№ 11677
гр. София, 10.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20211110162784 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „....“ ЕООД срещу ЕМ. Г. П., която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение от 30.11.2020 г. по ч. гр. д. № 53821/2020 г. по
описа на СРС, 82 състав, в частта за разликата над 2781,99 лв. до пълния предявен размер от
2890,93 лв., представляваща лихва за просрочие за периода 03.11.2017 г. - 24.09.2020 г.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца пред СГС в
едноседмичен срок от съобщението.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 53821/2020 г. по описа на СРС, 82 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане до разпит на един
свидетел за установяване на посочените в доказателствените искания на отговора на
исковата молба обстоятелства поради недопустимост на свидетелските показания на
основание чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1 ГПК, както и поради това, че това обстоятелство не е в
доказателствена тежест на ответника.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.06.2022 г. от 10:10 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца препис и от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„....“ ЕООД е предявило против ЕМ. Г. П. установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, чл. 86
ЗЗД вр. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
1
суми: 10055,41 лева, представляваща сбор от непогасени вноски за главница по Договор за
потребителски кредит № .... от 31.08.2009 г., ведно със законната лихва от 03.11.2020 г. до
окончателното плащане, както и 2781,99 лв., представляваща лихва за просрочие за периода
03.11.2017 г. - 24.09.2020 г., за които суми по ч. гр. д. № 53821/2020 г. по описа на СРС, 82
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между „Юробанк България“ АД и ЕМ. Г. П. бил сключен Договор
за потребителски кредит № .... от 31.08.2009 г., съгласно чл. 1 на който банката одобрила и
предоставила в заем на ответника целеви потребителски кредит в размер на 15160 лева за
„текущи нужди“. Процесният кредит бил усвоен на 31.08.2009 г., като срокът на действие на
договора е за 134 месеца или за периода 30.09.2009 г. - 31.10.2020 г. Страните уговорили
усвоения кредит да се погаси на 134 месечни вноски, като 12 вноски били в размер на
205,86 лева, 121 вноски в размер на 249,94 лева, а последната изравнителна вноска била в
размер на 244,88 лева и всички били дължими до 30-то число на месеца. В исковата молба
се твърди, че на 26.10.2009 г. ответникът е направил плащане по кредита в размер на 400
лева - близо месец по-късно от падежната дата на първата месечна вноска, а за периода
26.10.2009 г. - 07.10.2011 г., въпреки че са извършвани плащания и е погасена частично
дължимата сума по договора за потребителския кредит, то след осчетоводяването им са
останали непогасени сума в размер на 14143,30 лева, представляваща главница и сума в
размер на 13399,60 лева, представляваща лихва за просрочие на падежните дати, посочени в
погасителния план. Ищецът сочи, че последната погасителна вноска по договора била с дата
07.10.2011 г., като след това не са извършвани плащания от страна на ответника. Твърди, че
на 31.10.2020 г. е настъпил крайният срок за погасяване на вземанията по потребителския
кредит, с оглед на което от тази дата се считат и за дължими. По силата на Договор за
възлагане на вземания „Юробанк България“ АД е прехвърлила на ищеца вземанията си към
ответника ЕМ. Г. П., описани по-горе, за което последният бил уведомен на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. С оглед на изложеното моли да бъде установено, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 10055,41 лева, представляваща сбор от непогасени вноски за
главница по Договор за потребителски кредит № .... от 31.08.2009 г., ведно със законната
лихва от 03.11.2020 г. до окончателното плащане, както и 2781,99 лв., представляваща лихва
за просрочие за периода 03.11.2017 г. - 24.09.2020 г., за които сумa по ч. гр. д. № 53821/2020
г. по описа на СРС, 82 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че е надлежно уведомен за
извършената цесия, с оглед на което счита, че прехвърлянето на вземанията не е породило
действие спрямо него. Твърди, че клаузите на процесния договор са неравноправни, тъй като
не били индивидуално уговорени, липсвала клауза, съгласно която да се урежда правото на
кредитополучателя да се откаже от договора, като от друга страна пък била уредена
възможността кредиторът едностранно да променя условията, при които същият е сключен.
Сочи, че всичко това водело до нищожност на тези клаузи. На следващо място счита, че
сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като лихвеният процент
бил уговорен в противоречие с добрите нрави, вземайки предвид максималният размер, до
който съглашението за плащане на възнаградителна лихва било действително – ако не
недвишава с повече от три пъти законната лихва. Сочи, че не било посочено и по каква
методика се формира годишният процент на разходите по кредита, което противоречало на
разпоредбите на ЗПК, че годишният процент на разходите трябвало да бъде израз на всичко
дължимо по кредита от страна на длъжника. Твърди, че ищецът не е спазил изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК да информира ответника за условията за заплащане на
месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде платена в нея и
каква част ще представлява „оскъпяването“ на кредита. Заявява, че договорът е
недействителен поради противоречието му с чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20
ЗПК, чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, поради което на основание чл. 23 ЗПК се
2
дължала само чистата стойност на усвоения кредит, като се приспаднат платените вноски по
договора, без лихви и други разходи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. 99 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между
„Юробанк България“ АД и ответника по Договор за потребителски кредит № .... от
31.08.2009 г. и неговото съдържание, предоставяне на заемната сума на ответника,
изискуемост на вземането за главница в предявения размер и за предявения период,
прехвърляне на процесното вземане в полза на ищеца, уведомяване на ответника за цесията,
както и че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на погасителната
давност за процесните вземания.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 86, вр. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава, размерът на
обезщетението за забава, прехвърляне на процесното вземане в полза на ищеца, уведомяване
на ответника за цесията, както и че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или
спиране на погасителната давност за процесните вземания.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
възраженията, от които черпи изгодни за себе си права, както и погасяване на задълженията.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3