РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Пловдив , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000376 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260029 от 28.10.2020 г., поправено с решение №260066 от
21.04.2021 г., постановено по търг. дело № 239 по описа за 2019 г.,
Пазарджишкият окръжен съд е:
- осъдил „ЗД Б.и.” АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 226
от КЗ /отм./ на ищеца Д. АНГ. АС., ЕГН **********, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 25000 лева вследствие смъртта
на сестра му З.А. А.а, починала на 11.02.2016 г. вследствие на ПТП от
11.02.2016 г., виновно причинено от П.А.П. при управление на МПС товарен
автомобил марка П., модел Б. с рег. № *******, с валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника - застрахователна
полица № .../.../... от 13.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
12.02.2016 г. до окончателното й изплащане;
- отхвърлил като неоснователен иска за разликата над 25000 лева до
претендираните 126000 лв. - осъдил „ЗД Б.и.” АД, ЕИК ********* да заплати
ДТ по делото по сметка на ПОС в размер на 1000 лв.
- осъдил Д. АНГ. АС., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски
в полза на „ЗД Б.и.” АД в размер на 1875,71лв.
1
- осъдил е „ЗД Б.и.” АД, ЕИК ********* да заплати в полза на адв. М.
Ив. Д., член на САК, адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца
безплатна правна помощ в размер на 1280 лева, определено на основание на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Решението е обжалвано и от двете страни.
Ответникът „ЗД Б.и.” АД обжалва решението в частта с която е осъдено
да заплати на Д. АНГ. АС., обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 25000 лева вследствие смъртта на сестра му З.А. А.а, починала на
11.02.2016 г. вследствие на описаното ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 11.02.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за
разноските.
Представителят на дружеството изразява становище, че в осъдителната
му част решението необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Искането е да се отмени решението в обжалваната от
него част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се
отхвърли изцяло предявения иск, евентуално – да се намали размера на
застрахователното обезщетение като се признае по-голям принос на
пострадалата за настъпването на вредите, както и да се присъдят сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от
ищеца Д. АНГ. АС. чрез процесуалния му представител адвокат М.Д. в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 25 000 лева до
предявения след изменението размер от 126 000 лева. В жалбата се изразява
становище, че решението в обжалваната част от него част е неправилно,
поради което моли след отмяна на решението в тази част, да се постанови
друго, с което предявеният иск се важи изцяло. Направено е искане за
присъждане на деловодни разноски във въззивното производство
включително и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за
представлявалия го адвокат.
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства
по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните,
приема за установено следното:
Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано по
предявен Д. АНГ. АС. против „ЗД Б.и.” АД, частичен иск за заплащане на
сумата от 26 000 лева от общата сума от 140 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди
вследствие смъртта на сестра му З.А. А.а, починала на 12.02.2016 г. от травми
получени на ПТП на 11.02.2016 г., виновно причинено от П.А.П. при
управление на МПС - товарен автомобил марка П., модел Б. с рег. № *******,
с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по
застрахователна полица № .../.../... от 13.12.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от 12.02.2016 г. до окончателното й изплащане. В хода на
производството, в последното проведено по делото публично съдебно
2
заседание, по искане на ищеца, съдът е допуснал увеличение на предявения
иск със сумата 100 000 лева т.е. от частичен за 26 000 лева до 126 000 лева.
Искът се основава на следните установени по делото и поначало
безспорни факти:
В резултат на ПТП на 11.02.2016 г., вечерта, на път Ш-... – между с. В.
и ханче „С.“, при удар от товарен автомобил „П.-Б.“, с рег. № *******,
управляван от П.А.П., е била причинена смъртта на З.А. А.а – сестра на
ищеца Д. АНГ. АС..
С влязла в сила присъда № 11/07.03.2017 г., по НОХД № 23/2017 г. по
описа на Окръжен съд – Пазарджик са установени със задължителна сила за
гражданския съд, съгласно с чл. 300 ГПК, извършването на деянието,
вследствие на което е настъпил вредоносния резултат – смъртта на З.А. А.а,
противоправността на деянието и виновността на делинквента П.А.П..
Категорично се установява, както наличието на действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания, свързани със смъртта на сестра му, така и причинната
връзка между тези вреди и настъпилото по вина на водача на товарен
автомобил „П.-Б.“ ПТП.
Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за
причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в
резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при
наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № .../.../...,
сключена между собственика на товарен автомобил „П.-Б.“, с рег. № *******
и „ЗД Б.и.” АД, със срок на действие до 12.12.2016 г.
Безспорно установено е също, че ищецът Д. АНГ. АС. е брат на
починалата от травмите причинени й при процесното ПТП - З.А. А.а.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е
налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226, ал.1 във вр.
с чл. 223 КЗ /отм./.
Във въззивното производство ответникът „ЗД Б.и.” АД поддържа всички
първоначално заявени възражения относно наличието на правопораждащите
застрахователната отговорност на дружеството спрямо ищеца факти: че
ищецът не попадал в кръга от лица, легитимирани да претендират
застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 257 КЗ /отм./; евентуално – че
размерът на присъдените обезщетения не били съобразени с действащите
разпоредби на закона - чл. 52 ЗЗД, както и че е не отчетена правилно степента
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Пазарджишкият окръжен съд е изложил мотивирани съображения и е
формирал фактически и правни изводи относно всяко от поддържаните
възражения, които се подкрепят напълно от настоящия състав на
Пловдивския апелативен съд, като във връзка с поддържаните в настоящото
производство твърдения и възражения от страните, се налага да се добави
3
следното:
Неоснователни са преди всичко поддържаните в подкрепа на въззивната
жалба възражения, оспорващи активната материално-правна легитимация на
ищеца по предявения иск.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Принципът, от който е изхождал Върховният съд при определяне кръга
на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта,
основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия
при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от
ППВС № 4/61 год. Установяването на такава идентичност е въпрос на
преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между
пострадалия и ищеца, продължителността на съвместното им съжителство
или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр.
Отношенията между починалата З. А.а приживе с нейния брат Д.А. са
изследвани детайлно от първоинстанционния съд, на базата на подробни и
достоверни свидетелски показания от близки до тях лица, които, освен че са
придобили трайни и непосредствени впечатления от тези отношения, но и са
бил част от това семейство, като изводите на съда в тази връзка са прецизни и
обосновани, поради което се споделят напълно от въззивната инстанция.
Спецификата на тези отношения в случая се определя не само формалното
родство между ищеца и неговата сестра, както и от обичайните в подобни
случаи прояви на общуване между роднини, но главно - от изградените в
продължение на дълги години съвместен живот трайни и взаимни чувства на
обич, доверие, близост, привързаност, сигурност и подкрепа.
От показанията на разпитаните свидетели, е установено, че заради
ранната смърт на майката на ищеца и неговата сестра, както и заради и
тежкото здравословно състояние, а и затрудненото материално положение на
баща им, от ранна детска възраст грижите по отглеждането и издръжката на
ищеца били поети от неговата сестра З.. Д. бил приет и останал да живее в
семейството на сестра си, където бил отглеждан заедно с двете й рождени
деца. Вследствие близкото родство и съвместния семеен живот, между ищеца
и сестра му са се създали изключително близки отношения, много силна и
трайна връзка, надхвърляща традиционните отношения между тази категория
родственици. Ищецът и неговите племенници израснали заедно, споделяли
еднакъв живот, възприемали се като братя и сестра, а ищецът възприемал З.
като своя майка. Дори след като Д. създал свое семейство, той продължавал
да бъде подкрепян и закрилян от по-голямата си сестра, като заедно със
семейството си, със сестра си З. и нейните вече пораснали деца, продължили
да живеят заедно и да споделят едно домакинство. Отношенията на обич,
доверие и взаимопомощ продължили и след като Д. се разделил с жена си и тя
4
с децата им напуснала семейното жилище. В този тежък за ищеца момент,
сестра му З. продължила да бъде негова житейска опора, да му помага и
подкрепя.
В заключение - от установените по делото факти относно отношенията
между ищеца Д.А. и пострадалата при ПТП негова сестра З. А.а, се налага
извод за наличието на такива дълбоки емоционални и житейски връзки,
наподобяващи в голяма степен връзките между роднини от тесен семеен кръг,
заради съдържанието на които, ищецът да търпи морални болки и страдания
от смъртта на сестра си, сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близките от този кръг при същите трагични
обстоятелства.
Изводът е, че ищецът попада в категорията на лицата, визирани в
посочените постановления, имащи право на обезщетение за претърпените
вследствие смъртта на техни близки вреди.
Другият спор е свързан с размера на дължимото обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, съответно за дължимия размер
на застрахователното обезщетение.
Определяйки размера на дължимото обезщетение, Пазарджишкият
окръжен съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства,
относно характера и степента на понесените от ищеца душевни болки и
страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед
изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и утвърдената в
тази насока съдебна практика. Първоинстанционният съд е обсъдил в
мотивите си всички съществени и относими към конкретния спор факти,
които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението, съобразно с принципа за справедливост.
В тази връзка Пловдивският апелативен съд преценява като
неоснователни съдържащите се във въззивните жалби оплаквания относно
несъответствието между определеното обезщетение и действителният размер
на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди. Позовавайки се
на събраните доказателства – показанията на разпитаните свидетели,
Пазарджишкият окръжен съд е изяснил детайлно отношенията в семейството,
степента на родствената и емоционална връзка между брата и сестрата, както
и настъпилия за ищеца емоционален и психически срив вследствие от
смъртта на сестра му.
Правилни и в съответствие с установените факти и изискванията на
закона са и изводите на първонстанционния съд относно наличието и
степента на приноса от страна на пострадалата за настъпването на вредите.
В тази насока окръжният съд е обсъдил безспорно установените по
делото факти във връзка с положението и действията на пострадалата на пътя:
че се е движела или се е намирала по средата на лентата за движение на
пътното платно, в тъмната част на денонощието при намалена видимост и
облечена с тъмни дрехи, в състояние на силно алкохолно опиване, излагайки
се по този начин на опасност, доколкото не е могла да възприеме правилно
ситуацията на пътя, да напусне пътното платно при приближаване на
5
автомобили или при настъпване на друга опасна ситуация на пътя. В случая,
действията й са били в очевидно нарушение на разпоредбите на чл. 108 ЗДвП
и, макар употребата на алкохол да не съставлява самостоятелно нарушение на
правилата за движение от страна на пешеходците, очевидно това състояние е
повлияло върху възможностите на пострадалата за нормална, правилна и
критична преценка на конкретната ситуация, което в крайна сметка е довело
до пълно пренебрегване на правилата за движение, поставяйки в опасност
както самата нея, така и другите участници в движението. В този смисъл
преценката на първоинстанционния съд, че приносът на пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат е равен по степен с този на водача на
товарния автомобил, е обоснована и правилна.
В заключение, първоинстанционният съд е отчел всички общи и
специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените
от ищеца неимуществени вреди, поради което настоящият състав на
Пловдивския апелативен съд приема, че определеното обезщетение
съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване. В този
смисъл обжалваното решение в осъдителната му част е правилно и следва да
се потвърди.
Съответно – правилно е и следва да се потвърди решението и в частта, с
която е отхвърлен предявения иск за разликата над присъденото обезщетение
от 25 000 лева до първоначално предявения иск от 26 000 лева.
В частта, с която искът е отхвърлен до увеличения в хода на
първоинстанционното производство размер от 126 000 лева, искът е
недопустим.
Спорът е търговски и е бил разгледан по реда на Глава 32 ГПК,
възражение по чл. 369 ГПК не е било повдигано.
Както бе отбелязано по-горе, в хода на производството, в последното
проведено по делото публично съдебно заседание, по искане на ищеца, съдът
е допуснал увеличение на предявения иск със сумата 100 000 лева т.е. от
частичен за 26 000 лева до 126 000 лева, без ново уточнение за „частичен“,
приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и съответно
ги е обявил за приключени.
Увеличението на иска е било недопустимо. Срокът за изменяне на иска,
включително и за увеличаване на размера му, е бил най-късно до подаването
на допълнителната искова молба (чл. 372, ал. 2 ГПК). Нормата е особено
правило по отношение общата разпоредба на чл. 214, ал. 1, изр. 3-то, предл. 1-
во ГПК, която в случая е била неприложима (чл. 377 ГПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, пр. 2 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по допустимостта на решението в обжалваната му част.
Налице са предпоставките по чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК и обжалваното
решение ще следва да се обезсили в частта му, с която предявеният от Д.
АНГ. АС. иск за обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен до
размер на сумата 100 000 лева (горницата над първоначално предявения иск
от 26 000 лева до претендираната сума от 126 000 лева), като производството
6
в тази негова част ще следва да се прекрати.
Относно разноските.
Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за
представляващия го в производството адвокат по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за
оказана безплатна помощ на материално затруднено лице, което, съобразно с
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и предвид уважената част от иска,
възлиза на 1580 лева.
Ответникът претендира деловодни разноски за въззивното производство,
установени в общ размер от 2060 лева, от които – 500 лева за внесена ДТ по
въззивната жалба и 1560 лева с ДДС – за уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение. Съразмерно с отвърлената част от иска следва да му се
присъдят общо 1651.30 лева, от които 1250.50 лева за адвокатско
възнаграждение и 400.80 лева за държавна такса.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260029 от 28.10.2020 г., поправено с
решение № 260066 от 21.04.2021 г., постановено по т. дело № 239 по описа за
2019 г. на Пазарджишкият окръжен съд, в частта с която е:
- Осъдено „ЗД Б.и.” АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл.
226 от КЗ /отм./ на ищеца Д. АНГ. АС., ЕГН **********, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 25000 лева вследствие смъртта
на сестра му З.А. А.а, починала на 11.02.2016 г. вследствие на ПТП от
11.02.2016 г., виновно причинено от П.А.П. при управление на МПС товарен
автомобил марка П., модел Б. с ДКН *** с валидно сключена застраховка ГО
при ответника - застрахователна полица № .../.../... от 13.12.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от 12.02.2016 г. до окончателното й изплащане.
- Отхвърлен предявения от Д. АНГ. АС., ЕГН ********** против „ЗД
Б.и.” АД, ЕИК *********, като неоснователен предявения иск за заплащане
на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 25000 лева вследствие смъртта на сестра му З.А. А.а, починала на
11.02.2016 г. вследствие на ПТП от 11.02.2016 г., виновно причинено от
П.А.П. при управление на МПС товарен автомобил марка П., модел Б. с ДКН
******* с валидно сключена застраховка ГО при ответника - застрахователна
полица № .../.../... от 13.12.2015 г., за разликата над 25000 лева до сумата в
размер на 26000 лв.
- Осъдено „ЗД Б.и.” АД, ЕИК ********* да заплати ДТ по делото по
сметка на ПОС в размер на 1000 лв.
- Осъден Д. АНГ. АС., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски
в полза на „ЗД Б.и.” АД в размер на 1875.71 лв.
7
- Осъдено е „ЗД Б.и.” АД, ЕИК ********* да заплати в полза на адв. М.
Ив. Д., член на САК, адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца
безплатна правна помощ в размер на 1280 лева, определено на основание на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260029 от 28.10.2020 г., поправено с
решение № 260066 от 21.04.2021 г., постановено по т. дело № 239 по описа за
2019 г. на Пазарджишкият окръжен съд, в частта с която е отхвърлен
предявения от Д. АНГ. АС., ЕГН ********** против „ЗД Б.и.” АД, ЕИК
*********, като неоснователен предявения иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на сестра му З.А. А.а, починала на 11.02.2016 г. вследствие на ПТП от
11.02.2016 г., виновно причинено от П.А.П. при управление на МПС товарен
автомобил марка П., модел Б. с ДКН *** с валидно сключена застраховка ГО
при ответника - застрахователна полица № .../.../... от 13.12.2015 г., за
разликата над сумата от 26000 лева до сумата в размер на 126000 лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата, като в тази част ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
ОСЪЖДА „ЗД Б.и.” АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл.
38,ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. М. Ив. Д., член на САК, адвокатско
възнаграждение в размер на 1280 лева за оказаната на Д. АНГ. АС. безплатна
адвокатска помощ и съдействие в производството по в.т.д. № 376 по описа за
2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. АНГ. АС., ЕГН ********** да заплати на „ЗД Б.и.” АД,
ЕИК ********* сумата 1651.30 лева - деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска в производството по в.т.д. № 376 по описа за 2021
г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8