№ 1265
гр. П., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720104754
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А. Х. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр.П., *** чрез адв. А. Ц., срещу „***” ООД, с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр.П., ***, с която ищцата в качеството й на наследник на И.Р.Х., ЕГН
**********, починала на 17.06.2021 г., е предявила обективно съединени искове с правно
основание чл.439 от ГПК, и иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му
дължи сумата от 579.07 лева, представляваща главница за непогасена стойност на
консумирана и отведена питейна вода за периода от 30.04.2006 г. до 31.12.2007 г. за която
сума срещу наследодателката на ищцата е издаден изпълнителен лист от 14.03.2008 г., по
ч.гр.д. № *** г. на ПРС, и въз основа на който е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ С.Д..
Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът „***”ООД е подал отговор, с който е изразил
становище, че искът е процесуално допустим, но неоснователен. В депозирания отговор
поддържа, че процесното изпълнително дело е прекратено по право, по силата на закона,
поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две години, като не са
предприемани нови действия по принудително събиране. Противопоставил е възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Ц., който поддържа предявения
иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирани писмени бележки
1
чрез ю.к. С., оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените
разноски.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим,
поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява, че
на 14.03.2006 г., по реда на чл.237 от ГПК, и въз основа на определение от 06.03.02008 г., по
ч. гр. д.№ *** г. на ПРС, И.Р.Х. е осъдена да заплати на ответника сумата от 579.07 лева,
представляваща стойността на консумираната и отведена питейна вода за периода от
30.04.2006 г. до 31.12.2007 г., както и да заплати законната лихва за забава на месечните
плащания в размер на 56.29 лева за периода от 17.06.2006 г. до 30.12.2007 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 579.07 лева, считано от 28.02.2008 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 15.71
лева.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на „***“ ООД от 15.04.2006
г. е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Д., като в молбата взискателят е поискал
да бъдат извършени справки от съответните служби за наличието на деклариран трудов
договор, както и за декларираното на името на длъжника движимо и недвижимо имущество,
като са поискали в случай, че длъжника има регистрирани трудови договори или получава
пенсия да бъде наложен запор върху същите, или ЧСИ сам да определи начина на
изпълнение съгласно чл.18 от ЗЧСИ.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, до И.Р.Х., в качеството
и на длъжник е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е получила на 05.05.2009
г.
По изпълнителното дело са извършвани справки с оглед проучване имущественото
състояние на ищцата, но няма извършени изпълнителни действия насочени към спиране или
прекъсване на давността.
Няма и данни изпълнителното дело да е било прекратено от ЧСИ на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници от 29.07.2022
г., И.Р.Х. е починала на 17.06.2021 г., като след смъртта си е оставила за свои законни
наследници ищцата – А. Х. Ц. – дъщеря и А.Х.А. – син, починал на 28.01.2022 г.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
2
Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез
иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението,
като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 15.04.2009 г. давността
за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. След тази дата по
изпълнителното дело не са извършвани действия насочени към спиране или прекъсване на
давността.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към
принудително събиране на дълга след 15.04.2009 г., когато при ЧСИ – С.Д. е образувано
изпълнителното дело, то и следва да се приеме, че по същото в продължение на повече от
две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия. С
оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 15.04.2011 г. на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от
ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
3
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти,
което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № *** г. е
перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 15.04.2011 г.
Както вече бе посочено в продължение на две години, считано от 15.04.2009 г. от
взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и по
силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през
цялото време на изпълнителното производство по изп. д. № *** г. на ЧСИ – С.Д. относно
принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като
действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното
производство, което е станало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на
15.04.2011 г. С прекратяване на изпълнителното производство е преустановено спирането на
давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на
ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му
изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен
лист вземания на ответника се погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по
чл.117, ал.2 от ГПК, тъй като с неговото издаване вземането е определено по основание и
размер.
Към датата на предявяване на иска тази пет годишна давност е изтекла, тъй като след
настъпилата перемпция на 15.04.2011 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, предвидения
в нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД пет годишен давностен срок е изтекъл на 16.04.2016 г.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че
ищцата, в качеството и на наследник на И.Р.Х. не дължи на ответното дружество
процесните суми, тъй като същите са погасени по давност.
По разноските:
Ищцата претендира присъждане на направените разноски в размер на 374.00 лева, от
които сумата от 50.00 лева за държавна такса и сумата от 24.00 лева за прилагане на препис
от изпълнително дело и сумата в размер на 300.00 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на делото сторените от ищцата разноски, следва да бъдат
възложени върху ответната страна.
С оглед изхода на делото на ответника не се дължат разноски.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„***” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.П., ***, че А. Х. Ц., ЕГН
4
**********, с адрес: гр.П., ***, в качеството й на наследник на И.Р.Х., ЕГН **********,
починала на 17.06.2021 г. НЕ ДЪЛЖИ на „***” ООД изпълнение на сумата от 579.07 лева,
представляваща главница за непогасена стойност на консумирана и отведена питейна вода
за периода от 30.04.2006 г. до 31.12.2007 г. за която сума срещу наследодателката на ищцата
– И.Р.Х., ЕГН **********, починала на 17.06.2021 г. е издаден изпълнителен лист от
14.03.2008 г., по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, и въз основа на който е образувано изп. д. № *** г.
на ЧСИ С.Д., поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „***” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.П., ***, ДА
ЗАПЛАТИ на А. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.П., *** сумата в размер на 374.00
(триста седемдесет и четири) лева, представляваща направени по делото разноски, за
държавна такса за образуване на делото, такса препис от изпълнително дело и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5