Решение по дело №3957/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 41
Дата: 18 януари 2022 г. (в сила от 18 януари 2022 г.)
Съдия: Ани Захариева
Дело: 20211100603957
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. София, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова

Любомир Игнатов
при участието на секретаря Таня Ст. Г.
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603957 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 11.05.2021 г. по НОХД № 18784/2018 г. по описа на СРС, НО, 22 състав
подсъдимият Л. Р. Ж. е признат за виновен и на основание чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.54 от
НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на
което е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото.
Срещу присъдата е постъпила жалба от защитата на подсъдимия, с която се иска
отмяната й като неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени
процесуални нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Защитата иска постановяване на нова присъда от въззивната инстанция,
с която подзащитният му да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Алтернативно в
жалбата се прави искане за отмяна на присъдата и връщането му за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд. След запознаване с мотивите към присъдата е
постъпило и допълнение към жалбата с подробно развити съображения. По отношение на
допуснатите процесуални нарушения от първата инстанция е посочено, че преди
приключване на съдебното следствие, след проведеното съдебно заседание на 06.02.2020 г.
и преди провеждане на следващото на 04.06.2020 г. е бил изготвен диспозитив на
осъдителна присъда, установена при запознаване на защитата с делото преди заседанието на
04.06.2020г. и също така обективирана чрез поставяне на акта в АСУД, за което е била
назначена и проверка от Председателя на СРС. При поискания отвод на съдебния състав по
повод постановения осъдителен диспозитив, същият е оставен без уважение и е продължило
разглеждането на делото в незаконен състав. В допълнението са изложени и доводи относно
неправилността на присъдата. Твърди се, че установената фактическа обстановка от първата
1
инстанция, е приета при непълнота на доказателствата, поради отказа на съда да допусне до
разпит поисканите от защитата свидетели, както и лицево- идентификационна експертиза. В
тази връзка изводите на съда относно фактите почиват на предположения, а направеният
доказателствен анализ е неаргументиран. Защитата излага подробни аргументи във връзка с
необходимостта от събиране на доказателства и иска провеждане на въззивно съдебно
следствие. Доказателственият анализ според защитата е тенденциозен и едностранчив, като
единствено са кредитирани обвинителните по своята същност доказателства, а останалите са
обявени за такива без значение към предмета на доказване. Защитата счита за погрешни и
изводите на съда от правна страна, като се развива теза за несъставомерност на деянието. С
допълнителна жалба се иска алтернативно изменение на присъдата и налагане на
подзащитния му на по-леко наказание, с оглед че обществената опасност на конкретното
деяние не съответства на наложеното наказание.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, е преценил,
че по отношение на направените доказателствени искания в допълнението на жалбата,
следва са се произнесе, след изслушване становището на страните по делото. Впоследствие е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се
налагат разпити на подсъдимия, свидетели и/или назначаване на експертизи, като е оставил
без уважение направените от защитата искания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. Г.,
поддържа жалбата и допълнението към нея. Пледира за наличие на допуснати от първата
инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото
на защита на подсъдимия, като моли съда да отмени обжалваната присъда и да върне делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд на основание чл. 335, ал. 2
вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 3 НПК. Алтернативно, моли съда да отмени присъдата и да
постанови нова оправдателна такава поради липсата на извършено от подсъдимия
престъпление с посочената в присъдата квалификация или да измени присъдата в частта
относно наложеното на подсъдимия наказание поради явната му несправедливост.
Представителят на СГП счита жалбата за частично основателна. Намира, че в
производството пред първа инстанция са допуснати съществени процесуални нарушения,
тъй като са били налице основанията на чл. 29 НПК и отхвърлянето на искането за отвод на
състава е довело до разглеждане на делото от незаконен състав, което е абсолютно
основание за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
Повереникът на частния обвинител – адв. П., счита жалбата за неоснователна, като не
открива да са допуснати сочените от защитата процесуални нарушения. Поддържа, че се
касае за допусната грешка на съдебния секретар, че съдебният състав не е постановявал
присъда, не е вземал становище по същество на делото преди приключването на съдебните
прения и последната дума на подсъдимия, поради което не са били налице основанията за
отвод по чл. 29 от НПК. На следващо място оспорва твърденията за неправилност на
присъдата и излага съображения за липса на твърдяното едностранчиво и тенденциозно
допускане и анализиране на доказателствата. В заключение намира, че се доказват всички
елементи на инкриминираното деяние, поради което моли съда да отхвърли въззивната
жалба и да потвърди изцяло първоинстанционната присъда.
Подсъдимият Ж., в лична защита, поддържа казаното от защитника си. В
предоставеното му право на последна дума моли съда да отмени присъдата и да бъде
постановено решение в негова полза.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314
от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при допуснато абсолютно процесуално
нарушение по чл.348, ал.3 т. 3 от НПК, тъй като е постановена от съд, който не е действал с
изискваната от процесуалния закон непредубеденост.
2
Видно от материалите по делото, в проведеното на 06.02.2020г. съдебно заседание
ход на делото не е даден и същото е отложено за следваща дата – 31.03.2020г., за когато е
изпратено писмо до САК с искане за определяне на служебен защитник на подсъдимия.
Независимо от това в системата на съда е било отбелязано че делото е приключило и по
него има произнесена присъда с осъдетелен диспозитив. След съдебното заседание
подсъдимият се запознал със съдържанието на протокола и присъдата от сайта на СРС –
информационна компютърна система, както и му бил предоставен незаверен препис от
протокола от съдебно заседание, проведено на 06.02.2020, приложен по дело. На
24.02.2020г. подсъдимият инициирал проверка по случая с молба до Председателя на СРС.
На изисканите обяснения от съдебния секретар на състава – И. И., същата е посочила, че се
касае за допусната техническа грешка при подготовката на протокола, при която е
пропуснала да изтрие сламка-присъда, като е изтъкнала наличието на имена, различни от
тези на подсъдимия, разминаване в имената на участвалия в заседанието прокурор, липсата
на наложено наказание и посочени имена на съдебни заседатели, както и несъответствия в
правната квалификация на деянието. В доклад от Е.Г. – началник първа АС „Съдебни
секретари, НО“ до зам.-председателя на СРС е пояснено, че в Наказателно отделение голяма
част от съдебните секретари изготвят проекти на присъди и решения, като преди това са
предупредени от председателите на съставите, че има вероятност делото да приключи.
Отбелязано е, че в случая съдебният секретар по невнимание е отразила неверен статус в
АСУД, като след установяване на грешката, е била предупредена незабавно да я отстрани.
Въпреки наравеното от подсъдимия и защитата искане, районният съд е приел, че в случая
не са налице основанията на чл. 29, ал. 2 от НПК за отвод на състава и е продължил
разглеждането на делото като с присъда от 11.05.2021 г. е признал подсъдимия Л.Ж. за
виновен по повдигнатото му обвинение и го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“
за срок от една година, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от
три години.
Действително в съдебния протокол от проведеното на 06.02.2020 г. съдебно заседание
е отразено, че не е даден ход на делото и същото е отложено за друга дата. Съгласно чл. 131
от НПК, когато е съставен при условията и по реда, предвидени в закона, съдебният
протокол съставлява писмено доказателствено средство за извършването на съответните
действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. В случая не са
удостоверени извършени действия, свързани със събиране на доказателства, прения на
страните, отегляне на съдебния състав на тайно съвещание, нито обявяването на присъдата,
поради което не може да има съмнения, че в това съдебно заседание съдебният състав не е
осъществил всички задължителни етапи от стадия на съдебното заседание до обявяването на
присъдата. Поради това промяната на статуса на делото в системата на съда и
съществуването на осъдителен диспозитив на присъда създават основателни съмнения, че
преди да приключи съдебното следствие, преди да изслуша пледоариите на страните и
последната дума на подсъдимия, както и преди да пристъпи към постановяване на
присъдата, първоинстанционният съд вече е имал формирано отношение към степента на
доказаността на обвинението и вината на подсъдимия и е изразил предварително становище
относно част от въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК.
Не може да бъде споделена позицията на контролирания съдебен състав за липса на
основание за отвод поради самоинициатива на съдебния секретар и незнание от страна на
съдебния състав за изготвянето на „сламка-присъда“. Независимо, че във въпросната
„сламка-присъда“ липсват необходими елементи на съдебния акт, както и че съдържа имена
и правни квалификации, неотносими към воденото наказателно производство, в нея има
ясно оформен параграф, в който подсъдимият е индивидуализиран с три имена и е отразена
позиция по виновността му в извършването на деянието, предмет на обвинението – нещо,
което е недопустимо при изготвянето на „сламка“ или „проект“ за съдебния акт, където би
следвало да бъде оставено празно място. Без значение дали изготвянето му е било
възложено от председателя на състава или не, съществуването му разкрива обективни данни
за външно проявена позиция, на базата на които да се счете, че съдът е бил предубеден, като
възраженията на защитата в тази насока са основателни. Само по себе си това разкрива
3
обективното наличие на обстоятелства, даващи основание за отвод (чл. 29, ал. 2 НПК), тъй
като работата на съда, трябва да вдъхва доверие на участващите в процеса лица и на
обществото, а наличието на проекто-акт, в който е решен въпросът за вината на подсъдимия
поставя под съмнение безпристрастността на съда и спазването на гаранциите за справедлив
процес.
Предубеденият състав, който не се е отвел при разглеждането на делото, е незаконен
по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК. Допуснатото от районния съд нарушение на
процесуалните правила винаги е съществено от категорията на абсолютните такива,
налагащо отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на
разпоредително заседание.
Атакуваната пред въззивния съд присъда е постановената от незаконен състав, което
обстоятелство препятства настоящият съдебен състав да се произнесе по същество като
инстанция по фактите. В този смисъл е безпредметно обсъждането на релевираните в
жалбата и допълнението към нея доводи, касаещи твърдяната недоказаност на обвинението.
Предвид гореизложено и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3,
т. 3 от НПК, Съдът



РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 11.05.2021 г., постановена по НОХД № 18784/2018 г. по описа
на СРС, НО, 22 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на СРС от стадия на
разпоредително заседание

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4