Р Е Ш
Е Н И Е
№ 622/11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на пети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№561/2019г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.13, ал.5 от Закон за социалното подпомагане (ЗСП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Т.Е.К. ***,
срещу Заповед №ЗСП/Д-М/4551 от 02.10.2019г. на Директор Дирекция „Социално
подпомагане“ – Монтана, потвърдена с Решение №12-РД06-0054/18.10.2019г. на
Директора на РДСП-Монтана, с която на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28,
ал.1 от Правилник за прилагане на закона за социалното подпомагане (ППЗСП) на
оспорващия е отказана еднократна помощ при инцидентни нужди по чл.16 от ППЗСП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт и се поддържа искането за неговата отмяна, тъй като противоречи с целта на
закона. В съдебно заседание оспорващият не се явява и не взема становище.
Ответникът
по жалбата, в постъпило по делото писмено становище излага доводи, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №ЗСП/Д-М/4551 от 02.10.2019г. на Директор
Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана, потвърдена с Решение
№12-РД06-0054/18.10.2019г. на Директора на РДСП-Монтана, с която на основание
чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от Правилник за прилагане на закона за
социалното подпомагане (ППЗСП) на оспорващия е отказана еднократна помощ при
инцидентни нужди по чл.16 от ППЗСП. За да мотивира отказа си да отпусне
исканата социална помощ, административният орган е приел, че оспорващия не
отговаря на изискванията на чл.16 от ППЗСП във вр. с чл.11, ал.2 ЗСП, тъй като
по отношение на него не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
Със Заявление вх.№ЗСП/Д-М/4551 от
13.09.2019г. (л.16-20 по делото), оспорващия е поискал да му бъде отпусната
еднократна социална помощ. Социален работник е извършил проверка на посочения
от оспорващия адрес и е изготвил Протокол с констатации (л.29 по делото) и
Социален доклад (л.30,31 по делото), с който е дал становище, че оспорващия не
отговаря на чл.16 от ППЗСП във вр. с чл.11, ал.2 ЗСП и предложил на
административния орган да се откаже отпускане на исканата еднократна социална
помощ, тъй като не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка. Със Заповед
№ЗСП/Д-М/4551 от 02.10.2019г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ –
Монтана (л.3 по делото) на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от Правилник
за прилагане на закона за социалното подпомагане (ППЗСП) на оспорващия е
отказана еднократна помощ при инцидентни нужди по чл.16 от ППЗСП. Със жалба
вх.№12-94Т-00-0914/11.10.2019г. (л.12 по делото), оспорващия е обжалвал Заповед
№ЗСП/Д-М/4551 от 02.10.2019г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ –
Монтана пред Директора на РДСП-Монтана, който с Решение
№12-РД06-0054/18.10.2019г. (л.4 по делото), е приел жалбата за неоснователна и
е потвърдил обжалвания административен акт. Видно от обратна разписка на л.37
по делото, Решение №12-РД06-0054/18.10.2019г. на Директора на РДСП-Монтана е
надлежно връчено на оспорващия на 04.11.2019г., тоест жалбата му с
вх.№2385/14.11.2019г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е
подадена в законоустановеният срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът,
извежда следните правни изводи по същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл.13,
ал.1 ЗСП, социални помощи се отпускат
въз основа на заявление-декларация, подадено от нуждаещия се или от
упълномощено от него лице, а съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 ЗСП, помощите по ал. 1 се отпускат със заповед на директора
на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него
длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със
социална анкета.
Оспореният административен акт е издаден от Л*** К*** – Главен социален
работник в отдел „Социална закрила“, която е надлежно овластена с правомощия
със Заповед №1204-РД01-0452/19.09.2019г. на Директора на Дирекция „Социална
подпомагане“ – Монтана, тоест налице е компетентност на органа, който е издал
административният акт.
Административният акт е издаден в предвидената
писмена форма и съдържа необходимите фактически и правни основания, които са
мотивирали издаването му. В хода на воденото административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да водят до съществен порок, който да налага да се приеме, че
административният акт е незаконосъобразен.
Оспореният
административен акт е постановен в съответствие с приложимия материален закон.
Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗСП, право на
социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица,
които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не
могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество,
или с помощта на задължените по чл. 140 от
Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си
жизнени потребности, а съгласно чл.11, ал.2 от ЗСП, социални помощи се
получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и
за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс. От събраните по делото доказателства се установява
безспорно, че по отношение на оспорващия не са изчерпани всички възможности за
самоиздръжка, тъй като тя съжителства с лица по смисъла на чл.140 от Семейния
кодекс, от които има възможност да получава издръжка, тоест по отношение на нея
не са налице условията на чл.11, ал.2 от ЗСП, както законосъобразно е приел в
мотивите си административния орган.
В хода на съдебното производство,
оспорващият не е доказал, че при него са изчерпани всички възможности за
самоиздръжка и за издръжка от посочените лица, които са задължени с неговата
издръжка по силата на чл. 140 СК,
тоест не установява, че оспорения административен акт е издаден в противоречие
с приложимия материален закон - в тази насока настоящият съдебен състав споделя
константна практика на ВАС по идентични казуси, като например Решение
№3165/23.03.2015г. по адм.дело №716/2015г.
Неоснователно е
поддържаното от оспорващият, че оспорения административен акт е постановен в
противоречие на целта на закона. Това е
така, тъй като съгласно чл.1, ал.2, т.1 от ЗСП, Законът има за цел подпомагане
на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите
основни жизнени потребности, а от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че по отношение на оспорващия не са изчерпани
всички възможности за самоиздръжка, тъй като тя съжителства с лица по смисъла
на чл.140 от Семейния кодекс, от които има възможност да получава издръжка.
След като оспорващия не е установил пред социалната администрация и в хода на
настоящето съдебно производство, че по отношение на него са налице
положителните и отрицателните предпоставки за отпускане на исканата социална
помощ, следва да се приеме, че целта на закона е спазена и по отношение е
постановен законосъобразен отказ, който е обоснован от липсата на основание за
получавана на исканата социална помощ.
При цялостната
проверка законосъобразността на оспореният административен акт на основанията
по чл. 146 АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на
закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед №ЗСП/Д-М/4551
от 02.10.2019г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана,
потвърдена с Решение №12-РД06-0054/18.10.2019г. на Директора на РДСП-Монтана, с
която на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от Правилник за прилагане
на закона за социалното подпомагане (ППЗСП) на оспорващия е отказана еднократна
помощ при инцидентни нужди по чл.16 от ППЗСП е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата да се отхвърли
като неоснователна предвид, което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав
на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Е.К. ***,
срещу Заповед №ЗСП/Д-М/4551 от 02.10.2019г. на Директор Дирекция „Социално
подпомагане“ – Монтана, с която на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1
от Правилник за прилагане на закона за социалното подпомагане (ППЗСП) на
оспорващия е отказана еднократна помощ при инцидентни нужди по чл.16 от ППЗСП.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: