О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/……..02.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 13.02.2017
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Мила Колева
въззивно частно търговско
дело № 131 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал. 1, във вр. с чл. 274 и сл.
от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 58599/08.11.2016
г. по описа на ВРС, подадена от Г.И.Г. с ЕГН: **********, от гр. Варна, чрез
пълномощника адв. Красимир Маринов от ВАК, със съдебен адрес:***, срещу заповед
за изпълнение № 6101/17.10.2016 г. на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело № 12542/2016 г. на Варненски районен съд, IХ състав.
Обоснованите в частната жалба твърдения, съобразно
направените уточнения с последваща молба от 17.11.2016 г., се приемат като
оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт. На първо място, наведени
са твърдения за това, че не са налице материализираните в заповедта за
изпълнение задължения за ползвани и неплатени В и К – услуги, тъй като
жалбоподателката не е собственик на процесния имот, не е титуляр на партидата и
няма сключен договор с кредитора за предоставяне на тези услуги. На второ
място, заповедта за изпълнение се обжалва и в частта
й за разноските за сумата 25,00 лв. – заплатена държавна такса и сумата от
100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
заявителя “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –
ВАРНА” ООД – гр. Варна, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК. Позовава се
на това, че заповедта за изпълнение е издадена от ВРС в закрито заседание, като
кредиторът не е доказал участието на юрисконсулт в производството и направените
в тази насока разноски. По изложените съображение моли за отмяна на заповедта
за изпълнение изцяло.
Ответникът по частната жалба – заявителят „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД – гр. Варна, чрез пълномощника юрисконсулт Якимова,
в срока по чл. 276 от ГПК е подал писмен отговор, в който изразява становище за
недопустимост, респ. за неоснователност на частната жалба. Позовава се на т. 12
на ТР № 4/18.08.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което частна жалба по реда на чл. 413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в
частта за разноските се администрира, съответно се разглежда от въззивния съд
само, ако в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е подадено възражение и при
оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК. Излага, че в случая
длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, същото е прието от
заповедния съд като подадено в срок, като към настоящия момент кредиторът все
още се намира в срока за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК след дадени
указания по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от заповедния съд.
При
служебна проверка относно допустимостта на производството въззивният съд
съобрази следното:
Компетентният Варненски районен съд е бил сезиран с
надлежен формуляр на заявление по чл. 410 ГПК, изготвен от заявителя по образец
съгласно НАРЕДБА № 6 от 20.02.2008г. за
утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на
заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство.
В заявлението изрично е допълнено и искане за присъждане на съдебно-деловодните
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, като е приложено и
доказателство за упълномощаването на пълномощника юрисконсулт Велина Якимова,
подал заявлението.
Произнасяйки се по това заявление,
първоинстанционният съд е издал исканата заповед за изпълнение № 6101/17.10.2016 г. в полза на „В и К – Варна” ООД
срещу Г.И.Г. за сумата от 723,64 лв., представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К – услуги по партида с абонатен № 1163115, дължима за периода от
16.07.2015 г. до 11.10.2016 г. за обект – имот, находящ се гр. Варна, ж.к.
„Аспарухово”, ул. „Георги Стаматов”, бл. 9, вх. Б, ап. 29, сумата от 36,29 лв.,
представляваща лихва за забава, дължима за периода от 16.07.2015 г. до
11.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 14.102.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 25,00
лв., представляващи заплатената държавна такса по разгледаното заявление и 100,00
лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК.
Препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на
25.10.2016 г.
На 08.11.2016 г. е подадено възражение по чл. 414,
ал. 1 от ГПК от длъжника Г.И.Г., което е прието от заповедния съд като редовно
подадено в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което с
разпореждане № 44793/09.11.2016 г. на заявителя са дадени указанията за
предявяване по чл. 415, ал. 1 от ГПК за предявяване на иск за установяване на
вземането в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Видно от обстоятелствената част и петитума на
частната жалба със същата заповедта за изпълнение се обжалва в нейната цялост,
а не само в частта за разноските.
По силата на чл. 413, ал. 1 от ГПК обаче, заповедта
за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за
разноските. Защитата на длъжника срещу материализираното в нея вземане на
кредитора се осъществява чрез възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Предвид на
това, подадената частна жалба е недопустима и не
подлежи на разглеждане в частта й, с която се атакува произнасянето на ВРС по
съществото на подаденото заявление.
По тези съображения частната жалба следва да бъде
оставена без разглеждане в частта й, с която се обжалва произнасянето на
заповедния съд по съществото на направеното искане за издаване на заповед за
изпълнение, като производството в тази му част следва да бъде прекратено.
Така посочения по-горе начин на защита срещу
задължението по заповедта, а именно чрез възражение по чл. 414 от ГПК предопределя
и възможността за разглеждане на частната жалба срещу заповедта за изпълнение в
частта й за разноските. Тази жалба ще може да се разгледа само в случаите,
когато заповедта за изпълнение е влязла в сила, тъй като не е налице подадено
възражение по чл. 414 от ГПК. В противен случай, при наличието на подадено
възражение спорът за съществуване на задължението на длъжника ще се разреши в
исковото производство по реда на чл. 422, във вр. с
чл. 415 от ГПК. В тази връзка са и разрешенията,
дадени в т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В обратния случай, ако такъв иск не бъде
предявен, заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване, включително и в
частта й за разноските. Такъв ще е резултатът и в случая, когато производството
по предявения иск по чл. 422 от ГПК бъде прекратено не по спогодба, а на друго
основание. В този случай последиците от предявяването на иска ще бъдат заличени
с обратна сила и ще се счита, че такъв иск не е предявяван, което отново ще
доведе до обезсилване на заповедта, като по този начин частната жалба ще бъде
лишена от предмет. Предвид на това въпросът дали частната жалба по чл. 413, ал.
1 от ГПК ще подлежи на разглеждане или не е в зависимост от крайния резултата
по предявения установителен иск. Както изрично е посочено в т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, частната жалба по реда на чл.413 от ГПК срещу
заповедта за изпълнение в частта за разноските се администрира, съответно се
разглежда от въззивния съд само ако в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е
подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК
или ако производството по установителния иск, предявен в хипотезата на чл.422,
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, приключи с определение
за прекратяване на исковото производство, но в хипотези, при които заповедта за
изпълнение влиза в сила.
С оглед горното и като
съобразява, че в конкретния случай длъжникът е подал възражение срещу заповедта
за изпълнение, същото е прието от заповедния съд като подадено в срок, с
разпореждане № 44793/09.11.2016 г. съдът е указал на заявителя възможността да
предяви иск за установяване съществуването на оспорените вземания по заповедта,
понастоящем липсват данни било за спазването на срока по чл.415, ал.1 от ГПК за
предявяването на иска, било за обезсилването на заповедта за изпълнение в
хипотезата на чл.415, ал.2 от ГПК, съдът намира, че настоящото въззивно
производство в частта му, с която се обжалва заповедта за изпълнение в частта й
за разноските се явява преждевременно учредено, поради което е недопустимо и
следва да бъде прекратено.
Подадената от длъжника
частна жалба по чл.413, ал.1 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД заповед за изпълнение № 6101/17.10.2016 г. в
частта й за разноските следва да се върне на районния съд за съобразяване
настъпването на процесуалните условия за нейното разглеждане от въззивния съд,
указани в т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
едва в които случаи същата следва да бъде върната на Варненски окръжен съд
По изложените съображения, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. №
58599/08.11.2016 г. по описа на ВРС, подадена от Г.И.Г. с ЕГН: **********, от
гр. Варна, чрез пълномощника адв. Красимир Маринов от
ВАК, срещу заповед за изпълнение № 6101/17.10.2016 г. на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 12542/2016 г. на Варненски районен съд, IХ състав,
в частта й, в която се обжалва издаването
на заповедта за изпълнение, като ПРЕКРАТЯВА
производството по в.ч.т.д № 131/2017 г., по описа на Варненски окръжен съд, търговско
отделение, в тази му част.
ВРЪЩА на Варненски
районен съд частна
жалба вх. № 58599/08.11.2016 г. по
описа на ВРС, подадена от Г.И.Г. с ЕГН: **********, от гр. Варна, чрез
пълномощника адв. Красимир Маринов от ВАК, в
частта й за разноските по заповедното производство, ведно с цялата преписка
по нея и ч.гр.дело № 12542/2016 г. на Варненски районен съд, IХ състав.
УКАЗВА на първоинстанционния Варненски районен съд, че
следва да извърши преценка за настъпване на условията, обуславящи допустимостта
на частната жалба, в частта и за разноските в заповедното производство, в
съответствие с мотивите на настоящото определение, едва след което същата
следва да се изпрати за разглеждане на функционално компетентния Варненски
окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
в частта му, в която е оставена без
разглеждане частната жалба и е прекратено производството по делото в тази му
част, подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – гр. Варна, в
1-седмичен срок от съобщението до страните, като в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.