№ 1530
гр. Русе, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. И.
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №
20224520101523 по описа за 2022 година
Ищецът “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6, представлявано от
изпълнителния директор Лили Димитрова, твърди, че на 14.03.2017г. е бил сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника договор за потребителски паричен
кредит № CARU-14621868, по силата на който първият предоставил на втория сумата от
3 700.00 лева, която сума е получена от кредитополучателя по посочена от него банкова
сметка. Страните уговорили и че се дължи такса ангажимент в размер на 74.00 лева срещу
която кредитодателя се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК, който лихвен процент в случая е 18.82%. Таксата се заплаща
от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредитодателят я удържа от
предоставения размер на кредита за потребителски цели. С превеждането на паричната сума
по кредита на ответника, кредитодателя е изпълнил всички свои договорни задължения. Към
главницата се дължи и застрахователна премия в размер на 665.76 лева, а договорната лихва
била уговорена в размер на 1 610.24 лева или общо главницата по кредита е станала в
размер на 5 976.00 лева. Договорът бил сключен при ГПР в размер на 21.89%. Този кредит
ответникът се задължил да върне на 48 броя погасителни месечни вноски всяка в размер на
124.50 лева с краен срок за издължаване на 20.03.2021г. Ответникът не е изпълнил
задължението си по договора за заплащане на месечните погасителни вноски, на
договорените падежи и преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена
вноска е настъпил на 20.06.2018г. Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава,
поради което същият дължи на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава, чийто размер се
изчислява спрямо действащата законна лихва, както и уговорената договорна
1
възнаградителна лихва. Така на ответника била начислена и лихва за забава в размер на
736.90 лева за периода 21.06.2018г. до 01.06.2020г. Крайният срок за изпълнение на
договора за кредит е настъпил на 20.03.2021г., с което е станал изискуем целият неизплатен
остатък от задължението за главница и договорна лихва. Ответникът е останал да дължи по
договора сумите от 2 977.30 лева – главница, 863.34 лева – договорна лихва за периода
20.06.2018г. до 20.03.2021г. и 736.90 лева – лихва за забава за периода 21.06.2018г. до
01.06.2020г. По силата на сключено между правоприемника на кредитодателя „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и “Фронтекс интернешънъл” ЕАД Приложение № 1
от 26.08.2019г. към рамков договор за цесия от 19.08.2019г. вземанията на първия по
договор за потребителски паричен кредит № CARU-14621868/14.03.2017г. били
прехвърлени на ищцовото дружество. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България” упълномощили ищеца да уведоми длъжника по договора за извършената цесия.
Ищцовото дружество в качеството си на пълномощник изпратило чрез „Български пощи”
ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до посочения адрес в договора
за кредит на длъжника. Същият е посетен от пощенски служител, който не е успял да открие
длъжника или друго лице, което е съгласно да получи пратката и поради тази причина е
върнал пратката в цялост на ищеца. Това уведомление за извършената цесия е представено и
към исковата молба и връчено на назначения особен представител на ответника - на
30.05.2022г. Поради това твърди, че цесията е породила действие спрямо Д. С.. Ищцовото
търговско дружество за дължимите парични суми от страна на ответника по договор за
потребителски паричен кредит № CARU-14621868/14.03.2017г., подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано
ч.гр.дело № 4167/2021г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните
му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради което същата е счетена за
връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск относно
вземането си срещу длъжника. Поради това съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на Д. И. С., че му дължи сумите от 2 977.30 лева,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски паричен кредит №
CARU-14621868/14.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 07.07.2021г.; 863.34 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва начислена за периода 20.06.2018г. до 20.03.2021г. и 736.90
лева, представляваща лихва за забава начислена за периода 21.06.2018г. до 01.06.2020г., по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
4167/2021г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и
тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът Д. И. С. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е
2
открит. Назначеният му особен представител в срока за отговор ответникът оспорва изцяло
предявения иск. На първо място твърди, че ответникът не е сключвал процесният договор за
потребителски паричен кредит № CARU-14621868/14.03.2017г. и не е подписвал същия,
поради което оспорва автентичността му. На следващо място твърди, че договор за
потребителски паричен кредит № CARU-14621868/14.03.2017г. е нищожен поради
несъотвествието му с императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК. Представеният от ищеца
договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1
от ЗПК. Той обаче не отговаря на разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и
ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, поради което и съгласно императивната норма на чл.22 от
ЗПК е недействителен. Нарушен е чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр.с чл.19, ал.1 във вр.с пар.1,
т.1 от ДР на ЗПК. Процесният договор е недействителен като неотговарящ на изискванията
на чл.10, ал.1 от ЗПК във вр.със съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. Същият е нищожен и на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, доколкото договорения лихвен процент е в противоречие със закона
и добрите нрави. Уговорената възнаградителна лихва е приблизително два пъти над размера
на законната лихва. Поради недействителността на договор за потребителски паричен
кредит № CARU-14621868/14.03.2017г., на основание чл.23 от ЗПК ответникът следва да
върне само чистата стойност на кредита, поради което особеният представител прави
възражение за прихващане на вече платените от Д. С. суми по вноски с дължимата
единствено сума за главница.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно представения договор за потребителски паричен кредит № CARU-
14621868, на 14.03.2017г. е бил сключен такъв между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД и ответника, по силата на който първият предоставил на втория сумата от 3 700.00
лева, която сума е била получена от кредитополучателя по посочена от него банкова сметка.
В договора страните уговорили и че се дължи такса ангажимент в размер на 74.00 лева
срещу която кредитодателя се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен процент
по смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК, който лихвен процент в случая е 18.82%, а таксата се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредитодателят я удържа от
предоставения размер на кредита за потребителски цели. Договорено било и че към
главницата се дължи и застрахователна премия в размер на 665.76 лева, а договорната лихва
била уговорена в размер на 1 610.24 лева или общо главницата по кредита е станала в
размер на 5 976.00 лева. Договорът бил сключен при ГПР в размер на 21.89%. Този кредит
ответникът се задължил да върне на 48 броя погасителни месечни вноски всяка в размер на
124.50 лева с краен срок за издължаване на 20.03.2021г. На ответника била начислена и
лихва за забава, поради неизпълнение на задължението за заплащане на погасителните
месечни вноски на определените падежи в размер на 736.90 лева за периода 21.06.2018г. до
01.06.2020г. Крайният срок за изпълнение на договора за кредит е настъпил на 20.03.2021г.,
с което е станал изискуем целият неизплатен остатък от задължението за главница и
3
договорна лихва. По силата на сключено между правоприемника на кредитодателя „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и “Фронтекс интернешънъл” ЕАД
Приложение № 1 от 26.08.2019г. към рамков договор за цесия от 19.08.2019г. вземанията на
първия по договор за потребителски паричен кредит № CARU-14621868/14.03.2017г. били
прехвърлени на ищцовото дружество. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България” упълномощили ищеца да уведоми длъжника по договора за извършената цесия.
Ищцовото дружество в качеството си на пълномощник изпратило чрез „Български пощи”
ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до посочения адрес в договора
за кредит на длъжника. Същият е бил посетен от пощенски служител, който не е успял да
открие длъжника или друго лице, което е съгласно да получи пратката и поради тази
причина е върнал пратката в цялост на ищеца. Това уведомление за извършената цесия е
представено и към исковата молба и връчено на назначения особен представител на
ответника - на 30.05.2022г. Ищцовото търговско дружество за дължимите парични суми от
страна на ответника по договор за потребителски паричен кредит № CARU-
14621868/14.03.2017г., подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 4167/2021г. по описа на РРС.
Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била
изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес,
където не е бил открит, поради което същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5
от ГПК и указано на заявителя да предяви иск относно вземането си срещу длъжника, което
той е направил по настоящото дело.
От заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза се установява, че от
представените за изследване оригинали на договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARU-14621868/14.03.2017г. и условията към него, не са установени следи от натиск на
гърба на документа на мястото, където е положен подписа и евентуални ръкописни
текстове. Налице е пълна идентичност на подписа в договора и придружаващите го
документи, със служебно получени сравнителен материал от ОД на МВР – гр.Русе от
подпис на Д. И. С.. Подписите положени от Д. И. С. в договора не са изпълнени чрез
техническо средство-фотографска или копирна техника., както и от трето лице чрез пряка
имитация /преписуване/, чрез ръчно копиране под просвет/подсвет или друга форма на
имитиране на подписи. Подписите положени за клиент в процесния договор за
потребителски паричен кредит и придружаващите го документи са изпълнени от Д. И. С..
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че разрешеният размер на кредита по процесния договор е 3 700.00 лева.
Съгласно уговореното в раздел „Условия по договора”, т.2, заемателят дължи такса
ангажимент в размер на 74.00 лева. Същата е удържана при усвояване на кредита. Остатъкът
от сумата по кредита в размер на 3 626.00 лева е преведена от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД на 15.03.2017г. по декларираната в т.1 от раздел „Условия по договора”
разплащателна сметка на ответника Д. С., с платежно нареждане за кредитен превод с рег.№
4
4363674/15.03.2017г. /л.17 от делото/. Ответникът е извършил няколко плащания по
процесния кредит в общ размер на 1 747.00 лева. С платените суми са погасени изцяло
задълженията по 14 броя погасителни вноски – от вноска № 1 с падеж 20.04.2017г. до
вноска № 14 с падеж 20.05.2018г., както и част от погасителна вноска № 15 с падеж
20.06.2018г. в размер на 4.00 лева част от главницата. След 29.05.2018г. до датата на цесията
26.08.2019г. ответникът не е направил никакви плащания на задълженията си по процесния
договор към първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. По данни на
настоящия кредитор след датата на цесията до датата на предявяване на иска 19.11.2021г.,
както и до момента на проверката 21.09.2022г., ответникът не е извършил никакви
плащания на задълженията си по процесния договор. Първата неизплатена погасителна
вноска по процесния кредит е погасителна вноска № 15 с падеж 20.06.2018г. Начислената
главница по кредита е 3 700.00 лева, а с платените суми по погасителните вноски са
погасени 805.92 лева от главницата, а дължимата и неплатена сума на главница е 2 894.08
лева. Общият размер на начислените суми за застрахователни премии е 277.40 лева.
Платените суми са 194.18 лева, а неплатени за застраховката са 83.22 лева. Общо
неплатената главница по кредита е в размер на 2 977.30 лева. Начислената договорна лихва
по кредита до 20.03.2021г. е в размер на 1 610.24 лева. С платените суми от ответника са
погасени задължения за 746.90 лева по погасителни вноски от № 1 до № 14 с падеж
20.05.2018г., а дължима и неплатена е договорната лихва в размер на 863.34 лева за периода
от 20.06.2018г. до 20.03.2021г. Лихвата за забава само върху дължимата главница по кредита
за периода от 21.06.2018г. до 01.06.2020г. възлиза в размер на 150.49 лева. Лихвата за забава
върху целият размер на просрочените погасителни вноски, както е уговорено в договора за
периода от 20.06.2018г. до 20.03.2021г. възлиза в размер на 223.45 лева. За периода на
извънредното положение 13.03.2020г. до 01.06.2020г. не е начислявана лихва за забава.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели
да установи, че ответникът му дължи парични суми по договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARU-14621868/14.03.2017г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4167/2021г. по описа на РРС.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като длъжникът бил уведомен за издадената
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца
да предяви иск относно вземането си, което той е и сторил.
Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.
На първо място неоснователно е направеното от назначения особен представител на
ответника възражение, че ответникът не е сключвал процесният договор за потребителски
паричен кредит № CARU-14621868/14.03.2017г. и не е подписвал същия. От заключението
на изготвената съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите положени за
клиент в процесния договор за потребителски паричен кредит и придружаващите го
5
документи са изпълнени от Д. И. С.. Съобразявайки това заключение, съдът намира, че по
делото е доказано, че на 14.03.2017г. е бил сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и ответника договор за потребителски паричен кредит № CARU-14621868,
по силата на който първият предоставил на втория сумата от 3 700.00 лева, която сума е
била получена от кредитополучателя по посочена от него банкова сметка. В договора
страните уговорили и че се дължи такса ангажимент в размер на 74.00 лева срещу която
кредитодателя се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен процент по смисъла
на пар.1, т.5 от ЗПК, който лихвен процент в случая е 18.82%, а таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредитодателят я удържа от
предоставения размер на кредита за потребителски цели. Договорено било и че към
главницата се дължи и застрахователна премия в размер на 665.76 лева, а договорната лихва
била уговорена в размер на 1 610.24 лева или общо главницата по кредита е станала в
размер на 5 976.00 лева. Договорът бил сключен при ГПР в размер на 21.89%. Този кредит
ответникът се задължил да върне на 48 броя погасителни месечни вноски всяка в размер на
124.50 лева с краен срок за издължаване на 20.03.2021г.
По силата на сключено между правоприемника на кредитодателя „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и “Фронтекс интернешънъл” ЕАД Приложение № 1
от 26.08.2019г. към рамков договор за цесия от 19.08.2019г. вземанията на първия по
договор за потребителски паричен кредит № CARU-14621868/14.03.2017г. били
прехвърлени на ищцовото дружество. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България” упълномощили ищеца да уведоми длъжника по договора за извършената цесия.
Ищцовото дружество в качеството си на пълномощник изпратило чрез „Български пощи”
ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до посочения адрес в договора
за кредит на длъжника. Същият е бил посетен от пощенски служител, който не е успял да
открие длъжника или друго лице, което е съгласно да получи пратката и поради тази
причина е върнал пратката в цялост на ищеца. Това уведомление за извършената цесия е
представено и към исковата молба и връчено на назначения особен представител на
ответника - на 30.05.2022г. Уведомление приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В
този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по т.дело №
1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на предходния чл.290 от ГПК и
други. Няма пречка и това уведомление да се връчи на назначен от съда особен
представител на длъжника, тъй като получаване на уведомлението не е разпореждане със
спорното право и влиза в обема на представителната власт на същия по чл.29 от ГПК, като
за него не се и изисква изрично пълномощно. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът
намира, че ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо ответника, последният
е бил надлежно уведомен за извършената цесия и тя е породила действие спрямо него.
6
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, спрямо който са приложими
особените изисквания за действителност по ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е
необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2,
чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи
договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях
прави договора недействителен съгласно императивната норма на чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя.
Легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя” се съдържа в
пар.1, т.1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо,
защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му
позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за действителността на
самия договор, а неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл.22 от
ЗПК.
В случая в договора за кредит формално фигурира размер на ГПР – 21.89%, но в него
не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са
описани в текста на чл.19, ал.1 от ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което не
може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК. Нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи характер на общи
условия, нито в Стандартния европейски формуляр, не е посочено какви точно разходи,
освен възнаградителната лихва са включени в ГПР и какво е стойностното измерение в
проценти на всеки един от формиращите ГПР компоненти. Така например в договора за
кредит е уговорено заплащане на такса ангажимент в размер на 74.00 лева, както и
застрахователна премия в размер на 665.76 лева, като заплащането им представлява разход
за кредитополучателя и са били известни на кредитора към момента на сключване на
договора за кредит. Въпреки това в договора и условията по него липсва каквото и да е
7
посочване дали таксата и премията са включени в размера на ГПР и какъв процент от
размера на кредита представляват те на годишна база. Това освен, че противоречи на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, лишава кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши
преценка за съотвествието на договора с императивната разпоредба на чл.19, ал.1 от ЗПК за
максималния размер на разноските по кредита. Поради това съдът приема, че договорът за
потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК.
ГПР е изразител на това какви разходи потребителят следва да заплати за ползването
на заетата от него сума, поради което същият се явява стойностен показател на цената, която
заемополучателят ще заплати за да ползва възмездно отстъпените му парични средства. ГПР
е величина, която се формира при калкулацията на всички дължими допълнителни
плащания от страна на потребителя, като същата се извършва от кредитодателя и поради
това не може да бъде уговорена под формата на клауза. Задължение на търговеца е
добросъвестно да включи всички разходи съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК за потребителя при
пресмятането на ГПР, като некоректното изпълнение на това задължение се приравнява на
липса на отразен ГПР в договора и е нарушение по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, влечащо след
себе си като последица недействителността на договора за потребителски кредит съгласно
чл.22 от ЗПК. Не би могла в случая да се приложи и разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД.
На следващо място процесният договор е недействителен като неотговарящ на
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, а именно приложените Сертификат № CARU-14621868
за застраховка „Защита на плащанията” на кредитополучателите на „Кредит Класик”, както
и общи условия за застраховка „Защита на плащанията” на кредитополучателите на „Кредит
Класик” на Кардиф Животозастраховане Клон България и Кардиф Общо Застраховане Клон
България, са на шрифт в размер 8 и изключително трудно четлив. В съображение 31 от
преамбюла на Директива 2008/48 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че изискването цялата
необходима на потребителя информация да бъде представена в договора ясно и кратко е
поставено с цел на потребителя да бъде дадена възможност да познава своите права и
задължения. Изискването за разбираемост има съдържателна и формална страна. От една
страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за
средния потребител, а от друга страна следва да бъдат напечатани на шрифт, който
позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той
да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. Макар последното изискване да не се
съдържа изрично в Директива 2008/48 ЕО, то е намерило място в разпоредбата на чл.10, ал.1
от ЗПК. Тази разпоредба поставя допълнителни условия към формата на договора за
потребителски кредит като освен да е в писмена форма, изисква и всички негови елементи
да са представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12.
Неспазването на това изискване и санкционирано от законодателя с недействителност
/нищожност/ на договора за кредит – чл.22 от ЗПК. Така е и в разглеждания случай. В
приложените към делото сертификат и общи условия към застраховката, подписани от
8
застрахованото лице, заверени от ищеца „вярно с оригинала”, обаче използваният шрифт е
очевидно по-малък по размер от изискуемия от закона. След визуално сравнение съдът
установи, че той е с размер 8, което е в нарушение на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК и
води до недействителност на договора само на това основание. За извършване на подобно
визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в
тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 от ГПК.
Разпознаването на вид и размер на шрифта на документ не изисква специални знания извън
техническите такива, които притежава всеки магистрат с оглед характера на работата, която
извършва. Сравняването на различни по размер шрифтове на текстове, пренесени на
хартиен носител е лесно установимо посредством визуален анализ и за това не са
необходими специални знания – Решение № 210/18.12.2018г. по в.т.д.№ 365/2018г. по описа
на РОС. Следва да се посочи също, че застрахователният договор е елемент от договорното
правоотношение между страните по делото, тъй като в чл.2 от условията по договора за
кредит изрично е записано, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията” ще бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис” ЕАД, а
посочената сума в поле „Застрахователна премия” е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски” и е част от
всяка месечна погасителна вноска.
Договорът за потребителски кредит е нищожен и на още едно основание.
Договорната /възнаградителна/ лихва е в размер на 1 610.24 лева, като при главница от
3 700.00 лева, същата възлиза на около 44% и е в противоречие със закона и добрите нрави.
Противоречието със закона като основание за нищожност по чл.26, ал.1 от ЗЗД, е налице
когато има противоречие с правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран, е
въплътен в много отделни правни норми от действащата правна система Уговорената в
процесния договор /необезпечен/ възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на
законната лихва и по този начин нъкърнява добрите нрави, което обуславя извод за
нищожност на клаузата по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Договорът за потребителски
кредит е нормативно уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за
договорна лихва има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната
сделка. Независимо от принципа на свободата на договаряне, регламентиран в нормата на
чл.9 от ЗЗД, противоречаща на добрите нрави е сделка, в която са уговорени икономически
неизгодни условия за участващата по-слаба в икономическо отношение страна по нея.
По изложените съображения и предвид недействителността на договора на
посочените основание, процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
На основание чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. От представения договор за потребителски кредит и
извършената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че кредиторът е предоставил на
кредитополучателя сумата от 3 700.00 лева. Тази парична сума представлява чистата
стойност на кредита по смисъла на чл.23 от ЗПК и се дължи на кредитора. От заключението
9
на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е
извършил няколко плащания по процесния кредит в общ размер на 1 747.00 лева, с която са
били платени първите 14 погасителни месечни вноски и част от 15-тата. От размера на
чистата стойност на кредита следва да бъдат приспаднати направените до момента
плащания от ответника. Следователно в полза на ищеца следва да бъде признато вземане в
размер на разликата от 1 953.00 лева. Като недължими по силата на чл.23 от ЗПК следва да
бъдат отречени претендираните вземания за възнаградителна лихва и лихва за забава.
Предвид гореизложеното следва да се признае за установено по отношение на
ответника Д. С., че дължи на ищцовото дружество сумата от 1 953.00 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски паричен кредит № CARU-
14621868/14.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 07.07.2021г. до окончателното й изплащане, по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
4167/2021г. по описа на РРС.
Искът в частта да се признае за установено по отношение на ответника Д. С., че
дължи на ищцовото дружество главница по договор за потребителски паричен кредит №
CARU-14621868/14.03.2017г. в частта от 1 953.00 лева до пълния предявен размер от
2 977.30 лева; 863.34 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва начислена за
периода 20.06.2018г. до 20.03.2021г. и 736.90 лева, представляваща лихва за забава
начислена за периода 21.06.2018г. до 01.06.2020г., по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4167/2021г. по описа на РРС, следва
да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение
№ 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 4167/2021г. по описа на РРС,
разноски съразмерно с уважената част от иска. Съразмерно с последната по заповедното
производство следва да се присъдят разноски в размер на 39.06 лева – заплатена държавна
такса за производството по делото и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от иска.
“Фронтекс интернешънъл” ЕАД са направили по делото разноски в общ размер на 702.54
лева – заплатени държавна такса за производството по делото, възнаграждение на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза и възнаграждение на назначения особен
представител на ответника. Съразмерно с уважената част от иска на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 299.74 лева, които ответника бъде осъден да му заплати.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ищецът следва да Бъде осъден да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, направените по делото разноски за заплатено
възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-почеркова експертиза от 200.00
лева, съразмерно с отхвърлената част от иска или сумата от 127.99 лева.
10
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, направените по делото разноски за заплатено
възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-почеркова експертиза от 200.00
лева, съразмерно с уважената част от иска или сумата от 72.01 лева.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца по настоящото дело юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. И. С., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес: *********, че дължи на “Фронтекс
интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”,
ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор
Лилия Димитрова, сумата от 1 953.00 /хиляда деветстотин петдесет и три/ лева,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски паричен кредит №
CARU-14621868/14.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
07.07.2021г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4167/2021г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Лилия Димитрова, против Д. И. С., с ЕГН:
********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес: *********, положителен
установителен иск в частта да се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищцовото дружество главница по договор за потребителски паричен кредит №
CARU-14621868/14.03.2017г. в частта от 1 953.00 /хиляда деветстотин петдесет и три/ лева
до пълния предявен размер от 2 977.30 лева /две хиляди деветстотин седемдесет и седем
лева и тридесет стотинки/; 863.34 лева /осемстотин шестдесет и три лева и тридесет и
четири стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва начислена за периода
20.06.2018г. до 20.03.2021г. и 736.90 лева /седемстотин тридесет и шест лева и деветдесет
стотинки/, представляваща лихва за забава начислена за периода 21.06.2018г. до
01.06.2020г., по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 4167/2021г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. И. С., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:
*********, да заплати на “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Лилия Димитрова, сумата от 89.06 лева
/осемдесет и девет лева и шест стотинки/ – направени по заповедното производство –
ч.гр.дело № 4167/2021г. по описа на РРС, разноски.
11
ОСЪЖДА Д. И. С., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:
*********, да заплати на “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Лилия Димитрова, сумите от 299.74 лева /двеста
деветдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки// - направени по настоящото дело
разноски съразмерно с уважената част от иска и 50.00 /петдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор Лилия Димитрова, да заплати по бюджетната сметка на Районен
съд – гр.Русе, сумата от 127.99 лева /сто двадесет и седем лева и деветдесет и девет
стотинки/ - направени по настоящото дело разноски за заплатено възнаграждение на вещото
лице по изготвената съдебно-почеркова експертиза, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Д. И. С., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:
*********, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 72.01 лева
/седемдесет и два лева и една стотинка/ - направени по настоящото дело разноски за
заплатено възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-почеркова експертиза,
съразмерно с уважената част от иска.
Съобщението за изготвеното решение и препис от същото да се изпратят на
ответника чрез назначения му особен представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12