Р Е Ш Е Н И Е
№ 260142
гр.Пловдив, 08.09.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на десети юли,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2627/2017г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-003212
от 30.03.2020г., издадено от М. В. М.,
на длъжност **** при сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на
М.В.И., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона
за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер
на 50лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.104А от Закона за движението по
пътищата;
В жалбата се взема становище, че наказателното е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва факта на извършване твърдяното
нарушение, като сочи, че не е използвал мобилния телефон по време на движение,
а само го е държал в ръка,тъй като е очаквал обаждане. На следващо място
поддържа, че в наказателното постановление и АУАН не се посочва какви действия
е извършвал жалбоподателя с мобилния телефон и в какво се е изразявало
използване му, липсата на което описание нарушава правото на защита, като
жалбоподателя не знае за какво е санкциониран. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено. Процесуалния представител на жалбоподателя –
адвокат А. поддържа жалбата на изложените основания, също предлага
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ не изпраща представител, в писмено становище посочва, че
актосъставителят е констатирал действия с ръце от страна на водача, изразяващи
се с боравене с мобилния телефон, с което същия е нарушил разпоредбата на чл.104А от Закона за движението по пътищата.
Поддържа, че е несериозно твърдението на жалбоподателя, че непосочването кое
приложение точно е използвал жалбоподателя нарушава правото му на защита, като
служителя на МВР извън автомобила няма как да види същото. Взема становище, че
не се налице съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка е
изяснена, налични са категорични и безспорни доказателства. Предлага жалбата да
бъде оставена без уважение и наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 05.04.2020г. видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез
ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на 10.04.2020г., съгласно поставеното
пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 11.03.2020г. около 10:25 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Коматевско шосе“ № 2 , свидетелят Г.Х.Х., в
качеството му на **** при сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР – Пловдив извършил проверка на движещо се на същото място лек
автомобил марка „Хюндай И 10“ с рег.№ „***“, за който забелязал, че водачът на
същия, по време на движение, държал мобилен телефон в ръката си, без да
използва устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете
му. При това свидетелят Х. установил, че гореописаният автомобил бил управляван
от жалбоподателя М.В.И..
С оглед на горното, на място свидетелят Х. съставил
АУАН с бланков № 654969 от 11.03.2020г. срещу М.В.И. за нарушение на нарушение на чл.104А от Закона за движението по
пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал без да орази
възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г.Х.Х..
Последният не помни конкретния случай, което съдът намира за нормално предвид
изтеклото време до разпита на същия и обстоятелството, че последният работи
като ***, съответно – логично е, че всекидневно извършва дейност свързана с
проверки водачи на МПС, поради което е нормално да не помни конкретен случай от
преди няколко месеца. Въпреки горното, свидетелят Х. изцяло поддържа посоченото
в АУАН, след предявяване на същия, както и описва начина, по който се
констатират горните нарушения. Съдът намира показанията на свидетеля Х. за
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и кредитира последните като истинни. От същите се установява начина
на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата
по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените свидетелски показания.
Относно приложението на процесуалните правила: С
оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия,
съгласно така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, като за актосъставителя
следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30,
ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното
постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което М.В.И., ЕГН:**********, с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата
на чл.104А от Закона за движението по пътищата – за това, че на 11.03.2020г.
около 10:25 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Коматевско
шосе“ № 2, е управлявал МПС – лек автомобил „Хюндай И 10“ с рег.№ „***“, като е
използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без
наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, с което се оспорва по същество факта на извършване нарушение,
като сочи, че не е използвал мобилния телефон по време на движение, а само го е
държал в ръка,тъй като е очаквал обаждане. Следва да се посочи, че всяко
държане на мобилния телефон в момент на управление, с използване на негови
функции, или с цел това да бъде сторено в следващ момент, съставлява
„използване“ по смисъла на чл.104А от Закона за движението по пътищата. С оглед
съдържанието на самата норма липсва всякакво основание „използването“ на
мобилния телефон да бъде сведено само до някои конкретни негови функции –
повеждане на разговор, използване на електронни приложения и т.н.. Напротив –
от от посоченото в чл.104А
от Закона за движението по пътищата, съгласно който текст се забранява
използване мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен
чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му,
е очевидно, че законодателят е свързал обществената опасност на деянието с
ангажиране ръцете на водача, което би могло да препятства управлението на МПС,
а не със самия начин на ползване на телефона, например – провеждане на
разговор, какъвто водача може да води, стига да е снабден с устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Предвид това,
обществената опасност на деянието е налице винаги, когато водачът е ангажирал
ръцете си с мобилния телефон, независимо дали говори по него, чака да говори
или ползва някакви други негови функции.
Предвид това, неоснователно е и възражението, че в
наказателното постановление и АУАН не се посочва какви действия е извършвал
жалбоподателя с мобилния телефон и в какво се е изразявало използване му,
доколкото както бе посочено – начина на ползване в случая е без значение, стига
да са били заети ръцете на водача. Още повече становището на жалбоподателя, че
служителят на МВР може и е длъжен да установи и съответно – опише в АУАН каква
конкретна функция на мобилния телефон е използвал водача, преди да бъде спрян
за проверка, очевидно трудно може да бъде споделено.
С оглед на горното, неоснователно е и възражението,
че липсата на едно такова описание нарушава
правото на защита, като жалбоподателя не знае за какво е санкциониран.
На следващо място съдът намери, че в случая не се
констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно
установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една
степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.104А от Закона за движението
по пътищата. Процесното нарушение е такива на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на
наложеното на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата наказание
с тежестта на нарушението на чл.104А от Закона за движението по пътищата,
следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.6 от
Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая законодателят е
предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното
наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-1030-003212 от 30.03.2020г., издадено от М. В. М., на
длъжност **** при сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на М.В.И.,
ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
50лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.104А от Закона за движението по
пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Т.к.