Присъда по дело №1401/2022 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД N 1401 по описа за 2022 г. на Варненския районен
съд – тридесет и седми наказателен състав.

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Х. Б.
Р., ЕГН **********:

За това , че: на 09.12.2021 год. в гр.Варна, повторно и в немаловажен
случай, отнел чужда движима веща – 1 бр. велосипед марка „Soda“, син на
цвят, с гуми – 26 цола, със звънец и степенка, със светлоотразител на спиците
на предната гума, с бяла вилка с надпис „Pro“, със седалка облечена в сив
найлон, с лепенка във вътрешната част на задната гума, ведно със
заключващо устройство – тип „проволка“ светло червена на цвят, на обща
стойност – 95.00 лева от владението и собственост на ИВ. ДЖ. ДЖ., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои .

–
Престъпление по чл.195 ал.1 т.7, вр.чл.194 ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Варна, в с. з. поддържа
обвинението, като предвид характера на проведената диференцирана
процедура пледира за налагане на наказание около минималния размер ЛОС
определено по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, което бъде ефективно изтърпяно.

До започване на разпоредителното заседание, редовно призован пострадалия
ИВ. ДЖ. ДЖ. се явява лично, като заявява, че няма претенции по отношение
на подсъдимия Р. и не желае да се конституира като частен обвинител и
граждански ищец по делото.

1

В хода на проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, защитникът на подсъдимият адв. В.Т., ВАК,
прави искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК.
Съдът намери, че са налице всички предпоставки за приключване на делото
по диференцираната процедура, при което трансформира производството и
разгледа делото именно по този ред.

В хода на проведеното съкратеното съдебно следствие подсъдимия Х.Р. се
признава за виновен, съжалява за стореното и моли за минимално наказание.
Същото е и становището на защитника, който претендира за определяне на
минимално наказание ЛОС, което бъде ефективно изтърпяно. Сочи се, че е
налице ниска стойност на отнетите вещи, както и е проявено съдействие от
подсъдимия при проведеното ДП; налице е проявено разкаяние и критичност.

Предвид характера на производството, с определение постановено на осн. чл.
372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК и след като прие, че направеното в хода
на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя
по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото, съдът обяви,
че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани
доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, при отчитане
изискванията, вписани в нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК, прие за установено
следното от фактическа страна:

Подсъдимият Х. Б. Р. бил с основно образование, неженен. Живеел в
гр.Варна, *** бил трайно безработен, без доходи, бил осъждан, като от правно
значение за квалификация на настоящото му престъпно деяние са
осъжданията му - по НОХД № 4485/2021 г. на ВРС и по НОХД № 4006/2021
г. на ВРС, влязла в законна сила на 24.11.2021 год.

Свидетелят И.Д. бил собственик на фирма „Джени САТ“ ЕООД гр.Варна.
Офисът на фирмата се намирал на бул.“Владислав Варненчик“ № 85, магазин
№ 4, в гр.Варна. В офисът той държал велосипед - марка „Soda“, син на цвят,
с гуми – 26 цола, със звънец и степенка, със светлоотразител на спиците на
предната гума, с бяла вилка с надпис „Pro“, със седалка облечена в сив
найлон, с лепенка във вътрешната част на задната гума, ведно със
2

заключващо устройство – тип „проволка“ светло червена на цвят. Д. го
използвал за служебни цели в района на фирмата.

На 09.12.2021 г. около 13:30 часа той отъшъл с велосипеда до „Колхозния
пазар“ в гр.Варна да си купи обяд. След като се върнал оставил велосипеда
пред офиса и влязъл в задната стаичка на офиса на обядва, като при това
нямал видимост към паркирания отвън велосипед.

На 09.12.2021 г. около обяд подсъдимия Х.Р. се разхождал по улиците на
гр.Варна в района на училище „Цар Симеон“. На светофара пред заведение
„Мак Драйф“, в локалната платно на бул.“Владислав Варненчик“ той видял
велосипеда марка - „Soda“, който бил оставен на „степенка“. Подсъдимия взел
решение да открадне велосипеда след което да го продаде. Качил се на
велосипеда и потеглил в посока „помпена станция“, която се намирала в
близост до ул.“Петко Напетов“. Там той срещнал свой познат, неустановен в
хода на делото, на който го продал за сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева.

Видно от заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза,
общата стойност на инкриминираната вещ е 95.00 /деветдесет и пет/ лв.

Подсъдимият Х. Б. Р. е роден на *** в гр.Варна, живущ в гр.Варна, български
гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН
**********.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от
събраните в с. з. доказателства, посредством приложените по ДП №
1939/2021 г. по описа на Първо РУ при ОД МВР – Варна, писмени
доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели и
заключението на вещото лице по извършената оценителна експертиза,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл. 283 НПК.

Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се
подкрепят изцяло и от признанието на описаните факти на подсъдимия в с. з.,
одобрено от съда по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК.

3

При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в
чл. 373, ал. 3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимия Х. Б. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението "кражба" по смисъла на НК, което несъмнено води до
ангажиране на наказателната му отговорност.

От субективна страна, подсъдимият е съзнавал, че с противоправното си
действие прекъсва владението върху чуждата движима вещ и че установява
своя фактическа власт, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал тяхното настъпване, като е действал с намерение да свои
вещта – да се разпорежда с нея в свой интерес т. е. извършил е
инкриминираното деяние виновно, при форма на вината - пряк умисъл.

От събраните по делото доказателства се доказа квалифициращото по-тежко
престъпната дейност на подсъдимия обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 7 от
НК - "повторност, в немаловажен случай", поради което съдът го призна за
виновен във връзка с тази правна квалификация, по следните съображения:
Повторното извършване на престъпление (по арг. от чл. 28, ал. 1 от НК) е
налице, когато деецът го е извършил, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление.

Видно от приложената справка за съдимост, настоящото престъпление
действително следва се квалифицира по-тежко, тъй като разгледано през
призмата на осъждането му за други кражби по НОХД № 4485/2021 г. на ВРС
и по НОХД № 4006/2021 г. на ВРС, влязла в законна сила на 24.11.2021 год. се
явява "повторно" тъй като е извършено на 09.12.2021 г., т. е. преди изтичане
на преклузивният пет годишен срок по чл. 30 от НК.

Налице е и вторият обективен елемент от квалификацията по чл. 195, ал. 1, т.
7 НК – "немаловажност на случая". Видно от приетото и неоспорено от
страните експертно заключение общата стойност на отнетите вещи е под МРЗ
за страната. Независимо, че стойността не надхвърля 3 МРЗ /стойност,
възприета в практиката като ориентировъчен критерий за маловажност при
резултатните престъпления – виж мотивите към р. № 81/20.02.2009 г. по н. д.
№ 47/2009 г. на І н. о. ВКС/, съдът намира, че в контекста на извършеното
престъпление не може да се твърди че деянието е малозначително по смисъла
на легалната дефиниция, дадена в чл. 93, т. 9 НК. Деянието следва да се
квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на тази разпоредба, само
4

когато степента на обществена опасност и морална укоримост е по-ниска от
обикновените случаи на престъпление от съответният вид.
По-ниската обществена опасност се определя от "цялостната характеристика
на деянието и дееца, а не само от количеството и паричната равностойност на
предмета на престъпно посегателство"(виж и р. № 1045/03.01.2007 г. по н. д.
№ 550/2006 г., І н. о.). В конкретният случай е видно, че се касае за лице,
което вече е осъждано само за престъпления против собствеността, което
само по себе си разкрива по-висока обществена опасност.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните
изисквания на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът прие, че наказанието на подс. С.
следва да бъде определено съгласно правилата на чл. 58а НК. В актуалната си
редакция този текст предвижда две отделни възможности при
индивидуализация на наказанието – първата е по ал. 1, а втората по ал. 4 –
вариант, който в случая би бил по-благоприятен за дееца предвид
приложението на чл. 55 НК, но е необходимо съдът да констатира наличие на
многобройни, респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство.
В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи в
хипотезата на чл. 58а, ал. 1 от НК като същевременно отчете, че не са налице
нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо вината
обстоятелство, което да го мотивира да приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Като смекчаващо обстоятелство с особено значение следва да се отчете
младата възраст на дееца-19 години, както към датата на извършване на
деянието, така и към датата на постановяване на присъдата. Тази възраст на
извършителя говори за социална незрялост, за младежка импулсивност, за
незавършен процес на адаптация към правилата на социалното общежитие, за
потепърва формираща се нагласа и отношение към запретения характер на
престъпните прояви и тяхното негативно отражение в обществото, за човек
все още търсещ себе си и своето място в живота, при когото моралните
императиви на личността не са достигнали своята устойчивост.
Младите хора в най-голяма степен са подвластни на емоцията, добивана чрез
приема на наркотик, защото илюзорно считат, че са щастливи и по-лесно се
справят с предизвикателствата, които животът предлага. Така изрично
Решение № 224 /22 май 2014 г., Второ наказателно отделение, К. Н. Д. 571/14
г. на ВКС, Решение № 151/15 ноември 2017 г., трето наказателно отделение,
наказателно дело № 753/2017 г., Решение № 92/05.06.2015 г., второ
наказателно отделение, наказателно дело № 2031/2014 г. по описа на ВКС,
Решение № 57/04.04.2018 по дело № 159/2018 на ВКС.

Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по
чл. 195, ал. 1 НК е от 1 до 10 г. ЛОС, поради което и отчитайки наличието на
специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид
наказание, съдът на осн. чл. 54 НК го определи в тази рамки, в размер на
5

специалния минимум на ЛОС, след което и на осн. чл. 58, ал. 1 НК ги
редуцира с 1/3 и постанови подсъдимия да изтърпи наказание в размер от
шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "общ"
режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. /съдът не посочи в диспозитива
към присъдата начина на редуциране на наказанието, а само правното
основание и редуцираният размер, с оглед задължителните указания, дадени в
мотивите към т. 2 от ТР № 2/ 19.06.2015 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСНК/.

Налице е законова пречка за ново обсъждане приложението на чл. 66 НК.
Това е така, защото при постановяване на присъдата за настоящото деяние
вече е обективно невъзможно да се приложи института на условното
осъждане, понеже подсъдимият е бил вече осъждан на ЛОС което е било по
реда на условното осъждане и тази пречка съществува и при определяне на
последващо общо наказание и не може въобще да бъде преодоляна [изрично
р. № 318/04.11.2002 г. по н. д. № 318/2002 г., І н. о., ; р. № 475/29.10.03 г. по н.
д. № 284/03 г., І н. о.; р. № 550/22.02.2002 г. по н. д. № 539/2001 г., І н. о. ].

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест
на подсъдимия бяха възложени разноските по делото в размер на 159,25 /сто
петдесет и девет и 0,25/ лева, които следва да бъдат заплатени в полза на ОД
МВР - Варна.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при ВРС:
6

Номер на акта:	126
Дата:	8 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20223110201401
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 април 2022 г.

Присъда по дело №1401/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите