Р E
Ш Е Н
И Е
№ ............... /05.04.2021 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в
проведеното на двадесет и шести март две хиляди двадесет и първа година
публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Иванка
Палашева разгледа докладваното от съдията гр.д. №324/2020 г. по описа на съда
Производството е по реда на
чл. 45 ЗЗД
Предявени са от И.Л.К.
срещу „Ф.п.к.“ ООД два кумулативно обективно съединени иска с правно основание
чл. 45 ЗЗД, с които се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сума в
размер на 11,79 лв. – представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди- направени разходи за пощенски услуги, ведно със законната лихва от дата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на същата, както и
533,36 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от претендирана неоснователно
сума, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане не сумата и 94,49 лв.- обезщетение за забава за периода
от 20.12.2017 г. до 04.09.2019 г.
В
исковата молба се твърди, че ищецът в началото на месец октомври 2017 г. получил
писмо с наименование „Извънсъдебна покана", от „Ф.п.к." ООД, с което
писмо бил уведомен, че дължа 266.68 лв. на „Мобилтел" ЕАД, което го
притеснило, тъй като от писмото не успял да разбере за кой период и по кой
договор дължи на „Мобилтел" ЕАД сумата от 266.68 лв. В писмото се сочело,
че „Ф.п.к." ООД действа като пълномощник на „Мобилтел" ЕАД и по
силата на рамков договор дружеството било упълномощено да организира събиране
просрочени задължения, дължими към „Мобилтел" ЕАД, като липсвали
доказателства за посочения договор. Поради което на 12.10.2017 г. ищецът изпратил
до „Ф.п.к." ООД писмо, с което помолил дружеството в 15-дневен срок от
получаване на молбата му да конкретизира
параметрите на задължението, за което заплатил сумата от 1.94 лв., като не
получил отговор на писмото. Което му причинило стрес и недоумение относно факта
дали дължи нещо на някого. В исковата молба се излага, че в следващите седмици ищецът
започнал да се ядосва и единствена тема на разговор, която подхващал с близки и
познати била, че го търсят за неплатени задължения, но без да му казват какво
точно дължа и защо. Станал нервен и раздразнителен, не искал да ползвам
телефона си, защото решил, че може да му начисляват някакви допълнителни суми
без да бъде уведомен за това. На 01.12.2017 г. изпратил чрез услугата „Телепоща", предоставяна от
„Български пощи" ЕАД, ново писмо, до „Ф.п.к." ООД, което е получено
на 04.12.2017 г. В писмото отново молел за информация, която му била
необходима, за да разбере дали дължи или не сумата от 266.68 лв., като отново
не получил отговор. Твърди се, че последващото бездействие на ответника и
неоснователното преустановяване на комуникация показвало, че същият не е наясно,
дали ищецът дължи сумата от 266.68 лв. на „Мобилтел" ЕАД. Твърди се в
исковата молба, че с изпращането на писмо, наименова „Извънсъдебна покана"
и неизпращането на отговор на писмата на ищеца „Ф.п.к.” ООД е нарушило чл. 12
от ЗЗД, тъй като е действало недобросъвестно при водене на преговори.
Започването на писмена комуникация с физическо и юридическо лице, с документ
озаглавен „Извънсъдебна покана" от гледна точка на закона представлява
започване на преговори за сключване на извънсъдебна спогодба относно
претендирано от кредитор към длъжник задължение. Твърди се, че проявената от „Ф.п.к.”
ООД недобросъвестност се изразява в следното: дружеството не е посочило
конкретно основанието, на което ищецът дължи заплащане на сумата в размер на
266.68 лв, поради което бил принуден да направи разходи, за да получи
информация, защо дължи тази сума. Сочи се, че за ищеца са настъпили вреди - имуществена
вреда в размер на сумата от 11.79 лв., направени разходи за пощенски услуги,
претърпяни заради създадената от страна на „Ф.п.к." ООД необходимост да
изпрати искане за конкретизиране параметрите на задължението му. И
неимуществени вреди, изразяващи се в следното: притеснение и безпокойство,
страх, че трябва да заплаща 266,68 лв., какъвто разход не е предвидил и не може
да си позволи да го направи, защото ще ощети себе си и семейството ми, тъй като
е пенсионер. Сочи се, че ищецът преживял раздразнение и фрустрация, защото не
получил отговор на първото изпратено писмо. Два месеца търпял битово неудобство
и не искал да ползвам мобилен телефон, защото се страхувал, че това може да
доведе до допълнителни разходи. Бил изнеревен и натоварвал близките и
приятелите си с разговори за един и същ проблем седмици наред. Сочи се, че
справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди, което „Ф.п.к."
ООД следва да му заплати на основание чл. 12 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 и чл. 52
от ЗЗД е двукратния размер на претендираната от дружеството в писмото му сума -
а именно: 533.36 лв. На основание чл. 86 ЗЗД се претендира заплащане на лихва
за забава. Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок ответникът е
подал отговор на исковата молба, в който се излагат се доводи за
неоснователност на предявения иск, като се твърди, че за да бъде обусловена
преддоговорната отговорност на едно лице, то следва да бъде доказано единствено
недобросъвестността на същото и внезапното спиране на преговорите. Сочи се, че
чл. 12 ЗЗД е специален деликтен състав и препраща към фактическият състав на
чл.45 ЗЗД, като за да бъде отговорността за вреди по чл.45 ЗЗД на едно лице, то
следва да е налице следния фактически състав : деяние /действие или
бездействие/, то да е противоправно, да е причинило вреди /имуществени или
неимуществени/ и да е виновно, а за да бъде претендирало и на преддоговорно
основание, то следва да са налице преговори. В настоящия случай поведението на
„Ф.п.к.“ не е нито „покана за водене на преговори“, нито е противоправно, нито
виновно, нито са претърпени вреди от ищеца. Твърди се, че изпратената покана от
ответното дружество не представлява покана за преговори. „Ф.п.к.“ изпълнява
единствено свое договорно задължение към „Мобилтел“, изразяващо се в изпращане
на извънсъдебна покана, не е носител на спорното право и няма как да се
разпорежда с него. В покана е посочен като кредитор „Мобилтел“ и е
посочена сметка на „Мобител“ ЕАД за изпълнение на задължението. Твърди се, че
ответникът по никакъв начин не се асоциира с „Мобилтел“, като кредитор, който
може да приеме изпълнение. Предвид изложеното следва да се приеме, че
ответникът не е „започвал водене на преговори“ с ищеца, а просто го е
известило, че дължи на „Мобилтел“ ЕАД определена сума, чиято дължимост не е
предмет на настоящето производство. Твърди се, че поведението на „Ф.п.к.“
изразяващо се в изпращане на извънсъдебна покана, няма как да е
„недобросъвестно“, нито пък „заплахата“ със запориране на доходи, възбрана на
имоти и натрупването на съдебни разноски, като не е и противоправно, тъй като е
правомерно поведение. Освен това се сочи, че ищецът няма как да претендира
вреди за изпращане на съобщенията до „ФПК“ ООД, тъй като дружеството и не
разполага с исканата информация, а и е посочено, че И.К. следва да се обърне
към А1 /Мобилтел/, като се свърже със служител в някой от магазините. Отделно
от това изпращането на писмо не причинява вреди. Сочи се, че твърдението на
неимуществени вреди е недоказано. Моли се да се постанови решение, с което да
се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е
сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди и лихва от недобрoсъвестно поведение на ответника състоящо се в непосочване
в извънсъдебна покана на конкретно основанието, на което ищецът дължи заплащане
на сумата в размер на 266.68 лв.
По делото е представена и
приета като писмено доказателство извънсъдебна покана от ответника изпратена до
ищеца, в която е посочено, че ответникът е упълномощен да предприеме действия
за извънсъдебно събиране на вземанията на „Мобилтел“ АД, като ищецът дължи на
същото сума в размер на 266,68 лв. Посочено е, че в случай, че ищецът се нуждае
от допълнителна информация по отношение на вземането може да получи такава на
посочен в поканата телефон.
По делото е представено и
прието като писмено доказателство писмо изпратено от ищеца до ответника, с
което е направил искане за посочване на точния размер на дължимата сума по документ,
както и период за който се дължи, като видно от известие за доставяне писмото е
получено от ответника на 16.10.2017 г., за което ищецът е заплатил сума в
размер на 1,85 лв.
По делото е представено и
прието като доказателство телепоща изпратена от ищеца до ответника, която видно
от известие за доставяне е получена от ответника на 04.12.2017г., за което
ищецът е заплатил сума в размер на 9,85 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните изводи от правна страна:
За да бъде
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните факти: че ответникът
е осъществил противоправно действие; че от същото са настъпили вреди за ищеца;
причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, които следва да са пряка и
непосредствена последица от деянието. Посочените предпоставки следва да бъдат установени
от ищеца в условията на пълно и главно доказване.
Съдът намира за неоснователен предявения иск за имуществени
вреди поради следното:
За да се ангажира деликтната отговорност на едно лице, то
следва да е налице осъществено поведение от негова страна, което да е
противоправно, което може да се осъществява чрез действие или бездействие.
Поведението е противоправно когато за деликвента е налице договорно или
извъндоговорно задължение да действа, а той бездейства или когато е налице
договорно/извъндоговорно задължение за бездействие, а деликвентът предприема
действия. В конкретния случай се твърди, че противоправното поведение на
ответника се състои в непосочване в извънсъдебната покана на основанието и
периода, за който се дължи сумата в размер на 266,68 лв. На първо място следва
да се посочи, че между страните по делото не е налице облигационна връзка, от
която да произтичат конкретни задължения за ответника - в изпратената до ищеца
извънсъдебна покана изрично е записано, че носител на вземането е „Мобилтел“
ЕАД. Не е предвидено и законно
задължение за ответника сочещо конкретно дължимо поведение, което ответникът да
не съобразил при предприетите от него действия. Освен това поведението на
ответника не противоречи и на морала и добрите нрави. Ето защо следва да се
приеме, че посоченото от ищеца поведение - непосочване в извънсъдебна покана на конкретно
основанието, на което ищецът дължи заплащане на сумата в размер на 266.68 лв.
не е противоправно, поради което не е налице първата материално правна предпоставка
за уважаване на предявения иск. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
за ответника не съществува задължение да отговаря на писмата изпращани до него,
поради което и това негово поведение не следва да се приеме за противоправно.
По отношение на иска за неимуществени вреди:
Настоящия съдебен състав намира, че и по тази искова
претенция не е доказано наличието на първата материално правна предпоставка за
уважаване на предявения иск, а именно наличието на противоправно поведение от
страна на ответника в каквато насока е изложеното по-горе. Още повече, че
изрично в процесната покана ответникът е посочил, че задължението е дължимо към
„ Мобилтел“ ЕАД, а той действа като пълномощник, респ. дори и да е налице
неоснователна претенция, то тя е заявена от „Мобилтел“ ЕАД, доколкото
ответникът в качеството си на пълномощник действа от името и за сметка на
телекомуникационното дружество.
Освен това с изготвения по делото проекто доклад е уважено
искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел за установяване на фактите и обстоятелствата по отношение на
претърпените неимуществени вреди. В първото по делото съдебно заседание не се е
явил ищецът, неговия процесуален представител, нито е направено искане за
отлагане на делото с оглед необходимостта от събиране на допуснатите
доказателства, като не са заявени и доказателствени искания, поради което е
даден ход на устните състезания. С оглед изложеното съдът намира, че по делото
не са събрани никакви доказателства по отношение на посочения факт, а именно,
че от ищеца са претърпени неимуществени вреди. Константната съдебна практика приема,
че тогава когато се твърди настъпване на неимуществени вреди, то следва същите да се докажат от страната която ги твърди,
като наличието им не се презумира.
Ето защо исковата претенция за осъждане на ответника за
заплащане на сума в размер на 533,36 лв. – обезщетение за неимуществени вреди
следва да се отхвърли като неоснователен.
Доколкото е неоснователен предявения главен иск, то
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск за заплащане на обезщетение
за забава.
На
основание чл. 81
във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи възстановяване на направените от ответника
деловодни разноски по производството, а именно заплащането на 360 лева -
адвокатско възнаграждение, доколкото искането е своевременно направено, като са
представени доказателства, че разноските са реално сторени (договор за правна
защита и съдействие л.12 от делото).
Мотивиран от горното, Районен съд – Панагюрище,
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от
И.Л.К. ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Ф.п.к.“
ООД ЕИК ********* с адрес: ***, с правно основание чл. 45 ЗЗД и 86 ЗЗД, с които
се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 11,79 лв. –
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- направени разходи
за пощенски услуги поради претендирана сума в размер на 266,68 лв. с
извънсъдебна покана № 9017090408031, изпратена от ответника до ищеца, ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба -04.09.2019 г. до
окончателното изплащане на същата, както и 533,36 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди настъпили от същата покана, ведно със законната лихва от
дата на подаване на исковата молба – 04.09.2019 г. до окончателното заплащане на
сумата и 94,49 лв.- обезщетение за забава за периода от 20.12.2017 г. до 04.09.2019 г.
върху сумата то 533.36 лв.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, И.Л.К. ЕГН: **********, да заплати на „Ф.п.к.“ ООД ЕИК
*********, сумата от 360 лв. представлява разноски за пред настоящата
инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба.