РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Велико Търново, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20224100500264 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. Д. Р., ЕИК **********, с адрес село С., ул.“..“ №
.., чрез адвокат П.Г.-А., против Решение № 555/20.12.2021г. по гр.дело № 1627/2021г. по
описа на Районен съд-Горна Оряховица /поправено с Решение № 124/25.02.2022г. по реда на
чл.247 ГПК/ в частта, в която е бил отхвърлен предявения от него срещу неговата майка Д.
ИВ. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл.149 СК за сумата над 487.50 лв. до
сумата от 1 100 лв. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението в
обжалваната му част. Намира за неправилни изводите на съда, че ответницата дава издръжка
на други две свои ненавършили пълнолетие деца, поради което заплащането на такава на
пълнолетния й учащ син представлява особено затруднение за нея, доколкото липсвали
доказателства за това, че тя лично полага грижи за тях. Излага доводи за неправилен анализ
на събраните по делото доказателства и формиране на изводи, неподкрепящи се от
събраните такива. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо него
постановяване на друго, с което исковата претенция по чл.149 СК бъде уважена до пълния
размер от 1 100 лв.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, в който е заела становище за нейната неоснователност и наведените в нея
оплаквания, съответно за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната му
част.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа
1
изразените във въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт в
обжалваната му част и искането си, направено в нея.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока по чл.259
ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си
по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно
валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и
е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Производството пред ВТРС е било образувано по искова молба на З. Д. Р. срещу Д. И.
Д., в който ищецът е изложил твърдения, че ответницата е негова майка, че той живее при
своя баща, на който е било предоставено упражняването на родителските права със съдебно
решение от 12.03.2007г. на Районен съд-Горна Оряховица, че ответницата се е
дезинтересирала от него и отказва да му заплаща издръжка. Посочил е, че е ученик последна
година на средното образование, инвалидизиран е от ТЕЛК, не може да се издържа сам, като
работи или да съвместява работа и учене. Изложил е, че ответницата работи и има още две
деца, едното от които не се отглежда от нея. Направено е искане за постановяване на
решение, с което ответницата бъде осъдена да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на
по 200 лв., считано от датата на подаване на ИМ до настъпване на законни основания за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
считано от датата на нейната изискуемост до окончателното плащане, както и да бъде
осъдена да му заплати сумата от 2 400 лв., представляваща издръжка за минало време за
периода от 19.08.2020г. до 19.08.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума.
В срока по чл.131 ГПК ответницата по исковете е подала писмен отговор на ИМ, в
който е заела становище за недопустимост, респ. неоснователност на исковата претенция с
правно основание чл.149 СК. Изложила е твърдения, че ежемесечно е давала на ищеца пари
в брой и му е купувала вещи, необходими в ежедневието, както и че е работила, но е
получавала възнаграждение в размер, близък до размера на минималната работна заплата,
установена за страната. Поради това твърди, че средствата й са ограничени, а и е майка на
още две ненавършили пълнолетие деца, които издържа. Към датата на подаване на отговора
на ИМ твърди, че е безработна и е регистрирана като търсещо работа лице, а за физическото
й оцеляване й помага съжителят й.
По делото са били събрани писмени доказателства, които установяват, че за периода
от 08.08.2015г. до 09.05.2021г. ответницата няма сключени договори по трудово
правоотношение. Последният сключен такъв е с работодателя „Х. Б.“ ЕООД-град С.,
прекратен на 16.08.2021г. На 21.10.2021г. е регистрирана, като търсещо работа лице, в
Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“-Севлиево. Има две ненавършили
пълнолетие деца – М.С.Х. /на 11-годишна възраст/ и С.Б.И. /на 16 години/.
Ищецът е редовен ученик в 12-ти клас в СУ „А.“ – град С. през учебната 2021/2022г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска по чл.149 СК за сумата над 487.50 лв.
до размера на сумата от 1 100 лв., представляваща издръжка за минало време – за периода от
09.03.2021г. до 09.05.2021г. и от 17.08.2021г. до 19.08.2021г., доколкото липсват
доказателства, че ответницата е полагала труд, съответно е получавала възнаграждение за
това в този период, същата има неотменимо задължение като родител да заплаща издръжка
на двете си непълнолетни деца, а задължението за заплащане на издръжка на пълнолетен
учащ се не е безусловна и се дължи само ако няма да представлява особено затруднение за
родителя.
2
Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е пълна и кореспондира със събраните по делото доказателства.
Ответницата е майка на ищеца, който живее при своя баща, комуто са били предоставени
родителските права по силата на съдебно решение, постановено на 12.03.2007г. по гр.дело
№ 1711/2006г. на Районен съд-Горна Оряховица. От 09.03.2021г. ищецът е пълнолетен учащ
се, редовна форма на обучение в средно учебно заведение. Не работи, инвалидизиран от
ТЕЛК с диагноза епилепсия, не разполага с имущество, от използването на което да се
издържа.
Ответницата не доказа твърдението си, че е престирала издръжка на пълнолетното си
дете в спорния период. Безспорно е, че същата има две ненавършили пълнолетие деца и
независимо дали се отглеждат от нея, тя е безусловно задължена да им заплаща издръжка.
По делото не са ангажирани доказателства тя да е реализирала доходи в периода
09.03.2021г. - 09.05.2021г. и 17.08.2021г. - 19.08.2021г., включително и понастоящем. От
служебно изготвената справка за сключени трудови договори е видно, че след прекратяване
на последното ТПО на 16.08.2021г., няма друг сключен трудов договор, по който да
престира труд и получава възнаграждение. Няма данни същата да притежава имущество, от
което да реализира някакви доходи.
Издръжката на пълнолетни, които учат редовно в средно учебно заведение, се дължи
за предвидения срок на обучение, ако родителите могат да я дават без особени затруднения,
т.е. законът релевира допълнително условие за задължението на родителите за предоставяне
на издръжка на такива лица, което е свързано с техните материални възможности. Това
означава, че родителят следва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за
издръжката на пълнолетните си деца. Въпреки, че в доказателствена тежест на ищеца е да
установи тези факти, то по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че
ответницата е разполага с доходи и имущество в спорния период, които да й позволят да
заплати претендираната издръжка на ищеца. Съдебното решение не може да се основава на
презумпция за реализирани доходи и техните размери и само хипотетичната възможност в
тази насока, както и факта, че ответницата е в трудоспособна възраст, не са достатъчни да се
приеме, че същата е имала възможност в процесния период от време да дава издръжка на
пълнолетния си син без особени затруднения.
Като е достигнал до този краен резултат в обжалваното решение, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната
жалба и на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърден, а въззивната жалба –
оставена без уважение, като неоснователна.
Страните не претендират разноски.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 555/20.12.2021г. по гр.дело № 1627/2021г. по описа на
Районен съд-Горна Оряховица /поправено с Решение № 124/25.02.2022г. по реда на чл.247
ГПК/ в обжалваната част, като ПРАВИЛНО.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4