Решение по дело №891/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Г.Р.Б., ЕГН **********, чрез адв. П.Б. ***, против Решение № 374/09.03.2023 г., постановено по АНД № 20223110205191/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0439-000449/02.11.2022 г., издадено от Началник РУ в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Варна, РУ 03 Варна, с което на оспорващия за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложена наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Счита се, че решението е немотивирано, доколкото изложените мотиви са недостатъчни, непълни и неясни. Сочи се, че липсата на мотиви води до ограничаване на правото на защита на въззивника. Релевира се, че въззивният съд не е извършил необходимия анализ на доказателствата, тяхното обсъждане, а само декларативно е приел показанията на полицейските инспектори и не е кредитирал показанията на другия свидетел. Предвид това моли съдът да отмени изцяло като неправилно обжалваното съдебно решение и да отмени наказателното постановление, а в условията на евентуалност решението да бъде отменено и върната на за разглеждане от друг състав на ВРС.

Ответникът в производството - Началник РУ в ОДМВР – Варна, РУ 03 Варна, чрез главен юрисконсулт К.Л.-А. , изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението за постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, при подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, както и при правилно приложение на материалния закон. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното решение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред ВРС е било НП № 22-0439-000449/02.11.2022 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – Варна, РУ 03 Варна, с което на Г.Р.Б. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП е наложена административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП.

От събраните доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 18.09.2022г., около 11:13 часа, въззивникът Б. управлявал л. а. „Мерцедес” с рег. № **. Същият се движел по бул. **, като на кръстовището с ул. **** извършил маневра завой на дясно, като преминал на червен сигнал на светофарната уредба работеща в изправен цикъл. Нарушението било установено чрез пряко наблюдение от страна на П.В.П. – полицай в 03 РУ Варна, както и от свидетелите М.Д.М. и М.Г.К. – служители на 03 РУ Варна. За установеното бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, в който като нарушение по чл. 6, т. 1, предл. второ ЗДвП били квалифицирани горните факти. Актът бил предявен и подписан без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Като възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна квалификация, административно-наказващият орган (АНО) издал оспореното НП.

При така установените факти, от правна страна съдът е приел, че административното производство е проведено при спазване на процесуалните правила, че актът и постановлението са издадени от компетентни органи и съответствие с изискванията за форма и съдържание, с подробно, точно и ясно описание на нарушенията от фактическа страна, както и че наказателното постановление е мотивирано. ВРС е приел, че с възраженията си въззивникът се опитва да си изгради оневиняваща го версия, която обаче е останала недоказана и несъстоятелна. Съдът е констатирал, че нарушената правна норма е посочено в съответствие с фактическата обстановка, което е обратно на твърденията на въззивника. Приел е, че в конкретния случай нарушението извършено от Б. е установено по единствено възможния обективен начин – чрез пряко наблюдение на трима служители на 03 РУ Варна, а субективното възприятие на живото наблюдение на един човек от органите на полицията са изключени, поради което нарушението е установено обективно. ВРС не е кредитирал показанията на свидетеля М.Б. , като е намерил същите, макар дадени под страх от наказателна отговорност при лъжесвидетелстване, за недостоверни и противоречащи на фактите описани в АУАН. Посочено е и, че свидетелката Б. има пряк интерес от това да изгради защитна версия на съпруга си за извършеното нарушение, с цел неплащане на наложената му глоба.

По тези съображения, районният съд е приел, че Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не се е съобразил със сигнала на светофарната уредба, който към момента на преминаване на кръстовището е светел червено, тоест, бил е забранителен.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.

Не са налице твърдените в касационната жалба пороци, допуснати от районния съд при събирането и цененето на доказателствата. Описанието на нарушението, съдържащо се в наказателното постановление и възприето от съда, е ясно и безпротиворечиво. От него се установява както посоката на движение на управлявания от касатора автомобил и мястото, на което е извършено нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП (по бул. ** извършвайки десен завой по ул. **), и светофарната уредба, с чийто сигнал водачът не е съобразил движението си. Не се констатират противоречия между показанията на свидетелите по елементите от фактическия състав на нарушението. Преминаването на управлявания от касатора автомобил на червен сигнал е еднозначно описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Съдът е обсъдил вида и размера на административните наказания, като е изложил подробен анализ на събраните доказателства.

Неоснователни са възраженията на касатора, че районният съд неправилно игнорирал събраните гласни доказателства, които опровергавали извършването на соченото нарушение. В мотивите към оспореното решение са изложени подробни съображения, които настоящата инстанция споделя напълно, за причините, поради които съдът е дал вяра на описаното в АУНА пряко възприятие от трима служители на 03 РУ Варна, както и защо не кредитира показанията на св. Б. . Прието е, че нарушението е установено обективно и непротиворечи на приложените по делото писмени доказателства, в т. ч. и с АУАН, чиято доказателствена сила не е била оборена. Същите са възприели пряко и непосредствено всички действия на оспорващия, ведно със сигналите, подавани от светофарната уредба, тъй като полицейските служители са възприели извършеното чрез живо наблюдение. Правилно районният съд не е кредитирал в цялост показанията на св. Б. , тъй като последната се явява заинтересована от изхода на делото.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход от производството и съгласно чл. 63д ЗАНН направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено за сумата 80 лв., определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е НЗПП, във вр. с чл. 144 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 374/09.03.2023 г., постановено по АНД № 20223110205191/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Г.Р.Б., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно

	Председател:
	Членове: