М О
Т И В И
към присъда по НОХД №489/2017г.
по описа на БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият К.И.К., роден на ***г. в
гр.С., с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, българин, български
гражданин, неженен, със средно
образование, работи като управител на „К Трейдинг” ЕООД-С., осъждан, с
ЕГН: **********, е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК - за
това, че на 26.02.2017г. на АМ „Хемус”, в района на 68-ми км., при пътен възел с.Д., обл.Софийска с посока на движение от гр.В. към гр.С. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Шкода” модел „Фаворит” с рег.№ ****,
без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние - с
Наказателно постановление № ****г. на зам. Началник отдел към СДВР, отдел
„Пътна полиция” - СДВР, влязло в законна сила на ****г.
В съдебно заседание,
представителя на Ботевградска районна прокуратура поддържа обвинението спрямо
подсъдимия К.И.К., така както е предявено с обвинителния акт и внесено в БРС за
разглеждане. Прокурорът счита, че са налице достатъчно доказателства, сочещи,
че К.И.К. е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност и че за същото, при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание лишаване към предвидения среден размер, което да
изтърпи ефективно при първоначален строг
режим.
В съдебно заседание, защитникът - адвокат М.Т. от САК пледира за
минимално наказание, като изразява съжаление за това, че не е било възможно
делото да приключи със споразумение въпреки съгласието му.
Подсъдимият в пледоарията си и в
последната си дума се признава за виновен и моли за минимално наказание.
След поотделна
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс. К.И.К.
не е правоспособен като водач на моторно превозно средство, но въпреки това
управлявал МПС, за което е наказан с наказателно постановление № ****г. на зам.
Началник отдел към СДВР, отдел „Пътна полиция” - СДВР, влязло в законна сила на
****г.
На 26.02.2017г. около 02.30ч.
свидетелите Б.А.П. и Ц.С.К. – и двамата полицейски служители при ОДМВР – С.
били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение в
района на 68-ми км. на АМ „Хемус“, при пътен възел с.Д., обл.Софийска,
в платното за движение в посока към гр.С.. Тогава св.К. спрял за проверка
движещия се в района на пътния възел, посока гр.С. лек автомобил марка „Шкода”
модел „Фаворит” с рег.№ РВ 1066 М, управляван от подс.
К.И.К.. При извършената проверка подсъдимият не
представил на св.П. и св.К. свидетелство за управление на МПС, а
единствено лична карта, от която била
установена самоличността му. Двамата полицейски служители извършили проверка в
масивите на МВР и установили, че подс. К. е
неправоспособен като водач на МПС, с оглед на което, на място, в
присъствието на св.П., св.К. съставил на
подсъдимия акт за установяване на административно нарушение с бланков № 938854
/ 26.02.2017г. и последният го подписал.
От заключението на приетата по
делото съдебно почеркова експертиза е видно, че подписът, положен в долния десен
ъгъл, срещу датата 15.06.2015г. на наказателно постановление № ****г. на зам.
Началник отдел към СДВР, отдел „Пътна полиция” – СДВР е положен от подс.К..
Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя
от събраните по делото доказателства – показанията на св.Ц.С.К. и св.Б.А.П., съдебно-почеркова експретиза, както и от приетите в съдебно заседание
писмени доказателства - АУАН №938854 от
26.02.2017г., НП №15-4332-022324 от 23.12.2015г., НП
№16-4332-000036 от 11.01.2018г., ЗПАМ №151486 от 02.03.2007г., справка за нарушител/водач
К.И.К., НП №16-4332-000036 от 11.01.2016г., НП
№15-4332-022234 от 23.12.2015г., ЗПАМ №151486 от 02.03.2007г., справка картон на водача,
справка по лице в цялата
страна за К.И.К.,удостоверение изх.№20170519120039/19.05.2017г. на Агенция по
вписванията, справка от Агенция по
вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на К.И.К., НП
№15-4332-022234 от 23.12.2015г., справка
за съдимост рег.№346 от 09.05.2017г. на К.И.К., декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние на К.И.К., справка за съдимост на
подсъдимия, справка с
вх.№7698 от
21.11.2018г. от ГД „Изпълнение
на наказанията“.
Съдът кредитира изцяло
показанията на св.К. и св.П., като подробни, логични и непротиворечиви, както вътрешно, така и
помежду си, както и тези дадени от тях
по досъдебното производство, приобщени по делото по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, като отчита, че е напълно възможно с
оглед изминалия продължителен период от време те да не си спомнят някой факти. Съдът не установи противоречия между показанията, дадани от свидетелите по досъденото
производство и тези в съдебното следствие. Същите кореспондират изцяло с
приетите по делото писмени доказателства. От
показанията им се установява, че подсъдимият на 26.02.2017г. на АМ „Хемус”, в района на 68-ми км., при пътен възел с.Д., обл.Софийска с посока на движение от гр.В. към гр.С. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Шкода” модел „Фаворит” с рег.№ ****. В показанията си св.К. и св.П. са
категорични, че лично са възприели подсъдимят да
управлява процесния автомобил като се е движел със същя в района на пътния възел, а не е бил в покой.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
приетата съдебно – почеркова експертиза като
конкретна, обоснована, точна и изготвена от лице, които притежава съответните
специални знания.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия, като приема, че същите представляват негова защитна теза, която
обаче не е подкрепена от други доказателства
Въз основа на изложените фактически обстоятелства от
правна страна съдът приема, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в ал.2 от НК, за което следва да понесе предвидената от закона
наказателна отговорност. От обективна страна, подс.К. на 26.02.2017г. на АМ „Хемус”, в района на 68-ми км., при пътен възел с.Д., обл.Софийска с посока на движение от гр.В. към гр.С. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Шкода” модел „Фаворит” с рег.№ ****,
без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние - с
Наказателно постановление № ****г. на зам. Началник отдел към СДВР, отдел
„Пътна полиция” - СДВР, влязло в законна сила на ****г.
В хода на производството се
установи управлението на МПС от страна на подсъдимия, фактът, че е
неправоспособен, както и че е извършил деянието в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за такова деяние – управление на МПС без
да е правоспособен водач – с № ****г. на зам. Началник отдел към СДВР, отдел „Пътна полиция” - СДВР,
влязло в законна сила на ****г.
И двамата свидетели – П. и К. лично
са възприели /видели/, че на инкриминираната дата подсъдимият управлява лекия
автомобил марка „Шкода” модел „Фаворит”. В случая това обстоятелство е несъмнено установено – управлението на
МПС от предаденото на съд лице. По делото е установено, че подс.К.
е неправоспособен, което е видно от
справката за нарушител/водач и ЗПАМ №151486 от 02.03.2007г. на Началник отдел
ПП при СДВР. В цитираната справка и заповед е отразено, че подсъдимият към
02.03.2007г. е загубил правоспособността си да управлява МПС, поради отнемане
на всичките му контролни точки. Неправоспособността на дееца не се оспорва и от
подсъдимия и защитата.
От субективна страна подсъдимият е извършил
престъплението виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е и е желаел
настъпването на общественоопасните последици. На
първо място подсъдимият е съзнавал, че е неправоспособен водач на МПС – т.е. че
той не следва да управлява МПС и е знаел за издаденото против него
наказателното постановление №
16-0246-000044/03.05.2016г. на ВНД Началник група към ОДМВР С., РУ Ботевград,
влязло в законна сила на 25.05.2016г., което и видно от заключението на
приетата по делото експертиза, а именно че лично го е подписал.
Съдът, след като призна подсъдимият К.И.К. за виновен в извършеното от него
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, прие
при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, че са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: затрудненото му имотно и социално положение.
Като оттегчаващо отговорността обстоятелство на подс.К., съдът
отчете предходните му осъждания, както и многобройните му
наложени административни наказания за извършени от него нарушения на ЗДвП. С
оглед на изложеното съдът определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, и на основание
чл.54 от НК му определи наказание лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година и 2 /два/
месеца, което е около минималния
размер, определен по чл.343в, ал.2 от НК, а именно една година. В случая не са
налице законовите предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, предвид на
това, че спрямо подсъдимия е налице
предходно осъждане с наложено наказание лишаване от свобода /в размер на шест
месеца/, определено по ЧНД 21872/12г. по
описа на СРС, влязло в сила на 09.02.2013г., изпълнението на което не е било
отложено, и той го е изтърпял на
24.07.2013г. Поради това и като взе предвид, че
настоящото престъпление е умишлено и същото е извършено преди да изтече пет годишен
срок от изтърпяването на предходното му наложено наказание лишаване от свобода,
което не е било отложено на осн. чл.66 от НК, съдът постанови
така определеното на подс.К. наказание
лишаване от свобода в размер на 1 /една/
година и 2 /два/ месеца,
на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС да изтърпи ефективно при
първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът наложи на подс.К.
и кумулативно предвиденото в чл.343в, ал.2 от НК наказание „глоба” в размер на 600.00/шестстотин/
лева, като счита, че с оглед, изброените по-горе
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, посоченият размер, който е
към минималния предвиден, е достатъчен за постигане целите на наказанието.
Съдът, счита тези наказания за
най-справедливи и че съответстват на обществената опасност на
деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и че са в
състояние да постигнат целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Причини за извършване на
престъплението - ниска правна
култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата за
движение по пътищата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подс. К.И.К. да заплати сумата в размер на 25.51лева
/двадесет и пет лева и петдесет и една стотинки/, представляващи направени разноски в досъдебното производство
за изготвена съдебно-почеркова експертиза, платими в
полза на Републиканския бюджет, по сметка на ОДМВР - С..
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът осъди подс. К.И.К. да заплати сумата в размер на 108.00лева
/сто и осем лева /, представляващи направени разноски в съдебното производство за заплащане разноски на
свидетели и вещо лице, платими по сметка на РС-Ботевград.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си по НОХД №489/2017г. по описа на Ботевградски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :