 часа.

            Оплакването на отв.В., че ищецът е изчислил нощувките по искането при разход от 100щ.д. на нощувка, няма опора в справката, приложена към искането /л.3111/, от която личи, че разходите за 3-те нощувки, включени в графата до 30.09.04г., и за 6-те нощувки за 2005г., за които изчисление е извършено при цена на нощувка в щатски долари, са изчислени съответно по цена от 75щ.д. и от 90 щ.д. за нощувка, но като отв.В. е иначе права, че в таблицата- приложение №2 към Наредбата, стойностите в колоната за квартирни пари, наричани по делото нощувки, са такива „до“, а не в размер „на“ посочената за съответната държава единична сума.

            При тази нормативна уредба, доколкото в рамките на въведеното от нея ограничение до 90щ.д., респективно до130евро за една нощувка, са възможни всички стойности от нула до максимума, и като в искането не се съдържа никаква обосновка за причините, при които Комисията е приела, че за три от нощувките до 30.09.04г., следва да се приложи единична цена от 75щ.д., а за всички останали нощувки за 2004г.-2006г. е заложила максималните предвидени единични стойности от 90щ.д. и от 130евро, може само още веднъж да се каже, че както и в случая с приходите от продажба и разходите за покупка на недвижими имоти, Комисията е подходила селективно, залагайки необсновано възможно най- високия или близък до него разход за нощувки, при формиране на перото извънредни разходи за пътувания в чужбина.

            Затова, съдът намира, че в рамките от нула до предвидените максимуми за нощувка, когато липсват други конкретни данни и обосновка, логиката изисква да се приеме сума в размер на половината от предвидения максимум, ползваща еднакво и двете страни в производството, т.е.- от 45щ.д. за нощувка в *** и от 65евро за нощувка в ***.

            Констатира се още от съда, във връзка с изчисленията и данните, направени и включени от Комисията в справката на л.3111-л.3112, обосноваваща заложените разходи за задгранични пътувания, че:

            Няма нормативна опора разделянето на изчисленията за времето до 30.09.04г. и от 01.10.04г. насетне, което Комисията е направила за 2004г., нито има такава опора заложената в таблицата до 30.09.04г. сума от 25щ.д. за дневни пари на ден, при нормативно определена фиксирана такава от 30щ.д.

            Фиксингът на лева към еврото, въведен в РБ от края на 1999г., след отпадане на валутния борд, и досега, е все 1:1.95583ро:лев, докато курсът на лева към щатския долар е ежедневно променяща се величина, като на официалната страница на БНБ са достъпни статистически данни за средно месечните валутни курсове на лева към щатския долар и същите, за месеците юли 2004г., февруари 2005г., август 2005г. и април 2006г., в които са осъществени пътувания от В.В. до ***, са съответно: 1:1.59 за юли 2004г., 1:1.50 за февруари 2005г. и 1:1.59 за август 2005г. и за април 2006г. Видно е от справката на л.3111-л.3112, че Комисията е извършила остойностяването в лева на сумите в евро при курс 1:1.958 и към щ.д. при курс от 1:1.55 за 2004 и за 2006г. и 1:1.57 за 2005г., които се явяват несъответни на описаните вече от официалния източник, поради което съдът ще се ползва тях, а не ползваните от ищеца при изчисленията.

            Пътуванията на В.В. на 30.10.04г. до ***, и на 22-23.08.05г. и на 30.04.06г. до ***, са до съседни държави и са продължили по-малко от едно денонощие, като първото и третото са продължили и по-малко от 4часа- излиза съответно в 17.00ч и влиза в 19.00ч., излиза в 15.00ч. и влиза в 18.00ч. и самото второто е продължило повече от 4часа-излиза в 18.00ч. на 22.08.05г. и влиза в 16.00ч. на 23.08.05г. /виж л.3106 за съответните пътувания/, поради което, на основание чл.21 от Наредбата, за първото и за третото пътуване не следва да се начисляват разходи за дневни, а за второто пътуване разходите за дневни следва да се изчислят в размер на 35% от заложените в таблица-приложение №2, с оглед което, от справката на л.3111  следва : да отпаднат заложените разходи за дневни от 35евро- за пътуването за 1ден на 30.10.04г. и от 30щ.д. - за пътуването за 1 ден на 30.04.06г., които са траяли по-малко от 4часа; дневните за пътуването на 22-23.08.05г., което е траяло по-малко от денонощие, но повече от 4 часа, следва да се определят в размер на 10.5 щ.д., съставляващи 35% от 30щ.д.- дневни за *** за един ден.

            Оспорването на отв.В., че нощувките и дните на престой за пътуването от 18-20.07.04г. са съответно 2 и 3, а не 3 и 4, както е записано в искането, е основателно с оглед събраните данни за излизане от страната на 18.07.04г., в 23.00ч. и влизане на 20.07.04г., в 19.00ч. /л.3106/, поради което, както и с оглед приетото по-горе от съда относно размера на разходите за нощувки, който следва да се приложи в случая, и необосноваността на сумите от 25щ.д. и от 75щ.д., сочени от Комисията в справката, за това пътуване съдът приема като установени разходи от 180щ.д., от които: 90щ.д. за 2 нощувки, всяка от по 45щ.д.; 90щ.д.- дневни за три дни от по 30щ.д., левовата равностойност на които, при средномесечен валутен курс на лева към щ.д. за юли 2004г. от 1:1.59, а не от 1:1.55, както Комисията е приела, възлиза на 286.20лв., а не на 503.75лв., както е приела Комисията.

            За трите пътувания до Т. през 2005г., нощувките, които следва да се вземат предвид при изчисление на разхода са 4- една нощувка при пътуването от 17-18.02.05г.; една при пътуването от 22-23.08.05г. и 2 при пътуването от 29-31.08.05г., както правилно са описани на л.35 в искането и това е съответно на данните в справката на КИАД за пътуванията през тази година, а не 6броя, както са посочени от Комисията в справката на л.3111, поради което, разходите за тях ще възлизат на 180щ.д /4х45/.

            Останалите данни в справката за изчисления, изготвена от Комисията /л.3111-л.3112/, са съответни на данните от КИАД /л.3106-л.3107/ относно извършените пътувания от В.В., както по отношение броя на нощувките, така и по отношение броя на дните за престой, при което, в обобщение на казаното по-горе, сумите за разходите за всяко пътуване, както и по години, ще се считат от съда за установени в производството, както следва:

            За 2004г.:

            за пътуването от 18-20.07.04г.- в размер на 286.20лв., а не на 503.75лв., както е приела Комисията.

            За пътуването на 30.10.04г.- равни на 0.00лв., при отпадане на дневните в размер на 35евро, с левова равностойност от 23.99лв. по справката на л.3111;

            За пътуването от 31.10-10.11.04г.- в размер на 1035евро, от които 650евро за 10нощувки, всяка по 65евро, и 385евро за 11 дни дневни, всеки по 35евро, с левова равностойност от 2024.28лв., а не 3299.23лв., както е приела Комисията,

            И по този начин, общо за 2004г.- 2310.48лв., а не 3826.96лв., както е приела Комисията, и не 3790.41лв., както е прието от вещото лице Г. и в двата варианта по колона 13- с и без разходи за ***.

            За 2005г:

            За пътуването 17-18.02.05г. до Т.- в размер на 105щ.д., от които 45щ.д. за 1 нощувка и 60щ.д. за 2дни по 30щ.д. дневни, с левова равностойност 157.50лв., при курс 1:1.50;

            За пътуването от 09-17.07.05г. в С.- в размер на 835евро, от които 520евро за 8нощувки по 65евро и 315евро за дневни, 9дни по 35евро на ден, с левова равностойност от 1633.12лв., а не 2653.09лв., както е приела Комисията;

            За пътуването на 22-23.08.05г. до Т.- в размер на 66щ.д., от които 45щ.д. за 1 нощувка и 21щ.д. за дневни, 2дни по 10.5 щ.д., съставляващи 35% от дневните от 30щ.д. по Наредбата, с левова равностойност 104.94лв., при курс 1:1.59;

            За пътуването на 29-31.08.05г. до Т.- в размер на 180щ.д., от които 90щ.д. за 2 нощувки, всяка от по 45щ.д., и 90щ.д.- дневни за три дни от по 30щ.д. на ден, с левова равностойност 286.20лв., при курс 1:1.59.

            По този начин, разходите за пътуванията през 2005г. в Т. възлизат на общо 548.64лв., а не на 1177.50лв., както Комисията е приела, а общо за 2005г.- на 2181.76лв., а не на 3830.59лв., както е приела Комисията, и не на 3547.89лв., както е приело вещото лице Г. в двата варианта по колона №13.

            За 2006г.:

            За пътуването на 30.04.06г. до Т.- равни на равни на 0.00лв., при отпадане на дневните в размер на 30щ.д., с левова равностойност от 16.28лв. по справката на л.3111;

            За пътуването от 12-20.08.06г. до С.- в размер на 835евро, от които 520евро за 8нощувки по 65евро и 315евро за дневни, 9дни по 35евро на ден, с левова равностойност от 1633.12лв., а не 2653.09лв., както е приела Комисията.

            По този начин, разходите за 2006г. са 1633.12лв., а не 4203.87лв., както е приела Комисията, и не 2 696.56лв., както е приело вещото лице във варианта без разходи за ***.

            В обобщение, съдът намери за установени в производството по колона 11 от искането/ колона 13 от заключението на вещото лице Г., разходи за задгранични пътувания общо за проверявания период в размер на 6125.36лв., а не 19 349.72лв., както е в искането, и не 10 034.86лв., както е в заключението на вещото лице Г., варианта без дневни за ***, а по години, както следва: 2310.48лв. за 2004г.; 2181.76лв. за 2005г.; 1633.12лв. за 2006г.

           

            3.Разходите за платени данъци и такси /колона №11 от таблицата на л.1644 към искането, колона №14 по приложенията към заключението на вещото лице Г..

            В обясненията на Комисията към таблицата на л.1644, обозначени като Приложение №7 /л.1638-л.1643/ са описани сумите по години, посочени и в таблицата като платени данъци за всяка отделна година, но без да личи как са формирани. Чете се още в искането, че платените данъци и осигурителни вноски от В.В. и съпругата му са подробно описаните в раздел „Данъчна и осигурителна информация“ /виж л.34- Платени публичноправни задължения- данъци, такси, глоби/ и едва в този раздел /виж л.22-л.27/ се съдържат търсените конкретни данни.

            Приетите от Комисията разходи по това перо са изцяло безкритично потвърдени по размер, както общо за периода, така и за всяка отделна година, с приетото по делото първоначално заключение на в.л. Г., от което е видно, че единствената тяхна обосновка /т.6.3 на л.3527/ се изчерпва с преписа на изречението, написано и от Комисията на л.34 от делото.

            Затова се наложи да се извърши проверка за кореспонденция на данните, описани в раздел „Данъчна и осигурителна информация“, и разходите, приети от Комисията и от вещото лице Г. по това перо, при която съдът установи, че не всички включени в искането суми съставляват по естеството си данъци, такси или глоби, както и че не всички описани в него суми съставляват внесени /платени данъци, и конкретно:

            За 2004г. Комисията е посочила в таблицата платени данъци от 5 965.44лв., която сума, видно от описаното в искането, се формира от:

            Сумите от по 11.50лв., декларирани от В.В. и Т.В. с подадените ГДД като годишно данъчно задължение дължим данък върху доходите от по 1920лв. от наем, но за които е ясно посочено на ред 20 и ред 23 в декларациите им, че са сума за довнасяне, данък за внасяне, а не платен данък, както го сочи Комисията- т.е. събраната данъчна информация в случая е в подкрепа единствено на посочения от Комисията размер на данъка, деклариран от двете лица като дължим, но не и за неговото плащане, тъй че тези две суми следва да се изключат от направените разходи /виж описаното от ищеца на л.22, абзац последен за В.В. и на л.26, абзац първи от данъчната информация за Т.В., съответно- данните в двете ГДД на л.2559гръб и л.2640гръб/;

            Сумата от 5942.44лв., съставляваща сбор на сумите от 4202.44лв.- загуба от дейността на В.В. като ЕТ „***“ през 2004г. и окончателния годишен данък от 1740лв. за същата година /виж л.23,абзац втори/. Първата от тези суми, съставляваща посочена от В.В. в ГДД отрицателна разлика между приходите и разходите му търговец за годината, изобщо не съставлява данък, тъй че неправилно е включена от ищеца в колона 11- разходи за платени данъци. За сумата от 1740лв., съставляваща окончателен годишен данък за 2004г., от дейността на търговеца, е налице изрично вписване в ред 12 на декларацията, че е внесена /виж л.2566/.

            С оглед гореказаното, съдът намира за установен разход за платени данъци за 2004г. в размер на 1740лв., а не приетият и от Комисията, и от вещото лице Г. такъв от 5 965.44лв.

            За 2005г., 2006г., 2007г., 2008г. се установи, че приетите от Комисията разходи съответстват на декларирания като внесен от В.В., в качеството му на ЕТ „***“, окончателен годишен данък/патентен данък за съответните години /виж: за 2005г.- л.2581гръб; за 2006г.-л.2597гръб; за 2007г.-л.2603лице; за 2008г.-л.2611лице/.

            За 2010г. и за 2011г. Комисията е посочила в таблицата разходи за платени данъци и осигурителни вноски от съответно 384.82лв. и 738.45лв., които не намират подкрепа в събраната по делото данъчна и осигурителна информация, доколкото :

            В ГДД на В.В. за тази година е деклариран дължим данък/данък за довнасяне от 738.45лв., определен върху общата годишна данъчна основа /виж л.2616лице/, както и самият ищец го е описал в искането /виж л.25, абзаца след първото тире/, но без при проверката да са събрани и да са налични в кориците данни за неговото плащане до 30.04. на следващата календарна година, каквито са мотивите, с които ищецът го е включил като разход за 2011г. в таблицата /виж л.25, абзаца след първото тире/, а сумата 384.82лв. не фигурира никъде в декларацията за 2010г., включително в част ІІІ-Авансово удържан/внесен данък, в която част, само по Приложение 1 /л.2619-л.2620/ е посочен данък 162.09лв., но като се съобрази този запис с източника на облагане – доходи от трудовите правоотношения и се сравни с приложената на л.2624 справка ясно личи, че се касе не до авансово внесен, а до авансово удържан от осигурителите на В.В. данък, който не следва да бъде залаган поради тази причина като разход, защото, както вече се описа при изследване на колоната приходи от трудови и извънтрудови правоотношения, с изключение на тези от продажби на недвижими имоти, заложените там суми са такива след приспадане на тези вноски, пренесени са от колоната начислен месечен облагаем доход от справката- данни за осигурено лице по ЕГН, а не от колоната осигурителен доход, тъй като за част от данните двете колони се различават /виж л.2552-л.2557/.

            По този начин, разходът за двете коментирани години-2010г. и 2011г. за внесен данък, заложен от Комисията и потвърден безкритично от в.л. Г., не е установен от събраната по делото данъчно- осигурителна информация, с която ищецът го е обосновал в искането, и тези разходи следва да се изключат.

            В обобщение, съдът приема като установен за целия период по колона 11 от таблицата на л.1644 и колона 14 от заключението на в.л. Г. разход за данъци в размер на 4951лв., а не 10299.73лв., както е по искането и с приетото заключение, а по години, както следва:1740лв. за 2004г.; 1464лв. за 2005г.; 936лв. за 2006г.; 744лв. за 2007г.; 67лв. за 2008г. и нула лева за всички останали години от проверявания период.

           

            В обобщение, като установени в проверявания период разходи, съдът прие разходи в размер на общо 69 644.36лв., а по години и източник на формиране, както следва:

            За 2004г.: от общо 8386.48лв., от които: 4336лв.-обичайни разходи; 1740лв.- платени данъци; 2310.48лв.- за задгранични пътувания;

            За 2005г.: от общо 8146.76лв., от които: 4501лв.-обичайни разходи; 1464лв.- платени данъци; 2181.76лв.- за задгранични пътувания;

            За 2006г.: от общо 7784.12лв., от които: 5215лв.-обичайни разходи; 936лв.- платени данъци; 1633.12лв.- за задгранични пътувания;

            За 2007г.: от общо 6983лв., от които: 6239лв.-обичайни разходи; 744лв.- платени данъци;

            За 2008г.: от общо 6949лв., от които:6882лв.-обичайни разходи; 67лв.- платени данъци;

            За годините от 2009г. до 05.04.13г., само обичайни разходи, в размери от съответно: 7225лв. за 2009г.; 7145лв. за 2010г.; 7430лв. за 2011г.; 8429лв. за 2012г.; 2266лв. до 05.04.2013г.

 

            Имуществото, придобито в проверявания период.

            Съгласно колона 19 от таблицата на л.1644, изготвена от Комисията, описаното по т.4- Имущество от анализа на л.1638-1643 и в констативната част на искането до съда, проверяваното лице е придобило в проверявания период имущество на обща стойност 624 817.36лв. /виж колона 19/, съставена от сбора на сумите от : 114 218.03лв. и 3700лв., приети от Комисията като пазарни стойности на придобитите в проверявания период недвижими имоти и мпс, описани в таблицата като разходи за покупка на недвижими имоти /колона 14/ и разходи за покупка на мпс /колона 15/; 12 500лв., съставляващи стойността на придобитите от В.В. в проверявания период дялове в търговски дружества, по данните за вписванията относно същите в публичния търговски регистър, описани в таблицата като разходи за придобиване на дялове в дружества /колона 16/; 466 399.33лв. и 28000лв., приети за налични в брой у В.В. парични средства, за които се твърди да са били внесени от него по банкови сметки на каса и декларирани като внесени в едноличното му търговско дружество ***, описани в таблицата като вноски по банкови сметки /колона 17/ и предоставени заеми /колона 18/.

            Съгласно колона №22 от приложенията към първоначално заключение на в.л. Г., придобитото от проверяваното лице за проверявания период имущество, съгласно двата предложени от нея варианта по отношение разходите за придобиване на недвижими имоти, съответно- по пазарните цени, посочени в искането, и по нотариален акт, възлиза във всеки от тези варианти съответно на обща стойност от 609 458.18лв. /виж прил.№№1Б и 1В на л.3590 и л.3592/ и на 526 969.19лв. /виж прил.№2Б и 2В на л.3591 и л.3593/.

            За придобитите имущества по описаните колони, съдът установи, както следва:

            1.Придобити от В.В. дялове в търговски дружества /колона 16 в таблицата на л.1644 и колона 19 в приложенията към заключението/.

            Заложените от Комисията в таблицата цифрови данни по тази колона и описаното от нея в искането на л.5-л.7 от делото, раздел Участие в търговски дружества и регистрирани ЕТ, са изцяло потвърдени със заключението на в.л. Г., както и от вписванията в публичния търговски регистър, които съдът проследи служебно, с данните за ЕИК на съответните дружества, на основание чл.23,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, с едно единствено изключение, а именно:

            Дружество „***“ООД, не е регистрирано на 15.03.07г., както ищецът сочи в т.3 на л.6 от делото, а на 10.04.08г., и именно тогава и В.В. като съдружник при регистрирането му, е записан като собственик на 25дяла от внесения изцяло към тази дата капитал на дружеството от 5000лв., на стойност от общо 1250лв.

            Поради горното, дяловете в това дружество следва да се считат придобити през 2008г., в която са придобити и дяловете във ***ЕООД, на стойност 5000лв., а не през 2007г., както са заложени в таблицата на Комисията и в заключението на в.л. Г..

            Предвид горното, за 2007г., сумата от 1250лв. следва да отпадне като разход за придобиване на същите дялове, както е отразена и от Комисията, и от вещото лице, и следва да се прибави към разходите за придобиване на дялове в дружества за 2008г., които по този начин ще станат не 5000лв., а 6250лв.

            В обобщение по този пункт, разходите за придобиване на дялове в търговски дружества остават без промяна в общия размер от 12 500лв. за проверявания период, но се променят по години и стават, както следва: за 2007г.-0.00лв.; за 2008г.- 6250лв., за придобиване на 25 дяла от капитала на „***“ООД и 50дяла от капитала на ***ЕООД; за 2010г.- 6250лв., за придобиване на 25дяла от капитала на ***ООД и 50дяла от капитала на ***ЕООД.

            Във връзка с придобитите от проверяваното лице дружествени дялове, доколкото предмет на искането за отнемане от ответницата Т.В. са равностойностите на придобитите дружествени дялове в дружествата ***ЕООД, ***ЕООД и ***ООД /виж л.50/, последното от които е неправилно изписано от ищеца, ако се съди от разпечатката на л.1976, която е представил за удостоверяване твърденията си за участието на В.В. в управлението и собствеността на търговски дружества, в която името на това дружество е „***“ ООД, съдът взе предвид и вписванията в ТР относно собствениците на дялове в капитала или на капитала на посочените три дружества, за да се увери налице ли са след придобиването им от В.В. и преди смъртта му разпореждания с дяловете му в тези дружества, в която връзка установи, че:

            Считано от 21.10.13г. и от 12.02.14г., Т.В. е записана като притежател на пълния размер на дружествените дялове от по 5000лв., във ***ЕООД и ***ЕООД, както и че, считано съответно от 10.06.14г. и от 23.06.14г., е вписано извършено от нея тяхно прехвърляне на чуждестранното лице ***.

            Тези извършени прехвърляния не са посочени от ищеца в искането, нито в документите, които е приложил на л.1976-л.2010 са налични данни, от които да личи,  събрал ли е при проверката данни безвъзмездно или възмездно е извършеното тяхно прехвърляне, като достъпът до документите, въз основа които се извършват  вписванията в ТР, не е свободен, както този до данните относно самото вписване, тъй че да може да бъде проверен служебно.

            По отношение на дяловете в  „*** ООД, преименувано, считано от 08.09.14г. в „***“ ООД, след заличаване на В.В. и вписването на 09.07.13г. на Т.В. като съдружник с дялове на стойност 1250лв., след като при проведено ОС на дружеството от 24.06.13г., като единствен наследник на В.В., след направени откази от наследство на децата му, е подала заявление за приемането и като съдружник при същото дялово участие в капитила, и е била приета /виж л.1994/, същата продължава да е вписана като техен собственик и към датата на постановяване на това решение, и за тези поети след смъртта на съпруга и дялове, няма данни да ги е отчуждила.

 

            2. Парични средства, предоставени от В.В. в заем на дружества /колона 18 в таблицата на л.1644 и колона 21 в приложенията към заключението/.

            За същите, както вече се каза в това решение във връзка с коментара на заложените от в.л. Г. в приходната част по колона №10 върнати заеми от съответно 5000лв., 4000лв. и 1500лв., от фактическа страна се установи, че данните в искането по тази колона и описаното от ищеца на л.34, Предоставени заеми, са изцяло потвърдени от приетото по делото заключение на в.л. Г. и от събраните по делото ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2008г. и 2009г. на „***“ЕООД, с които е деклариран като предоставен на дружеството заем от едноличния собственик на капитала му, В.В., в описаните размери от съответно 22000лв. и 6000лв. /виж двете ГДД с приложенията им, съответно на л.2722-л.2729 и л.2730-л.2741/.

            Предоставянето/внасянето на парични средства от едноличния собственик на капитала в негово дружество с еднолична отговорност не съставлява придобито по смисъла на този закон имущество, поради което посочените суми следва следва да се изключат от имуществото при формиране на общата му стойност.

 

            3.Придобито мпс /колона 15 в таблицата към искането и колона 18 в приложенията към заключението/.

            Данните от искането по тази колона са изцяло потвърдени от приетото по делото заключение на в.л. Г., като от описаното на л.3555-л.3557 по въпрос 10 от констативната част ясно личи, че съставлява просто препис на част моторни превозни средства от искането и липсва друга обосновка /виж л.21-л.22 от делото/.

            А иначе, както вече се коментира във връзка с отчуждените в проверявания период мпс, за които съдът призна приходи от продажба, едно и също е било установено при проверката, и за придобития през 2004г. л.а.“***“ с рег.№РВ *** ХН, за който, видно от описаното в анализа на л.1638 за 2004г. и в т.1 на л.21- Моторни превозни средства към искането, сумата от 3700лв. е приета като пазарна стойност към датата 10.02.04г., на която е бил регистриран на името на проверяваното лице, по предложената на Комисията в хода на проверката стойност, съгласно становището на *** К.Д. /виж становището на л.2452-л.2454/, а доколкото допуснатата на отв.В. оценъчна експертиза за пазарните стойности на мпс по искането е заличена по нейно желание, и съдът приема, че тази е стойността на придобития през 2004г. автомобил, към датата на придобиването му.

           

            4.Придобити недвижими имоти/Разходи за покупка на недвижими имоти /колона 14 от таблицата на л.1644/.

            Ищецът е заложил за придобиване на недвижими имоти разходи в размер на общо 114 218.03лв. за проверявания период, които са направени в годините от 2004г.-2008г. включително , в размери от съответно 1 346.78лв., 200лв., 65 914.08лв., 46200.17лв. и 557лв.

            Тъй като вече изложи подробно мотиви по повдигнатото от отв.В. оспорване на формираните с искането от Комисията пазарни цени, в частта на решението, касаеща приходите от продажба недвижими имоти, и те са изцяло принципно приложими и в този пункт от решението, с който се изследва стойността на придобитите в проверявания период недвижими имоти, съдът няма да ги преповтаря, а направо ще посочи, че с приетите по делото първоначално и допълнително заключение на в.л.Р. /виж л.3380-л.3467 и л.3729-л.3742/, и събрани от ищеца в преписката нотариални актове се установи, че:

            -През 2004г. са придобити имоти №065802 и 1/3 от имот №065900, с пазарна стойност от съответно 309лв. и 74лв., към датите на придобиване през януари и февруари месец- или общо на стойност от 383лв. за тази година /виж л.3461, т.1 и т.2 в колона точка първа/, с което е опроверган заложеният за тяхното придобиване от ищеца разход в размер на 1346.78лв.

            - През 2005г. е придобита още 1/3 от имот №065900, с пазарна стойност към датата на придобиване през ноември месец, от 184лв. /виж л.3462, т.2А/, като приетата от ищеца такава от 200лв., е по този начин опровергана.

            --През 2006г. са придобити, както следва:

            През януари 2006г.: последната 1/3 от имот №065900, с пазарна стойност към датата на придобиване 166лв.;

            През ноември 2006г.: имот №164112- на стойност 427лв. /л.3462, т.3/; имоти 076067, 076065 и 076070- на стойност общо 432лв. /л.3463-л.3464, т.17/; №076071- на стойност 144лв. /л.3465, т.30/; №076068- на стойност 273лв. /л.3466, т.34/; №144060- на стойност 370лв. /л.3742, т.1/; №144059- на стойност 296лв. /л.3742, т.2/- или общо на стойност за този месец- 1942лв.;

            През декември 2006г.: имот №016003- на стойност 583лв. /л.3462, т.4/; имот №052095- на стойност 1219лв. и имот №147276- на стойност 474лв. /л.3462, т.8/; №070010- на стойност 512лв. /л.3463, т.11/; №№076006 и 076005- на обща стойност 280лв. /л.3463, т.12/; №076007-на стойност 136лв., като съдът съобрази достигнатата в този размер стойност в констативната част /виж л.3413/, при която счете, че записът на 280лв. в заключителната част на л.3463,т.13 е погрешно останал от предходния ред в таблицата; №076009- на стойност 150лв. /л.3463, т.14/; №076035- на стойност 385лв. /л.3463, т.15/; №076048-на стойност 221лв. /л.3463, т.16/; №№076066 и 076069- на обща стойност 200лв. /л.3464, т.18/; №071032- на стойност 196лв. /л.3464,т.19/; №070011-на стойност 271лв. /л.3464, т.20/; №070013-на стойност 120лв. /л.3464, т.22/; №071029-на стойност 225лв. /л.3464, т.24/; №076056-на стойност 180лв. /л.3465,т.29/№076076-на стойност 310лв. /л.3465, т.31/; №070009-на стойност 1062лв. /л.3465, т.33/; №071022-на стойност 799лв. /л.3742,т.3/; №071021-на стойност 484лв. /л.3742, т.4/; №№071057, 071058 и 07159, всеки на стойност от по 154лв. /л.3742, т.5/, или общо на стойност за този месец- 8269лв.

            Така, за цялата 2006г., съгласно приетото по делото заключение, са придобити имоти на обща пазарна стойност от 10 377лв., което опровергава заложените от ищеца в искането разходи за тяхното придобиване от 65 914.08лв.

            -През 2007г. са придобити, както следва:

            През месец февруари: №019024-на стойност 201лв. /л.3461, т.7/; №069120-на стойност 593лв. /л.3463,т.9/; №071060-на стойност 255лв. /л.3465,т.26/; №076025-на стойност 375лв. /л.3465, т.32/; №016016-на стойност 1122 /л.3742, т.6/-или общо за месеца на стойност 2546лв.;

            През месец март : №012014-на стойност 361лв. /л.3462,т.5/; №010010-на стойност 717лв. /л.3462,т.6/; №013012-на стойност 579 /л.3462,т.7/; №069024-на стойност 325лв. /л.3463, т.10/; №069009-на стойност 173лв. /л.3464,т.21/; №071007-на стойност 165лв. /л.3464,т.23/; №071043-на стойност 315лв. /л.3465,т.25/; №076028-на стойност 588лв. /л.3465, т.27/; №076043-на стойност 113лв. /л.3465, т.28/; №134007-на стойност 177лв. /л.3466, т.35/; №076021-на стойност 617лв. /л.3466, т.36/; №164109-на стойност 778лв. /л.3465, т.37/-или общо за месеца на стойност 4908лв.;

            През месец май- №140044-на стойност 84лв. /л.3466, т.38/;

            През месец август: УПИ ІХ-2315-на стойност 26500лв. /л.3461, т.8/.

            Така, за цялата 2007г., са придобити имоти на обща пазарна стойност 34 038лв.лв., което опровергава заложените от ищеца като направени за придобиване на същите имоти разходи от 46 200.17лв.

            -През 2008г. е бил придобит имот №164043-на стойност при прибодиването към август месец, от 196лв. /л.3467, т.39/, което опровергава заложения от ищеца разход за придобиването му от 557лв.

            В обобщение по този пункт, съдът намери за установено в производството, че общата стойност на придобитите в проверявания период недвижими имоти възлиза на 45 178лв., от които: за 2004г.-383лв.; за 2005г.-184лв.; за 2006г.-10377лв.; за 2007г.-34038лв.; за 2008г.-196лв., а не на 114 218.03лв., която ищецът е заложил в таблицата за несъответствие.

            5. Вноски по банкови сметки /колона 17 от таблицата към искането на л.1644 и колона 19 от приложенията в заключението на в.л. Г./.

            5.1.Видно от таблицата за несъответствие към искането, вноските по банкови сметки в размер на общо 466 399.33лв., съставляват най-значимото перо от петте колони за придобито според ищеца в проверявания период имущество, като по-този начин в най-голяма степен предопределят и извода за наличието на несъотвествие в имуществото на проверяваното лице.

            Защо вноските по банкови сметки не съставляват имущество по смисъла на Закона, макар парите да са включени като такова в легалното определение на пар.1,т.1 от ДР на ЗОПДНПИ/отм/, съдът вече обясни в частта относно коментара на колоната за изтеглени суми от банкови сметки, заложена в приходната част на заключението на в.л.Г., поради което няма да го повтаря, а с оглед на вече приетото там, в този пункт ще припомни отново само, че единствените наведени от ищеца твърдения, които се отнасят до наличности по банкови сметки към м.март на 2013г., са тези за сумите от 10 920.35лв., 618.90евро и 926.63щ.д., към датите 07.03.13г., 07.03.13г. и 14.03.13г., по сметки №№ БГ 37…, БГ 39… и БГ 04…на В.В. при *** /виж съответно т.3.1 на л.29, т.3.5. на л.30-л.31 и т.3.6 на л.31/.

            От посочените три суми, само за тези по сметките в евро и в щатски долари ищецът е твърдял да са били изтеглени от Т.В. след смъртта на съпруга и В.В., и само за тях търси отнемане на равностойността им в лева, като твърди, че неустановен е бил източника на вноса им, докато за сметка БГ №37…в *** е твърдял, че по нея са постъпвали пенсии, обезщетения и помощи, както и субсидиите от ДФ „Земеделие“, преди прехвърлянето им по сметка БГ 57…, които са с установен източник, и тъй като вече са зачетени като доходи от тези източници, не твърди и салдото от 10 920.35лв. по тази сметка да съставлява придобито в проверявания период имущество, нито сумата да е била налична по сметката към 05.04.13г., респективно- да е била изтеглена от отв.В..

            Затова, без да навлиза в подробности, след като извърши проверка от фактическа страна на твърденията на ищеца на направените вноски на каса, в събраните по делото писмени доказателства, съставляващи предоставена банкова информация, свързана със сметките, по които се твърди да са направени включените в тази колона вноски на каса и конкретно: за 2006г.- по сметка БГ 64…, при ***, с титуляр В.В./л.2882-л.2886/; за 2007г.- по сметки БГ 57…, БГ…64, БГ 46…, БГ 39…, БГ 04… при ***, с титуляр В.В., по сметките в лева БГ 94… и в евро БГ 56 …при ***, с титуляр В.В.и по сметката в лева БГ 16.. в ***, с титуляр В.В./виж съответно: л.2836-л.2841; л.2882-л.2886; л.2887; л.2888-л.2894 и л.2895-л.2901; л.2823-л.2825; л.2904/ и взе предвид приетото заключение на в.л.Г. в тази му част, съдът намери за установено, че :

            -твърдението за направата на вноски на каса от 7000лв., през 2006г., по сметка БГ 64…, при *** не е подкрепено от събраните доказателства, с които се установи единствено, че по посочената сметка, на 21.04.06г. е постъпила описаната сума, прехвърлена от сметка *** /виж л.2882/, но от последната сметка са събрани само разпечатки от годините 2003г.-2005г. /виж л.2875-л.2881/, тъй че как е била набрана преди прехвърлянето и през 2006г. по сметка БГ 64…сума от 7000лв. и конкретно, че това е станало чрез вноски на каса от В.В., не се установи, поради което и не цени заключението на в.л.Г. за същата сума, която необосновано е приета от нея като съставляваща вноски на каса, направени по сметка БГ 64…през 2006г.;

            -неустановено е и твърдението на ищеца за направата като вноски на каса на сумата от 14000лв., включена във вноските на каса от 2010г., наред с двете суми от 100000лв. и 100000евро, внесени на 18.11.10г. по сметките в ***, доколкото самият ищец е твърдял, че сумата съставлява набрани по сметка БГ 37 субсидии от ДФ „Земеделие“, която през 2010г. е била прехвърлена от В.В.от тази сметка, по сметка БГ 57 и това е съответно на отразеното в извлеченията от тези две сметки /виж л.2866 и л.2840- за дата 15.11.10г./, а не вноски на каса, направени от В.В.;      

            -останалите твърдени с искането като направени вноски на каса, в размер от 445 399.33лв. /466 399.33-7000-14000/ са потвърдени от събраните извлечения от сметки и именно до този размер следва да се считат за установени от фактическа страна, а не до размера от 452 256.15лв., сочен от в.л.Г. в колона 20 от приложенията към заключението и, като разликата между установеното и приетото от нея произтича от сумата за 2006г., която тя необосновано е приела за направени вноски на каса.

            5.2.По отношение на двете суми, за които единствено се търси отнемане и имат връзка с направените вноски на каса, описани от ищеца в тази колона от придобитото според него имущество, съдът установи, че  твърденията на ищеца по т.3.4, 3.5. и 3.6 на л.30-л.31 от делото, са частично потвърдени от събраната при проверката банкова информация, от която личи, че:

            На дати 02.04.07г. и 12.07.07г., по сметка *** при ***, са постъпили сумите от съответно 830евро и 1100евро- общо 1930евро, внесени касово за захранване на сметка с контрагент В.В., които, ведно с начислената върху тях до 14.11.07г. лихва в размер на 9.03евро, на 14.11.07г. са били прехвърлени по сметка *** при ***, с титуляр В.В./виж л.2887/. На 14.11.07г., по сметка *** при ***, е постъпила сумата от 10 800евро, внесена касово за захранване на сметка, с контрагент В.В. /виж л.2888/.         От тази дата насетне, движението по сметка БГ 39…, в която са се намирали внесените по описания начин три суми, за които ищецът твърди, че нямат установен произход, сочи, че до 07.03.13г., когато салдото по сметката възлиза на 618.90евро, са извършвани единствено начисления на лихви, удръжки на данък върху начислени лихви и едно теглене на каса -на 07.05.08г., на сумата от 12 400евро, от В.В. /виж л.2888-л.2894            /. Липсват в извлечението данни в подкрепа на твърдението на ищеца, щото наличното по сметка БГ 39… към 07.03.13г. салдо от 618.90евро е било изтеглено от Т.В. на 18.04.13г.

            На 14.11.07г., по сметка *** при ***, е постъпила сумата от 800щ.д., внесена касово за депозит 1 М, с контрагент В.В. /виж л.2895/. От тази дата насетне, движението по сметка БГ 04 сочи, че до 14.03.13г., когато салдото по сметката възлиза на 926.63евро, са извършвани единствено начисления на лихви и удръжки на данък върху начислени лихви /виж л.2895-л.2901/. Липсват в извлечението данни в подкрепа на твърдението на ищеца, щото наличното по сметка БГ 04… към 14.03.13г. салдо от 926.63евро е било изтеглено от Т.В. на 18.04.13г.

            Информация процесните по двете сметки салда да са били изтеглени на 18.04.13г. от Т.В. липсват и в диска, приложен по делото, подреден в папка 8 от същото, във файловете сметка БГ 39 за 2013г. и сметка БГ 04 за 2013г., съдържанието на които е изцяло идентично с вече коментираните като събрани писмени доказателства извлечения от сметка на хартиен носител.

            Или, в крайна сметка може да се заключи, че ищецът нито е установил тези две суми да са били налични към 05.04.13г. по съответните две сметки, нито да са били изтеглени от отв.В. на 18.04.13г.

            5.3. С оглед принципно взетото от съда в 5.1. становище, че вноските по банкови сметки на съставляват придобито имущество по смисъла на закона, ако не са налични в края на проверявания период и не се търси тяхното отнемане като такава наличност, както и намерената по 5.2 фактическа неустановеност на твърденията на ищеца, щото сумите от 618.90евро и 926.63щ.д. са били изтеглени от отв.В. на 18.04.13г.-т.е. били са налични по сметки БГ 39.. и БГ 04… с титуляр В.В.и към края на проверявания период- 05.04.13г., а не само към датите 07.03.13г. и 14.03.13г., за които е последното салдо по двете сметки, съдът намери, че цялата сума от 466 399.33лв., заложена от ищеца като придобито от проверяваното лице имущество, съставляващо вноски на каса, следва да отпадне от разчета, когато се прави преценка за придобитото от това лице имущество, а оттам- и за наличието на несъответствие в него.

            5.4.При извода на съда по 5.3, безпредметно остава подробното обсъждане на повдигнатото от отв.В. оспорване, че паричните трансфери по сметки са неоснователно приети от ищеца като такива със средства от неустановен източник, на  твърденията и, че същите трансфери са имали установен източник, и конкретно- оборотни средства на дружествата, на които съпругът и е бил ***, както и средствата, получени от продажбата, извършена с н.а.№173/05.11.10г., тъй че съдът ги обсъжда по-долу, ведно със събраните за тях доказателства и някои от доводите, развити от отв.В. с отговора и на исковата молба, в най-общ план, в случай, че следващата инстанция направи друг принципен извод по въпроса съставляват ли внасяните и движещи се по банкови сметки в проверявания период парични суми придобито от проверяваното лице имущество, което следва да вземе участие при формиране на извода за наличие или липса на несъответствие в имуществото на проверяваното лице, като основна правно-релевантна за иска по чл.74,ал.1 от ЗОПДНПИ/отм/ предпоставка, като намери по тях, че:

            -Несъстоятелни и несъответни на данните по делото са аргументите, развити от отв.В. с отговора на искова молба, че искането за отнемане от нея на сумата на 618.90евро е неоснователно, доколкото самият ищец бил приел относно вноските за сумите от 10800евро и 1930евро, че са направени със средства от установен източник /виж съответно л.1573, абзац първи и л.31-абзац първи и втори/, доколкото тенденциозно или несъзнателно, тези нейни съждения са се отклонили от онова, което наистина се твърди от ищеца, а то е, както ясно личи от описаното по т.3.3. на л.30 от делото, че като средства с установен произход по сметка **** с титуляр В.В. при ***, ищецът е признал постъпващите от трети лица оборотни средства от осъществявана търговска дейност, а не внесените на каса по тази сметка и по сметка БГ 39…, от В.В., на дати 14.11.07г., 02.04.07г. и 12.07.07г. суми от съответно 10800евро, 830евро и 1100евро /виж л.2888 и л.2887/.

            -Няма опора в данните по делото и и връзка с търсените за отнемане от отв.В. суми и изтъкнатия от нея довод за неизясненост на личното участие и връзката на съпруга и с движението на паричните потоци и паричните постъпления от 2008г. по сметката на „***“ ЕООД на средства, които сега се търсят за отнемане от нея, доколкото никъде в искането ищецът не прави връзка между данните относно постъпилите през 2008г. по сметки на „***“ ЕООД парични средства, описани в постановлението на ОП -***, послужило като законен повод за образуване на проверката за установяване на незаконно придобито от В.В. имущество, и придобитото от проверяваното лице през проверявания период имущество, тъй че тази неизясненост да има някакво отношение към предмета на спора.

            - Неустановени, въпреки положените от отв.В. доказателствени усилия и събрани във връзка с тях доказателства останаха и твърденията и, че паричните трансфери по банкови средства са били извършвани с оборотни средства на дружествата, на които съпругът и е бил ***, и със средства, получени от продажбата, извършена с н.а.№173/10г., с които е свързан и доводът, че проверката е била извършена непълно, доколкото не са събрани при извършването и декларациите, които следва да се подават по ЗМИП, доколкото:

            Оборотните средства на дружествата са техни, а не на ***ите им, поради което, макар от справка в публичния търговски регистър да личи, че В.В. е бил **на търговските дружества, описани от ищеца на л.4 от делото, където *** е погрешно описано и като от разпечатката на л.1976 личи, че вярното име е ***, и с изключение на посоченото от ищеца дружество ***, за което вписване в ТР не се установи при извършената проверка по име, при непосочено от ищеца ЕИК, и като това дружество липсва и в приложената от ищеца като доказателство за твърденията му разпечатка на л.1976, за периоди, попадащи в проверявания период, и конкретно: от 10.04.08г. и до смъртта му на *** ООД; от 03.06.08г. и до смъртта му на *** и на ***; от 24.08.08г. до 27.01.09г. на ***, от 24.04.08г. до 12.01.11г. на ***, от 24.04.08г. до 28.03.12г. на *** и от 24.04.08г. и до смъртта си на *** и ***, както и на *** ЕООД, на което е бил и едноличен собственик на капитала от учредяването му и до смъртта си, това твърдение на отв.В. не се намира от съда за относимо към установяване на източника на средствата за направа на вноски на каса по лични банкови сметки на съпруга и, а отделно от това, се намира и за най-общо, както и за неустановено, защото отв.В. нито е навела конкретни твърдения, които да се подложат на изследване, нито е събрала доказателства, които да могат да послужат в подкрепа на тази нейна теза, доколкото:

            Въз основа на вменени по нейно искане на ***, *** и *** –в несъстоятелност задължения по чл.192 от ГПК за представяне на посочени с молбите и документи, включително подаваните по ЗМИП декларации относно източника на средствата, които се внасят или теглят /виж молбите на л.1801-л.1804 и молбата на л.1839-л.1840, касаеща искане до ***, след констатирана от отв.В. допусната грешка при описа на документи, с които иска да се снабди от тази банка и повторно повдигнато искане с молба от 28.09.17г.-л.1838/, *** не е представила изисканите декларации по ЗМИП, свързани с банковите операции по двете сметки на В.В., водени при нея, позовайки се на банкова тайна /виж л.1832-л.1833/, с отговорите, постъпили от *** е посочено, че документите, искани от нея, не могат да бъдат изпратени на съда, тъй като са унищожени /виж л.3375 и л.3377/ и само с отговора на ***, постъпил в съда на 19.09.17г. /виж л.3359/, са представени документи по опис /виж л.3360-л.3373/, включително подадени от В.В. декларации по ЗМИП, с които се установява, че:

            при направените от него вноски на каса на сумите от 30 000лв., 10 000лв. и 20 000лв., внесени съответно на дати 27.04.07г., 09.05.07г. и 15.06.07г. по негова сметка *** при *** /виж л.3360, л.3362 и л.3364/, той е посочил, че внесените суми съставляват спестявания /виж л.3361, л.3363 и л.3365/;

            при извършената на 08.05.08г. покупка на валута в размер на 54 100евро, изплатени му в брой, с наличната към тази дата по негова сметка *** сума от 105 873.70лв. /виж документа на л.3366/, В.В.е подал декларация по ЗМИП, съгласно която сумата от депозита му има за произход спестявания и заем /виж л.3367/;

            при вноса на сумата от 10 800евро, внесени на 14.11.07г. по негова сметка *** при *** /виж л.3369/ е декларирал, че тя има за призход спестявания и кредит /виж л.3370/;

            при теглене на 07.05.08г. на сумата от 12 400евро от своя сметка *** при *** /виж л.3371/ е декларирал, че същата има за произход спестявания /виж л.3372/,

            т.е, в нито един случай, самият В.В. не е сочил да е използвал за вноските по тези сметки обортни средства на дружества, на които е бил ***, каквото е твърдението на отв.В., и отделно от това- не се събраха в процеса доказатества за получени от В.В. в проверявания период заеми и/или кредити, каквито е посочил в част от декларациите си, като източник на средствата, които са били внесени по описаните сметки.

            Сделката по продажба, извършена с н.а. №173/05.11.10г., хипотетично би могла да се намери относима към установяване на източник на средствата за вноските извършени след тази дата, и конкретно за вноските от 100000лв. и 100000евро, направени на 18.11.10г. по сметките на В.В. в лева и евро при ***, за които ищецът твърди да са с неустановен източник, тъй като за четирите вноски от по 9000лв., направени през 2011г. по спестовната сметка в лева при ***, от които е формиран остатъкът от 20 811.34лв., сочен в колоната вноски по сметки като такъв за 2011г., ищецът сам е признал, че е с установен източник, тъй като за 2011г. няма несъответствие в имуществото на проверяваното лице /виж т.4.2 на л.32-л.33/, но представеният за нея от отв.В. нотариален акт не е сам по себе достатъчен да докаже твърдението и за установен източник за направа на тези вноски, доколкото:

            Продавач по договора за продажба е не физическото лице В.В., а търговското дружество „***“ ЕООД, на което се следва продажната цена по тази сделка и като същата, според н.а, не е била платена на В.В., представлявал дружеството-продавач при извършването и, като негов ***, а е била платима по доверителна сметка на нотариус С.З. при ***, описана в договора, при дадено от купувача съгласие, същата да се преведе при представяне на вписан нотариален акт за сделката и представено удостоверение от СВ, че върху продаваемите имоти липсват вещни тежести, вписани искови молби и възбрани, предхождащи датата на сделката, по сметка на дружеството продавач при ***, също посочена в договора /л.1595гръб/;

            Отв.В. не е повдигала искания за събиране на доказателства, поради което и не са събрани такива, от които да личи, че продажната цена по договора от 05.11.10г. е била преведена по сметката на продавача, а после изтеглена от тази сметка от В.В., като **на дружеството, или че суми, в размер на процесните вноски, са били теглени от същата сметка по време, даващо възможност да се предполага, че след изтеглянето им, биха могли да са внесени по сметките на съпруга и на съответната дата на вноските от 2010г.;

            Към датата на сделката, както личи от вписванията в публичния търговски регистър, В.В. не е едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД, продавача по сделката, а такъв е друго едно друго дружество- ***ООД, в което, макар и съдружник към тази дата, заедно с „***“ ЕАД, В.В. притежава дялове на стойност 1250лв., съставляващи само 25% от капитала на дружеството към същата дата, тъй че, ако и едноличен собственик на капитала на ЕАД, което е също съдружник в ДОО, да е синът му Н.В., няма причина да се смята, щото В.В. би могъл да оперира със средствата на „***“ ЕООД, получени от описаната продажба, като със свои лични средства, докато едно такова твърдение не се установи категорично, макар такава възможност да съществува.

            И накрая, доколкото отв.В. е ангажирала и доказателства, свързани с издаден на „***“, продавач по тази сделка, РА №*** /виж: писмото от ТД на НАП- *** на л.3301; ГДД на л.3309-л.3319 и л.3320-л.3322гръб; годишен финансов отчет на л.3323-л.3331; РА на л.3332-л.3344 и РД на л.3345-л.3357/, може да се каже, че с него не се установява нищо повече освен това, че тъй като за 2010г. дружеството не е подало ГДД по ЗКПО, а е установено, че е продало през 2010г., за сумата от 2 464 071.98лв. /левова равностойност на 1 259 860евро/, закупени през 2008г. с инвестиционна цел недвижими имоти, приходът от които формира за дружеството облагаем оборот, като е счетено, че са налице данни за укрити приходи и тъй като ревизираното лице не е представило изисканите му за целите на ревизията документи, при условията на чл.122 от ДОПК, е формирана облагаема основа в размер на разликата между продажната цена при отчуждаване и при придобиване на имотите от 1 514 976.60лв., върху която е определен за внос корпоративен данък в размер на 151 497.66лв. /виж: л.3350-л.3352/.

 

            В обобщение, съдът прие за установено като придобито от проверяваното лице в проверявания период имущество на обща стойност от 61 378лв.,

            а не на обща стойност 624 817.36лв., както е приел ищецът с таблицата за несъответствие по колона 19, като разликите са обосновани от отпадане поради правни съображения на имуществото, съставляващо вноски на каса, в размер на 466 399.33лв., и от опровергаване с приетото по делото заключение на в.л.Р.  на заложените от ищеца в таблицата разходи за придобиване на недвижими имоти,

            нито на обща стойност от 609 458.18лв. или 526 969.19лв., съгласно двата предложени с приетото по делото заключение на в.л.Г., в първия от които разходите за придобиване на недвижими имоти са по пазарните цени, формирани от ищеца, а във втория- по продажните цени, посочени в н.а., като разликите са обосновани от същите причини,

            по вид и стойност по години, както следва:

            За 2004г.: на обща стойност 4083лв., от които 3700лв. за придобито мпс и 383лв.- за придобити недвижими имоти;

            За 2005г.: на обща стойност 184лв.- за придобит недвижим имот;

            За 2006г.: на обща стойност 10377лв.- за придобити недвижими имоти;

            За 2007г.: на обща стойност 34 038лв.- за придобити недвижими имоти;

            За 2008г.: на обща стойност 6446лв., от които 6250лв. за придобити дружествени дялове и 196лв. за придобит недвижим имот;

            За 2009г.: няма придобито имущество;

            За 2010г.: на обща стойност 6250лв.-за придобити дружествени дялове;

            За 2011г., 2012г. и до 05.04.13г.- няма придобито имущество.

 

            Нетен доход и несъответствие по години и за проверявания период

            Въз основа установените по-горе в това решение факти относно получените приходи/доходи, направените разходи и придобитото имущество, съдът намери за нетния доход и за несъответствието по години и за целия проверяван период, както следва:

           

            За 2004г.

            При доходи от общо 64 487.02лв. и разходи от общо 8386.48лв., нетният доход възлиза на 56 100.54лв., а при придобито за тази година имущество на стойност 4083лв., несъответствие няма, а е налице остатък от нетния доход в размер на 52 017.54лв.

            За 2005г.

            При доходи от общо 9602.76лв. и разходи от общо 8146.76лв., нетният доход възлиза на 1456лв., а при придобито за тази година имущество на стойност 184лв., несъответствие няма, а е налице остатък от нетния доход в размер на 1272лв.

            За 2006г.

            При доходи от общо 4440.76лв. и разходи от 7784.12лв., нетният доход е отрицателен -3343.36лв., но като се вземат предвид остатъците от 52 017.54лв. от 2004г. и от 1272лв. от 2005г., които възлизат на общо 53 289.54лв. е ясно, че казаното се променя, като след приспадане на недостига между доходи и разходи от този остатък, той остава разполагаем в размер на 49 946.18лв. /53 289.54-3343.36/, а при придобито за тази година имущество на обща стойност 10 377лв., несъответствие няма, а е налице разполагаем остатък от 39 569.18лв.;

            За 2007г.

            При доходи от 9607.58лв. и разходи от 6983лв., нетният доход е 2624.58лв., и заедно с остатъка от предходната година от 39 569.18лв., формира разполагаема наличност от 42 193.76лв., като при придобито имущество на обща стойност от 34 038лв. през тази година, несъответствие няма, а е налице остатък от 8 155.76лв.

            При тези данни, доколкото при извършените на 20.04.07г. и на 27.12.07г. продажби на недвижими имоти, са били продадени недвижими имоти, придобити през 2006г. и през февруари и март на 2007г., за които години не се установи несъответствие в имуществото на проверяваното лице, а доходите от техните продажби, възлизащи съгласно приетото по делото заключение на в.л.Р., вкл. с корекциите, извършени от съда, на съответно 1427лв. и 8409лв., до момента не участваха в анализа, тъй като зачитането им зависеше от извода дали в производството ще се установи източник на средствата за тяхното придобиване, след като такъв е вече установен, общата им сума от 9836лв. следва също да се добави към посочения в предходния абзац остатък, тъй че той ще стане в размер на 17 991.76лв. /9836+8155.76/.

            За 2008г.

            При доходи от общо 21 167.27лв. и  разходи от 6949лв., нетният доход е 14 218.27лв., а при придобито през тази година имущество на стойност от 6446лв., несъответствие няма, а се формира остатък от 7772.27лв.

            При тези данни, доколкото при извършените на 05.06.08г., 30.06.08г., 17.09.08г., 14.11.08г., 25.11.08г. и 30.12.08г. продажби на недвижими имоти, са били продадени недвижими имоти, придобити в периода от 2004г.-2008г., за които години не се установи несъответствие в имуществото на проверяваното лице, а доходите от техните продажби, възлизащи съгласно приетото по делото заключение на в.л.Р., вкл. с корекциите, извършени от съда, на съответно 184лв., 2395лв., 1390лв., 208лв., 113лв. и 850лв., до момента не участваха в анализа, тъй като зачитането им зависеше от извода дали в производството ще се установи източник на средствата за тяхното придобиване, след като такъв е вече установен, общата им сума от 5140лв. следва да се добави към посочения в предходния абзац остатък, тъй че той ще стане в размер на 12 912.27лв. /5140+7772.27/.

            За 2009г.

            При доходи от общо 16 140.19лв. и разходи от общо 7225лв., нетният доход възлиза на 8915.19лв., а при липса на придобито за тази година имущество, несъотвествие няма, като целият нетен доход формира разполагаем остатък в посочения размер.

            За 2010г.

            При доходи от общо 15 995.58лв. и разходи от общо 7145лв., нетният доход възлиза на 8850.58лв., а при придобито за тази година имущество на стойност 6250лв., несъответствие няма, а се формира остатък от 2600.58лв.

            За 2011г.

            При приходи от общо 93 445.76лв. и разходи от общо 7430лв., нетният доход възлиза на 86 015.76лв., а при липса на придобито през тази година имущество, той остава изцяло като разполагаем остатък.

            За 2012г.

            При приходи от общо 58 088.77лв. и разходи от общо 8429лв., нетният доход възлиза на 49 659.77лв., а при липса на придобито през тази година имущество, той остава изцяло като разполагаем остатък.

            За 2013г., до 05.04.13г.

            При приходи от общо 6221.68лв. и разходи от общо 2266лв., нетният доход възлиза на 3955.68лв., а при липса на придобито през тази година имущество, той остава изцяло като разполагаем остатък.

            В обобщение по този пункт може да се каже, че не се установи никакво несъответствие в придобитото от проверяваното лице имущество- нито за някоя от годините, попадащи в проверявания период, нито за целия такъв период.

 

            ІV. Въз основа на тези приети за установени в производството факти, съдът намери, че предявените пред него искове и срещу двете ответници са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят изцяло, при следните съображения:

            По реда на ЗОПДНПИ/отм/, в полза на Държавата се отнема незаконно придобито имущество /чл.62/, в това число- лично имущество на проверяваното лице /чл.63,ал.2,т.1/, имущество, придобито общо от двамата съпрузи /чл.63,ал.2,т.2/, имуществото на съпруга на проверяваното лице, независимо от избрания от съпрузите режим на имуществени отношения /чл.63,ал.2,т.4/ и имуществото, което проверяваното лице е прехвърлило през проверявания период на роднини по права линия, без ограничение в степените /чл.65/, стига да се установи, че същото е незаконно придобито по смисъла на Закона, а когато придобитото незаконно имущество липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност /чл.72/.

            Производството за отнемане на имущество по този закон се образува, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, а такова предположение е налице, когато след извършената по Закона проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице /чл.21, ал.2, във вр. с ал.1, вр.пар.1,т.7 от ДР/, което, съгласно легалното определение на Закона е такова, при установяване на несъответствие в размер на повече от 150000лв. за целия проверяван период /след изм., в сила от 01.01.17г./.

            В конкретния случай, изискуемата се от Закона основна правно релевантна за основателността на предявените искове предпоставка- наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице за проверявания период, стояща в доказателствена тежест на ищеца, не се установи, а се установи, щото проверяваното лице е придобило за всяка от годините в проверявания период имущество, при установен източник на средствата за придобиването му, доколкото приходите- негови и на съпругата му, за всяка от годините са надвишавали разходите им, и заедно с извършените трансформации са създавали разполагаеми парични остатъци, изцяло покриващи разходите за придобиване на това имущество по пазарната му стойност към датата на придобиване, установена в производството.

            До извода за наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, както се установи в процеса, ищецът е стигнал, след като :

            е заложил необосновани и силно завишени пазарни цени, когато е формирал разходите за придобиване на недвижими имоти;

            е изключил от приходите на проверяваното лице, без никаква обосновка, приходи от продажби на недвижими имоти, за които сам е сочил с искането, че са придобити преди проверявания период;

            тенденциозно и в противоречие с чл.69,ал.2,т.1 от Закона е формирал  признатите в анализа приходи от продажба на недвижими имоти по продажните им цени по нотариални актове, а не по пазарни цени, каквито е заложил за разходите за придобиването им, правейки едните и другите по този начин несъпоставими;

            при едни и същи установени обстоятелства относно извършени промени относно собственика на регистрирани мпс, е зачел само разходи за придобиване, но не и приходи от продажба на мпс, придобити от проверяваното лице преди проверявания период и отчуждени от него през проверявания период;

            е включил в придобитото от проверяванато лице имущество суми, съставляващи направени от него вноски по банкови сметки и вноски в дружество, на което е бил едноличен собственик на капитала, без същите да имат характер на придобито имущество по смисъла на Закона,

            вследствие което изводът му за наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице се е оказал изцяло неправилен, а с оглед това, няма и как да се признае, че обосновано е и предположението му, щото придобитото от проверяваното лице имущество, при което е образувал производството за отнемането му в полза на Държавата, с оглед разпоредбите на чл.21,ал.1 във вр. с ал.2 от Закона.

            Горното е достатъчно за направата на извода, че предявените от ищеца искове са изцяло неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, защото на отнемане по ЗОПДНПИ/отм/ подлежи незаконно придобито имущество, а в случая не се установи проверяваното лице да е придобило такова, в проверявания период.

           

            Извън казаното по-горе, мотивирано от липсата на установено значително несъответствие, независимо от него, налице са още и следните причини за отхвърляне като неоснователни на част от предявените от ищеца искове, дори по въпроса за несъответствието се направи друг извод, и конкретно:

            На иска за отнемане от отв.Т.В. на сумата от 130лв.- доколкото същата се търси от тази ответница на основание чл.72 от ЗОПДНПИ/отм/, като съставляваща половината от получената при отчуждаване с н.а. от 30.12.08г. равностойност на имот №065802 /виж л.49 във вр. с т.1 на л.10/, а в производството се установи, че такъв имот не е бил отчужден със същата сделка, предмет на продажба по която са имоти №№065844, 065845 и 065900;

            За частта от сумата, отнасяща се до имотите по т.26 и по т.32, с №№071060 и 076025, включена в иска за отнемане от отв.Т.В. на  сумата от 8633лв., търсена на основание чл.72 от ЗОПДНПИ/отм/, като съставляваща половината от получената при отчуждаване за всички имоти по т.21-т.32 от искането равностойност от 17 266лв. /виж л.49 във вр. с по т.21-т.32 на л.14-л.16/, доколкото в производството и за тях се установи, че не са предмет на продажбата, извършена с н.а. от 30.06.08г., вписан в СВ на 01.07.08г., както ищецът твърди;

            На иска за отнемане от отв.Т.В. на сумата от 246лв., доколкото същата се търси от тази ответница на основание чл.72 от ЗОПДНПИ/отм/, като съставляваща получена при отчуждаване с н.а., вписан на 01.10.15г. в СВ- *** под №30, том 82, №15778 в описната книга, на имот №019024 негова равностойност /виж л.49 във вр. с т.1 на л.10/, а в производството не се установи този имот да е бил отчужден, както ищецът твърди;

            На исковете за отнемане от отв.В. на сумите от 1210.46лв. и от 1389.28лв., като равностойност съответно на сумите от 618.90евро и от 926.63щ.д., доколкото се търсят за отнемане на основание чл.71 от Закона, като получено от Т.В., в качеството и на наследник на В.В., придобито от него незаконно имущество  /виж л.50/, а не се установи тяхното получаване от нея, тъй като ищецът не доказа тя да ги е изтеглила /да са и били изплатени от банковите сметки на съпруга и, по които са били налични към м.март на 2013г., след смъртта му;

            На иска за отнемане от отв.В. на сумата от 1250лв., съставляваща равностойност на придобитите от В.В. 25 дяла от капитала на „***“ ООД, сега с наименование „***“ ООД, търсена на основание чл.71 от Закона- като незаконно придобито от съпруга и имущество, получено от нея в качеството и на негов наследник, доколкото този състав стои на застъпеното в съдебната практика по приложение на ЗОПДНПИ/отм/ становище, че на отнемане по този закон подлежи самото придобито имущество, а не неговата равностойност, щом то не е отчуждено от проверяваното лице /в случая, от съпругата му/, а продължава да е в неговия патримониум към датата на искането за отнемането му /виж в тази насока Реш. №187/13.12.18г. по гр.д. №1180/18г. на ВКС, ІV г.о./, доколкото в случая се установи, че макар 25 дяла от капитала в това дружество, придобити от В.В., да са били наистина поети от съпругата му Т.В. /получени от нея, в качеството му на единствен наследник, след направените от децата му откази от наследство, те не са отчуждени, а продължават да бъдат в нейния патримониум не само към датата на внасянето на искането в съда, но и към датата на постановяване на това решение.

            На исковете за отнемане от отв.В. на сумите от по 5000лв., съставляващи равностойност на придобитите от нея по наследство от съпруга и 100 дяла от капитала на ***ЕООД и 100дяла от капитала на ***ЕООД, които се търсят за отнемане от отв.В. на основание чл.71- т.е. като получено от нея в наследство незаконно придобито от съпруга и имущество, за което ищецът не твърди да е било отчуждено /виж л.50 във вр. с т.1 и т.2 на л.5-л.6 от делото/, макар, както и в случая с предходния обсъден иск, да е посочил и разпоредбата на чл.72 при формулиране на искането си към съда. В този случай обаче се установи, че придобитите по наследство от отв.В. дялове са били отчуждени много преди вземане на решението за отнемане на незаконно придобито от проверяваното лице имущество през май 2017г., и конкретно, още през 2014г., в полза на едно трето за производството лице, което, от тази дата насетне, и към момента на внасяне на искането в съда, и до момента на постановяване на решението, е техен собственик. При тези данни, в хода на проверката ищецът би следвало да изясни и посочи дали отчуждаването на тези дялове от Т.В. е извършено безвъзмездно или възмездно, и да търси отнемането им от техния приобретател, при спазване изискването на чл.64,т.2, в случай, че отчуждаването е било възмездно, а не от отв.В., като техен получател, в качеството и на наследник на В.В., от която ги търси.

            На иска, предявен срещу отв.Д.М.- защото парите са родово определени и като такива- взаимно заменяеми движими вещи, което тяхно естество дава на съда основание да смята, че макар действително наведените от отв.М. в процеса твърдения, че е предоставила на баща си в периода от началото до средата на 2011г. сумата от 110 000евро, както и събраните от нея в пълна подкрепа на това твърдение доказателства, да не са в състояние да послужат за установяване произхода на средствата, с които В.В. е направил на 18.11.10г. вноската на каса в размер на 100000евро, по сметка БГ 56… в ***, както и ищецът развива доводи в писмената си защита, тъй като датата на направа на тази вноска предхожда периода на предоставяне на парични средства от отв.М. на баща и, искът на ищеца за отнемане от отв.М. на сумата от 217 181.72лв., съставляваща левова равностойност на преведените на 05.10.12г., по сметката и в КТБ, 111 043.25евро, за които несъмнено се доказа, че съставляват направената на 18.11.10г. от баща и вноска на каса, ведно с начислени върху нея лихви, е неоснователен, защото, към датата, на която посочената сума е била преведена в полза на отв.М. по нареждане на баща и, тя е имала надлежно установено в процеса вземане към баща си на стойност, надхвърляща направената от него като вноска по банкова сметка ***, и при така посоченото естество на парите, е без значение с какви точно средства то ще бъде изпълнено- дали с налични такива по сметка на баща и, или като и върне в брой предадените му от нея суми, тъй както е станало тяхното получаване, съгласно събраните гласни доказателства. Затова, макар чл.65 от Закона, на който този иск е основан, да гласи, че на отнемане подлежи незаконно придобито имущество, което проверяваното лице е прехвърлило на роднина по права линия, и в процеса да се установи, че проверяваното лице е прехвърлило на отв.М. сума, за вноса на която към 18.11.10г. не се установи конкретен източник в процеса, съдът намери, че прехвърлената на отв.М. от баща и сума не съставлява незаконно придобито имущество, а съставлява връщане на дадените от нея на баща и средства, поради което искът за отнемането и е неоснователен.

 

            В частта за разноските.

            Разноски претендират всички страни в процеса, а с оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, такива се следват само на ответниците и не се следват на ищеца.

            Отв.Т.В. не е представила списък на разноските си. От данните в кориците на делото, съдът установи относно направените от нея разноски, че:

            Отв.В. е била представлявана в процеса от двама адвокати- адв.А. /виж пълномощо на л.1585/ и адв.К. /виж пълномощно на л.1866/. Със сключен между отв.В. и адв.А. договор за правна защита и съдействие от 06.07.17г., за защита и процесуално представителство по делото е уговорено заплащане на възнаграждение от 4000лв., в брой или по банкова сметка, ***, без с този договор да се установява извършено плащане на коя да е от двете уговорени за плащане негови части /виж л.1586/. На 20.11.17г., страните по описания договор са сключили анекс, с който, по повод оттегляне на пълномощията, дадени от отв.В. на адв.А., са декларирали, че са уредили отношенията си за извършената от нея до този момент работа, за която е заплатено възнаграждение в размер на 800лв., чрез едно трето лице- ***ООД /л.1867/. От 28.11.17г., на която дата е проведено първото насрочено по делото с.з. с участието на адв.Л.К., като пълномощник на отв.В., до датата на последното проведено по делото с.з., на 12.11.19г., по делото не е представен договор за правна помощ, сключен между отв.В. и адв.К., нито е установено заплащане на адвокатско възнаграждение в нейна полза. Не се установиха по делото и други направени в процеса разноски.

            С оглед горното, макар и с отхвърляне на предявените срещу нея искове, отв.В. да има право да получи разноски в производството, съдът не и присъжда такива, въпреки искането и, тъй като тя не установи направа на разноски в производството.

            Отв.М. претендира за присъждане с представения списък разноски в размер на 18400лв., от които 18 000лв.- заплатен адвокатски хонорар и 400лв.- заплатени депозити за вещи лица /виж списъка на л.3711/.

            Претендираните от нея за плащане разноски се установиха като направени в процеса и то в размер, надхвърлящ посочения в списъка с 50лв., като заплащането на пълната сума на уговорения с договора за правна помощ, сключен с адв.Х., който я е представлявал в процеса, хонорар от 18000лв., е извършеното в представения договор дописване за пълното му изплащане в брой към 21.05.18г. /л.1939/, а плащането на сумите от 150лв. и на 300лв., а не на 250лв., както се сочи в списъка, за допуснатите на тази ответница СГЕ и ССЕ, е удостоверено с платежните документи на л.1915 и л.3674/- т.е в процеса тя е установила направени разноски в размер на 18 450лв.

            Повдигнатото от ищеца своевременно възражение за прекомерност на заплатения от отв.М. адвокатски хонорар и искане за намалението му е основателно, поради което същият следва да бъде намален до размер на 9000лв., при следните съображения:

            Разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК повелява, че когато заплатеното страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, то може да бъде намалено по искане на насрещнат астрана, но не по-малко от минимално определения с наредбата по чл.36 от ЗА размер.

            В конкретния случай, съдът намери, че заплатеното от отв.М. възнаграждение в размер на 18000лв. е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на проведения срещу нея иск, доколкото:

            Делата по искове за отнемане на незаконно придобито имущество са обикновено сложни не от правна, а от фактическа страна, предвид множеството подлежащите за установяване по тях фактически твърдения, свързани с липсата или наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, като основен правно-релевантен за основателността на искането факт, който е и обичайно основен спорен между страните в процеса правно-релевантен факт.

            Тази принципна фактическа сложност на производството обаче не винаги означава и фактическа сложност на делото за страната, която е ответник по такъв иск, защото доказателствената тежест за този основен правно-релевантен факт се носи от ищеца в процеса, а преценката и за всеки конкретен случай зависи от повдигнатите от ответника оспорвания и наведени твърдения, чрез които реализира защитата си.

            По това дело, както личи и от двата подадени от отв.М. отговора на исковата молба /виж л.1934-л.1938 и л.329-л.3294/, въпреки че в писмената и защита е изтъкнат и довода, че от докумените в преписката на КОНПИ не може да се направи обосновано предположение, че придобитото от баща и имущество е незаконно, оспорването на предявения срещу нея иск е сведено до ясната и проста защитна теза, че средствата, наредени по нейна сметка от баща и, които се търсят от ищеца за отнемане, като незаконно придобито от В.В. имущество, съставляват върнати и от баща и парични средства, предоставени му от нея в заем и за закупуване на недвижим имот, като не е отричала получаването им. За тяхното установяване в процеса, са ангажирани гласни доказателства и една експертиза, която е установила получаваните от тази ответница доходи.

            Така, сложността на делото от фактическа страна е била на практика обусловена изцяло от повдигнатото от отв.В. оспорване на наличието на значително несъответствие в имуществото на В.В. и наведените от нея конкретни твърдения и искания за установаването им, но това касае исковете, предявени срещу нея, а не срещу ответницата М., макар и благоприятният резултат от установяването му, да я ползва.

            Затова, както и като взе предвид обстоятелствата, че при цена на предявения срещу отв.М. иск от 217 181.72лв., минималното следващо се по чл.7,ал.2,т.5 от Нар.№1/04г. възнаграждение е в размер на 5 873.63лв., както и че по делото са проведени осем съдебни заседания, тъй че на основание чл.7,ал.8 се следва заплащане на още 600лв. / по 100лв. за шестте с.з., повече от две/ и така минимумът, под който не би следвало да се определи възнаграждението в случая, възлиза на 6 473.63лв., но случаят е такъв, че действително предполага не минимален, а по-висок от него размер,  съдът намери, че присъждане на възнаграждение в размер на 9000лв. не би било прекомерно, и би било съобразено с действителната правна и фактическа сложност на производството по делото, развило се по предявения срещу отв.М. иск и че заплатеното от нея такова в размер на 18000лв., следва да се намали до този именно размер.

            Така, на отв.М. следва да се присъдят разноски от 9450лв.

 

            При тези мотиви, съдът                  Р Е Ш И :

 

            Отхвърля исковете на КПКОНПИ, със съдебен адрес:***, срещу Т.Б.В., ЕГН **********,***, адв.Л.К., и Д.В.М., ЕГН **********,***, адв.Х.Х., за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито от проверяваното лице В.Н.В., ЕГН **********, починал на ***, съпруг на първата и баща на втората ответница, имущество на обща стойност 284 348.65лв., и  конкретно:

            За отнемане от ответницата Т.В. на : ПИ №2315, с площ от 739.66кв.м., за който е отреден УПИ ІХ-2315 по плана на ***, ***, с административен адрес: ***, съответстващ на ПИ №349, кв.16 по КРП от 1959г., ведно с построените в имота жилищна едноетажна сграда с площ 59кв.м., стопанска постройка –полумасивна с площ 18кв.м. и другите подобрения в имота; на сумите от 130лв. и от 411лв., представляващи ½ от пазарните цени съответно на недвижими имоти №№ 065802 и 065900, получени при отчуждаване на същите имоти; на сумите от 1819.50лв., 8633лв., 1735.91лв., 9094.50лв., 196.50лв. и 154.78лв., представляващи ½ от пазарната стойност на недвижимите имоти, описани съответно в т.3-т.20вкл., т.21-т.32вкл., т.33, т.34, т.35, т.38 и т.39 в частта на искането за възмездни сделки с имущество, придобито през проверявания период в режим на СИО, получени при отчуждаване на същите имоти; на сумата от 246лв., представляваща пазарната цена на недвижим имот, описан в т.7 в частта на искането- придобити недвижими имоти, наследени от съпругата на проверяваното лице Т.В., получена при отчуждаването му; на сумите от 5000лв., 5000лв. и 1250лв., представляващи равностойност на придобитите по наследство от Т.В. дялове съответно във ***ЕООД, ЕИК ***, ***ЕООД, ЕИК *** и „***“ ООД, ЕИК ***; на сумите от 1210.46лв., представляваща равностойност на 618.90евро, и от 1389.28лв., представляваща равностойност на 926.63 щатски долара, изтеглени от Т.В. след смъртта на В.В. от негови депозитни сметки в евро и в щатски долари при ***, описани на л.48 от искането /л.50 от делото/;

За отнемане от ответницата Д.М. на сумата от 217 181.72лв., представляваща равностойност на 111 043.25 евро, наредена по банкова сметка ***.М., с основание „частен превод“, от спестовен влог в евро с титуляр В.В., при „***“ АД, след постъпването и там от техническа сметка на проверяваното лице в „***“АД.

Осъжда КПКОНПИ да заплати на Д.В.М., ЕГН **********,***, адв.Х.Х., сумата от 9450- девет хиляди четиристотин и петдесет лева- разноски в производството, след намаление на заплатения от нея на адв.Х. хонорар от 18 000лв., на 9000лв., по направено от ищеца възражение по чл.78,ал.5 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                  Окръжен съдия: