МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 426/2013 год. на РОС.

 

Против подс. П.В.К. *** е повдигнато обвинение по чл. 316, вр. с чл.308, ал.1, вр. с чл.20, ал.4 от НК за това, че на *** год. в гр. Р., в съучастие с И.Н.М. ***, като помагач, подпомогнала И.Н.М. съзнателно да се ползва от преправен официален документ – препис-извлечение от акт за смърт на починалата П. Д. Я. № *** год., издаден на *** год. от *** на с. Б., Р. област, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Против подс. И.Н.М. *** повдигнато обвинение по чл. 316, вр.с чл. 308, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК за това , че на *** год. в гр. Р., в съучастие с П.В.К. ***, като извършител, подпомогнат от П.В.К., съзнателно се е ползвал от преправен официален документ – препис-извлечение от акт за смърт на починалата П. Д. Я. № *** год., издаден на *** год. от *** на с. Б., Р. област, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Против подс. А.Б.С. *** повдигнато обвинение по чл.209, ал.1 от НК, за това, че през периода *** год. в гр. Р., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у И.Н.Н. ***, че ще му продаде недвижим имот негова собственост – урегулиран поземлен имот с площ от 650 кв.м., представляващо *** в квартал 26 по регулационния план на с. Б., общ. И., Р. област заедно с построените в това дворно място жилищна сграда /къща/, състояща се от четири стаи в етажа и дюкянско помещение в партерния етаж с разгърната застроена площ от 60 кв.м. и мазе с площ от 60 кв.м., и с това му причинил имотна вреда в размер на 3 000 лв.

Против същият подсъдим е повдигнато обвинение и по чл.253, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на *** год. в гр. Р., придобил имущество – урегулиран поземлен имот с площ от 650 кв.м., представляващо *** в квартал 26 по регулационния план на с. Б., общ. И., Р. област заедно с построените в това дворно място жилищна сграда /къща/, състояща се от четири стаи в етажа и дюкянско помещение в партерния етаж с разгърната застроена площ от 60 кв.м. и мазе с площ от 60 кв.м., за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308 ал.1 от НК

Против подс. С.В.С. *** повдигнато обвинение по чл. 311 ал.1 от НК за това, че на *** год. в с. Б., Р. област, в качеството си на длъжностно лице – *** на с. Б., Р. област в кръга на службата си е съставил официален документ – препис-извлечение от акт за смърт № *** год. на починалата П. Д. Я., издаден на *** год. от *** на с. Б., Р. област, в който удостоверил неверни обстоятелства – че акт за смърт № *** е издаден на *** год. и че лицето П. Д. Я. е починало на *** год., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе, поддържа обвиненията, така както са предявени и настоява съдът да наложи на подс. К. наказание глоба с приложение на чл. 78а от НК, подсъдимите М., С. и С. наказания лишаване от свобода, от които подс. М. да изтърпи ефективно, а по отношение на другите двама подсъдими да бъде приложен института на условното осъждане.

Подсъдимата П.В.К. ***, лично и чрез служебния си защитник адв. Пл. П. от РАК в съдебно заседание правят искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, съкратено съдебно следствие, като дава кратки обяснения под формата на самопризнания, като изразява своето съжаление за извършеното престъпление.

Подсъдимият И.Н.М. *** съдебно заседание лично и чрез служебния си защитник адв. Д. от РАК, правят искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, съкратено съдебно следствие, като дава кратки обяснения под формата на самопризнания, като изразява своето съжаление за извършеното престъпление.

Подсъдимият А.Б.С. *** съдебно заседание лично и чрез своя защитник адв. Анг. С. от РАК правят искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, съкратено съдебно следствие, като дава кратки обяснения под формата на самопризнания, като изразява своето съжаление за извършените престъпления.

Подсъдимият С.В.С. *** съдебно заседание лично и чрез своя служебен защитник адв. Ю.Д. от РАК правят искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, съкратено съдебно следствие, като дава кратки обяснения под формата на самопризнания, като изразява своето съжаление за извършеното престъпление.

Окръжният съд след като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, прие за установено следното,

По фактите.

Подсъдимата П.В.К. е родена на *** год. в гр. Р. Живуща ***, българска гражданка, разведена, с основно образование, пенсионер, неосъждана (реабилитирана).

Подсъдимият И.Н.М. е роден на *** год. в гр. С.. Живущ ***, български гражданин, неженен, със средно образование, не работи, осъждан.

Подсъдимият А.Б.С. е роден на *** ***, обл. В., български гражданин, неженен, със средно образование, работи, неосъждан към момента на деянията. Впоследствие осъждан.

Подсъдимият С.В.С. е роден на *** ***, обл. Р., български гражданин, женен, с полувисше образование, пенсионер, неосъждан.

Лицето П. А.В. (Я.) с нотариален акт № ***. е придобил в собственост дворно място и къща в с. Б., обл. Р. на ул. „***. След това с решение № 138/19.06.1967 год. по гр. дело № 103/1967 год. на Районен съд гр. Руссе, по реда на чл. 292 от ГПК (отм.) му бил възложен по делба още един имот в с. с. на същото място. През това време той бил в брак с П. Д. Я. и имота станал семейна имуществена общност. На *** год. П. Д. Я. починала. Бил издаден акт за смърт № *** год. Нейни наследници останали съпруга й П. А.В. и синовете й св. А.П.В. и св. Д.П.А.. По силата на наследяването те били и съсобственици на горепосочения недвижим имот. Тези обстоятелства били известни на подс. П.К..

През 2001 год. П. В. постъпил в Дом за възрастни хора с увреждания „М.” – гр. Р. Там той се запознал и установил близки отношения с подс. П.К.. С нотариално заверено пълномощно от 28.10.2009 год. упълномощил подс. К. да се разпорежда с посочения недвижим имот, намиращ се в с. Б. обл. Р., като го продаде, дари, замени, прехвърли на когото намери за добре на цена каквато договори, както и да договаря сама със себе си и да се снабдява с необходими документи при сключване на сделки с имота. Тъй като В. бил неграмотен, за „Упълномощител:” вместо подпис положил отпечатък от палеца си. Като свидетели на упълномощаването се подписали св. А.Д. и св. В.Д..

След издаването на пълномощното, по повод реализирането на предоставените й права, подс. П.В.К. решила да се снабди с необходимите й документи за имота. За целта, на 12.11.2009 год. подс. П.К. и св. В.Д. ***. Там същата се снабдила с препис-извлечение от акт за смърт № *** год. Същият бил издаден на *** год. от подс. С.В.С. ***. В него била посочена дата на смъртта на П. Д. Я. – *** год. и дата на издаване на акта за смърт № *** год. Подсъдимата П.К. се снабдила също така и с удостоверение за наследници № 24/12.11.2009 год. на П. Д. Я., издадено отново от подс. С.С.. Впоследствие подс. П.К. и св. В.Д. посетили св. Н.Г.. Същият работил като помощник нотариус в кантората в гр. Р. на св. В.А.-нотариус № *** в регистъра на нотариалната камера, с район на действие Русенски районен съд. Тъй като св. В.Д. имал желание да купи имота, същият представил документите за него. След като се запознал с препис-извлечението от акта за смърт на П. Я., св. Г. обяснил, че имота е придобит преди нейната смърт и П. В. не е единствения собственик. Тогава св. В.Д. обяснил, че не иска да се занимава и с другите наследници и съсобственици и се отказва от сделката. Същият заявил на подс. П.К. защо не го е уведомила за това, тъй като е платил за снабдяването с документите за имота.

След това св. В.Д. предал на подс. П.К. по-голямата част от извадените документи за имота, сред които бил и преписа-извлечение от акта за смърт на П. Д. Я. От своя страна обвиняемата му дала платените за тях пари. После подс. П.К. продължила да предлага имота за продажба. В тази връзка в гр. Русе същата се срещнала и запознала с подс. И.Н.М. и подс. А.Б.С., като им предложила имота за продажба. Показала им и документите за същия. Двамата подсъдими узнали, че имота не е собственост само на П. В.. Независимо от това, след като го огледали, подс. А.С. решил да го придобие. За целта, на 13.05.2010 год. в гр. Русе, подс. П.К., подс. И.М. и подс. А.С. отишли при св. Н.Г. за извършване на преупълномощаване. Последният обяснил на подс. М. и подс. С., че имота не може да се продаде изцяло, тъй като освен П. В. може да има и други съсобственици и е запознат с проблема от предходен опит за продажба. Двамата подсъдими му обяснили, че знаят за това, но ставало въпрос за грешка в препис-извлечението от акт за смърт относно датата на смъртта на съпругата на П. Заявили му също, че тази грешка щяла да бъде отстранена и нямало да има проблеми. Тогава св. Г. поискал да му предоставят нов акт за смърт или ако не може да се извади такъв, длъжностното лице, което поправи датата с правилната, да удостовери това с подпис и печат. След това св. Г. извършил нотариални заверки на пълномощно, издадено от подс. П.К., с което преупълномощила подс. И.М. със същите права по отношение на имота.

На *** год. в гр. Р. подс. И.М. и подс. А.С. отново се явили в нотариалната кантора за съставяне на нотариален акт за покупко-продажба на имота. Подсъдимият М. представил дадените му от подс. П.К. документи за имота. Между тях било и препис-извлечението от акт за смърт на П. Д. Я., издадено на *** год. от подс. С.С.. В него по неустановен по делото начин имало извършена преправка, като на две места вместо действителната година на смъртта на П. Д. Я. и на издаването на акта за смърт била посочена друга такава – *** год. Подсъдимият М. обяснил на нотариуса - св. В.А., че тази преправка била извършена от Общината. Свидетелката А. поискала обаче това да бъде удостоверено с печат от издателя.

Още същият ден, подс. П.К. и подс. И.М. *** *** подс. С.С.. Представили му преправения препис-извлечение за смърт на П.Д.Я. и поискали да удостовери, че поправката на двете места е сторена от него. Подсъдимият С.С. извършил отново справка в регистрите, при което им посочил, че действителната година на смъртта е ***, а не *** год. Подсъдимият И.М. продължил да настоява, при което подс. С.С. се съгласил да извърши удостоверяването на преправката. Положил съответно два подписа за това и печата на *** на с. Б., Община-И., Р. област. Съобразно преправения акт за смърт, св. А.П.В. и св. Д.П.А. вече не били собственици по наследство от П.Д.Я. на имота в с. Б., тъй като същият се явявал придобит само от П. А.В., след нейната смърт.

След това подс. И.М., заедно с подс. А.С. се явили отново в кантората на св. В.А.. Там подс. И.М. представил на нотариуса препис-извлечението от акта за смърт на П.Д.Я., с удостоверенията на преправката, извършени с подписа на подс. С.С. и печатите на ***. По силата на упълномощаването от П. А. и преупълномощаването от подс. П.К., подс. И.М. продал на подс. А.С. недвижимия имот в с. Б., Р. област, представляващ урегулиран поземлен имот с площ от 650 кв.м., представляващо *** в квартал 26 по регулационния план на с. Б., община И., Р. област, заедно с построените в това дворно място жилищна сграда /къща/, състояща се от четири стаи в етажа и дюкянско помещение в партерния етаж, с разгърната застроена площ от 60 кв.м. и мазе с площ от 60 кв.м. Била посочена цена от 4 000 лв. За това бил съставен и нотариален акт № ***.

На *** год. П. А.В. починал. След това, през м. август 2010 год. А.Б.С. се свързал със св. И.А.Н. – управител на агенция за недвижими имоти "И." в гр. Р. Поискал от нея да му съдейства за продажба на недвижимия имот. Първоначално обявената цена била 12 000 евро. Договорили се всяка седмица да свалят от нея по 500 евро. Към края на м. октомври 2010 год. цената била вече 7 500 евро. Към имота проявил интерес за закупуване св. И.Н.Н.. Той се свързал със св. И.Н.. Чрез нея, на 15.11.2010 год. св. И.Н. и св. А.С. се срещнали в с. Б., Р област. При огледа св. Н. видял св. Д.А., който живеел в имота. При това подс. А.С. му обяснил, че това е човек, който е оставен да я пази. Тъй като харесал имота, същият ден св. И.Н. и подс. А.С. сключили предварителен договор, като последният му показал нотариалния акт, с който се легитимирал като собственник на имота. По силата на предварителния договор, подс. А.С. се задължавал да прехвърли собствеността на имота в срок до 25.11.2010 год. срещу сумата от 15 000 лв. Свидетелят И.Н. заплатил на подс. А.С. капаро от 3 000 лв. Впоследствие бъдещият купувач извършил проверка и установил преправката на препис-извлечението на акта за смърт № *** год. от *** год. Разбрал, че по този повод няма да може да придобие собствеността. Във връзка с това бил съставен на 25.11.2010 год. констативен протокол пред нотариус. По него подс. А.С. потвърдил получаването на сумата, а св. И.Н. заявил отказ от сключване на окончателен договор. От своя страна св. Д.А. уведомил брат си - св. А.В., че се продава имота им. Последният пристигнал в гр. Русе и се срещнал със св. И.Н., след което на 23.11.2010 год. била уведомена Района прокуратура-Русе за извършеното от обвиняемите.

По доказателствата.

Развитието на съдебното производство пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като по време на предварителното изслушване на четиримата подсъдими изцяло признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Действително на основание чл. 372 ал.4 от НПК съдът установи, че техните самопризнания изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и тези от експертен порядък.

В този смисъл на основание чл. 373 ал. 3 от НПК съдът приема гореизложената фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин от събрания по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – от свидетелските показания на св. А.П.В., св. К.П.Г., св. В.И.Г., св. И.Н.Н., св. А.В.В., св. Д.П.А., св. И.А.Н., св. В.Т.А., св. А.Т.Д., св. В.Н.Д., св. Б.Б.И., св. Н.С.Г., св. Г.Л.Г., а също така и от писмените доказателствени средства: справки за съдимост, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, нотариални актове, скици, удостоверения, декларации, заповед, трудови договори, преписи-извлечения от акт за смърт, удостоверение за наследници, пълномощно, решение, протоколи за доброволно предаване, регистър за умиранията, протоколи за извършени процесуално-следствени действия, включително протоколи за разпознаване на лица и предмети, протоколи за очна ставка, автобиографии, както и от почерковата, графическата и съдебномедицинската експертизи.

Съдът изцяло кредитира направените както в хода на досъдебното производство така и в съдебно заседание от четиримата подсъдими чистосърдечни самопризнания, доколкото същите като доказателствени средства са източник на факти и обстоятелства, свързани с главния факт по делото. Същите се признават за виновни, а също така изразяват дълбоко съжаление за случилото се и дават обяснения за станалото. Същевременно съдът приема, че от една страна техните обяснения кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал, а от друга те представляват израз на защитната им позиция. В съвкупността си техните обяснения и показанията на всички свидетели, като преки гласни доказателства са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция четиримата подсъдими дават обяснения по фактите и обстоятелствата, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същите признават, че по престъпен начин са се снабдили с неверния документ акт за смърт на П.Я., който подс. С. в качеството му на длъжностно лице – *** в кръга на службата му го е изготвил, за да могат те да го използват при продажбата на имота. В общи линии техните обяснения изцяло се покриват с показанията на разпитаните в хода на наказателното производство свидетели. Същите осъзнават вината си и принципно не оспорват авторството на деянията и същевременно изразяват съжаление за стореното и заявяват, че са извършили престъпленията са цел да се облагодетелстват за чужда сметка. В тази насока освен техните обяснения съдът кретидира и показанията на цитираните по-горе свидетели, които посочват по какъв начин те са използвали документите с невярно съдържание с оглед постигане на престъпната им цел.

В подкрепа на изложената фактическа обстановка са и заключенията по назначените в хода на досъдебното производство почерковата, графическата и съдебномедицинската експертизи. В този смисъл са доказателствата от експертен порядък, на които съдът дава вяра. От тези доказателства следва категоричния извод, че четиримата подсъдими са съзнавали, че с действията си реализират престъпното си поведение.

От правна страна.

От анализа на събраните по делото доказателства и въз основа на така възприетата фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Видно от доказателствата по делото подс. П.К., като субект на престъпното си посегателство е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.

С деянието си подс. К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316, вр. с чл.308, ал.1, вр. с чл.20, ал.4 от НК, тъй като на *** год. в гр. Р., в съучастие с И.Н.М. ***, като помагач го е подпомогнала съзнателно да се ползва от преправен официален документ – препис-извлечение от акт за смърт на починалата П. Д. Я. № *** год., издаден на ***09 год. от *** на с. Б., обл. Р., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Съобразно правната доктрина и трайно установената съдебна практика това престъпление може да бъде осъществено чрез действие, като действията могат да бъдат фактически. От обективна страна след като е получила акта за смърт на починалата П. Д. Я. № *** год., издаден на ***год. от *** на с. Б. обл. Р., го е предала на подс. М. за да го използва за извършване на предикатното престъпление от страна на подс. С.. В конкретният случай съдът приема, че с поведението си подс. К. е осъществила всички признаци от изпълнителното деяние чрез действие като неправомерно се е снабдила с документа с невярно съдържание с цел същия да бъде използав от другите двама подсъдими М. и С..

Налице е съучастие съгласно чл. 20 от НК, тъй като тя е подпомогнала подс. М. да извърши деянието използване на документ с невярно съдържание.

В резултат на своевременната реакция на наследниците на починалата П. Я. и органите на полицията от проведените издирвателни мероприятия престъплението е било установено както и неговото авторство. Престъплението е довършено с факта на ползването на документа, и предоставянето му на подс. М..

Налице е и субективната съставомерност на деянието, тъй като подс. П.к. е действала при пряк умисъл с ясното съзнание за противоправността на извършваното от нея, целейки и желаейки настъпването на точно определен резултат. Същията е разбирал много добре и е целяла именно настъпването на противоправния резултат. Съзнавала е също така, че използва инкриминирания документ за за постигане на този резултат.

Мотивите за извършване на престъплението са - предварително осъзнатата у нея потребност да се снабди с този документ.

Причини за извършване на престъплението са незачитане на установения в нашата страна правопорядък, слабите морално волеви задържки на подсъдимия и ниската му обща и правна култура и правосъзнание.

Видно от доказателствата по делото подс. И.М., като субект на престъпното си посегателство е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.

С деянието си подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316, вр.с чл. 308 ал.1, вр. с чл. 20 ал.2 от НК, тъй като на *** год. в гр. Р., в съучастие с П.В.К. ***, като извършител, подпомогнат от П.В.К., съзнателно се ползвал от преправен официален документ – препис-извлечение от акт за смърт на починалата П. Д. Я. № *** год., издаден на *** год. от *** на с. Б., Р. област от него за самото му съставяне не може да му се търси наказателна отговорност.

От обективна страна подс. И.М. е извършил това престъпление, като е представил преправения официален документ на нотариуса - св. В.А., като същия акт за смърт на П. Я. е послужил при съставянето на нотариалния акт и извършване на покупко-продажбата на имота.

Освен това подс. И.М. и подс. П.К. са действали в съучастие, по смисъла на чл. 20 от НК, като последната е действала като помагач по чл. 20 ал.4 от НК и го е подпомогнала, като му е предоставила официалния документ върху който е била извършена преправката, а той действащ като извършител по чл. 20 ал.2 от НК.

Налице е и субективна съставомернот, видно от установените и координирани действия на двамата подсъдими, същите са извършили престъпленията при пряк умисъл. Налице е била формирана общност в умисъла, в реализирането на който всеки един от тях е участвал със съответната форма на съучастие. Подсъдимият М. много добре е съзнавал противоправния характер на стореното и на общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване, а именно легитимиране на П. А.В. като единствен собственник на недвижимия имот, даващо впоследствие възможност за извършване на продажбата му.

Мотивите за извършване на престъплението са - предварително осъзнатата у него потребност да се снабди с този документ.

Причини за извършване на престъплението са незачитане на установения в нашата страна правопорядък и ниската му обща и правна култура и правосъзнание.

Видно от доказателствата по делото подс. А.С., като субект на престъпното си посегателство е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.

С деянието си подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209 ал.1 от НК, тъй като през периода *** год. в гр. Р., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у И.Н.Н. ***, че ще му продаде недвижим имот негова собственост – урегулиран поземлен имот с площ от 650 кв.м., представляващо *** в квартал 26 по регулационния план на с. Б., общ. И., Р. област, заедно с построените в това дворно място жилищна сграда (къща), състояща се от четири стаи в етажа и дюкянско помещение в партерния етаж с разгърната застроена площ от 60 кв.м. и мазе с площ от 60 кв.м., и с това му причинил имотна вреда в размер на 3 000 лв.

От обективна страна подс. А.С. е сторил това, като е въвел неверни представи у св. И.Н., че е действителен и единствен собственик на имота. В резултат на това пострадалият Н. извършил акт на имуществено разпореждане, с което му е била причинена имотна вреда в размер на 3 000 лв., явяваща се платеното капаро по сключения предварителен договор за покупко-продажба на имота.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като същият много добре е съзнавал противоправния характер на стореното и на общественоопасните последици. Желанието му за облагодетелстване по неправомерен начин го е мотивирал към това.

Мотивите за извършване на престъплението са - предварително осъзнатата у него потребност да въведе в забл,ждуениее и да поддържа заблуждението на св. И.Н..

Причини за извършване на престъплението са незачитане на установения в нашата страна правопорядък и ниската му обща и правна култура и правосъзнание.

Освен това подс. С. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 253 ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на *** год. в гр. Р. е придобил имущество – урегулиран поземлен имот с площ от 650 кв.м., представляващо *** в квартал 26 по регулационния план на с. Б., общ. И., Р. област, заедно с построените в това дворно място жилищна сграда (къща), състояща се от четири стаи в етажа и дюкянско помещение в партерния етаж с разгърната застроена площ от 60 кв.м. и мазе с площ от 60 кв.м., за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление по чл.316, вр.с чл. 308, ал.1 от НК.

От обективна страна подс. А.С. е сторил това, като по силата на покупко-продажбата на имота е получил в своя полза фактическата власт върху посочения имот и възможността да се разпорежда с него. Към този момент обаче имотът е бил придобит по престъпен начин в полза на П. А.В., което го е легитимирало като негов единствен собственник. Това е сторено чрез предикатното престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308,ал.1 от НК. Това е така, защото съобразно използвания преправен акт за смърт, св. А.П.В. и св. Д.П.А. вече не били собственици по наследство от П. Д. Я. на имота, тъй като същият се явявал придобит само от П. А.В., след нейната смърт. По този начин е била създадена възможност за привидно формиране на законосъобразност на извършената продажба от подс. П.К. и подс. И.М., в качеството им на пълномощници на П. В., в резултат на която подс. А.С. е придобил имота.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като същият много добре е съзнавал противоправния характер на стореното и на общественоопасните последици. Знаел е и това, че към момента на получаването на имота, същият е придобит чрез престъпление. Желанието за облагодетелстване по неправомерен начин го е мотивирала към това.

Мотивите за извършване на престъплението са - предварително осъзнатата у него потребност да се снабди с  с парични средства по неправомерен начин.

Причини за извършване на престъплението са незачитане на установения в нашата страна правопорядък и ниската му обща и правна култура и правосъзнание.

Видно от доказателствата по делото подс. С.В.С., като субект на престъпното си посегателство е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.

С деянието си подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 311, ал.1 от НК, тъй като на *** год. в с. Б., Р. област, в качеството си на длъжностно лице по чл. 93, т.1, б. „а” от НК – *** на с. Б., Р. област в кръга на службата си съставил официален документ – препис-извлечение от акт за смърт № *** год., на починалата П. Д. Я., издаден на *** год. от *** на с. Б., Р. област, в който удостоверил неверни обстоятелства – че акт за смърт № *** е издаден на *** год. и че лицето П.Д.Я. е починало на *** год., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства.

От обективна страна подс. С.С. е сторил това, като чрез полагане на подписи и на печата на *** на с. Б., Община-И., Р. област е удостоверил верността на извършената преправка в документа, което не е отговаряло на обективната действителност. Обективно подс. С. е действал в качестното на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 от НК – *** на с. Б., Р. област.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като същият много добре е съзнавал противоправния характер на стореното и на общественоопасните последици.

Мотивите за извършване на престъплението са - предварително осъзнатата у него потребност да изготви с този документ.

Причини за извършване на престъплението са незачитане на установения в нашата страна правопорядък.

По вида и размера на наложеното наказание.

Съобразно принципното начало, свързано със законоустановеността на наказателната репресия съдът счита, че при определяне на наказанието на подс. П.К. следва да се съобразят изложената фактическа обстановка и всички обстоятелства обуславящи вида и размера на наказанието, което да съответства с тежестта на извършеното от всеки един от четиримата подсъдими престъпление.

При индивидуализацията му, съдът отчита по отношение на подс. К. наличие на положителните предпоставки, визирани в чл. 78а от НК, отчитайки, че за извършеното от ния престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до три години. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита нейните самопризнания, направени в съдебно заседание пред тази инстанция критичното й отношение към стореното, тежкото й семейно и материална положение – пенсионерка, разведена, изразеното съжаление и липсата на отегчаващи такива.

Окръжният съд, след като взе предвид гореизложеното, степента на обществена опасност на деянието и на личността на подс. К., на мотивите и причините за извършването на престъплението, намира, че същата следва да бъде освободена от наказателна отговорност и налагаане на административно наказание ГЛОБА ориентирана към минимума предвиден в закона, която да се изрази в 1 500 лв., платима в полза на Държавата.

В контекста с принципа на законоустановеност на наказателната репресия съдът счита, че при определяне на наказанието на подс. Й. М., следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, свързана с правилата визирани в чл. 58а ал. 1 от НК, както по вид така и по размер, което да съответства с извършеното от него престъпление. При неговата индивидуализация, след като взе предвид гореизложеното, като смекчаващи вината обстоятелства съдът възприе – чистосърдечните му самопризнания и критичното му отношение към извършеното, а като отегчаващи такива съдът констатира миналите му осъждания и лошите му характеристични данни.

Окръжният съд, след като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и на личността на подс. М., както и наличието на императивно установените в чл. 373 ал. 2 от НПК правила за директното приложение на чл. 58а от НК, пристъпи към определяне на неговото наказание. Налице е превес на отегчаващите вината обстоятелства, поради което съдът съобразявайки тези правни норми счита, че същото следва да бъде индивидуализирано и ориентирано към максивмума. Предвид това наказанието лишаване от свобода трябва да бъде определено на ТРИ ГОДИНИ.

След като на основание чл. 58а ал.1 от НК го редуцира с една трета съдът счита, че на подс. М. следва да му бъде наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при СТРОГ първоначален режим, в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип..

При индивидуализация, на наказанието на подс. А.С. след като взе предвид гореизложеното, като смекчаващи вината обстоятелства съдът възприе – чистосърдечните му самопризнания, критичното му отношение към извършеното и чистото съдебно минало към момента на извършване на преспълението по чл. 209 ал.1 от НК, а като отегчаващи такива съдът констатира лошите му характеристични данни и упоритостта проявена при извършване на това първо престъпление.

Поради това съдът счита, че на основание чл. 54 ал. 1 от НК следва на подс. С. да му бъде определено наказание от ТРИ ГОДИНи лишаване от свобода.

След като на основание чл. 58а ал.1 от НК го редуцира с една трета съдът счита, че на подс. С. следва да му бъде наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

При същите предпоставки за извършеното второ престъпление по чл.253 ал.2, вр. с чл. 1 от НК съдът счита, че на подс. С. следва да му бъде определено наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

След като на основание чл. 58а ал.1 от НК го редуцира с една трета съдът счита, че на подс. С. следва да му бъде наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а също така и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 3 000 лв., платима в полза на Държавата.

При това положение следва на този подсъдим на основание чл. 23 ал. 1 от НК да му бъде определено най-тежкото измежду тях наказание което след групиране на подс. С. следва да му бъде наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Тъй като са налице положителните предпоставки , предвидени в чл. 66 ал.1 от НК съдът счита, че така определеното на подс. С. наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 23 ал. 3 от НК съдът счита, че към основното наказание следва да бъде ПРИСЪЕДИНЕНО и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 3 000 лв., които да заплати в полза на Държавата.

При индивидуализация, на наказанието на подс. С.С. след като взе предвид гореизложеното, като смекчаващи вината обстоятелства съдът възприе – чистосърдечните му самопризнания, критичното му отношение към извършеното и чистото съдебно минало, а като отегчаващи такива съдът не констатира.

Поради това съдът счита, че на основание чл. 54 ал. 1 от НК следва на подс. С. да му бъде определено наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

След като на основание чл. 58а ал.1 от НК го редуцира с една трета съдът счита, че на подс. С. следва да му бъде наложено наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Тъй като са налице положителните предпоставки, предвидени в чл. 66 ал.1 от НК съдът счита, че така определеното на подс. С. наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Съдът счита, че така определените на четиримата подсъдими наказания по вид и размер ще изиграят своята възспираща, възпитателна и превантивна роля. По този начин ще се постигнат визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за индивидуална и генерална превенция.

По направените по делото разноски.

При този изход на делото съдът счита, че подсъдимите П.К., Й. М., А.С. и С.С., със снета по делото самоличност следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ОД на МВР сумата от по 133.83 лв. или общо 535.35 лв., представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство.

Мотивиран от горните съображения съдът, постанови присъдата си.

 

 

Председател: