№ 316
гр. Шумен, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20233600500403 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №163/29.06.2023 г., постановено по гр.д.№249/2022 г., Районен съд -
гр.Нови пазар е отхвърлил предявения от В. Г. В. с ЕГН ********** срещу "ИЛЯ СТРОЙ"
ЕООД с ЕИК ......, за обявяване за окончателен на предварителен договор от 06.11.2019 г., по
сила на който В. Г. В. се е задължил да прехвърли на „Иля строй“ ЕООД собствеността на
следния недвижим имот, находящ се в село ....., обл. Шумен, представляващ поземлен имот
с идентификатор 27471.45.1, съгласно одобрената кадастрална карта и регистри за
населеното място, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване нива, с площ 17702 кв.м., шеста категория, без номер в предходен план, при
граници: 27471.45.2, 27471.45.44, 27471.45.3 и 27471.45.4., за сумата от 938206 лв. Ищецът е
осъден да заплати деловодни разноски на ответника в размер на 10200 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва изцяло
решението на районния съд, като излага доводи за неправилност на акта, и моли решението
да бъде отменено, и постановено ново, с което иска да бъде уважен.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага съображения, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и
законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
1
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Нови пазар е бил сезиран с искова претенция подадена В. Г. В.
срещу "ИЛЯ СТРОЙ" ЕООД, за обявяване за окончателен на предварителен договор от
06.11.2019 г., сключен между страните. Ищецът излага, че е собственик на поземлен имот с
идентификатор 27471.45.1 по кадастрална карта и регистри, находящ се в с......, обл. Шумен,
с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване нива, с
площ 17702 кв.м., шеста категория. На 06.11.2019 г. с ответното дружество сключили
предварителен договор за покупко-продажба на този имот. Договорили продажна цена от
938206 лева, като 500000 лв. от тях били заплатени авансово, а остатъкът следвало да се
плати при изповядване на сделката. С три превода, извършени на 13.11.2019 г., на
14.11.2019 г. и на 25.11.2019 г. по банков път бъдещия купувач платил на продавача общо
500000 лв. След като се снабдил с нужните документи, на 22.04.2020 г. ищецът поканил
ответното дружество да изповядат сделката. На 30.04.2020 г. получил отговор от
представител на дружеството с молба за отсрочване, поради извънредната епидемична
обстановка в страната. В първите дни на месец януари 2022 г. ищецът отново се снабдил с
актуална данъчна оценка на имота. Вместо уговорка за дата за изповядване на сделката
ищецът бил уведомен, че ответната страна разваля договора, защото даденото описание на
имота не съответствало с направения оглед на място. Тогава ищецът уведомил ответното
дружество, че изявлението за разваляне не е породило правно действие за него, защото
посочената причина не е налице. Декларирал желание предварителният договор да стане
окончателен и поканил ответната страна на 25.02.2022 г. да се яви в кантора на нотариус в
гр. Нови пазар, за да сключат окончателен договор, но такъв не бил сключен.
Ответника е оспорил изцяло предявения иск, като е заявил следните възражения:
Излага, че ищецът и управителят на ответното дружество поддържали приятелски
отношения, предхождани от бизнес такива по договори за строителни услуги. Наред с това
ищецът имал близки отношения с Г.И.Д.., също земеделски производител като него. И
двамата имали сключени договори с ответното дружество за ремонт и строителство на
обекти. Тримата се договорили да сключат помежду си фиктивни договори, за да може
ищецът през ноември 2019 г. да докаже платежоспособност, чрез изкуствено създаден
оборот по банковата си сметка. Към 12.11.2019 г. ищецът разполагал с 200000 лв., Г. Д.
разполагала със 100000 лв. от продажба на имот в гр. Варна. Били сключени фиктивно
договор за заем от 500000 лв. между Д. и ищеца, както и предварителния договор за
покупко-продажба на процесната нива с управителя на ответното дружество. Ползвайки
банкови сметки тримата извършвали транзакции на различни суми помежду си и така се
създала представа, че на ищеца са заплатени общо 500000 лв. като част от цената на нивата.
Затова ответното дружество твърди, че предварителният договор за покупко-продажба е
симулативен, като страните по него не са искали неговите правни последици. Доказателство
за абсолютната симулация била и вписаната цена на имота, която била 623 пъти по –висока
от данъчната й оценка и 121 пъти по-висока от цената й през 2011 г. С издадения запис на
заповед от 12.11.2019 г. , с посочен адрес на ответното дружество, Г. Д. се задължила да
върне на ищеца 200000 лв., тъй като това била сумата, с която ищецът разполагал и тези
средство излезли от неговата банкова сметка. След като реално получил тази сума, на
11.12.2021 г. той издал декларация, че няма претенции към издателя на записа на заповед,
декларирайки загубата на ценната книга и невъзможността да я върне. За постигане целите
на ищеца, ответното дружество издало три фактури с основание аванс по договор между Г.
2
Д. и ответното дружество, за изграждане и експлоатация на животновъдна ферма в с. ......
Финансовият резултат, който бил необходим на ищеца, целял кандидатстване пред
Държавен фонд „Земеделие“ за безвъзмездна финансова помощ за ремонт на ферма. На
ищеца била извършена и ревизия от НАП. Освен това излага, че договора е нищожен поради
противоречие със закона - чл.152 от ЗЗД, защото прикривал съглашение, уговарящо
предварително начин на удовлетворение на кредитора, както и поради противоречие с
добрите нрави, тъй като била налице нееквивалентност на насрещните престации.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа страна: Ищецът е собственик на недвижим имот,
находящ се в село ....., обл. Шумен, представляващ поземлен имот с идентификатор
27471.45.1, съгласно одобрената кадастрална карта и регистри за населеното място, с трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване нива, с площ 17702
кв.м., шеста категория. Между ищеца и ответното дружество „ Иля строй“ ЕООД е бил
подписан предварителен договор за покупка на земеделска земя, с който ищецът се е
задължил да прехвърли на ответното търговско дружество собствеността на горепосочената
нива за сумата от 938206 лв. Заплащането на цената следвало да стане на вноски – авансово
до 500 000 лв., като след получаване на тази сума сделката щяла бъде изповядана при
нотариус, а следващите вноски ще бъдат договорени в нотариалния акт. На ответната страна
е било изпратено писмо от ищеца, с отбелязана в него дата на съставяне 22.04.2020 г. и дата
на получаване от представителя на дружеството - същата дата, в което ищецът е уведомил
дружеството, че не се отказва от договора и е изготвил всички необходими документи и в
случай, че ответната страна не е готова, то да го уведоми кога и къде ще бъде изповядан
договорът, тъй като на изготвените скици и данъчни оценки им изтича срокът. В писмото е
посочено също, че договореният в предварителния договор аванс от 500 000 е заплатен. В
отговор на това писмо ответното дружество изпратило писмо с изх. №48/30.04.2020 г., с
което е съобщило, че също не се е отказало от сделката, но предвид финансови затруднения,
свързани с пандемията в страната, желае сделката да се реализира след нормализиране на
положението. На 04.01.2022 г. представителят на ответното дружество е изпратил
уведомление до ищеца по телепоща, в което е заявил, че разваля предварителния договор,
защото даденото от ищеца описание на земята и направения от И.И. оглед, преди решението
му за финализиране на договора, са в огромно противоречие. На 10.02.2022 г. ищецът е
отговорил на това съобщение, че изявлението за разваляне на договора не е породило
валидно действие, тъй като посочената от ответната страна причина не е налице. Предвид
това ищецът е поканил представителя на ответната страна да се яви на 25.02.2022 г. в
кантората на нотариус Т. С. в гр. Нови пазар, където да сключат окончателния договор.
Съобщението е получено от И. на същата дата 10.02.2022 г. На 25.02.2022 г. ищецът и
представителят на ответната страна са се явили при нотариуса, където ищецът е заявил, че
желае сключването на окончателния договор, а И. е заявил, че предварителният договор е
недействителен и не е породил действие, евентуално е посочил, че договорът е развален. В.
е заявил, че не приема изявленията на И. и до сключване на окончателен договор не се
стигнало.
Преди сключване на договора, през месец октомври 2019 г., ищецът споделил на И.И.
3
и на Г. Д., с които били в близки приятелски и търговски взаимоотношения, че има
намерение да кандидатства по програма за сключване на договор с ДФ „Земеделие“,
финансирана от европейски фонд, при която следвало да има самоучастие и във връзка с
това следвало да демонстрира платежоспособност. По това време между ответника и Г. Д.
бил в сила договор за строителна услуга от 07.11.2016 г., по силата на който ответникът
имал задължения за извършване на строителни действия по преустройство и пристрояване
на краварници в сгради за отглеждане на бройлери, находящи се в с. ....., обл. Варна, и
доставка и монтаж на оборудване. За да може по сметка на ищеца да постъпят значителни
суми тримата – Д., В. и И. се уговорили, че ищецът ще сключи с Д. договор за заем на
сумата от 500000 лв., които ще й преведе на два пъти. От своя страна Д. ще преведе тази
сума на ответното дружество, плюс още 100000 лв., на основание договора за строителна
услуга, а ответното дружество ще преведе на няколко пъти сумата общо от 500000 лв. на
ищеца, като за да има основание за това ищецът и представителя на ответната страна се
уговорили да сключат симулативен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, по силата на който ищецът ще се задължи да прехвърли на дружеството
горепосочения си недвижим имот – нива, а дружеството ще се задължи да му заплати сума
от 938206 лв. Ответното дружество не разполагало с въпросната сума, но И. се съгласил да
сключат фиктивно договора, поради приятелските им отношения. Той възложил на
счетоводителя си – свидетеля А. да извърши проверка относно имота, дали се дължат
някакви данъци, дали ще има задължения, тъй като такъв земеделски имот за дейността на
дружеството не бил нужен. Свидетелят установил, че не се дължат данъци и такси за
земеделски имоти и представителят на ответното дружество решил, че ще подпише
предварителния договор. На 12.11.2019 г. в офиса на ответното дружество, където бил
представителят му, както и свидетелят А., пристигнали ищецът, Г. Д. и нейният съпруг. По
това време в офиса бил и свидетеля Г.А.. Тогава бил подписан предварителният договор за
покупка на земеделски земя между страните по делото, както и договорът за заем на
парична сума между ищеца и Г. Д.. Ищецът изискал Д. да издаде в негова полза запис на
заповед за сумата от 200000 лв., тъй като тази сума, която той щял да й преведе като част от
сумата по договора за заем, била действително негова. Д. издала запис на заповед за сумата
от 200000 лв. с посочен падеж на 12.02.2020 г. Договорът за заем на парична сума бил с дата
от 11.11.2019 г., а предварителният договор бил с дата 06.11.2019 г., като текстовете на
двата договора били предварително изготвени от ищеца и донесени в офиса на ответното
дружество, където били подписани на 12.11.2019 г. Записът на заповед Д. издала и
подписала също на 12.11.2019 г. Пристигайки в офиса на ответното дружество, ищецът
носил сумата от 100000 евро в брой, която всички присъстващи видели и след като били
подписани горепосочените договори, той и съпругът на Д. напуснали офиса. Същия ден
ищецът внесъл сумата от 200000 лева в сметката си и на следващия ден я превел на Г. Д. на
основание договора за заем. Пак на 12.11.2019 г. и Г. Д. прехвърлила от своята лична
банкова сметка по банковата си сметка като земеделски производител сумата от 100000 лв. и
след това ги превела по сметка на ответното дружество на основание договора за строителна
услуга. На 13.11.2019 г. ответното дружество превело тази сума от 100000 лв. на ищеца, на
4
основание предварителния договор. На 14.11.2019 г. Д. превела на ответното дружество
получените 200000 лв. отново на основание договора от 07.11.2016 г. и в същия ден
ответното дружество ги превело на ищеца отново на основание предварителния договор. На
15.11.2019 г. ищецът превел на Д. вече получените 300000 лв., а на 22.11.2019 г. Д. превела
тази сума на ответното дружество на основание пак договора за строителна услуга. На
25.11.2019 г. ответното дружество превело от тази сума 200000 лв. по сметка на ищеца с
посочено основание предварителния договор. Така всъщност ищецът получил сумата си от
200000 лв., а сумата от 100000 лв. останала у ответното дружество. През лятото на 2020 г. за
ищеца стартирала проверка от НАП и тогава той посетил офиса на ответното дружество,
където казал на И., че проверяващите изразили съмнение, че с предварителния договор за
покупка на земеделска земя се прикрива договор за заем. Поради това ищецът изискал
ответното дружество да потвърди съгласието си за сключване на окончателен договор с
писмен документ, съставен по-рано. Носел две писма - горепосочените писмо от 22.04.2020
г. и отговорът с входящ номер от 30.04.2020 г., за които представителят на ответното
дружество се съгласил да им се поставят по ранна дата на получаване, входящ номер и
изходящ номер. На 11.12.2021 г. ищецът подписал декларация, в която в качеството си на
поемател по записа на заповед за 200000 лв., издаден от Д., декларирал, че записът на
заповед е изгубен и не може да бъде предявяван от ищеца, както и от негови наследници и
приобретатели, дори и да бъде намерен. Декларирал е, че няма претенции към издателя, като
не могат да имат претенции и неговите наследници и приобретатели. От назначена в
първоинстанционното производство експертиза, е установена пазарната стойност на
процесния имот към 2019 г. – 16657 лв., а към 2022 г. - 28500 лв. Свидетелите на ищцовата
страна, разпитани в първоинстанционното производство, сочат валидно възникване на
процесното облигационно отношение между страните. Свидетелите на ответника описват
предприетите от страните по делото стъпки по реализация на плановете им, в съответствие с
изложената фактическа обстановка от ответника, конкретно извършените от всеки действия,
мотивите и причините за действията им по подписването на предварителния договор и
останалите документи, свързани с него и действията им след това.
Съдът приема за достоверни изцяло показанията на свидетеля В. А. А., както и
на Г.А. А.. Показанията на тези свидетели, за разлика от показанията на свидетелите,
посочени от ищеца - Д.Н.И. и Е.С.М., са безпротиворечиви вътрешно и помежду си и изцяло
данните от тях съвпадат с данните от писмените доказателства и по недвусмислен и логичен
начин пресъздават осъществилите се между страните факти. Поради това съдът ги счита за
изложени добросъвестно и истинни. Показанията на свидетеля А. детайлно описват
предприетите от страните по делото стъпки по реализация на плановете им, конкретно
извършените от всеки действия, мотивите и причините за действията им по подписването на
предварителния договор и останалите документи, свързани с него и действията им след това.
Свидетелите И. и М. сочат, че предварителният договор бил подписан от страните на
06.11.2019 г. и с намерение страните реално да се задължат по него, но съдът не приема
показанията им в тази им част, защото именно не са в логическа връзка с останалите
доказателства - писмени, докато в показанията си А. изрично заявява, че на 06.11.2019 г.
5
представителят на ответната страна е бил на конкретни други места по повод изпълнение на
поети задължения по сключени сделки, които твърдения на свидетеля съвпадат с данните от
представените писмени доказателства с дата 06.11.2019 г., описано по-горе.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи: На първо место е необходимо да се посочи, че привидни са сделките, сключени при
абсолютна симулация - когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да
не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго
съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. При абсолютната
симулация например на договор за покупко-продажба във вътрешните отношения между
съконтрахентите прехвърлителят остава собственик на вещта, а приобретателят не
придобива права и не дължи заплащане на цена. Възможни са и случаи, в които
съконтрахентите желаят настъпване на правните последици на договора за покупко-
продажба, но прикриват действителната си воля относно отделни договореността, която са
постигнали за отделни елементи на договора. В настоящия случай, съдът намира, че в
производството безспорно е установена симулативността на процесния предварителен
договор и липсата на воля между страните за проявяване на правните му последици,
свързани със задължението за сключване на окончателен договор, съответно прехвърляне на
правото на собственост върху имота. Правилно първоинстанционния съд се е позовал на
съдебната практика по приложението на чл.165 ал.2 ГПК, в частност Решение № 193 от
5.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 608/2017 г., III г.о., Решение № 484 от 11.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 375/2010 г., IV г. о., Решение № 50004 от 1.02.2023 г. на ВКС по гр. д. №
1208/2022 г., III г. о., съобразно която начало на писмено доказателство е писмено
волеизявление на страна по сделката, което свидетелства за факт, който не установява пряко
наличието на симулативно волеизявление, а е косвено доказателство - създава вероятност,
индиция, възможност изразеното волеизявление да е привидно, но само по себе си това
косвено доказателство не е достатъчно да докаже симулацията при условията на пълно и
главно доказване. Дори и без ангажираните от ответника писмени доказателства,
обосноваващи вероятната симулативност на сделката - сключените съпътстващи договора
сделки - за заем, записа на заповед, декларацията за загубения запис и отказа от правата по
него, платежните нареждания и осъществената поредица от банкови преводи, фрапиращата
разлика между пазарната стойност на имота, и продажната цена, посочена в договора - над
петдесет и шест пъти по висока от пазарната стойност на имота и над 623 пъти от данъчната
оценка на имота, е годна да обуслови допустимостта на свидетелските показания, доколкото
е индиция за абсолютна симулация. Свидетелските показания на свидетелите на ответната
страна са вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от всички останали събрани по делото
писмени доказателства, поради което и степента им на достоверност е значително по -
висока от тези на свидетелите на ищеца. Ответните свидетели са присъствали на водените
разговори, предхождащи сключването на процесния договор, и с категоричност установяват
сочената пълна симулация. Ето защо предявения иск следва да бъде отхвърлен. Предвид
изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и
6
правилно, поради което и следва да се потвърди.
Основателно е направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна. Платеното
възнаграждение е в размер на 22178,24 лева, а съобразно чл.7, ал.6 вр. ал.2 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер
на възнаграждението при данъчна оценка на имота - 1505,56 лева, следва да се в размер на
1500 лева, като предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
намира, че възнаграждението следва да се редуцира до трикратния минимален размер, или
4500 лева, които следва да се присъдят на въззиваемата страна. С оглед цената на иска,
определена съобразно чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК - 1505,56 лева, и в съответствие с
установената съдебна практика, между която - Определение № 4 от 9.01.2019 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4619/2018 г., III г. о., Определение № 226 от 7.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4539/2016 г., II г. о., Определение № 278 от 22.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5850/2013 г., III
г. о., Определение № 73 от 14.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1142/2013 г., I т. о., и др.,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №163/29.06.2023 г., постановено по гр.д.№249/2022г. по
описа на Районен съд - гр.Нови пазар.
ОСЪЖДА В. Г. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ИЛЯ СТРОЙ" ЕООД с
ЕИК ......, сумата от 4500 лева, представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7