№ 1543
гр. София, 02.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря НИНА-ЕСТЕЛ Т. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110213637 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София 1407, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от ССП. и К.Д.К., чрез
адвокат М.Г., със съдебен адрес за кореспонденция в гр. София 1407, район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, срещу Наказателно постановление №
Р-10-711/09.09.2021 г., издадено от Заместник-председател на Комисията за
финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", с
което на ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16,
ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ, вр. с
ал.1, т.2 от КЗ, вр. с параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, вр. чл.648, ал.1 от КЗ, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
сумата от 2 000 лева за нарушение на чл. 108, ал. 6 от КЗ.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Оспорва се нарушението да е извършено при условията на повторност.
Твърди се, че правната квалификация на нарушението е неправилна, като
същевременно неправилно е определена и датата на извършване на
1
нарушението. Поддържа се, че наложеното наказание не съответства на
тежестта и характера на извършеното нарушение, като последното е
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на НП, алтернативно, преквалификация на деянието по
чл. 644, ал. 1, т. 1 от КЗ, при което да се наложи минималната санкция.
В съдебното заседание жалбоподателят ЗД „БУЛ ИНС“ АД, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Л., с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. Същата, от името на доверителя си,
моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и
недоказана, като ангажира писмени бележки с подробни съображения във
връзка със законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбата на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление № Р-10-711/09.09.2021 г., издадено от Заместник-председател
на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
"Застрахователен надзор", е подадена в законоустановения срок и от лице,
което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
На 27.05.2021 г. в КФН, Управление „Застрахователен надзор“, е
постъпила жалба с входящ № 91-02-648 от 27.05.2021 г. от Р.Б.М. в която се
съдържало оплакване от размера на определеното и изплатено от
застрахователя обезщетение по претенция № ********** на основание
договор за задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска
отговорност“, обективиран в полица № BG/02/120001314493.
На 31.05.2021 г. и на 18.06.2021 г. с писма от КФН били изискани
подробни писмени обяснения от ЗД „БУЛ ИНС“ АД по повод на изложеното
в жалбата и заверени преписи от всички документи по горната претенция №
**********.
На 10.06.2021 г. с писмо вх. № 91-02-648 в КФН постъпил отговор на ЗД
2
„БУЛ ИНС“ АД по поставените от КФН въпроси, както и на 28.06.2021 г.
След проверка и анализ на предоставените от застрахователя документи
по преписката, било установено следното:
На 04.12.2020 г. пред ЗД „БУЛ ИНС“ АД, била предявена претенция №
********** от Р.М., за изплащане на застрахователно обезщетение
вследствие на претърпяно пътнотранспортно произшествие (ПТП) на
03.12.2020 г., при което били причинени имуществени вреди на притежавания
от него лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“, с регистрационен №
.... Завеждането на претенцията към ЗД „БУЛ ИНС“ АД било основано на
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
BG/02/120001314493 със срок на покритие от 15.05.2020 г. до 14.05.2021 г.
включително.
На същата дата 04.12.2020 г., собственикът на увреденото имущество,
представил на застрахователя писмени доказателства, необходими за
установяване на претенцията по основание и размер.
На 04.12.2020 г. и на 09.12.2020 г. били извършени огледи на вредите на
процесния лек автомобил, за което били съставени необходимите документи.
На 12.05.2021 г. застрахователят се произнесъл по претенция №
**********, като изплатил на Р.М. застрахователно обезщетение в размер на
408,23 лева.
На 13.05.2021 г. Р.М. подава жалба до ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която се
оплаква от размера на определеното и изплатено обезщетение, като иска от
застрахователя да му представи информация относно това защо счита, че
определеното обезщетение по претенция № ********** в размер на 408,23
лева би покрило нанесените щети.
С писмо изх. № ОК-289434 от 19.05.2021 г. застрахователят уведомил М.,
че ликвидационната преписка е разгледана на заседание на експертен съвет,
както и че по претенция № ********** ще бъде извършено доплащане.
Последното било извършено на 07.06.2021 г. в размер на 178,88 лева, след
като на застрахователя било изпратено писмо от заместник-председател на
Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
"Застрахователен надзор" с изх.№ 91-02-648 от 31.05.2021 г.
3
С писмо изх. № ОК-382435 от 23.06.2021 г. застрахователят изпълнил
задължението си да предостави на М. фактическа и правна обосновка на
определения размер на обезщетението по претенция № **********, съгласно
чл. 108 ал.6 от КЗ, като М. бил уведомен, че след трето разглеждане на
преписката по претенцията е взето решение за извършване на доплащане в
размер на 329,34 лева, като общата стойност на обезщетението по
претенцията възлиза на 916,45 лева.
При така установеното, на 21.07.2021 г., свидетелят В.Ш. съставил Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-682 от
21.07.2021 г. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано заедно от ССП. и К.Д.К., за извършено нарушение на
чл. 108, ал. 6 от КЗ.
АУАН бил съставен в присъствието на свидетели и упълномощен
представител на дружеството – К.Г. и връчен на последния.
Въз основа на АУАН № Р-06-682 от 21.07.2021 г., било издадено и
процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била
наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, на
основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, за извършено нарушение на
чл. 108, ал. 6 от КЗ.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови
решението си, съдът следва да обсъди наличието на административно
нарушение, доказателствата относно субекта на административното
нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване, е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е
за него. Отразените в акт за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със
4
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се
събраха достатъчно доказателства за това, че констатираното и
санкционирано с атакуваното НП административно нарушение на чл. 108, ал.
6 от КЗ, е извършено.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 108, ал. 6 от Кодекс
за застраховането, при жалба от ползвател на застрахователни услуги,
застрахователят е длъжен в 7-дневен срок писмено да му предостави
фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението.
Посочената разпоредба е точна, ясна и съдържа конкретно правило за
поведение, адресирано до конкретни правни субекти.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не е изпълнил
вмененото му законово задължение по чл. 108, ал. 6 от КЗ в 7- дневен срок от
подаване на жалбата от ползвател на застрахователни услуги – в конкретния
случай на 13.05.2021 г., но не по-късно от 20.05.2021 г. включително, да му
предостави фактическа и правна обосновка на определения размер на
обезщетението по претенцията.
Ето защо съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана
административно - наказателната му отговорност за нарушение на чл. 108, ал.
6 от КЗ.
Нарушението е формално по своя характер, осъществява се чрез
бездействие и съставът е осъществен с непроизнасянето на застрахователя в
срок до 7 работни дни от депозиране на жалбата по отношение на размера на
изплатеното обезщетение по претенцията.
Въпреки, че ЗД „БУЛ ИНС“ АД е изпратило на М. фактическа и правна
обосновка на определения размер на обезщетението по предявената от него
претенция, от приетите и приобщени по делото доказателства се установява,
че дружеството се е произнесло след установения в чл. 108, ал. 6 от КЗ срок, а
именно на 23.06.2021 г. и едва след като е получило от КФН писмо от
31.05.2021 г. с изх.№ 91-02-648.
Бездействието на жалбоподателя в срока по чл. 108, ал. 6 от КЗ е фактът,
от който произтича отговорността му, съответно основание за налагането на
5
имуществена санкция.
Съдът не споделя довода на жалбоподателя за неправилност на правната
квалификация на нарушението по чл. 108, ал. 6 от КЗ, респективно за
несъответствие между словесното описание на нарушението и дадената му
правна квалификация. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съставът на
нарушение по чл. 108, ал. 6 от КЗ е един и в закона не са регламентирани по-
тежко квалифицирани състави. Нормата на чл. 644, ал. 2 от КЗ е санкционна,
като същата предвижда по-високи размери на административното наказание,
когато нарушението е повторно.
С наказателното постановление не е ангажирана отговорност на
дружеството за квалифициран състав на нарушение, различен от този, описан
в АУАН, а е наложено административно наказание за основния състав на
нарушението, за което е съставен АУАН. Имуществената санкция от своя
страна е била съобразена с обстоятелството, че нарушението е повторно.
Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в кръга на
правомощията му, видно от заповед № З-2 от 08.01.2021 г. на заместник-
председателя на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор”, с
която е определил длъжностни лица, сред които и актосъставителят Ш., да
съставят актове за установяване на административни нарушения по Кодекса
за застраховането, актовете по прилагането му и пряко приложимото право на
Европейския съюз, с изключение на административните нарушения по чл.
638, ал. 1–3 и 5 и чл. 639 от КЗ.
Съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и от страна на административнонаказващия орган.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на
правомощията му.
Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и
мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената правна норма.
АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че липсата на
6
описание на повторността в АУАН е съществено процесуално нарушение.
Според чл. 42, т. 4 от ЗАНН, АУАН следва да съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая,
повторността не е елемент от състава на нарушението, респективно има
значение за индивидуализацията на наказанието, която дейност е от
компетентността на административнонаказващия орган.
В тази връзка следва да се посочи, че видът и размерът на наказанието
според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН са реквизити на наказателното
постановление, а не на АУАН, като последният не е необходимо да съдържа
данни за извършени предишни нарушения, нито тяхната оценка като
смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.
Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на
основание чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, като му е наложена
имуществена санкция в размер от 2000 (две хиляди) лева за извършеното
нарушение на чл. 108, ал. 6 от КЗ.
В съответствие с целите на Кодекса за застраховането за осигуряване на
защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги и създаване
на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен
пазар, в чл. 644 от КЗ е определена отговорността на лицата за нарушения на
нормативната уредба в областта на застраховането. Съгласно чл. 644, ал. 1 от
КЗ, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на
разпоредбите на КЗ, на актовете по прилагането му или на пряко
приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635–643, на
разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на
заместник-председателя й, се налага: (1) глоба от 500 до 3000 лв. – за
физическо лице и (2) имуществена санкция от 1000 до 20000 лв. – за
юридическо лице или едноличен търговец.
В чл. 644, ал. 2 от КЗ е предвидено, при повторно нарушение,
наказанието по ал. 1, т. 1 да е от 1000 до 6000 лв., а по ал. 1, т. 2 – от 2000 до
40 000 лв.
7
В случая се касае именно за повторно извършено нарушение, като
аргументите на жалбоподателя, че не е налице повторност, са неоснователни.
Съобразно §1, т. 51 от ДР на КЗ, „повторно нарушение” е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. От
приобщените по делото доказателства се установява, че нарушението,
предмет на настоящото дело, е извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на НП № Р-10-526 от 16.05.2019 г., влязло в сила на 15.10.2020 г., с което
ЗД „БУЛ ИНС“ АД е наложено административно наказание „имуществена
санкция” за същото по вид нарушение.
Освен това, съдът не намира основание за приложението на чл. 28 от
ЗАНН, предвид обстоятелството, че случаят не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от обичайните случаи на същото нарушение. Още
повече, следва да се отчете и фактът, че засегнатите обществени отношения
са с финансов характер, където застрахователните дружества имат важна
регулативна роля както по отношение на защитата на интересите на
ползвателите на застрахователни услуги, така и за развитието на стабилен,
ефективен и прозрачен застрахователен пазар. Поради това, неизпълнението
на законоустановени задължения в изрично предвидени нормативни срокове
от страна на застрахователните дружества засяга в голяма степен правата на
ползвателите на застрахователни услуги, като не само ги лишава от
възможността да бъдат обезщетени за настъпили вреди в съответствие с
условията на подписаните от тях договори със съответното застрахователното
дружество, но също така дестабилизира пазара на тези услуги и го лишава от
прозрачност.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че
атакуваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно, респективно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, претенцията на Комисията за финансов надзор
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна,
като последното следва да бъде определено в размер на 80,00 лева, на
основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
8
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-711/09.09.2021 г.,
издадено от Заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН),
ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. с ал.1, т.2 от КЗ,
вр. с параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, вр. чл.648, ал.1 от КЗ, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на сумата от 2000
лева за нарушение на чл. 108, ал. 6 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати на Комисията
за финансов надзор, сумата в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9