Р Е Ш Е Н И Е
№ 3242 31.07.2019 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в
открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря: Малина
Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 19407 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК ********* против Е.И.Д., ЕГН **********,
с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 535, вр. с чл. 538 ТЗ.
Ищецът твърди, че на 10.09.2016 г.
ответницата издала валиден от външна страна запис на заповед, с който
неотменимо и безусловно се задължила да плати 1711,41 лева. Ефектът бил
предявен на същата дата, като след извършени плащания, останала непогасена сума
от 479 лева.
Ценната книга обезпечавала вземанията по
договор за заем № ..., с предоставени 800 лева и краен падеж: 10.06.2017 г.
Поради липса на обезпечение – поръчителство на две ФЛ, била начислена и
неустойка.
Сумата от 479 лева по записа включвала
неплатени вноски с падежи: 10.04.2017 г. за 98,72 лева – главница и лихва;
10.05 и 10.06.2017 г. – по 190,16 лева – главница, лихва и неустойка.
Поради липса на плащане, ищецът се
снабдил със заповед по чл. 417 ГК № 1891/28.02.2018 г. по ч.гр.д. № 2276/2018
г. на ПРС, V бр.с. за сумата от 479 лева
- задължение по записа на заповед, ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда – 08.02.2018 г. до окончателното погасяване и
разноски, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост,
при което възникнал правен интерес от предявяване на установителен иск. Моли се
за уважаването му, претендират се разноски. Релевира
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
насрещната страна.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор, с който искът се оспорва по основание и размер. Видно от падежа на
записа, към съответната дата не били изискуеми погасителни вноски по договора
за заем, при което непогасено вземане, което да е обезпечено с ЦК, не било
налице.
В условията на евентуалност, вземанията
по договора били погасени чрез плащане преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Неустойка не била дължима, т.к. била уговорена в отклонение на присъщите й
функции и като такава – нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Чрез
предвиждането й се целяло заобикаляне на ограничението по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при което клаузата била нищожна и на осн. чл.
21, ал. 1 ЗПК. Предвид изложеното и доколкото главницата и договорната лихва
били платени, според представената от ищеца справка, други суми не били
дължими, а искът като неоснователен, следвало да бъде отхвърлен. Претендират се
разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2276/2018
г. на ПРС, V бр.с., вземането по настоящото производство съответства на това по
заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост
е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и искът, по който е образуван
настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е
да докаже, че в негова полза е издаден редовен от външна страна запис на
заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сделка, вземането по
който е станало изискуемо, но липсва погасяване на претендираната
част от дължимата сума от ответника. Предвид въведеното каузално
правоотношение, следва да установи, че е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за заем, по което е изпълнил задълженията си за предаване
на уговорената сума. Следва да установи и наличието на валидно постигнати
договорености за връщане на заема с лихва и неустойка, както и, че ценната
книга обезпечава всички вземания по договора, като установи претенцията си и по
размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване,
както и да докаже положителни факти, които да изключват, унищожават или
погасяват претендираното вземане. Следва да докаже връзката между процесния запис на заповед и каузалното правоотношение, както и всички наведени възражения в отговора – в
т.ч. за плащане и нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие със
закона и добрите нрави.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът намира предявения иск за неоснователен.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: записът на заповед
е издаден от ответницата и обезпечава вземания по договор за заем № ..., по
който са предоставени и усвоени 800 лева, с краен падеж: 10.06.2017 г. и
извършени доброволни плащания от общо 1232,40 лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 4929/03.05.2019 г. – л.44-45/. Съдът приема
тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени
доказателства.
Представената ценна книга /л.3 от ч.гр.д./ отговаря на
изискванията на закона за форма и съдържание, налице са всички необходими
реквизити по чл. 535 ТЗ. Записът е редовен от външна страна документ,
удостоверяващ съответно парично вземане, инкорпорирано в него.
Записът е едностранна формална
абстрактна сделка от една страна, а от друга - е ценна книга, която
материализира задължение за плащане на определена сума пари при настъпването на
падежа. Менителничният ефект обикновено се издава с
обезпечителна цел по сделки, от които произтичат задължения за издателя, както
е и в случая. Съществуването на каузалното правоотношение, наред със записа на
заповед, не променя абстрактния му характер.
При така предявената претенция, след
като съдът провери редовността на записа на заповед от формална страна, трябва
да се извърши преценка на фактите и обстоятелствата, свързани със заявената
каузална сделка, съответно дали вземането по нея съществува или не. Твърдения за съществуване
на каузално правоотношение - договор за заем, за обезпечаване на който е
издаден записът, са въведени в исковата молба, като в тази връзка има направени
и възражения от ответника, произтичащи от каузалното правоотношение, във връзка
с което е издаден ефектът. Поради това, ищецът
следва да установи не само обстоятелствата, на които основава претенцията си по записа, но и тези,
от които произтичат вземанията му по обуславящата ефекта каузална сделка /в т.
см. е налице трайна и задължителна съдебна практика - т. 17 на ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 90 от 10.09.2012г. по т.д.№ 431/2011г. ІІ
т.о. на ВКС; Решение № 133 от 5.07.2013 г. по т. д. № 104/2011 г., II т. о. на
ВКС; Решение №
110/8.11.2010 г. по т. д. № 949/2009 г. на ВКС, постановени по реда
на чл. 290 ГПК и др./.
Вземането на
основание на ценната книга, независимо от гаранционно –обезпечителния му
характер, възниква на датата на издаване на записа на заповед и изискуемостта
му настъпва на уговорения падеж. В производството по чл.422 ГПК вземането ще се
признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е изискуемо съобразно с
падежа на ценната книга. При въведено наличие на каузално правоотношение,
задълженията по него също следва да са изискуеми. За вземанията по последното,
които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение
вземане и по ценната книга. Противното би означавало да се предостави
възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа на заповед
преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителният характер на ценната книга
/в т.см. трайната съдебна практика - Решение № 108/22.07.2014 г. по т.д. №
2418/2013 г. по описа на ВКС, ТК, І-во отд.; Решение № 61/21.10.2015 г. по т.д. № 894/2014 г., ТК
на ВКС; Решение № 171/11.11.2014 г. по т.д. № 2913/2013 г. постановени по реда
на чл. 290 ГПК/.
В исковата
молба ищецът заявява, че записът е издаден в деня на подписване на договора за
заем, като падежът му е на предявяване на
същия ден. Видно от представения договор за заем, ведно с погасителен план
обаче /л.6-9/, падежът на първата дължима вноска по договора е 10.10.2016 г. На
тази дата е станало изискуемо и първото плащане по каузата. От изложеното е
видно, че към датата на падежа на записа – 10.09.2016 г. – няма изискуеми вземания по договора за заем.
Записът на заповед установява
изискуемост на вземането към датата на падежа, посочен в ценната книга. Ако
записът на заповед обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за реализиране вземането по записа на заповед
следва да е налице кореспондиращо
задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент, тъй като в противен случай би се
постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция
на ефекта. Ако обезпечителната функция на записа на заповед е по отношение на
всички видове задължения по каузалното правоотношение, следва да бъде
съобразявана изискуемостта на задължения от всеки вид към датата на падежа на
записа. При доказана обезпечителна функция на записа, вземането на основание
ценната книга следва да би било изпълнимо към падежа й и съгласно условията на каузалното правоотношение. В противен
случай би се стигнало до това, че на основание менителничния
ефект би могло да се присъдят и законни лихви за забава, считано от падежа на
ефекта, за задължения, чиято изискуемост настъпва в бъдещ спрямо тази падеж
момент – трайна и непротиворечива съдебна практика – освен вече посочените и -
Решение № 252/21.03.2018 г. на ВКС по т.д. № 951/2017 г., II т.о.; Решение №
249/2.02.2015 г. по т. д. № 4224/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о. по реда на чл. 290 ГПК/.
Въз основа на изложеното, доколкото
записът не обезпечава изискуеми към падежа му вземания по
облигационното правоотношение, предявеният
иск следва да се отхвърли, тъй като е неоснователен. Обсъждането на останалите
възражения на ответника е безпредметно.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.69/, като в представения ДПЗС е постигнато съгласие адвокатската защита
да бъде оказана безплатно. Съгласно чл. 38, ал.2 ЗАдв.
- в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер - съобразно цената на иска и чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ възлиза на 300 лева,
която сума ищецът ще следва да плати лично на пълномощника – адв. С.М.. Възражението за прекомерност е неоснователно.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК ********* против Е.И.Д., ЕГН ********** иск
за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. дължи сумата от
479 лева по запис на заповед, издаден на 10.09.2016 г. за обща сума от 1711,41
лева, предявен за плащане на 10.09.2016 г., ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда – 08.02.2018 г. до окончателното погасяване,
за която е издадена Заповед по чл. 417 ГК № 1891/28.02.2018 г. по ч.гр.д. №
2276/2018 г. на ПРС, V бр.с.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Димитър Моллов” № 16, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв.
да плати на а. С.П.М.,***, .., сумата от 300
лева /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответника Е.И.Д. в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП