Решение по дело №2311/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1085
Дата: 21 март 2025 г.
Съдия: Мария Христова Шойлекова Маринова
Дело: 20251110202311
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1085
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20251110202311 по описа за 2025
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Р. М. А. чрез адв. А. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №24-4332-
015714/10.07.2024г. на Началник Сектор ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Сочи, че НП било издадено при съществено противоречие с
разпоредбите на чл.6, чл.7 и чл.27 от ЗАНН, тъй като не било съобразено с
материалноправните предпоставки за законосъобразност, а не му била предявена и
административнонаказателната преписка по образуваното производство срещу него и
възможност да се запознае с материалите и да изрази защитна теза. Намира, че не е
доказано по безспорен начин виновно поведение от негова страна, като не му била
дадена възможност да участва в административнонаказателното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят и неговият защитник не се явяват и не
пледират.
Наказващият орган чрез юрк. К. оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са спазени процесуалните изисквания за форма, съдържание и
компетентност. От събраните по делото доказателства категорично се установило
извършеното нарушение, за което на жалбоподателя било наложено справедливо
наказание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на Р. М. А. е наложена глоба от 800 лева, за това, че на
25.06.2024г., около 17:19ч. в гр. София, по бул. “Княгиня Мария Луиза“, с посока на
движение от ул. „Цар Симеон“ към ул. “Екзарх Йосиф“ управлява лек автомобил
„Ауди А6“, рег.№*** – лична собственост и пред №18 при извършване на полицейска
проверка е установено, че водачът не представя валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а след направена служебна справка е
установено, че водачът не притежава валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата и часа на проверката - нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.
НП е издадено, въз основа на АУАН, серия GA №1201118/25.06.2024г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по
издаване на обжалваното НП и изпратено писмо с приложени писмени доказателства
към него вх.№83956/10.03.2025г. на Гаранционен фонд.
Разпитани по делото са свидетелите Д. В. М. - актосъставител и В. Ц. Велков -
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, които нямат
конкретни спомени за процесното нарушение, поради големия брой еднотипни случай
и множеството съставяни актове. След предявяване на АУАН, разказват, че при
проверка от придадени сила ОСПС към 03 РУ-СДВР водачът е спрян на проверка и е
установено от залепения стикер на предното стъкло, че застраховката „Гражданска
отговорност“ е изтекла. Водачът казал, че застрахователят му не го е уведомил за това
и така не е подновил застраховката. На място бил извикан екип от полицай от 03 РУ-
СДВР, които чрез служебен таблет с въвеждане на рег. номер на автомобила
установили, че няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към
момента на проверката. За това нарушение съставили АУАН на жалбоподателя и му го
предявили, като той отказал да подпише и получи акта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - частично
основателна.
При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът установи, че
е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен по правилата
на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен, съгласно изискванията на чл.43, ал.1 от ЗАНН, а
отказа на нарушителя да подпише акта е удостоверен по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Актосъставителят е длъжностно лице на служба за контрол по ЗДвП, съгласно чл.647,
2
ал.1 КЗ, упълномощен със Заповед №513з-4536/31.05.2022г. на Директора на СДВР.
Жалбоподателят е участвал от самото начало на административнонаказателното
производство, което е образувано със съставяне на АУАН, но самоволно се отказал да
получи акта, което е отразено и удостоверено чрез подписа на свидетел, с отбелязване
на името и служебен адрес. Освен това и двамата свидетели потвърдиха пред съда, че
АУАН е съставен в присъствие на лицето и същото дори е посочило причината да няма
валидно сключена застраховка, при което не може да се приеме, че не е запознат и не е
участвал от образуването срещу него на административнонаказателното производство,
както твърди в жалба.
При проверка на НП, съдът установи, че същото е издадено от компетентен
орган, овластен със Заповед №4332-143/15.02.2016г. на Директора на СДВР по т.3
според изискванията на 647, ал.2 от КЗ, връчено по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН и е със
задължителното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани, потвърдени
от писмените доказателства по делото. Жалбоподателят, видно от справката ЦБД на
МВР е собственик на лек автомобил „Ауди А6“, рег.№*** и негово е задължението по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ за притежаваното МПС, регистрирано на територията на Р.
България, което не е спряно от движение да сключи договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Жалбоподателят не е изпълнил задължението си, като видно от служебната
справката, извършена към датата на проверката, така и от писмото по делото от
Гаранционния фонд към 25.06.2024г. за автомобила няма валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, а последната е била със срок на валидност до
21.06.2024г. 23:59 часа.
Жалбоподателят, в чията тежест беше не доказа противното на констатациите в
акта, включително след като е изискано от него с Разпореждане №2648/26.02.2025г. за
насрочване на делото, в случай, че разполага с договор/ полица за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС -
лек автомобил „Ауди А6“, рег.№*** към 25.06.2024г. да я представи. А. чрез адв. А. е
получил призовка за заседанието на 06.03.2025г., в която е вписано и това изискване,
но до съдебното заседание, така и в деня на заседанието по делото не е представил
доказателства за валидно сключена застраховка.
При това положение, категорично се доказа извършеното от А. нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл.683, ал.2, вр. ал.1 от
КЗ за нарушение, извършено при повторност, тъй като този признак не е посочен в НП
и не е обоснован от наказващият орган. Глобата на жалбоподателя, следва да се
3
наложи в предвидения размер от 250 лева по чл.683, ал.1, т.1 от КТ, тъй като
физическо лице А. не е изпълнил задължението си по чл.483, ал.1, т.1 от КТ да сключи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Затова НП
следва да се измени само в санкционната част, а в останалата част, следва да остане
непроменено.
При този изход на делото, при положение, че категорично се доказа
извършеното от жалбоподателя нарушение, за което е наказан, в полза на
учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – ОПП-СДВР, на осн. чл.63д,
ал.4 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като
наказващият орган се представлява от юрк. К.. При определяне на размера, съдът
съобрази разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ,
вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като с огледа на липсата
на фактическа и правна сложност на делото, приключилото разглеждане в едно
съдебно заседание и извършените процесуални действия от юрк. К., намира че
обоснован е минималния размер от 80 лева на юрисконсултско възнаграждение, който
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №24-4332-015714/10.07.2024г. на
Началник Сектор ОПП-СД, в частта, в която на Р. М. А. за извършено от него
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е наложена Глоба от 800 лева по чл.638, ал.2,
вр. ал.1, т.1 от КЗ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА определя на Р. М. А. за
извършено от него нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ наказание Глоба от 250
лева по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. В останалата част НП остава непроменено.
ОСЪЖДА жалбоподателя Р. М. А. с ЕГН ********** да заплати в полза на
учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – ОПП-СДВР
юрисконсултско възнаграждение, в размер от 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4