№ 369
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Венелин П. Кръстев
в присъствието на прокурора Т. Ив. З.
като разгледа докладваното от Аделина И. Частно наказателно дело №
20241100203357 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр.чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (наричан по-долу за кратко
Закона).
Образувано е въз основа на изпратено удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение
на несъдебен орган на ФРГ от 14.09.2023г. и влязло в законна сила на
03.10.2023г, за налагане на финансова санкция глоба в размер на 60 евро на
лицето Н. Г. Т. – роден на ****г. в гр.София, български гражданин, разведен,
с регистриран постоянен адрес гр.София, ж.к.**** и ЕГН: **********
В с.з. представителят на СГП предлага да бъде признато решението за
финансова санкция спрямо Н. и в тази насока сочи наличие на всички
законово регламентирани изисквания.
Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява и не изразява позиция
по същество на процесния спор.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Засегнатото лице Н. Г. Т. – роден на ****г. в гр.София, български
1
гражданин, разведен, с регистриран постоянен адрес гр.София, ж.к.**** и
ЕГН: ********** по настоящем в чужбина
От приетото като писмено доказателство удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се установява, че с Решение за
налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган на ФРГ на
14.09.2023г. и влязло в законна сила на 03.10.2023г. е наложена на лицето
глоба в размер на 60 евро във вр. с извършено на територията на ФРГ,
гр.Вининген и установено нарушение, реализирано на 29.06.2023г. на
федералната магистрала 61 с посока на движение гр.Кобленц и изразяващо се
т.1. в пускане в експлоатация на състав от пътни превозни средства с размери,
надвишаващи разрешените такива по дължина с 0,50м. (разрешената дължина
е 18,75 м., а установена дължина възлизала на 19,25м.) и т.2 движение по
магистралата, въпреки че превозното средство заедно с товара е от 4,12 м. и
така надвишава допустимата височина от 4 м., но не е било по-високо от
4,20м.
Видно от доказателствените материали, производството по налагане на
финансовата санкция в издаващата държава е било писмено, като лицето е
било уведомено съгл. нормативните правила на решаващата държава относно
правото си на обжалване на решението и относно сроковете за обжалване, но
не се е възползвал от предоставената му възможност и след влизането му в
законна сила не е заплатил наложената му глоба.
На основата на така установените обстоятелства на първо място съдът
намира, че е компетентният орган съгл. чл.31 ал.1 вр. чл.6 ал.1 от Закона да
признае и постанови изпълнение на цитираното решение. Законовите
предпоставки за допустимост са лимитативно определени в самия закон, а
именно следва засегнатото лице да притежава местоживеене или обичайно да
пребивава в района на съответния окръжен съд, които се приемат за
изпълнени.
По същество на делото настоящият съд установява частично наличие на
законовите условия за признаване на издадения от несъдебен орган
акт.Налице са формалните предпоставки, предвидени в чл.5 от Закона –
удостоверение по образец, ведно с превод на български език.В случая
горепосоченото решение за налагане на финансова санкция е влязло в законна
сила на 03.10.2023г., респ. представлява акт на държава членка на ЕС,
подлежащ на изпълнение, като по безспорен начин се установява и фактът на
уведомяване на лицето за възникналото му право на жалба. Съобразно
приобщените по делото доказателствени материали, засегнатото лице е
наказано за извършено пътнотранспортно нарушение, свързано с габаритите
на превозното средство.Следва да се подчертае, че българското
законодателство също въвежда определени ограничения, но също така
допуска движение на извънгабаритни превозни средства при издадено от
Агенция „Пътна инфраструктура" разрешително за движение на
извънгабаритно или тежко пътно превозно средство и при обозначаване на
товара с нарочна табела.Т.е. визираното нарушение независимо че има аналог
и в българското право е от кръга на посочените, за които не се изисква двойна
2
наказуемост.Т.е. налице са законовите условия по чл.30 ал.1 и ал.2 от Закона
за признаване на решението за наложена финансова санкция.Законът обаче в
нормата на чл.30 ал.3 регламентира и допълнителни предпоставки, които са
нормативно определени в условията на алтернативност.За такава относно ФЛ
е въздигнато наличие на местоживеене или обичайно пребиваване на
територията на Реп. България. В случая се касае за български гражданин,
който притежава постоянна адресна регистрация на територията на страната.
На следващо място съдът приема, че наложената глоба с решение на
несъдебен орган представлява финансова санкция по см. на чл.3 ал.1 т.1 от
Закона.
Същевременно съдът установи, че е налице една от хипотезите, която
може да бъде основание за отказ по чл.35 от Закона. В случая
Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение
реквизити, засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в друга
държава, няма имунитет или привилегии, които да не допускат изпълнението
на решението, не е изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието
и деянието е извършено на територията на ФРГ, но претендираната финансова
санкцията не надхвърля минималната граница от 70 евро.Видно от самото
Удостоверение, наложената санкиця е в размер на 60 евро и това
обстоятелство дава право на преценка на решаващия съд за приемане и
признаване на несъдебния акт. При тази си преценка СГС взе предвид
изключително ниското (и поради това, незначително) отклонение от
нормативните изисквания за максимална дължина и височина.Също така
съобрази и българския нормативен регламент, допускащ законовото
предвижване на подобни на наказаното лице композиции от пътни превозни
средства при изпълнение на определени изисквания (посочени по-горе).
В допълнение е нужно да се отбележи, че с процесното Решение лицето
е осъдено да заплати и направените в рамките на съдебното и
административно производство разноски в размер на 25 евро, като в
Удостоверението по чл.4 изрично се сочи, че сумата от 85 евро представлява
общ размер на финансовата санкция и се иска признаване на съдебния акт
именно за тази последна сума.В тази насока Съдът изразява своето
несъгласие – нормата на чл.35 т.6 от специалния Закон изрично повелява, че
наложената финансова санкция следва е не по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума; респ. не се взема предвид общия размер на
цялото парично задължение, формирано от самата финансова санкция и от
направените разноски.
С оглед всички изложени съображения съдът приема, че не следва да
признае конкретизираното по-горе решение на несъдебен орган, поради което
РЕШИ:
НЕ ПРИЗНАВА Решение, издадено от несъдебен орган на ФРГ на
14.09.2023г. и влязло в законна сила на 03.10.2023г. за налагане на финансова
санкция на лицето Н. Г. Т. – роден на ****г. в гр.София, български
3
гражданин, разведен, с регистриран постоянен адрес гр.София, ж.к.**** и
ЕГН: **********, с което му е наложена глоба в размер на 60 евро за
извършено пътнотранспортно нарушение в издаващата държава.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок
пред САС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4