№ 1045
гр. Варна , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500626 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, подадени с обща жалба, както следва:
І. Въззивна жалба от Ф. ОМ. ИСМ. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 260949/29.10.2020 год. постановено по гр. дело № 891/2020
год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която въззивникът Ф. ОМ. ИСМ. от гр. Варна е
осъден да заплати на Ц. В. П. от гр. Варна, действащ като едноличен търговец с фирма
„Върбанов - 44 - Ц.П.“ със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Константин
Иречек 22, 24, ЕИК ********* и на СВ. Д. П. от гр. Варна сумите от по 312, 98 евро на
всеки един от двамата, съставляващи разликата над 374, 52 евро до присъдените по 687, 50
евро на всеки един от двамата ищци, на основание чл. 79 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху всяка от сумите от по 312, 98 евро, считано от подаването
на исковата молба – 27.01.2020 год. до окончателното им изплащане;
ІІ. Въззивна жалба от Ф.Х. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител,
срещу Решение № 260949/29.10.2020 год. постановено по гр. дело № 891/2020 год. по описа
на РС-Варна, в частта му, с която въззивницата Ф.Х. от гр. Варна е осъдена да заплати на Ц.
В. П. от гр. Варна, действащ като едноличен търговец с фирма „Върбанов - 44 - Ц.П.“ със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Константин Иречек 22, 24, ЕИК ********* и
на СВ. Д. П. от гр. Варна сумите от по 312, 98 евро на всеки един от двамата, съставляващи
разликата над 374, 52 евро до присъдените по 687, 50 евро на всеки един от двамата ищци,
на основание чл. 79 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
всяка от сумите от по 312, 98 евро, считано от подаването на исковата молба – 27.01.2020
год. до окончателното им изплащане;
ІІІ. Въззивна жалба от Р. ЮС. Б. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 260949/29.10.2020 год. постановено по гр. дело № 891/2020
год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която въззивникът Р. ЮС. Б. от гр. Варна е осъден
1
да заплати на Ц. В. П. от гр. Варна, действащ като едноличен търговец с фирма „Върбанов -
44 - Ц.П.“ със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Константин Иречек 22, 24,
ЕИК ********* и на СВ. Д. П. от гр. Варна сумите от по 312, 98 евро на всеки един от
двамата, съставляващи разликата над 374, 52 евро до присъдените по 687, 50 евро на всеки
един от двамата ищци, на основание чл. 79 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху всяка от сумите от по 312, 98 евро, считано от подаването на
исковата молба – 27.01.2020 год. до окончателното им изплащане;
ІV. Въззивна жалба от А. Ф. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител,
срещу Решение № 260949/29.10.2020 год. постановено по гр. дело № 891/2020 год. по описа
на РС-Варна, в частта му, с която въззивницата А. Ф. от гр. Варна е осъдена да заплати на Ц.
В. П. от гр. Варна, действащ като едноличен търговец с фирма „Върбанов - 44 - Ц.П.“ със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Константин Иречек 22, 24, ЕИК ********* и
на СВ. Д. П. от гр. Варна сумите от по 312, 98 евро на всеки един от двамата, съставляващи
разликата над 374, 52 евро до присъдените по 687, 50 евро на всеки един от двамата ищци,
на основание чл. 79 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
всяка от сумите от по 312, 98 евро, считано от подаването на исковата молба – 27.01.2020
год. до окончателното им изплащане.
В жалбите са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от въззивниците –
ответници по осъдителните искове части е неправилно и незаконосъбразно. В нарушение на
процесуалния закон не са приети и разгледани направените от всеки един от четиримата
ответници против всеки един от двамата ищци възражения за съдебно прихващане на
претендираните от ищците суми, със суми от по 312, 98 евро, съставляващи стойността на
разходите (разноските) за ликвидирането на съсобствеността между ищците и ответниците
върху поземления имот с идентификатор 10135.3501.14 по КК на гр. Варна, които разходи
всеки един от ответниците е направил след сключването на договора за спогодба. Считат, че
в случай, че и след направените уточнения заявените под формата на възражения за съдебно
прихващане претенции са били нередовни (неизяснени според районния съд), в нарушение
на процесуалните правила съдът не е дал указания и възможност на ответниците да изправят
недостатъците им. Според наведеното в жалбата неприемането за разглеждане на заявените
от ответниците възражения за прихващане е процесуално нарушение, в резултат на което
първоинстанционното решение в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно.
Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваните части и за постановяване
на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени в посочените по – горе части.
В писмени отговори, подадени в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещните страни чрез
процесуален представител, оспорват жалбите, считат решението в обжалваните от
въззивниците части за правилно и настояват да бъде потвърдено в тази части.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител, въззивниците поддържат
жалбите си.
В съдебно заседание чрез процесуален представител, въззиваемите– ищци, оспорват
жалбите, поддържат подадените писмени отговори.
Първоинстанционното решение в частите, с които всеки един от четиримата
ответници е осъден да заплати на всеки един от ищците, на основание чл. 79 ЗЗД, сумите от
по 374, 52 евро, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
предявяване на исковете до окончателното им изплащане, не е обжалвано, в тези части е
влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от Ц. В. П. от гр. Варна,
действащ като едноличен търговец с фирма „Върбанов - 44 - Ц.П.“ със седалище и адрес на
2
управление: гр. Варна, ул. Константин Иречек 22, 24, ЕИК ********* и на СВ. Д. П. от гр.
Варна срещу Ф. ОМ. ИСМ., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. „Бенковски“ № 54, ет. 5,
ап. 11; Ф.Х., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. „Бенковски“ № 54, ет. 5, ап. 11; Р. ЮС.
Б., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. „Дрин" № 1, вх. В, ет. 3, an. 16 и А. Ф., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Григор Пърличев“ № 16, ет. 1, ап. 1, осъдителни искове
с правно основание чл. 79 ЗЗД, както следва:
1) За осъждане на ответника Ф. ОМ. ИСМ., ЕГН ********** да заплати на двамата
ищци сумата от 1375 евро (по 687, 50 евро на всеки един), представляваща неизпълнено
парично задължение по договор за спогодба от 21.5.2017 год., именуван споразумение,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните суми,
считано от подаването на исковата молба – 27.01.2020 год. до окончателното им изплащане;
2) За осъждане на ответника Ф.Х., ЕГН ********** да заплати на двамата ищци
сумата от 1375 евро (по 687, 50 евро на всеки един), представляваща неизпълнено парично
задължение по договор за спогодба от 29.05.2017 год., именуван споразумение, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните суми, считано от
подаването на исковата молба – 27.01.2020 год. до окончателното им изплащане;
3) За осъждане на ответника Р. ЮС. Б., ЕГН ********** да заплати на двамата ищци
сумата от 1375 евро (по 687, 50 евро на всеки един), представляваща неизпълнено парично
задължение по договор за спогодба от 21.05.2017 год., именуван споразумение, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните суми, считано от
подаването на исковата молба – 27.01.2020 год. до окончателното им изплащане;
4) За осъждане на ответника А. Ф., ЕГН **********, да заплати на двамата ищци
сумата от 1375 евро (по 687, 50 евро на всеки един), представляваща неизпълнено парично
задължение по договор за спогодба от 21.05.2017 год., именуван споразумение, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните суми, считано от
подаването на исковата молба – 27.01.2020 год. до окончателното им изплащане.
Ищците са навели следните твърдения:
Страните в настоящото производство били страни (съделители) по дело за делба на
съсобствен недвижим имот, а именно: УПИ № XIV - 415 по плана на с.о. „Кочмар“, кв. 10 по
плана на гр. Варна, съставляващ ПИ 10135.3501.14 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, находящ се в местност „Кочмар“, с площ от 600 кв. м. при граници:
ПИ 10135.3501.6, ПИ 10135.3501.5, ПИ 10135.3523.39, ПИ 10135.3501.15, образувано под гр.
дело № 12142/2015 год. по описа на РС-Варна. В хода на делбеното производство
настоящите ищци предявили срещу четиримата ответници претенции по сметки за
направени подобрения в имота. На 29.05.2017 г. ищците сключили извънсъдебно
споразумение с ответниците, поради което оттеглили заявените в делбеното производство
претенции по сметки. По силата на сключеното извънсъдебно споразумение настоящите
ответници Ф. ОМ. ИСМ., Ф.Х., Р. ЮС. Б. и А. Ф. се задължили да заплатят на ищците
сумата в размер на 5 500 евро, а делбеният имот да бъде изнесен на публична продан,
предвид вписана възбрана върху притежаваните от ищците ЕТ „ВЪРБАНОВ - 44 - Ц.П." и
СВ. Д. П. идеални части от имота. Сочи, се, че процесната сума следвало да бъде заплатена в
тридневен срок, считано от датата на издаване на постановлението за възлагане. Твърди се,
че публичната продан на имота приключила с постановление за възлагане на недвижим
имот от 14.12.2018 г., издадено по изп. дело № 20188950401195 по описа на ЧСИ per. № 895
Л.С., влязло в законна сила на 23.01.2019 год. Според т. 3 от сключеното споразумение
вземането за сумата от 5500 евро е станало изискуемо от 18.12.2018 г., но ответниците не
изпълнили задължението си за заплащане на сумата по цитираното споразумение, което
обуславя и интереса им от предявените искове.
Съобразно изложените твърдения са и отправените искания – за осъждането на
3
ответниците да им заплатят посочените по – горе суми, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното им изплащане.
В писмени отговори, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител,
ответниците не са оспорили твърденията в исковата молба, че сумите по споразумението от
29.0.52017 год. не са заплатени на ищците. С отговора са заявили възражения за съдебно
прихващане на сумата от общо 5500 евро със сумата от общо 4897, 11 лева, съставляваща
левовата равностойност на 2503, 85 евро, представляващи платени от ответниците (от всеки
поравно) след сключването на споразумението от 29.05.2017 год. суми за разноски и такси в
производството по делбеното дело и в изпълнителното дело, приключило с постановление за
възлагане на имота. Навели са следните твърдения: Поземлен имот с идентификатор
10135.3501.14 по КК и КР на гр. Варна е бил закупен от тях през 2007 г. Впоследствие
между ответниците и ищеца Ц. В. П. от гр. Варна, действащ като едноличен търговец с
фирма „Върбанов - 44 - Ц.П.“ със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Константин
Иречек 22, 24, ЕИК ********* бил сключен предварителен договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство в имота, а през 2008 год.,
в изпълнение на задълженията си по предварителния договор, ответниците прехвърлили на
ищеца ЕТ „ВЪРБАНОВ - 44 - Ц.П.“ 10 кв. м. ид. ч. от поземления имот. Ищецът не
изпълнил поетите от него с предварителния договор задължения. През 2011 год. започнали
преговори между страните за „връщане“ на прехвърлените 10 кв. м. ид. ч. от поземления
имот, но се оказало, че върху тях има вписана възбрана от кредитор на ищеца Ц.П., при
което настоящите ответници предявили иск делба и имотът бил изнесен на публична
продан. В хода на делбеното производство ищецът Ц.П. предявил против четиримата
ответници искове по сметки за заплащане на суми за извършени подобрения в имота.
Сметните претенции били частично основателни, поради което и страните сключили
процесното споразумение от 29.05.2017 год. Твърдят, че междувременно имотът значително
се обезценил. След сключване на споразумението от 29.05.2017 год. ответниците извършили
допълнителни разходи – заплатили държавни такси по делбеното дело, както и такси и
разноски по изпълнителното дело – в общ размер на 4 897, 11 лева (2503, 85 евро) – по 1224,
28 лева, респ. по 625, 96 евро всеки един от тях. С оглед изложеното всеки един от
ответниците претендира прихващане на сумата от 1375 евро със сумата от 625, 96 евро.
Твърдят, че са били принудени да извършат посочените разходи, тъй като върху
притежаваните от ищеца Ц.П. 10 кв. м. ид. части имало вписана възбрана и той нямал
възможност да им ги прехвърли обратно предвид неизпълнението на договора от негова
страна.
Поради изложеното и след извършване на съдебно прихващане на претендираната от
ищците от всеки един ответник сума от 1375 евро със сума в размер на 625, 96 евро, считат,
че исковете на ищците против всеки един от четиримата ответници са основателни до
размера на 749, 04 евро, а над тези размери до претендираните 1375 евро против всеки
ответник – исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят поради извършено съдебно
прихващане с горните суми.
РС-Варна е дал възможност на ответниците да изправят недостатъците на заявените
под формата на възражения за прихващане претенции, като наведат твърдения за фактите,
обосноваващи претенциите им. С уточняваща молба от 09.06.2020 год. ответниците са
повторили наведените твърдения в отговора – че са били принудени да извършат посочените
разходи, тъй като върху притежаваните от ищеца Ц.П. 10 кв. м. ид. части имало вписана
възбрана и той нямал възможност да им ги прехвърли обратно предвид неизпълнението на
договора от негова страна.
С определението си по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд не е приел за
разглеждане заявените от ответниците под формата на възражения за съдебно прихващане
претенции против ищците по съображения, че констатирените недостатъци не са изправени
и липсва яснота откъде произтичат заявените вземания и разглеждането им би затруднило
4
производството.
Между страните спор по фактите няма:
На 29.05.2017 год. между страните по гр. дело № 12142/2015 год. по описа на РС-
Варна, а именно: Ф. ОМ. ИСМ., Ф.Х., Р. ЮС. Б. и А. Ф. (ищци по цитираното гражданско
дело) – от една страна и СВ. Д. П. и ЕТ „ВЪРБАНОВ - 44 - Ц.П.“ (ответници по цитираното
гражданско дело) - от друга е сключено споразумение, с което страните уреждат
извънсъдебно спора помежду си, свързан с делба на съсобствения им недвижим имот – УПИ
№ XIV - 415 по плана на с.о. „Кочмар“, кв. 10 по плана на гр. Варна, съставляващ ПИ
10135.3501.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна. Съгласно
споразумението Ф. ОМ. ИСМ., Ф.Х., Р. ЮС. Б. и А. Ф. са поели задължение да платят на СВ.
Д. П. и ЕТ „ВЪРБАНОВ - 44 - Ц.П.“ сумата от 5500 евро в тридневен срок от от датата на
издаване на постановлението за възлагане на описания имот. Според т. 4 от обсъжданото
споразумение с подписване му отпадат всички претенции на ответниците по гр. дело №
12142/2015 год. на РС-Варна към ищците по същото дело, свързани с процесния недвижим
имот.
Видно от постановление за възлагане от 14.12.2018г. недвижим имот, представляващ
УПИ № XIV - 415 по плана на с.о. „Кочмар“, кв. 10 по плана на гр. Варна, съставляващ ПИ
10135.3501.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД - 18 - 64/16.05.2008 год. на Изп.директор на АГКК, находящ се в местност „Кочмар“, с
площ от 600 кв.м. е възложен на Ф. ОМ. ИСМ..
Не е спорно между страните, а и съобразно отбелязването върху постановлението за
възлагане, последното е влязло в сила на 23.01.2019г.
Не е спорно също, че Ф. ОМ. ИСМ., Ф.Х., Р. ЮС. Б. и А. Ф. не са изпълнили поетото
от тях задължение да платят в предвидения в споразумението срок на СВ. Д. П. и ЕТ
„ВЪРБАНОВ - 44 - Ц.П.“ сумата от 5500 евро.
При това положение предявените искове са основателни и подлежат на уважаване в
цялост.
В обобщение първоинстанционното решение в обжалваните от ответниците части е
правилно и следва да бъде потвърдено в тези части.
Оплакванията във въззивните жалби за допуснати нарушения на процесуалния закон
- неприемане на заявените от всеки един от четиримата ответници против всеки един от
двамата ищци възражения за съдебно прихващане на претендираните от ищците суми, със
суми от по 312, 98 евро, съставляващи стойността на разходите (разноските) за
ликвидирането на съсобствеността между ищците и ответниците върху поземления имот с
идентификатор 10135.3501.14 по КК на гр. Варна, които разходи всеки един от ответниците
е направил след сключването на договора за спогодба, са неоснователни.
Претенциите, заявени под формата на възражения за съдебно прихващане следва да
отговарят на изискванията за редовност на искова молба. В случая в оттовора на исковата
молба, с който са заявени възраженията за съдебно прихващане, вкл. и в уточняващата
молба на ответниците от 09.06.2020 год. не са наведени твърдения, от които да се изведе
основанието на заявените от ответниците под формата на възражения за прихващане
претенции, липсват твърдения позволяващи определяне на правната квалификация на
заявените претенции. Отделно от това видно от уточняваща молба от 09.06.2020 год., е
налице и друг недостатък на заявените от ответниците под формата на възражения за
прихващане претенции – несъответствие между обстоятелствена част и петитум относно
размера на всяка от претенциите. Съдът няма задължение да дава нова възможност за
изправяне на недостатъците им. Поради това и правилно и в съответствие с процесуалния
закон заявените от ответниците под формата на възражения за прихващане претенции не са
5
приети за разглеждане. Няма пречка ответниците да заявят в отделен процес вземанията си
против ищците, които твърдят, че имат.
С оглед изхода от делото разноски на въззивниците не се присъждат.
При този изход от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза
на въззиваемите следва да се присъдят разноски, съответно: 1500 лева на Ц. В. П. от гр.
Варна, действащ като едноличен търговец с фирма „Върбанов - 44 - Ц.П.“ със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. Константин Иречек 22, 24, ЕИК ********* и 500 лева –
на СВ. Д. П. от гр. Варна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260949/29.10.2020 год. постановено по гр. дело №
891/2020 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО:
1) Ф. ОМ. ИСМ. ЕГН ********** от гр. Варна е осъден да заплати на Ц. В. П. от гр.
Варна, действащ като едноличен търговец с фирма „Върбанов - 44 - Ц.П.“ със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. Константин Иречек 22, 24, ЕИК ********* и на СВ. Д.
П. ЕГН ********** от гр. Варна сумите от по 312, 98 евро на всеки един от двамата,
съставляващи разликата над 374, 52 евро до присъдените по 687, 50 евро на всеки един от
двамата ищци, на основание чл. 79 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху всяка от сумите от по 312, 98 евро, считано от подаването на исковата молба –
27.01.2020 год. до окончателното им изплащане;
2) Ф.Х. ЕГН ********** от гр. Варна е осъдена да заплати на Ц. В. П. от гр. Варна,
действащ като едноличен търговец с фирма „Върбанов - 44 - Ц.П.“ със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. Константин Иречек 22, 24, ЕИК ********* и на СВ. Д. П. ЕГН
********** от гр. Варна сумите от по 312, 98 евро на всеки един от двамата, съставляващи
разликата над 374, 52 евро до присъдените по 687, 50 евро на всеки един от двамата ищци,
на основание чл. 79 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
всяка от сумите от по 312, 98 евро, считано от подаването на исковата молба – 27.01.2020
год. до окончателното им изплащане;
3) Р. ЮС. Б. ЕГН ********** от гр. Варна е осъден да заплати на Ц. В. П. от гр.
Варна, действащ като едноличен търговец с фирма „Върбанов - 44 - Ц.П.“ със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. Константин Иречек 22, 24, ЕИК ********* и на СВ. Д.
П. ЕГН ********** от гр. Варна сумите от по 312, 98 евро на всеки един от двамата,
съставляващи разликата над 374, 52 евро до присъдените по 687, 50 евро на всеки един от
двамата ищци, на основание чл. 79 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху всяка от сумите от по 312, 98 евро, считано от подаването на исковата молба –
27.01.2020 год. до окончателното им изплащане;
4) А. Ф. ЕГН ********** от гр. Варна е осъдена да заплати на Ц. В. П. от гр. Варна,
действащ като едноличен търговец с фирма „Върбанов - 44 - Ц.П.“ със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. Константин Иречек 22, 24, ЕИК ********* и на СВ. Д. П. ЕГН
********** от гр. Варна сумите от по 312, 98 евро на всеки един от двамата, съставляващи
разликата над 374, 52 евро до присъдените по 687, 50 евро на всеки един от двамата ищци,
на основание чл. 79 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
всяка от сумите от по 312, 98 евро, считано от подаването на исковата молба – 27.01.2020
год. до окончателното им изплащане;
ОСЪЖДА Ф. ОМ. ИСМ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Бенковски“ № 54,
6
ет. 5, ап. 11, Ф.Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Бенковски“ № 54, ет. 5, ап. 11, Р.
ЮС. Б. ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. „Дрин" № 1, вх. В, ет. 3, aп. 16 и А. Ф. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Григор Пърличев“ № 16, ет. 1, ап. 1, да заплатят на Ц. В.
П. от гр. Варна, действащ като едноличен търговец с фирма „Върбанов - 44 - Ц.П.“ със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Константин Иречек 22, 24, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева) – разноски за
настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат;
ОСЪЖДА Ф. ОМ. ИСМ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Бенковски“ № 54,
ет. 5, ап. 11, Ф.Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Бенковски“ № 54, ет. 5, ап. 11, Р.
ЮС. Б. ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. „Дрин" № 1, вх. В, ет. 3, aп. 16 и А. Ф. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Григор Пърличев“ № 16, ет. 1, ап. 1, да заплатят на СВ.
Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. Бук № 5, ет. 5, ап. 9, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 500 лева (петстотин лева) – разноски за настоящата инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7