Номер 18311.11.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ШуменСъстав I
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Теодора Е. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица И. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20203600500349 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №462 от 16.07.2020г. по гр.д.№3343/2019г., ШРС е отхвърлил
предявения от Г. С. Х. срещу Р. С. С. иск с правно оснвание чл.31, ал.2 от ЗС за
заплащане на сумата 760.64лв., представляваща дължимо от ответника обезщетение за
ползата, от която е лишена ищцата от ползването на нейната 1/2ид.ч. от гараж №12 със
застроена площ от 20.48кв.м., построен в парцел І, кв.176 по плана на гр.Шумен, с
идентификатор 83510.666.35.16.12 по КК на гр.Шумен, находящ се в сграда с
идентификатор 8340.666.35.16, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж-83510.666.35.16.11, под обекта- няма, над обекта – 83510.666.35.16.24, считано за
периода 22.05.2018г.-06.11.2019г., като са присъдени и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ищцовата страна изцяло. Жалбоподателят намира
същото за неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Съдът не съобразил факта, че извършеното от ответника прехвърляне на част от
процесния имот е след вписване на исковата молба за делба. Решението се явявало и
намотивирано, тъй като съдът не изложил по каква причина и на какво основание
кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите, водени от ответника и на
какво основание не дава вяра на показанията на тези, водени от ищцовата страна.
Показанията на свидетелите на ответната страна се явявали противоречиви, а тези на
свид.Д.Р. не били безпристрастни. По делото безспорно била доказана съсобствеността
между страните, факта, че гаражът се ползва само от ответната страна и и размерат на
ползата, от която е лишена ищцата Съдът не съобразил и че с решението по
бракоразводното дело между страните, ползването на гаража било предоставено на
ответника, поради което последният дължал заплащане на обезщетение на ищцата, без
значение дали последната е имала възможност или не да ползва реално имота,
1
съобразно частта си. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено
дрго, с което заявената от нея претенция бъде уважена в пълен размер. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна,
поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
С решение №166/14.08.2015г. по гр.д.№372/2015г. на ВПРС бракът между страните
бил прекратен по взаимно съгласие, като е утвърдено постигнатото между страните
споразумение, по силата на което ползването на семейното жилище, придобито преди
брака, находящо се в гр.Шумен, бул.“...№69, вх.В, ап.48 е предоставено на Р. С. С. , като
на последния е предоставено и ползването на недвижим имот-гараж, придобит по време
на брака, находящ се в гр.Шумен, бул.4...№69.
С решение №287/29.03.2018г. по гр.д.№2990 на ШРС е допусната съдебна делба
между страните на недвижимия имот, представляващ гараж №12 в гр.Шумен, бул.“...
№69 със застроена площ от 20.48кв.м., при равни квоти, а с решение
№690/11.07.2018г./влязло в законна сила на 04.08.2018г./ по същото дело гаражът е
изнесен на публична продан.
Съгласно отразеното в нотариален акт за дарение №150, т.VІ, д.№725/2017г. на
нотариус с рег.№709, на 13.11.2017г. Р. С. С. е дарил на дъщеря си Д.Р.С. 1/2ид.ч. от
гореописания гараж. С оглед извършеното дарение, С. е конституирана като трето лице
в делбеното производство на основание чл.226, ал.2 от ГПК
С покана, връчена на ответника на 27.06.2019г., ищцата е поканила последния да
й заплати сумата от 520лв., представляваща дължим наем за периода 22.05.2018г. до
момента/датата на клеймото е 19.06.2019г./, тъй като е лишена от ползването на
собствената си ид.ч. от имота.
Съгласно заключението на СИЕ, стойността на обезщетението за ползването на
1/2ид.ч. от гаража , съответен на ищцовите идеални части, за периода 22.05.2018г.-
06.11.2019г. възлиза на 700.64лв..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи: Ищцовата страна е заявила претенция за заплащане на обезщетение по -чл.31,
ал.2 от ЗС за пропуснати ползи, относно съсобствен недвижим имот-гараж, за периода
22.05.2018г.-06.11.2019г..
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва
лично само от някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Или първото и необходимо условие за ангажиране отговорността по този текст е
наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния имот. В
случая не се установи, ответникът да се явява съсобственик на гаража през
2
правнорелевантния период. Съгласно отразеното в сочения по-горе нотариален акт,
същият на 13.11.2017г. е прехвърлил собствената си 1/2ид.ч. на Д.Р.С./дъщеря на
страните/. Предвид изложеното и доколкото не е налице този елемент от фактическия
състав на сочената норма, заявената претенция се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Без значение се явява обстоятеството, че прехвърлянето е станало след вписване
на исковата молба за делба на процесния имот имот между страните.
Вписването на исковата молба за делба има само защитно-оповестително
действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица.
Съгласно разясненията дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 3/2013г. на
ОСГК по въпросите, свързани с правоприемството по време на висящо дело за делба,
приобретателят по правна сделка, извършена след предявяване на иска за делба, може
да замести своя праводател със съгласието на всички съделители. След влизане в сила
на решението по допускане на делбата във фазата по извършване на делбата
приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не
изрази воля да встъпи в процеса, а може да участва и като главна страна, като встъпи по
реда на чл. 225 ГПК. По този начин силата на пресъдено нещо ще обвърже както
участващите в делбеното производство, така и приобретателя, вкл. и в отношенията
помежду им по тези въпроси. В отношенията им от материалноправна гледна точка
обаче правата върху прехвърлената идеална част ще се считат права на приобретателя
поради което с влизане в сила на решението по извършване на делбата съсобствеността
ще се счита прекратена и по отношение на приобретателя, и то независимо дали е взел
участие в делбеното производство като главна страна.
С оглед особеностите на делбеното производство, след извършеното прехвърляне
на права прехвърлителят участва в производството като процесуален субституент на
приобретателя, поради което следва да бъдат отчетени и съобразени
материалноправните последици от извършеното разпореждане с права. Правните
последици на договора настъпват към момента на сключването му – чл.24 ал.1 ЗЗД. Или
в случая Д.Р.С. се явява съсобственик на процесния гараж по силата на правната сделка.
Прехвърлителят Р. С. С. е само неин процесуален субституент в делбеното
производство и като такъв не би могло да се приеме, че притежава право на собственост
върху вещта.
При установена липса на първия елемент от фактическия състав на чл.31, ал.2 от
ЗЗД, безпредметно се явява установяването наличие на ползване или не от страна на
ответника на съсобствената вещ и обсъждането на събраните в тази насока гласни
доказателства. Само за пълнота следва да се отбележи, че действително, съгласно
съдебната практика, когато ползването на вещта е предоставено по силата на
бракоразводно решение, съпругът, на който е предоставено ползването дължи
обезщетние на другия без значение дали правоимащият е могъл да го ползва лично и
реално. В този случай обаче, при предявен иск по чл. 31, ал. 1 ЗС, твърдението на
ответника, че не ползва имота е релевантно, само, ако е за време след като правото на
3
ползване е прекратено - поради изтичане на срока или настъпване на други
обстоятелства. В случая ответникът установи наличието на такова друго обстоятество-
прехвърляне правото на собственост върху неговата идеална част в полза на дъщерята
на страните, както и че след настъпването му, през правнорелевантния период, не
ползва вещта. Съгласно показанията на свид.Д.С. ключ за гаража имат само тя и майка
й-ищцата по делото, като в същия се намират вещи, собственост на двете. Баща й-
ответникът по делото от близо две години си спирал колата пред блока, като в този
смисъл са и показанията на другия свидетел на ответната страна М.Й.. Показанията на
свидетелите са непосредствени и непротиворечиви/и двамата свидетели заявяват, че
последно преди около две години С. е паркирала колата си в гаража, като след това е
оставяла багаж там/, поради което и следва да бъдат кредитирани. Вярно е, че свид.Д.С.
е надарена от ответника, но същата е в еднаква степен на родство и с двете страни по
делото. Ищцовата страна не е ангажирала доказателства разколебаващи или
опровергаващи заявеното от свидетелите на ответната страна. Напротив, свид.П.Х.
заявява, че не бил виждал автомобил в гаража, като показанията му кореспондират с
тези на останалите свидетели. В хода на първоинстанционното производство ищцата се
е отказала от допуснатия й втори свидетел.
Претенцията за заплащане на обезщетение на основание чл.31, ал.2 от ЗС за
периода 22.05.2018г.-06.11.2019г. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не се следват разноски за въззивната
инстанция. Такива в размер на 300лв. се следват на въззиваемата страна.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №462 от 16.07.2020г. по гр.д.№3343/2019г. на ШРС.
ОСЪЖДА Г. С. Х. с ЕГН**********, съдебен адрес: гр.Варна, ул.“...“№22, чрез
адв.М.Н. при ВАК, да заплати на Р. С. С. с ЕГН********** от гр.Шумен, бул.“...№69,
вх.В, ап.48, деловодни разноски пред въззивната иснстанция в размер на 300лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5