№ 109
гр. Раднево, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100245 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 33 ЗПК и чл. 10а ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на „Транскарт
Файненшъл Сървисис” АД срещу Ж. С. И., с която се предявяват искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 33 ЗПК
и чл. 10а ЗПК. Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните
рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити
от 15.08.2017 г., предоставил на ответницата транскарт Classic за усвояване на
отпуснат револвиращ кредит в размер до 1500 лв. Твърди, че съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 1 от договора ответницата е следвало до 15-то число на следващия
месец да погасява задълженията си, а при непогасяване в срок съгласно чл. 33
ЗПК се начислява законна лихва. Твърди, че при непогасяване на
задълженията от 16-то число на същия месец текущото салдо започва да се
олихвява с процент от 18,5 на годишна основа съгласно чл. 9, ал. 1. Твърди,
че след дата 15.08.2017 г. ответницата е правила множество транзакции с
картата чрез теглене на суми в брой от АТМ и чрез разплащане на ПОС
терминали. Твърди, че към подаване на исковата молба ответницата имала
непогасени задължения в размер на 1486,40 лв., размерът на дължимите
договорни лихви били в размер на 831,91 лв. за периода от 01.04.2020 г. до
31.03.2023г., а на договорните такси в размер на 807 лв. за периода от
01.04.2020 г. до 31.03.2023г. Твърди, че прилага подробна счетоводна справка
за задълженията на ответницата по пера за главница и лихва. Твърди, че е
1
обявил предсрочната изискуемост на кредита чрез писмо до ответницата,
приложен към исковата молба. Иска от съда да осъди ответника да му заплати
сумата 1496,40 лв. главница, договорна възнаградителна лихва в размер на
831,91 лв. за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023г., договорни такси в
размер на 807 лв. за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
Ж. С. И..
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът Ж. С. И. е редовно призована за първото съдебно заседание
на 12.09.2023 г., като в изпратената призовка, ведно с определение по чл. 140
ГПК, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да
се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноски.
Още с исковата молба, а в последствие и с молба вх. №
3364/11.09.2023г. ищцовото дружество, чрез процесуалния пълномощник адв.
Ц. Г. - САК, е поискало на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение, ако са налице основанията за това, а именно в
случай, че ответникът не депозира отговор на исковата молба, не депозира
молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и не се яви в първото по
делото съдебно заседание.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, редовно призован не
изпраща представител в първото по делото съдебно заседание и не е направил
искане делото да се разглежда в негово или отсъствие на негов представител.
От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се
направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно
чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да се мотивира по
същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове следва да се уважат изцяло.
По разноските и държавните такси:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
2
ищеца направените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в това число и
адвокатски хонорар за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 238 и чл. 239 от ГПК,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. С. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Раднево, ********, да заплати на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ
СЪРВИСИС” АД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК *********,
с адрес на управление гр. София, район „Оборище”, ул. „Силистра” № 8, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 33 ЗПК и чл. 10а
ЗПК:
- сумата от 1496,40 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и шест лева и
40 ст.) главница, представляваща непогасени задължения по рамков договор
за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 15.08.2017
г., усвоена чрез платежна карта Транскарт Classic;
- сумата от 831,91 лв. (осемстотин тридесет и един лева и 91 ст.),
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 01.04.2020 г.
до 31.03.2023 г.;
- сумата от 807 лв. (осемстотин и седем лева), представляваща
договорни такси за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г.
ОСЪЖДА Ж. С. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Раднево, ********, да заплати на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ
СЪРВИСИС” АД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК *********,
с адрес на управление гр. София, район „Оборище”, ул. „Силистра” № 8, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 125,41 лв. /сто двадесет и пет лева и 41
ст./, представляваща разноски в исковото производство за платена държавна
такса.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване съгласно чл. 239,
ал. 4 от ГПК, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от
ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
3