Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
….............2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ІІІ-ти
въззивен състав, в открито съдебно заседание на осми
май двехиляди и деветнайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА Т.
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Радка Георгиева, разгледа
докладваното от съдия Т. в.н.ч.х.д №
5149/2018 г. по описа на СГС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С присъда от 20.02.2018 г. по
н.ч.х.д. № 8391/2016 г. на СРС, НО, 20 състав, подсъдимият Г.Д.С. е признат за виновен в
това, че на 19.07.2015 г., около 22:30 ч. в гр. София, на локалното платно
между парк “Оборище” и ул. “Сър Стивън Рънсиман”, управлявайки лек Т.метров
автомобил “Фолксваген Кади” с рег. № *******, с посока на движение от ул.
“Кракра” към ул. “Димитър Греков”, противозаконно унищожил чужда движима вещ – куче порода “ротвайлер” с име П.Ф.Т.на
стойност 3700 (три хиляди и седемстотин) лева, собственост на М.Г.Г., като
блъснал кучето с автомобила, но не намалил скоростта на автомобила и не го
спрял, а продължил движението му, с което прегазил кучето и така го влачил по
улицата, от което настъпила смъртта му вследствие на масивен кръвоизлив от
разкъсани вътрешни органи – черен дроб и далак, като деянието е извършено по
непредпазливост, поради което и на основание чл. 216, ал. 6 вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК
е осъден, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител направените от
него разноски в размер общо на 495,80 лева, представляващи внесената от частния
тъжител държавна такса в размер на 13,60 лева, разноски за съдебни
удостоверения в размер на 32,20 лева и платено адвокатско възнаграждение в
размер на 450,00 лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден
да заплати сумата от 620,00 лева по сметка на СРС, представляваща направените
по делото разноски за възнаграждение на вещо лице, както и 5,00 лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от
подсъдимия, подадена чрез неговия защитник, в която се прави искане да бъде
отменена като неправилна. Изтъкват се общи доводи за незаконосъобразост и явна
несправедливост на наказанието. Прави се искане присъдата да бъде отменена,
като бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен.
В закритото заседание по чл.
327 НПК въззивният съд прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, тъй като събраните по
делото в първоинстанционното производство доказателства са достатъчни за
правилното му решаване.
В откритото съдебно заседание
пред въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и направеното в
нея искане. Алтернативно моли присъдата да бъде изменена, като бъде намалено
наказанието. Защитата изразява несъгласие с изложените от първоинстанционния
съд мотиви, които намира за едностранчиви и формирани без задълбочен анализ на
изложените от свидетелите твърдения. Поддържа за установено, че събитието е
станало в тъмната част на дененощието, при значително ограничена и намалена за
шофьора видимост, а също и това, че кучето на частния тъжител е било с височина
под тази на предницата на автомобила, било е с черна окраска и е било трудно да
бъде възприето от шофьора. В този смисъл релевира, че процесното деяние
съставлява случайно събитие по смисъла на НК. Моли да не бъдат кредитирани
показанията на св. С. в частта им, в която скоростта на автомобила на
подсъдимия е възприета като “превишена” поради обстоятелството, че С. към този
момент не е притежавала СУМПС и нейните субективни преживявания не означавали,
че скоростта не е била в рамките на допустимото за условията в гр. София.
Предлага да се отчете и обстоятелството, че кучето е изскочило внезапно на
пътното платно, като частният тъжител е следвало да положи по-грижливо и
предпазливо отношение за опазването му, съответно на високата му стойност и
наградите, които е печелило. Излага доводи, че е допустимо обсъждането в този
ход на събитията на въпроса дали не е налице съпричиняване като обстоятелство, което
освен че е значимо при определяне на размера на обезщетението, следва да бъде
обсъдено и съгласно ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС и при решаване на санкционната
отговорност на подсъдимия.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното.
За да постанови присъдата,
първоинстанционният съд е събрал всички обективно възможни и относими към
предмета на делото доказателства – гласни чрез показанията на свидетелитеЕ.С. и
Ф.Я., писмени – документи за произхода,
породата и наградите на кучето, аутопсионен протокол за кучето, справка от “Р.
СВ Т.” ООД, справка от ЗК “Л.И.” АД, справка за съдимост на подсъдимия Г.С.;
чрез съдебно-киноложка експертиза като способ за събиране и проверка на
доказателствата.
Въззивният съд намира възприетата
от първостепенния съд за правилно изяснена, поради което я възприе без
съществени корекции. След собствен комплексен анализ на всички доказателства
настоящата инстанция установи следното.
На 19.07.2015 г. вечерта частният
тъжител М.Г. се разхождал в парк “Оборище” с малолетните си деца и приятели,
сред коитоЕ.С. и Ф.Я.. Тъжителят Г. водел на повод
кучето си порода “ротвайлер” на име П.Ф.Т.. Около 22:30 ч. топка, с която
децата играели, се озовала на пътното платно на намиращата се непосредствено
ул. “Сър Стивън Рънсиман” и синът на тъжителя Р. хукнал след топката към
улицата. Виждайки това и съобразявайки, че по улицата приближавал бързо лек
автомобил, Г. извикал на сина си и тръгнал след него, за да го спре. В този
момент кучето се дръпнало рязко и изскубнало повода от ръцете му, след което
освободено побегнало и навлязло в локалното платно. В този момент подс. Г.Д.С.
управлявал Т.метров лек автомобил на фирма “Р. СВ Т.” ООД – “Фолксваген Кади” с
рег. № ******* в същото локално платно, находящо се между парка и ул. “Сър
Стивън Рънсиман”, с посока на движение от ул. „Кракра“ към ул. „Димитър Греков“.
След излизането на кучето на пътното платно настъпил удар между предната част
на автомобила и него. Кучето било ударено първоначално в плешката
и главата с пластмасовата броня на автомобила.
Тъжителят Г. и хората от неговата компания се развикали по посока на Т.метровия
автомобил да спре. Въпреки усетения удар подсъдимият не намалил скоростта, не
спрял, а продължил, при което кучето се озовало под шасито и ходовата
част на автомобила и било влачено няколко метра напред, като предната и дясна
автомобилни гуми преминали през меката му диафагмална и коремна област на
тялото му. Минути след това кучето починало вследствие на
масивен кръвоизлив от разкъсани вътрешни органи – черен дроб и далак, причинени
от прегазването му в диафрагмалната област.
Тъжителят
Г., децата, св. Я. и св. С. се втурнали към кучето, започнали до го прегръщат и
целуват и силно се разстроили от смъртта му. Докато тъжителят отвеждал децата
си вкъщи, за да ги отстрани от гледката на мъртвото животно, при трупа останали
св. Я. и св. С.. По-късно същата вечер тъжителят Г. закарал със собствения си
автомобил трупа на кучето на ветеринар, който установил смъртта му и издал
аутопсионен протокол, в който отразил множество охлузвания и повърхностни
наранявания, следи от премазване, разкъсване на диафрагмата, масивен
кръвоизлив, причинен от разкъсване на далак и черен дроб, което било отчетено и
като причина за настъпилия летален изход.
Кучето
П.Ф.Т., на 4-годишна възраст с развъдна годност, било с елитен породен произход,
удостоявано с награди – Балканска шампионска титла, и с международни дипломи за
шампионски титли. Стойността на кучето възлизала на 3700 лв.
Подс. Г.Д.С., роден на *** г., неосъждан, в
разглеждания по делото период работел като Т.метров шофьор в “Р. СВ Т.” ООД.
На
29.07.2015 г. тъжителят Г. подал жалба до СРП, която след образувана проверка
приключила с отказ за образуване на досъдебно производство поради липса на
данни за извършено престъпление от общ характер с постановление на 22.02.2016
г. На 14.03.2016 г. М.Г. депозирал процесната тъжба в СРС.
Въззивният
съд обсъди конкретните оплаквания за необоснованост във въззивната жалба и след
собствен анализ на събраните доказателства намира, че първоинстанционната
присъда е постановена на основата на добросъвестна оценка на доказателствената
стойност на приобщените по надлежния процесуален ред гласни и писмени доказателства
и резултати от способите за събиране и проверка на доказателства след извършена
обективна проверка за тяхната процесуална годност и достоверност.
Изложените относими факти към разглежданото
събитие се изясняват еднопосочно от събраните по делото доказателства.
На първо място несъмнено се
изяснява, че подсъдимият е бил водачът на Т.метровия автомобил, който блъснал
кучето. Този факт се установява от отговора на управителя на „Р. СВ Т.“ ООД за
водача на процесния автомобил, чийто номер бил своевременно записан от тъжителя
и свидетелките С. и Я., както и от справка от ЗК “Л.И.” АД от 27.04.2017 г. От
удостоверителния документ, издаден от застрахователя на автомобила, се изяснява,
че на 21.07.2015 г. Т.метровият лек автомобил „Фолксваген“, модел „Кади“, с
рег. № ******, е бил представен пред застрахователя за събитие, за което
водачът съобщил, че се изразява в блъскане на куче, изскочило в локалното
платно на бул. „Тотлебен“ преди бул. „Гешов“. Независимо че пред застрахователя
водачът е посочил различно място на произшествие, идентифицирането на
автомобила от свидетелите очевидци и описанието на застрахователно събитие,
което напълно съвпада с процесното и е извършено в същия период, не допуска
съмнение в категоричността на изводите на първостепенния съд относно участвалия
в произшествието автомобил и неговия водач, който бил подсъдимият.
От
показанията на свидетелкитеЕ.С. и Ф.Я. районният съд обосновано е установил, че
двете са били на местопроизшествието, което било добре осветено, поради което
те непосредствено възприели и втурването на детето към пътното платно и
изскубването на кучето от ръцете на тъжителя и удара му от Т.метровия автомобил
и последвалото влачене и прегазване. Показанията на двете свидетелки напълно
кореспондират помежду си за характерните детайли от ситуацията и не съдържат
вътрешни противоречия, нито необясни непълноти или съмнения за пристрастност и
тенденциозност, като същевременно не се опровергават от никакви други
доказателства. Поради това обосновано районният съд въз основа на тях е
изградил фактическите си изводи за развоя на събитията преди удара между Т.метровия
автомобил и кучето и след това.
Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на защитата на
подсъдимия, че свидетелките не биха могли да преценят надеждно за нуждите на
доказването, че Т.метровият автомобил се движел бързо. Когато свидетел в
показания заявява оценъчни твърдения (например – „автомобилът се движеше
бързо”), тези твърдения, сами по себе си, не могат самостоятелно да установят
конкретни факти – в конкретния пример – с каква скорост действително се е
движел автомобилът. Затова този вид твърдения, за да допринесат за изясняване
на обективната истина, се съпоставят винаги с други обективни факти. Свидетелят
заявява собствената си представа за възприетата от него ситуация и за това кое
движение счита за „бързо”, като тази му представа следва да бъде съпоставена с
несъмнено установените обекти факти за пътната ситуация. В конкретния случай
преценката на свидетелките, че скоростта на автомобила е била по-висока от
безопасната, съответства на отразените обективни факти за нараняванията на
кучето в аутопсионния протокол и на заключението на съдебно-киноложката
експертиза, което обосновано и законосъобразно е било възприето като обективно
и компетентно изготвено. От заключението на тази експертиза се извежда
категорично механизмът на причиняване на смъртта на кучето, както и
обстоятелството, че то е едро, масивно животно, което се характеризира със
здрава костна система и плътна мускулатура. С други думи – тези увреждания
изискват значителна кинетична енергия. Същественото обстоятелство обаче,
изводимо от експертното заключение, е, че инициалният удар между автомобила и
кучето не е бил смъртоносен за него. Но неговата сила, предвид теглото и
мускулатурата на животното, не е могла да остане незабелязана за водача, който е
направил съзнателен избор да не спре. Именно продължаването на движението на
автомобила, при което кучето се е озовало под шасито и ходовата му част, което
е позволило автомобилните гуми да преминат през меката му диафагмална и коремна
област, е довело до причиняване на смъртта.
Категорично от заключението на основата на приетите от Българската
федерация по кинология критерии в правилниците и съответния коефициент на
снижение е установена и имуществената оценка на кучето.
С оглед изтъкнатите съображения въззивният
съд намира, че събраните по делото доказателствени материали са обсъдени
съгласно изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК, като не е допуснато превратното им
тълкуване, а вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно
формирано и не може да бъде променяно или замествано.
Оттук
нататък районният съд е дал верен правен отговор на всички въпроси по чл. 301 НПК, като е приел, че подсъдимият Г.Д.С. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 216, ал. 6 вр. ал. 1 НК, като по
непредпазливост унищожил чужда движима вещ, собственост на М.Г.Г. – куче порода
„ротвайлер“ на име П.Ф.Т.на стойност 3700 лв., като на 19.07.2015 г., около
22:30 ч. в гр. София, на локалното платно между парк “Оборище” и ул. “Сър
Стивън Рънсиман”, с посока на движение от ул. “Кракра” към ул. “Димитър
Греков”, блъснал кучето с управлявания от него лек автомобил “Фолксваген Кади”
с рег. № *******, но въпреки това не намалил скоростта на автомобила и не спрял,
а продължил движение, с което първоначално влачил кучето, а впоследствие го
прегазил и така причинил смъртта му.
Въззивният съд намира изложените от първостепенния съд
съображения за наличието на всеки съставомерен елемент за законосъобразни, като
не констатира необходимост да бъдат допълвани или коригирани.
По отношение на
доводите на защитата, развити във въззивното производство, че деянието на подсъдимия
е случайно събитие, въззивният съд намира, че установената фактическа
обстановка не позволява да бъде изведена нито една от от двете алтернативни предпоставки,
за да бъде то окачествено като случайно по смисъла на чл. 15 от НК, а именно –
деецът да не е бил длъжен или да не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. В процесния случай подсъдимият е управлявал
автомобила си по улица в района на парк и жилищни сгради и с оглед на това е
следвало да съобрази скоростта си на движение, за да може да спре, ако на
пътното платно изскочи животно, дете или друг предмет (напр. топка) във връзка
с типичните дейности, които живущите в района, извършват в парк. Такова
поведение на подсъдимия като водач на МПС е негово нормативно задължение по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП – при избиране на скоростта си на движение да се съобрази с конкретните
условия на видимост – с обстоятелството, че е управлявал автомобила в тъмната
част на денонощието; с характера и интензитета на движението – непосредствено
до място, в което има интензивен поток от пешеходци, включително такива, които
разхождат домашните си кучета. В този ред на мисли изскачането на пътното
платно на кучето не е било събитие, чието настъпване да е било непрогнозируемо
и невероятно. Същевременно, както несъмнено е установено по делото, след
инициалния удар, в случай че подсъдимият беше предприел необходимите действия
да спре, смъртта на кучето не би настъпила. С други думи именно продължаването
на движението на автомобила напред от подсъдимия е пряка и непосредствена причина
за причинения вредоносен резултат, като големината на кучето, неговата
здрава костна система и плътна
мускулатура изключват категорично вероятността подсъдимият да не е усетил
удара. При това положение несъмнено е изключена като възможна версията подсъдимият
да не е бил длъжен или да не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици в резултат на управлението на автомобила с
несъобразена скорост и отказа да спре след възникване на опасността за
движението.
На следващо място, първоинстанционният съд въз
основа на правилно разбиране за материалния закон е приел, че извършеното от
подсъдимия престъпление не съставлява “маловажен случай” по смисъла на чл. 93,
т. 9 от НК, тъй като настъпилите вредоносни последици от деянието не са незначителни
– от една страна, стойността на убитото куче (унищожената вещ по смисъла на
закона) възлиза на 3700 лв., а от друга – по делото са събрани доказателства за
претърпените значителни неимуществени вреди от собственика на кучето и
семейството му вследствие на загубата на животното. Частният тъжител и двете му
малолетни деца са станали свидетели на прегазването на тяхното куче, към което
са изпитвали силна емоционална привързаност и това им е причинило тежка
психическа травма.
Първостепенният съд е дал правилен отговор и на
въпроса за субективната страна на престъплението, като обосновано се е
аргументирал, че то е извършено при форма на непредпазливостта – небрежност, като подсъдимият, макар да не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Оттук нататък законосъобразно
районният съд е изключил възможността подсъдимият да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като
институтът по чл. 78а, ал. 1 НК е неприложим при невъзстановени съставомерни
имуществени вреди от престъплението.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия районният съд е
извършил обстойна преценка на всички обстоятелства, които имат значение за
правилното оразмеряване на наказанието, така че то да постигне целите си.
Основният принцип при определяне на справедливото наказание е то да бъде
наложено с минималната тежест, която е годна да реализира целите му по чл. 36,
ал. 1 НК – да се поправи осъденият, за да спазва законите и добрите нрава; да
му се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления; да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото. От първостепенен обществен интерес е наказанието да цели
поправяне и превъзпитание на подсъдимия, формиране на самоконтрол, овладяност и
вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления в
бъдеще. Същевременно генералната превенция не може и не бива да се противопоставя
на индивидуалната превенция, защото положително въздействие върху обществото се
постига само когато наказанието е стриктно съответно на конкретната обществена
опасност и морална укоримост на конкретния деец и на конкретното деяние.
Съобразявайки специфичните особености на деянието и дееца с принципните
постановки за определяне на справедливо наказание, въззивният съд установи, че
първоинстанционният съд, на първо
място, правилно е
преценил, че
наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК,
защото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да правят и най-лекото предвидено за престъплението
наказание несъразмерно тежко. От една страна, като смекчаващо вината
обстоятелство обосновано е прието чистото съдебно минало на подсъдимия. От
друга страна обаче, първият по степен съд законосъобразво е отчел като
отегчаващо вината обстоятелството, че подсъдимият не е оказал никаква помощ за
спасяване на блъснатото и прегазено от него куче, като дори не е спрял
автомобила си след ПТП, а вместо това е напуснал района на произшествието. Към
кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства следва да бъде включено и
съпричиняването на увреждането от страна на тъжителя, тъй като той не е успял
за задържи кучето и да го държи на безопасна дистанция от пътното платно.
На следващо място, районният съд правилно е счел, че съобразно
естеството на унищоженото имущество – причиняване на смърт на животно, неговата
парична равностойност и установените налични смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, по-лекото предвиденото в закона наказание "глоба” от 100 до
300 лева се явява несъответно за изпълнение на целите на наказанието по чл. 36
от НК. Поради това законосъобразно и обосновано районният съд е наложил на
подсъдимия наказание по първата предвидена алтернатива – лишаване от свобода в
законоустановения минимум от 3 месеца, чието изпълнение правилно е отложил за
срок от 3 години предвид наличието на предпоставките на чл 66, ал. 1 от НК.
На
следващо място въззивният съд не констатира неправилно приложение на закона при
решаване на произтичащите от осъждането последици относно основанието и размера
на разноските, които са възложени на подсъдимия.
В
заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира
основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че същата следва
да бъде потвърдена.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.02.2018
г., постановена по н.ч.х.д № 8391/2016 г. по описа на СРС, НО, 20 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.