№ 914
гр. Варна , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503337 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 274128/19.10.2020 г., депозирана от от Е. Н. С. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Н." 1, вх. Б, ет. 9, aп. 5, чрез адв. М.П., срещу
Решение № 260359/23.09.2020 г., постановено по гр. д. № 21037 по описа на РС-Варна за
2019 г., ГО, 17 съдебен състав, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от ищеца С. срещу
„Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.)-дружество, регистрирано в Малта, с
адрес на управление: 60 South Street, VET 1000, Valetta, Malta, „Параходство Български
морски флот" АД, ЕИК 03002674, с адрес на управление: гр. Варна 9000, бул.
„Приморски" 1 и „Дъ Уест оф Инглънд Шип Оуньрс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън
(Люксембург)“ (The West of England Ship Owners Mutual Insurance Association (Luxembourg)''
- дружество, регистрирано в Люксембург, с адрес на управление R.C.S. Luxembourg В 8963.
31 Grand Rue, L-1661 Luxembourg G. D. Luxembourg, обективно кумулативно субективно
съединени осъдителни искове за СОЛИДАРНО ОСЪЖДАНЕ на ответниците да заплатят
на ищеца сумата от 93 154 щатски долара, представляващи обезщетение за
нетрудоспособност в резултат на трудова злополука, претърпяна на 24.12.2016 г. по време
на работа на борда на кораб „Богдан", ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба /23.12.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението
и сумата от 27 946 щатски долара, представляващи обезщетение за забавено плащане на
сумата от 93 154 щатски долара за периода от 12.2016 г. до 23.12.2019 г. в размер на
законната лихва върху същата сума, на основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
неправилен. Въззивникът сочи, че в обжалвания съдебен акт липсва обсъждане както на
доказателствата, така и на доводите на ищеца по всички спорни въпроси от значение за
изхода от делото. Това процесуално нарушение е способствало за неправилното издирване и
прилагане на материалния закон, и в крайна сметка съдът е достигнал до грешни решаващи
1
изводи. Твърди, че съдът грешно е определил приложимото към спора материално право,
като е игнорирал подробните доводи на Ищеца по този въпрос, изложени и в съдебно
заседание и в представената защита. Поддържа, че всички доказателства по делото сочат, че
приложимото към спора материално право е това на Малта, под чието знаме е плавал м/к
„Богдан", на който ищецът е полагал труд и където е настъпила злополуката.
При така определеното грешно приложимо право, съдът е приел, че процесната трудова
злополука е трябвало да бъде установена по реда на чл. 60 от Кодекса за социално
осигуряване, респективно, че липсата на разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО е
пречка за уважаването на исковете за обезщетение за трудова злополука. Е.С. намира за
неправилен изводът на съда, че за уважаване на претенцията за обезщетение за
нетрудоспособност е следвало да бъде установена трудова злополука по реда на Кодекса за
социално осигуряване, като твърди, че в случая е приложимо не българското, а малтийското
право, поради което чл. 200 от Кодекса на труда КТ) и чл. 60 от КСО нямат действие.
Въззивникът сочи, че РС Варна неправилно е приел, че не е спазена и процедурата за
установяване на нетрудоспособност, предвидена в чл. 22.4 от колективния трудов договор
от 16.05.2016 г., сключен между ответника „Богдан Меритайм Лимитед" и Българския
моряшки синдикат – КТД, като изводът на съда е обусловен от липсата на анализ на
доказателствата, а именно съответната разпоредба от Колективния договор и представените
медицински документи, както и от игнориране на доводите на Ищеца по този въпрос. В тази
връзка сочи, че Договорът не предвижда нито срокове, нито механизъм за преодоляване на
разногласие между страните относно съвместното определяне на трети лекар, като
процедурата по чл. 24.2 от Колективния трудов договор не изключва отнасянето на спор във
връзка с нетрудоспособността на моряк до съда, нито е условие за предявяването на иск.
Предвид това твърди, че в рамките на съдебен процес нетрудоспособността може да бъде
установена с всички допустими доказателствени средства, при съблюдаване на правилата за
разпределяне на доказателствената тежест.
Въз основа на изложеното, въззивникът моли за отмяна на решението на
първоинстанционния съд, като вместо него да бъде постановено ново, с което да бъдат
уважение предявените искове. Претендира и разноските, сторени пред настоящата
инстанция, в това число адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции,
определено по реда на чл. 38 от ЗА.
В отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество Дъ Уест оф Инглънд Шип
Оуньрс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)“ (The West of England Ship
Owners Mutual Insurance Association (Luxembourg)'' намира жалбата за изцяло неоснователна
и недоказана. Сочи, че към датата на инцидента не са били влезли в сила изменения на
Морската трудова конвенция, според които се изисква издаването на сертификати за
застраховка или друга финансова гаранция по отношение на отговорността на
корабособствениците. Предвид това и по делото не е била представена такава гаранция,
която да обвързва дружеството с отговорността, която се търси от него. Твърди, че ищецът
погрешно е възприел издаденото му на 11.04.2017г. писмо от „Уест ъв Ингланд“ като
„застрахователна гаранция“ по смисъла на Стандарт А 4.2.1, параграф 1 от Морската
трудова конвенция, а писмото всъщност създава напълно различно правоотношение, което
няма нищо общо с тази конвенция. Дружеството сочи, че въпросното писмо е било издадено
единствено с цел да бъде освободен корабът „Богдан“ и създава задължението на
дружеството да изплати на ищеца посочената в него сума, при положение че Е.Н. и
корабособственикът постигнат споразумение по претенцията на ищеца или в случай на
влязло в сила съдебно решение на българския съд. Предвид това намира, че доколкото нито
една от хипотезите за възникване на задължението на Дъ Уест оф Инглънд Шип Оуньрс
Мючуъл Иншурънс Асошиейшън не се е осъществила, не е налице и пасивна процесуална
2
легитимация на дружеството.
Въззиваемото дружество намира предявените искове и за недоказани, тъй като съгласно чл.
24.2 от КТД претендираната неработоспособност следва да се удостовери от медицински
специалист, посочен от работодателя, като при несъгласие с оценката от страна на
медицински специалист, посочен от или от името на моряка, се определя трети медицински
специалист съвместно от „Богдан Меритайм Лимитед“ и моряка, чието заключение ще бъде
окончателно и задължително и за двете страни. Твърди, че работодателят е канил ищеца да
се явява за преглед пред определени от дружеството медицински специалисти, на които
покани С. се е отзовавал. Сочи, че ищецът е бил поканен и се е явил на преглед на
05.09.2017 г. при д-р Н.Зл. в ДКЦ 5 „Св. Екатерина“, като изводът на медицинския
специалист е бил, че състоянието на ищеца се подобрява, но че лечението все още не е
приключило. Поради това работодателят продължил редовно да изплаща и след 05.09.2017
г. дължимото обезщетение в размер на месечната основна заплата на моряка съгласно чл.
22.3 от Колективния трудов договор. На 15.12.2017 г. работодателят определил следващият
преглед за състоянието на моряка да се извърши от д-р Ч.П.М. на 12.12.2017 г., като ищецът
изпълнил дадените му указания и му била издадена съответно етапна епикриза и
амбулаторен лист. Последващ преглед бил предвиден и на 11.01.2018 г., като в изготвената
след прегледа Етапната епикриза се приемало, че ищецът е вече напълно възстановен и не
му се налага последващо лечение. Сочи, че щом ищецът не е бил съгласен с тази експертиза,
е следвало да предприеме действия по чл. 24.2 от КТД, а не две години по-късно да завежда
исковете срещу ответниците.
Също така дружеството твърди, че ищецът по делото не е поискал да бъде заличена от
доклада на съда дадената правна квалификация на спора, като по този начин е поддържал
двете тези, че приложимо е българското или малтийското законодателство и едва на етап
устни състезания е изтъкнал, че следва да се изясни кое законодателство е приложимо.
В заключение моли да бъде оставено в сила постановеното първоинстанционно
производство, като претендира и сторените разноски по делото.
В отговора на въззивната жалба „Параходство Български морски флот" АД сочи, че
поддържа изцяло изявленията и твърденията си от първата инстанция, като оспорва
допустимостта на иска поради несъответствие на пасивната процесуална легитимация, като
основаният аргумент в тази насока е, че дружеството не е корабособственик, нито беърбоут
чртьор на м/к „Богдан“, от което следва че не е работодател на ищеца.
В условията на евентуалност, в случай че се приеме, че дружеството е надлежен ответник
сочи, че искът по чл. 200 от КТ е неоснователен, доколкото по делото не се е установило да
има заведена по законоустановения ред и в предвидения срок трудова злополука, съгласно
действащото българско законодателство.
В случай че се приеме, че приложимо е малтийското законодателство, намира че искът за
непозволено увреждане е погасен по давност на основание чл. 2153 от Гражданския закон
на Малта, а дружеството е направило възражение в тази насока своевременно, съгласно чл.
2111 и чл. 2112 от Гражданския кодекс на Малта.
В допълнение сочи, че съгласно Етапна епикриза от 11.01.2018г. ищецът е здрав и не се
нуждае от по-нататъшно лечение, което означава, че след процедурата по чл. 24.2. от КТД,
Е.С. е здрав и няма никакви ограничения в движението си. Моли да бъде оставено в сила
постановеното първоинстанционно производство, като претендира и сторените разноски по
делото.
В отговора на въззивната жалба „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.)
3
сочи, при така приетата правна квалификация, съдът правилно е приел, че исковете са
неоснователни, доколкото няма регистрирана трудова злополука в законоустановения срок
и по надлежния ред. Също така сочи, че от доказателствата по делото се е установило, че са
изпълнени всички изисквания на КТД относно процедурите на установяване на физическото
състояние на ищеца и годността му да работи на море, като след приключване на
процедурата на по чл. 24.2. от КТД се е доказало, че ищецът е здрав и няма каквито и да са
ограничения на движението на двата си крака.
Дружеството сочи, че дори да се приеме, че приложимо към спора е законодателството на
Малта, това не променя факта, че обезщетение би се дължало след спазване на процедурата
по чл. 24.2. от КТД, а същата не е спазена.
На следващо място се твърди, че евентуалното вземане на ищеца е погасено по давност,
предвид предвиденото от разпоредбите на чл. 2111 и чл. 2112 от Гражданския кодекс на
Малта, като е релевирано такова твърдение в законоустановения срок.
В заключение моли да бъде оставено в сила постановеното първоинстанционно
производство, като претендира и сторените разноски по делото.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, чрез адвокат П. поддържа, че
основателността на иска е доказана по безспорен начин. Сочи, че по делото не се спори, че
доверителят му е служил на кораба „Богдан“, както и че по време на службата му е
пострадал. От представен по делото официален документ се установява, че пълната му
нетрудоспособност.
Сочи, че в тоз испор не следва да намира място законовата уредба относно трудовата
злополука, тъй като приложимото материално право към спора е това на Република Малта.
Относно релевираните възражения за изтекла погасителна давност на претендираните
вземания сочи, че същите не следва да бъдат уважени.
Въззиваемата стрна Параходство БМФ АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Костадинов сочи, че съгласно приложимия в случая КТД, за да е налице дължимост на
обезщетение, то следва да е спазена разписаната в договора процедура. Твърди, че
процедурата е била изпълнена от страна на корабособственика, като за ищецът е било
изготвено медицинско заключение за нетрудоспособност, което той не е оспорил. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено, както и за присъждане на сторените разноски.
Въззиваемата страна „Дъ Уест оф Инглънд Шип Оуньрс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън“,
чрез процесуалния си представител адвокат Т., поддържа аргументите, изтъкнати в отговора
на въззивната жалба. Сочи, че по никакъв начин не се е доказала пасивната процесуална
легитимация на „Уест ъв Ингланд“ в процеса, тъй като дружеството не е издало
„застрахователна гаранция“. Сочи, че това не е гаранция, а едно писмо за ангажимент, което
създава напълно различно от твърдяното от ищеца правоотношение, което няма нищо общи
с Морската трудова конвенция. Отделно от това сочи, че предявените искове са недоказани
и неоснователни, тъй като не е регистрирана трудова злополука, съгласно българското
законодателство, нито е спазена процедурата по чл. 24.2 от КТД. Твърди, че ищецът без
никакво основание завежда исковете си, две години след като се е установило, че той е
4
напълно здрав. Сочи, че по делото не е изследвано съдържанието на малтийското право,
като това е напълно разбираемо, доколкото правната квалификация на иска, дадена от РС
Варна е била по чл. 200 от КТ, като именно по нея са отговаряли ответниците. Предвид
изложеното моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендира и сторените
разноски.
Въззиваемата страна „Богдан Меритайм Лимитед“, чрез процесуалния си представител
адвокат Дечев поддържа изцяло депозирани отговор на въззивната жалба, като моли за
решение, с което да бъде потвърдено обжалваното такова на РС Варна, както и за
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, констатира следното:
Производството по гр.д. № 21037/2019г. на РС Варна е било образувано по искова молба на
Е. Н. С. с ЕГН **********, срещу „Богдан Меритайм Лимитед“, регистрирано в Малта,
„Параходство Български морски флот" АД, с ЕИК 03002674, и „Дъ Уест оф Инглънд Шип
Оуньрс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)“, регистрирано в Люксембург, за
осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 93 154 щатски долара, представляващи
обезщетение за нетрудоспособност в резултат на трудова злополука, претърпяна на
24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „Богдан", ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 27 946 щатски долара, представляващи обезщетение за забавено
плащане на сумата от 93 154 щатски долара за периода от 12.2016 г. до 23.12.2019 г. в
размер на законната лихва върху същата сума.
В условията на евентуалност и в случай, че се приеме, че лечението на ищеца не е
приключило, поради което годността му за работа на кораб не може да бъде преценена, е
предявил и иск за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 12 213
щатски долара, представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от
февруари 2018 г. до декември 2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че по силата трудов договор от 04.08.2016 г., сключен с първия ответник
като корабособственик, е бил назначен на длъжността „моряк-стюард" на кораб „Богдан",
плаващ под Малтийски флаг, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 531
щатски долара. Излага, че съгласно чл.5.2 от посочения трудов договор, за част от него ще се
счита и Колективен трудов договор, сключен между „Богдан Меритайм Лимитед“ и
Моряшки синдикат от 16.05.2016 г. Ищецът твърди, че по време на изпълнението на
задълженията по трудовия му договор, на 24.12.2016 г., при много лошо време със силен
вятър край бреговете на Англия, е бил изпратен от капитана на палубата за почистване на
хамбарите на кораба. След падане от височина около 2,5 м. получил фрактура на двата
крака: десен крак - счупване в областта на коляното (странично тибиално плато), ляв крак -
5
депресионна фрактура на тибия и раздробяване на костта на петата. Постъпил в британска
болница, където на 28.12.2016 г. била извършена хирургическа операция, като костите на
лявата му пета са били наместени, а костите на десния крак били фиксирани с метални
импланти. След приключване на болничното лечение бил репатриран в България, където
лечението му продължило амбулаторно. Дясното му коляно и лявата му пета останали
имобилизирани с гипс в продължение на около 4 месеца, а той се придвижвал с патерици.
Сочи, че през 2017 г. и 2018 г. е претърпял множество медицински прегледи, в резултат от
които била установена остеопороза в областта на дясното коляно и лявото ходило, мускулна
атрофия и ограничен обем на движението в дясната колянна става и в глезените. Заявява, че
с експертно решение № 02786/04.07.2017 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света Марина" гр. Варна,
му била определена 55% нетрудоспособност за срок от една година. С експертно решение №
1721/25.06.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света Анна – Варна“ на ищеца била определена
22,5% нетрудоспособност. Експертното решение приемало, че ищецът не може да работи
тежък физически труд и в условията на статодинамично натоварване. С оглед настъпилите
увреди, довели до негодност за служба на кораб, намира, че има право на обезщетение за
100% нетрудоспособност, съгласно чл. 24.4 от Колективния договор, възлизащо на 93 154
щатски долара. До месец януари 2018 г. включително първият ответник заплащал на ищеца
обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 531 щатски долара месечно. На
30.03.2018 г. първият и вторият ответник уведомили ищеца, че го считат за напълно здрав и
отказват да му платят обезщетение за нетрудоспособност, което обусловило необходимостта
от предявяването на настоящия иск. Ищецът поддържа, че ответниците отговарят солидарно
за плащането на дължимото обезщетение, тъй като първият ответник е собственик на кораба
„Богдан“ и работодател негов работодател по трудовия договор; вторият ответник има
задълженията и отговорностите на корабособственик съгласно чл. II, ал. 1(j) от Морската
трудова конвенция от 2006 г., а третият ответник е застраховател на отговорността на
корабособственика и изрично е потвърдил тази си отговорност към ищеца с издадена
застрахователна гаранция от 11.04.2017 г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Богдан Меритайм
Лимитед“, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Намира, че
липсва регистрирана в законоустановения срок по надлежния ред трудова злополука,
съгласно действащото българско законодателство, тъй като по делото не е представено
разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО, с което да е прието, че злополуката е трудова.
Намира за недоказано твърдението, че ищецът е членувал в Моряшки синдикат Варна и
следователно не може да се ползва от договорените в Колективния трудов договор от
16.05.2016 г. обезщетения. Поддържа, че ищецът не е доказал, че е извършено
удостоверяване на здравословното му състояние по реда на чл. 24.2 от КТД, в който е
уговорена процедурата, по която се определя работоспособността на моряка. Позовава се на
Етапна епикриза от 11.01.2018 г. и Амбулаторен лист №126/11.01.2018 г., въз основа на
които счита, че ищецът е здрав и не се нуждае от по-нататъшно лечение, поради което е
преустановено заплащането на обезщетенията за неработоспособност. Предвид изложеното
6
моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Параходство Български морски флот“ АД в който се изразява становище за недопустимост,
както и за неоснователност на предявената искова претенция, като същата се оспорва по
основание и размер. Ответникът намира, че предявеният иск е недопустим, доколкото
Параходство БМФ не е корабособственик, нито беърбоут чартьор на м/к Богдан, от което
следва, че не е и работодател на ищеца. Сочи, че корабособственик и съответно-работодател
на ищеца е „Богдан Меритайм Лимитед“. Намира иска за неоснователен, тъй като липсва
регистрирана в законоустановения срок по надлежния ред трудова злополука, съгласно
действащото българско законодателство; не са представени доказателства, че ищецът е
членувал в Моряшки синдикат-Варна; няма данни за представяне от страна на ищеца
доказателства за извършено удостоверяване на здравословното му състояние по реда на чл
.24.2 от Колективния трудов договор от 16.05.2019 г.; няма разпореждане на органа по чл.
60, ал. 1 от КСО, с което да е прието, че се касае за трудова злополука. Моли за отхвърляне
на предявените искове като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Дъ Уест оф Инглънд Шип
Оуньрс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)“, в който дружеството също сочи,
че е налице недопустимост на предявените искове поради неподсъдност на българския съд,
както и за неоснователност и недоказаност на претенциите. Третият ответник намира, че
ищецът е сключил моряшки трудов договор с работодател- регистрираното в Република
Малта дружество „Богдан Меритайм Лимитед“. Твърди, че е налице договореност между
страните по трудовия договор за приложение към него на малтийското законодателство,
като се позовава и на разпоредбата на чл.12 от българския Кодекс на търговското
корабоплаване. Счита за компетентен да разгледа спора съответния съд в Република Малта.
Изразява становище, че дори и делото да се разгледа от Варненски районен съд, то
приложимо по делото е малтийското материално право, което ще наложи да се издирят
съответните материално-правни норми на Република Малта. По същество намира, че
предявените искове са неоснователни и недоказани. Изтъква, че съгласно чл. 24.2 от КТД
претендираната неработоспособност следва да се удостовери от медицински специалист,
посочен от работодателя, като при несъгласие с оценката от страна на медицински
специалист, посочен от или от името на моряка, се определя трети медицински специалист
съвместно от „Богдан Меритайм Лимитед“ и моряка, чието заключение ще бъде
окончателно и задължително и за двете страни. Твърди, че работодателят е канил ищеца да
се явява за преглед пред определени от дружеството медицински специалисти, на които
покани С. се е отзовавал. Сочи, че ищецът е бил поканен и се е явил на преглед на
05.09.2017 г. при д-р Н.Зл. в ДКЦ 5 „Св. Екатерина“, като изводът на медицинския
специалист е бил, че състоянието на ищеца се подобрява, но че лечението все още не е
приключило. Поради това работодателят продължил редовно да изплаща и след 05.09.2017
г. дължимото обезщетение в размер на месечната основна заплата на моряка съгласно чл.
22.3 от Колективния трудов договор. На 15.12.2017 г. работодателят определил следващият
7
преглед за състоянието на моряка да се извърши от д-р Ч.П.М. на 12.12.2017 г., като ищецът
изпълнил дадените му указания и му била издадена съответно етапна епикриза и
амбулаторен лист. Последващ преглед бил предвиден и на 11.01.2018 г., като в изготвената
след прегледа Етапната епикриза се приемало, че ищецът е вече напълно възстановен и не
му се налага последващо лечение, поради което от посочената дата работодателят
преустановил изплащането на обезщетението по чл. 22.3 от Колективния трудов договор.
Поддържа, че при несъгласие от страна на ищеца с последната епикриза, същият е следвало
да предприеме съответните предписани в чл. 24.2 от Колективния трудов договор действия,
но той не е предприел такива. По изложените съображения счита за напълно неоснователен
и заведения от ищеца иск в условията на евентуалност за заплащане на обезщетение по
силата на чл. 22.3 от Колективния трудов договор, тъй като според цитираната клауза
основните заплати се изплащат докато пострадалото морско лице (морякът) бъде
излекувано, или до издаването на медицинско заключение за трайна нетрудоспособност.
Отделно от горното, ответникът изразява несъгласие с твърденията на ищеца, че
солидарната отговорност на взаимозастрахователно дружество „Уест ъв Ингланд“
произтича от качеството му на поръчител на другите ответници по силата на Стандарт
А4.2.1 (б) от Морската трудова конвенция, като сочи, че измененията в Морската трудова
конвенция (изготвени и одобрени от Международната трудова конференция на нейната 103-
та сесия в Женева, 11 юни, 2014 г.), по силата на които започна да се изисква издаването на
сертификати (удостоверения) за застраховка или друга финансова гаранция във връзка с
отговорността на корабособствениците съгласно изискванията на Правило 4.2, Стандарт
А4.2.1, параграф 1 (б) от Морската Трудова конвенция, са влезли в сила едва на 18.01.2017
г. и следователно такива сертификати (удостоверения) не са съществували към датата на
процесния инцидент. Поддържа също, че вторият ответник „Параходство Български Морски
Флот" АД е действал само и единствено като мениджър на кораба „Богдан“, като е
извършвал всички правни действия от името и за сметка на „Богдан Меритайм Лимитед“.
Твърди, че взаимозастрахователното дружество „Уест ъв Ингланд" са се ангажирали с
гаранция във връзка с кораб „Богдан" не по отношение на „Параходство Български Морски
Флот" АД, а само и единствено по отношение на корабособственика „Богдан Меритайм
Лимитед“, като се позовава на приложено по делото Писмо за ангажимент от „Уест ъв
Ингланд" с дата 11.04.2017 г. Ответникът намира, че работодателят и корабособственик
„Богдан Меритайм Лимитед“ не дължи претендираните от ищеца обезщетения, поради
което според него няма основание да се търси такова обезщетение и от третия ответник в
качеството му на финансов гарант на „Богдан Меритайм Лимитед“. По отношение на
приложимото право сочи, че тъй като съдът е квалифицирал иска по чл. 200 КТ, то
приложимо право е българското, а липсва спазване на процедурата по КСО за констатиране
на трудовата злополука.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид събрания и приобщен по
делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
8
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно между страните, а и от приобщения по делото Моряшки трудов договор от
04.08.2016г., се установява по несъмнен начин, че Е. Н. С. е работил като моряк на борда на
кораба Богдан, собственост на ответника „Богдан Меритайм Лимитед“, плаващ под
малтийски флаг, за период от шест месеца - 12.08.2016 г. – 24.12.2016 г. Основната месечна
заплата на ищецът е била в размер на 531 щатски долара. В Договора е записано, че
колективния трудов договор от 16.05.2016 г., сключен между Богдан Меритайм ЛТД и
Моряшки синдикат се счита сключен и представлява част от трудовия договор на ищеца. На
24.12.2016 г. на борда на кораба ищецът е претърпял инцидент след падане от голяма
височина, вследствие на което е получил травми на двата крака.
От Колективен трудов договор, сключен на 16.05.2016г. между Богдан Меритайм ЛТД и
Български моряшки синдикат се установява, че страните изрично са договорили
отношенията между корабособственика и моряците, които възникват при настъпване на
нетрудоспособност. Съгласно чл. 24.1 от КТД, при трайна нетрудоспособност, настъпила в
резултат на инцидент по време на трудовия договор, довела до неспособност на моряка да
работи, последният има право в допълнение към обезщетението за временна
нетрудоспособност и на обезщетение в съотвествие с разпоредбите на този договор. В чл.
24.2. страните са предвидили, че нетрудоспособността ще бъде определена от лекар, посочен
от компанията корабособственик, като ако лекар посочен от моряка не е съгласен с
оценката, трети лекар избран съвместно от двете страни, ще даде оценка на
нетрудоспособността. В чл. 24.4. от КТД страните са договорили, че моряк, за който е
установена нетрудоспособност в размер на 50% или повече, ще се счита за трайно негоден за
по-нататъшна служба и ще има право на 100 % обезщетение, съгласно таблица, посочена в
чл. 24.3. от КТД.
От таблица поместена в чл. 24.3. от КТД е видно, че моряк със 100% нетрудоспособност има
право на обезщетение в размер на 93 154 щатски долара.
От медицински доклад на Параходство БМФ от 10.01.2017 г. относно пациент Е. Н. С., се
установява, че вследствие на падане от височина 2,5 метра, лицето чувства силна болка в
двата крака. Не може да движи десния крак. Глезенът на левия крак е подут, изпитва силна
болка в дясното коляно, десният крак не може да стои в изправена позиция. Диагнозата е
дясно (странично тибиално плато и ляво) фрактура на костта на петата, депресионна
фрактура на дясна тибия и раздробена фрактура на костта на петата. Необходимо е болният
да бъде освободен от работа за период от 6 седмици, без да бъде хоспитализиран. На същия
е препоръчано да не носи тежко, както и да приема Тинзапарин.
От план за изписване на Националната здравна служба с дата 12.01.2017 г. се установява, че
пациентът е приет по спешност на 24.12.2016 г. след падане през люковото закритие на
трюма на кораб, спасен от лодка на Кралската национална спасителна служба. Пациентът е
издухан от вятъра и пада на краката си от височина 6 метра, което е довело до болка в
9
дясното коляното и левия глезен. КТ е показал дясно латерално тибиално плато и петна
кост, депресия на дясна тибия и фрактура на лявата петна кост. Проведена открита редукция
и вътрешна фиксация на дясното латерално тибиално плато с ВСР гранули, фиксиращи
планки на 28 декември 2016г. Поставена неносеща скоба за 6 седмици. Фрактурата на
петната кост е обработена консервативно с неносеща отливка за 6 седмици. Може да се
завърне в България, препоръчано посещение в най-близкото болнично заведение за
поставяне на нова гипсова отливка.
От амбулаторен лист № 154/01.02.2017 г., издаден от д-р М.М., се установява, че на
24.12.2016 г. е претърпял травма от падане от височина от около два метра и половина на
кораб „Богдан“ пациентът е получил фрактура на коляното и лява пета. Опериран е на
28.12.2016 г. в Англия, като е поставена метална остеосинтеза. Лява петна кост е лекувана с
гипсова имобилизация. Оплаква се от болки в областта на лявата пета и дясно коляно.
Пациентът се придвижва с патерици, като е налице палпаторна болезненост по латентната
повърхност. Предвидената терапия следва да включва гипсова имобилация за петната кост
за още 30 дни, а лицето е нетрудоспособно за 14 дни – от 02.02.2017г. до 15.02.2017г.
От рапорт на д-р Р.П. от 04.04.2017 г. се установява, че на 24.12.2016 г. по време на работа
ищецът е получил травма със счупване на лява петна кост и на латералния кондил на дясна
тибия. Колянното счупване е лекувано оперативно, а счупването на петата с гипсова
имобилизация. Гипсът е снет на 15.03.2017 г. Пациентът се движи с две патерици,
продължава да ползва шарнирна колянна ортеза. Оплаква се от болки в лява пета. От
рентгенографиите от 15.03.2017 г. се установява консолидирана фрактура на латерален
тибиален кондил в дясно – стабилна остеосинтеза, таламична фрактура на лява пета,
консолидирана в умерена плановалгустна дислокация, инактивитетна остеопороза. Посочено
е, че лечението следва да продължи при щадящо натоварване с две патерици, ортопедични
стелки и ЛФК. Предвидено е постепенно прогресиращо натоварване за следващите три
месеца. Към момента на рапорта пациентът е временно нетрудоспособен.
От експертно решение 02786 от 04.07.2017 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Марина“ /лист 38/
се установява, че работоспособността на ищеца е оценена на 55% за срок до 01.07.2018г.,
като това състояние е причинено от фрактура на дясна подбедрица след метална синтеза на
дясна тибия при вътреставна фрактура на медиалния кондил и ляв калканеус. В мотивите на
експертното решение е посочено, че е установена контрактура на дясна колянна става при
вътреставна фактура на десен крус. Спадане на свода на ходилото. Намаление на слуха на
ляво ухо.
Между страните е водена кореспонденция, от която се установява, че Богдан Меритайм са
уведомени с писмо от адвокатска кантора Алтер Его от 07.04.2017г. /лист 43/ за настъпилата
злополука. Дружеството корабособственик не оспорва злополуката, както и че е налице
застрахователна полица по отношение на отговорността на корабособственика. Отговорили
са, че след приключване на лечението на моряка ще бъдат платени обезщетения съгласно
колективния трудов договор от 16.05.2016 г.
10
С писмо от 24.08.2017г. Богдан Меритайм са уведомили ищеца Е.С., че не приемат
представения от него документ, удостоверяващ твърдяната от него нетрудоспособност.
Предвид това и в съответствие с КТД, канят ищеца да се яви на 05.09.2017г. за преглед и
оценка на естеството и степента на увреждането му, при доктор Н.З. в ДКЦ „Св. Екатерина“
гр. Варна. Писмото е получено от Е.Ст. на 25.08.2017г.
От етапна епикриза от 05.09.2017 г. на ДКЦ Варна /лист 133/ се установява диагноза –
счупване на горния край на тибията, счупване на петната кост. Прави се извод, че лечението
още не е приключило, предвид наличието на метална остеосинтеза от една страна и локална
остеопороза заедно с ригидността на околоставните мускули от друга. Остеопорозата и
ригидността на мускулатурата се дължат основно на продължителната имобилизация. Преди
отстраняването на остеосинтезния материал и лечението на ригидността на мускулите и
остеопорозата, не могат да се отчетат късните последици от травмата, които са меродавни за
трайната неработоспособност. Препоръчано е да се направи нова ъглометрия след три
месеца, за да се установи обемът на движения в засегнатите стави предвид възстановяването
на мускулните контръктури и на костната плътност.
От писмо до ищеца, изпратено от Богдан Меритайм /лист 105/ се установява, че поради
сериозно заболяване на първоначално определения лекар и в съответствие с клауза 23.2 от
КТД, морякът следва да се яви на 12.12.2017г. за извършване на оценка на естеството и
степента на увреждането му, пред новоназначения от дружеството лекар – доктор Ч.М..
От етапна епикриза за периода от 15.12.2016г. до 15.12.2017г. и амбулаторен лист № 003252
от 15.12.2017г. издаден от доктор Ч.М. /лист 107 и 108 от делото/ се установява, че обемът
на движение на дясна колянна и лява глезенна стави на ищеца е възстановен, режимът им на
движение е свободен, без помощни средства. Към този момент няма данни за остеопороза.
Препоръчват се изометрични упражнения за възстановяване на мускулатурата.
От писмо до ищеца, изпратено от Богдан Меритайм /лист 109/ се установява, че поради
сериозно заболяване на първоначално определения лекар и в съответствие с клауза 23.2 от
КТД, морякът следва да се яви на 11.01.2018г. в 14:30 ч. за извършване на оценка на
естеството и степента на увреждането му, пред новоназначения от дружеството лекар –
Доктор Ч.М.. Писмото е получено от Е.С. на 10.01.2018г.
От етапна епикриза за периода от 11.01.2017г. до 11.01.2018г. и амбулаторен лист № 00126
от 11.01.2018г. издаден от доктор Ч.М. /лист 140и 141 от делото/ се установява, че обемът на
движение на дясна колянна и лява глезенна стави на ищеца е възстановен, режимът им на
движение е свободен, без помощни средства. Към този момент няма данни за остеопороза.
Препоръчват се изометрични упражнения за възстановяване на мускулатурата. Посочено е,
че сегашното състояние на ищеца не налага последващо лечение.
От експертно решение 1721 от 25.06.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Марина“ /лист 36/
се установява 22,5 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.06.2019 г.
11
От амбулаторен лист от 29.07.2019 г. на д-р М.М. се установяват следните заключения:
дясно коляно спокоен постоперативен цикатрикс. Спонтанна и палпаторна болка в областта
на пателарното сухожилие. Движения ограничени в крайните си фази. Лява пета с
палпаторна болезненост. Препоръчва се отстраняване на МО по преценка на пациента.
От писмо от 23.04.2018г. от адвокат М.П. – адвокат на ищеца /лист 64/, се установя, че Е.С.
не приема твърденията на корабособственика, че съгласно медицинското заключение от
11.01.2018г. е оздравял, поради което и отношенията във връзка с увреждането на ищеца са
прекратени и всички обезщетения са заплатени.
От представен в съдебно заседание пред РС Варна медицински рапорт от 22.01.2020 г. от
МЦ „Морска медицина Трансмед“ се установява, че моментното състояние на пациента Е.С.
не позволява същият да изпълнява трудовите си задължения като моряк. Същият е негоден
за работа по море.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Съдебният акт е
постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните
такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Предявените от ищеца искове са за обезщетения, дължими му от ответниците съгласно
сключения между него и „Богдан Меритайм Лимитед“ индивидуален трудов договор и
Колективен трудов договор, сключен на 16.05.2016г. между Богдан Меритайм ЛТД и
Български моряшки синдикат, поради настъпила злополука по време на службата му на
кораба Богдан. Предвид това и доколкото исковите претенции се основават на права на
12
ищеца, породени от горепосоченото трудово правоотношение, същият е следвало да докаже,
че сключеният между него и „Богдан Меритайм Лимитед“ трудов договор е действителен,
че страните са обвързани от клаузите на колективния трудов договор, както и
обстоятелствата, които пораждат правото му на обезщетение, съгласно ТПО и КТД –
настъпване на злополуката и причинената от нея нетрудоспособност. На доказване от ищеца
подлежат и обстоятелствата, обуславящи солидарната отговорност на ответниците.
Като безспорни между страните са отделени обстоятелствата, че ищецът е имал валидно
сключен трудов договор с първия ответник - корабособственика. Видно от индивидуалния
му трудов договор, страните са приели, че ще бъдат обвързани и от Колективен трудов
договор, сключен на 16.05.2016г. между Богдан Меритайм ЛТД и Български моряшки
синдикат. Предвид това неоснователни за възраженията на въззиваемите страни, че по
делото не са представени изрични доказателства, сочещи, че ищецът е член на синдикалната
организация.
Доколкото исковите претенции са за присъждане на обезщетения, изрично посочени в
горепосочения Колективен трудов договор, то и съдът намира, че спорът между страните
следва да се рагледа именно съгласно предвидените в КТД отношения. Същите са такива,
които не са уредени с повелителни разпоредби на закона на Република България, нито на
Република Малта, поради което и приложими в случая са уговорките от КТД. Приложение
би намерила нормата на чл. 12 на КТМ, съгласно който Правното положение на екипажа и
отношенията между членовете на екипажа и корабопритежателя, се уреждат от закона на
знамето на кораба (Република Млата) независимо от гражданството им и от мястото, където
тези отношения са възникнали, но само ако спорните отношения не бяха уредени от КТД.
Видно от приетия по делото Колективен трудов договор, сключен на 16.05.2016г. между
Богдан Меритайм ЛТД и Български моряшки синдикат, страните са договорили отношения
между корабособственика и моряците при настъпване на нетрудоспособност. Съгласно чл.
24.1 от КТД, при трайна нетрудоспособност настъпила в резултат на инцидент по време на
трудовия договор, довела до неспособност на моряка да работи, последният има право в
допълнение към обезщетението за временна нетрудоспособност и на обезщетение в
съответствие с разпоредбите на този договор.
Страните по така постигнатия КТД са предвидили конкретна процедура, съгласно която се
установява настъпилата нетрудоспособност, както и обезщетенията, които са дължими на
пострадалите моряци. В чл. 24.2. страните са предвидили, че нетрудоспособността ще бъде
определена от лекар, посочен от компанията корабособственик, като в случай, че лекар
посочен от моряка не е съгласен с оценката, трети лекар избран съвместно от двете страни,
ще изготви нова и окончателна оценка на нетрудоспособността.
От събраните по делото писмени доказателства, в това число писмена кореспонденция
между корабособственика и моряка, както и медициснка документация се установи, че
ищецът е поискал от първия ответник да му заплаща както обезщетението за временна
13
нетрудоспособност, така и обезщетение в размер на 100 %, възлизащо на 93 154 щатски
долара, тъй като е с трайна нетрудоспособност повече от 50 %. Компанията
корабособственик не е била съгласна с това искане и с приложените към него медицински
документи, поради което на основание чл. 24.2. от КТД е поканила ищеца да се яви на
медицински преглед пред посочен от нея лекар. Тази покана е била получена от ищеца, като
на 05.09.2017г. същият се е явил и е бил прегледан. Докторът е приел, че доколкото
лечението на моряка продължава и към момента на прегледа, следва да се насрочи нова дата
за преглед и да се направи нова ъглометрия след три месеца, за да се установи обемът на
движения в засегнатите стави, предвид възстановяването на мускулните контръктури и на
костната плътност. При последващия преглед, за който морякът отново е бил надлежно
поканен от корабособственика, проведен на 15.12.2018г. се е установило, че костното
срастване и обема на движение на коляното и глезена на пациента вече са добри, но все още
има болка при движение. Дружеството корабособственик е поканило ищеца за следващ
преглед на 11.01.2018г. При този преглед лекарят е установил, че движението на пациента е
напълно възстановено, същото е без помощни средства, няма данни за остеопороза, като
състоянието му не налага последващо лечение. При така установеното, компанията
корабособственик е престанала за заплаща обезщетението за временна неработоспособност.
Предвид горното, настоящият състав на съда намира, че дружеството корабособственик е
спазил разписаната в КТД процедура по установяване на нетрудоспособността на моряка.
От документите по делото обаче не се установява ищецът да се е възползвал от правото си
да оспори оценката на здравословното му състояние, съобранзо разписаната в чл. 24.2. от
КТД процедура. Действително видно от писмо от 23.04.2018г. същият, чрез процесуалния си
представител адвокат П. е посочил, че не приема това заключение и не е съгласен, че е
напълно здрав. Въпреки това, същият не е представил оценка на трудоспособността си към
този момент, извършена от избран от него лекар. Напротив, в писмото адвокат П. е заявил,
че доверителят му е 55% негоден за всякаква работа, съгласно Решение на ТЕЛК – ЛЛК от
04.07.2017г. Това писмо от името на ищеца, макар изразяващо несъгласието му с оценката
на лекаря, посочен от корабособственика, не би могло да се приеме като възражение по реда
на чл. 24.2. от КТД. На първо място, решението което адвокат П. е посочил, е изготвено на
дата 04.07.2017г. – т.е. половин година по-рано от последната оценка на здравословното
състояние на ищеца, извършено по искане на Богдан Меритайм. Същото е дало повод за
проведените прегледи на моряка, за които същият е бил поканен надлежно от
корабособственика в изпълнение на процедурата по КТД. Следва да се има предвид от
обстоятелството, че при оценка на трудоспособността на господин С., от комисията ЛЛК е
взето предвид и намаление на слуха, което няма никакво отношение към претърпяната от
него злополука по време на служба.
Предвид горното, Решение № 02786 на ТЕЛК не би могло да бъде прието като актуално към
момента на въведеното несъгласие, както и като напълно относимо към претърпяната
злополука. За да бъде спазена процедурата по КТД, ищецът е следвало да се позове на
14
оценка, извършена на дата, около тази на последния извършен преглед, като при евентуално
съществено разминаване в констатациите, да се избере по съгласие на двете страни трети
лекар, който да изготви окончателна оценка.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че съгласно цитираното от ищеца решение на
ТЕЛК от 04.07.2017г. за същия е преценено, че е с 55 % работоспособност, а не както
адвокат П. е посочил, с намалена работоспособност от 55%.
Дори да се приеме, че ищецът е възразил надлежно срещу извършената оценка на
нетрудоспособността му, доколкото в Решение 02786 от 04.07.2017 г. на ТЕЛК към МБАЛ
„Света Марина“ /лист 35/ се установява, че работоспособността на ищеца е оценена на 55%
за срок до 01.07.2018г., т.е. дори след последния преглед от лекар, посочен от
корабособственика от 11.01.2018г., то отново не би могло да се приеме, че процедурата по
чл. 24.2. от КТД е надлежно изпълнена, тъй като страните не са посочили трети независим
лекар, който да оформи окончателната и задължителна за тях оценка.
Доколкото процедурата не е изпълнена докрай, респективно няма окончателно и
задължително за страните заключение, което да дава оценка на установената
нетрудоспособност на ищеца, която да бъде съобразена с таблицата за обезщетения, описана
в чл. 24.3. от КТД, то и претендираното обезщетение от ищеца не е доказано, респективно
не е дължимо.
Оценката на нетрудоспособността на ищеца, посочена в Решение 02786 от 04.07.2017 г. на
ТЕЛК към МБАЛ „Света Марина“ има съществено значение по отношение на
претендираното обезщетение в размер на 93 154 щатски долара, дължимо на основание чл.
24.4. от КТД. В чл. 24.4. от КТД страните са договорили, че моряк, за който е установена
50% или повече нетрудоспособност, се счита за трайно негоден за по-нататъшна служба и
ще има право на 100 % обезщетение, съгласно таблица, посочена в чл. 24.3. от КТД.
Таблицата предвижда, че моряк с със степен на нетрудоспособност от 100% има право на
обезщетение в размер на 93 154 щатски долара.
Както беше посочено в по-горе, Решение 02786 от 04.07.2017 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света
Марина“ предвижда, че работоспособността на ищеца е оценена на 55%, за срок до
01.07.2018г. Предвид това, освен че не е спазена договорената между страните процедура за
установяване на безспорна степен на трудоустроеност на моряка, не се доказва и наличие на
50 или повече процента нетрудоспособност на същия. Напротив, установява се, че
нетрудоспособността на ищеца е в размер на 45 %, като същата не се дължи само на
претърпяната от него злополука, а и на намален слух, който няма отношение към процесния
инцидент.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав на съда намира, че предявеният
главен иск е недоказан в своето основание и като такъв следва да бъде оставен без
уважение.
15
Аналогични са изводите на състава на съда и по отношение на предявения в евентуалност
иск от ищеца, за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 12 213
щатски долара, представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от
февруари месец 2018 г. до декември 2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението. Както
вече беше посочено, претендираните обезщетения от ищеца се основават на правата му,
възникнали от КТД. Предвид това, за да бъдат дължими обезщетенията от
корабособственика на моряка, следва процедурата разписана в КТД да бъде спазена и
проведена в цялост. Доколкото това не се установи от представените по делото писмени
доказателства, настоящият състав счита, че не следва да бъде уважен и предявеният в
условията на евентуалност иск.
Поради съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на РС Варна да бъде
потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемите страни за компенсация на
разноските, направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна
жалба, следва да бъде уважена.
Въззиваемата страна „Богдан Меритайм Лимитед“ претендира разноски в размер на 600 лв.,
представляващи заплатен по банков път адвокатски хонорар. За разноските са представени
списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за извършването им.
Въззиваемата страна „Параходство Български морски флот" АД претендира разноски в
размер на 600 лв. За разноските са представени списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата страна „Дъ Уест оф Инглънд Шип Оуньрс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън,
претендира разноски в общ размер на 8 418,10 лв. Съгласно представения списък по чл. 80
от ГПК и приложените към него писмени доказателства. Разноските са както следва:
8 389,39 лв. – адвокатски хонорар, 28.80 лв. – разноски за превод от английски на български
език на извадка от гражданския кодекс на Република Малта. В законоустановения срок е
релевирано възражение за прекомерност на претендираните разноски от „Дъ Уест оф
Инглънд Шип Оуньрс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън. Настоящият състав на съда намира,
че същото е основателно и следва да бъде уважено.
При така предявените искове, общият размер на цената на същите визслика на 121 100
американски долара. Съгласно определения от БНБ курс (1.61066), горепосочената валута
възлиза на сумата от 194 971 лв. При така определената обща цена на исковете и съобразно
Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав на
съда намира, че следва да присъди в полза на въззиваемата страна сума в размер на 5 429.42
лв. На страната не следва да бъдат присъдени разноските, които претендира да е сторила за
16
извършване на превод от английски на бълграски език на извадка от гражданския кодекс на
Република Малта, доколкото същите са разноски, които не подлежат на репариране по реда
на ГПК.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260359/23.09.2020 г., постановено по гр. д. № 21037 по
описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 17 съдебен състав.
ОСЪЖДА Е. Н. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Н." 1, вх. Б, ет. 9, aп. 5, ДА
ЗАПЛАТИ на Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.)-дружество,
регистрирано в Малта, с адрес на управление: 60 South Street, VET 1000, Valetta, Malta,
сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща сторените от ответника в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Н. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Н." 1, вх. Б, ет. 9, aп. 5, ДА
ЗАПЛАТИ на „Параходство Български морски флот" АД, ЕИК 03002674, с адрес на
управление: гр. Варна 9000, бул. „Приморски" 1, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща сторените от ответника в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Н. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Н." 1, вх. Б, ет. 9, aп. 5, ДА
ЗАПЛАТИ на „Дъ Уест оф Инглънд Шип Оуньрс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън
(Люксембург)“ (The West of England Ship Owners Mutual Insurance Association (Luxembourg)''
- дружество, регистрирано в Люксембург, с адрес на управление R.C.S. Luxembourg В 8963.
31 Grand Rue, L-1661 Luxembourg G. D. Luxembourg, сумата от 5 429.42 лв. /пет хиляди
четиристотин двадесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
сторените от ответника в настоящото производство съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17