Мотиви на Решение № 116 от 09.06.2020
г. по н.а.х.д. № 287/2020 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Производство с правно основание
чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.
С
постановление от 17.03.2020 г. по досъдебно производство № 444/2019 г. на РУ на
МВР Ловеч на Венцислава Кулева – прокурор при Районна прокуратура гр.Ловеч, на
основание чл.375 от НПК е било направено предложение до Ловешки районен съд, да
се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК С.В.Л. ***, по повдигнатото му
обвинение по чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 19.07.2019 г., в
гр.Ловеч, на ул."Х.Б." № 12, до СПП Ловеч, управлявал лек автомобил „М.*"
с ДК № ** **** **, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, наложена със Заповед № 19-0906-000274 от 20.06.2019 г. на Началника
на СПП при ОДМВР Ловеч, влязла в сила на 20.06.2019 година.
На
досъдебното производство обвиняемият С.Л. се е възползвал от правото си да не
дава обяснения /л.122/, като единствено е заявил, че се признава за виновен.
В съдебно заседание, редовно
призован, се явява лично. Сочи, че разбира в какво е обвинен, но се възползва
от правото си да не дава обяснения.
Служебно назначеният защитник на
обвиняемия – адвокат М.Ичев от АК Ловеч не оспорва приетата от прокурора в
постановлението фактическа обстановка и счита предложението на прокурора за
основателно. Пледира обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи глоба в минималния предвиден от закона размер.
Районна прокуратура гр.Ловеч,
редовно призовани, не изпращат представител.
С постановлението на прокурора
при Районна прокуратура гр.Ловеч е приета следната фактическа обстановка :
Обвиняемият С.В.Л. ***.
Притежавал свидетелство
за управление на моторно превозно средство № *********, категории „АМ В1
В".
Със заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 19-0906-000274 от 20.06.2019 г. на
Началника на СПП при ОДМВР Ловеч, на обвиняемия Л. била наложена ПАМ по чл.171,
т.1, б."а" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до отпадане на основанието за това. Заповедта е била издадена
поради обстоятелството, че Л. „не отговаря на психологическите изисквания"
и въз основа на писмо peг.№ 433р-22745/17.06.2019 г. на СДВР, докладна записка peг.№ 433р-21989/12.06.2019 г. и
Епикриза № 418/2018 г. на ДПБ Ловеч. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК заповедта е влязла в сила от момента на издаването й. Същевременно, същата е
била връчена на С.Л. на 20.06.2019 г., когато и му е било иззето СУМПС.
На 19.07.2019 г.
свидетелите П. С. С. и И. И. И.ов - служители на СПП при ОДМВР Ловеч били на
работа като наряд в СПП. Около 15:55 часа на същия ден, на ул."Х.Б."
№ 12 /в близост до сградата на СПП/ в гр.Ловеч, двамата спрели за проверка лек
автомобил марка „М.*" с ДК № ** **** **. Установили, че водач на лекия
автомобил е обвиняемият С.В.Л., ЕГН : **********. Същият се оказал и собственик
на автомобила. От извършена проверка в РСОД свидетелят С. установил, че водачът
Л. е със статус на отнето/иззето СУМПС /временно отнемане по причина, че водача
не отговаря на психологическите изисквания/. За така констатираното, на
обвиняемия Л. бил съставен АУАН № 39708, при което били иззети и свидетелството
за регистрация на МПС, както и два броя регистрационни табели с № ** **** **.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си обвиняемият С.В.Л. е
осъществил от обективна и субективна страна и признаците от състава на
престъплението по чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като на 19.07.2019 г., в
гр.Ловеч, на ул."Х.Б." № 12, до СПП Ловеч, управлявал лек автомобил „М.*"
с ДК № ** **** **, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, наложена със Заповед № 19-0906-000274 от 20.06.2019 г. на Началника
на СПП при ОДМВР Ловеч, влязла в сила на 20.06.2019 година.
Съдът намира, че по безспорен и
несъмнен начин се доказва от събраните по делото писмени доказателства и
свидетелски показания, че С.Л. е извършил от обективна страна престъплението,
за което му е било повдигнато обвинение по чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като е управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителната административна
мярка, с която временно му е било отнето свидетелството за управление на МПС. Изложената
по-горе фактическа обстановка се установява както от събраните писмени доказателства,
така и от свидетелските показания, които са последователни, логично свързани и
непротиворечиви и няма причини съдът да не ги кредитира. Същевременно и самия
обвиняем, макар и да е отказал да дава обяснения е признал на досъдебното
производство извършването на деянието и не оспорва вмененото му престъпление.
От субективна страна обвиняемият е действал с пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. В тази връзка, от назначената на досъдебното производство тройна съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че обвиняемият Л. страда от ШИЗОИДНО ЛИЧНОСТОВО
РАЗСТРОЙСТВО, което обаче не представлява психично заболяване, отговарящо на
критериите за «продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието» по
смисъла на чл.33 от НК. Експертите са установили също така и че към момента на
извършване на деянието Л. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи своите постъпки в съответствие с това разбиране. Може
също така и пълноценно да участва в отделните фази на наказателното
производство.
Ето защо, с оглед на така
даденото категорично заключение от експертите по назначената тройна съдебно-психиатрична
експертиза, настоящият съдебен състав намира, че обвиняемият С.Л. може и следва
да носи наказателна отговорност за извършеното от него деяние.
Причините за извършване на престъплението са
ниското правосъзнание на обвиняемия Л. и нежеланието му да се съобразява с
установените правила за управление на МПС и приложените спрямо него санкционни
мерки от органите на Пътна полиция. Като предпоставка допринесла за тези му действия
съдът приема и наличието на определено психично разстройство у обвиняемия,
което макар и да не представлява психично заболяване водещо до невменяемост, е
оказало до известна степен влияние върху поведението му.
С постановлението си Районна
прокуратура гр.Ловеч правилно е приела, че обвиняемият не е осъждан за
престъпления от общ характер /справка - л.113/, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК и в тази връзка
дееца не представлява голяма обществена опасност. Няма установени от деянието
имуществени щети, а и същото е формално, на просто извършване. Освен това, за
деянието, което е умишлено се предвижда наказание „лишаване от свобода” от една
до три години, поради което са налице условията на чл.78а от НК и обвиняемият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност.
Извършителят на престъплението
към момента на извършване на деянието е бил с постоянно местоживеене, не е
осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, поради
което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо него ще
действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Съдът, като отчете изложените
обстоятелства прие, че С.В.Л. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл.343в, ал.2, във връзка с
ал.1 от НК и му се наложи на основание чл.78а, ал.1 от НК административно
наказание в минималния предвиден размер – глоба в размер на 1 000 лева,
която следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. Съдът
съобрази предмета на престъплението, личността на обвиняемия и социалния му
статус, признанието на вината, а също и че така ще се постигнат целите на
наказанието.
Тъй като разпоредбата на чл.343г
от НК не предвижда лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК за
престъплението с квалификация по чл.343в, ал.2 от НК, то съдът не приложи
разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК спрямо обвиняемия Л..
При този изход на делото, на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия С.Л. *** лева,
представляваща направени на досъдебното производство разноски за тройната
съдебно-психиатрична експертиза.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови решението си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :