О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр. Габрово, 06.04.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в закрито съдебно заседание на шести април
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 64 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по жалба/иск на “********“ ***, ЕИК *********, представлявано от
управителя Е. С. Я., подадена чрез упълномощен процесуален представител – адв. Е.Б.
от САК, съгласно пълномощно от 28.03.2023 г. Обжалва се
„действие/бездействие/отказ да извърши фактическите действия с рег. №
892000-1712/21.03.2023 г. от началника на ОДС Габрово – Пътна полиция.“
Жалбоподателят
твърди, че като взискател по изп.дело № 20227320400545 по описа на ЧСИ с рег. №
732 при КЧСИ и за удовлетворяване на претенциите му по образуваното изп.дело, с
постановление на съдебния изпълнител е наложен запор върху МПС – собственост на длъжника “* * *“
****. Последвала е молба на “********“ *** за предприемане на действия по
спиране на запорирания автомобил от движение, във връзка с което на 15.03.2023
г. ЧСИ е издал разпореждане по чл. 431, ал. 6 от ГПК за спиране от движение за
три месеца на запорирания автомобил, както и привеждане на разпореждането в
изпълнение от началника на сектор ПП при ОДМВР – Габрово. С писмо, рег. №
892000-1712/21.03.2023 г., административният орган е отказал да извърши необходимите
фактически действия. Според жалбоподателя в случая е налице неправилно и
незаконосъобразно действие/ бездействие/отказ от страна на компетентния орган
да изпълни свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт – чл. 431, ал.
2, предл. 2 от ГПК.
Към съда е
отправено искане да бъде осъден началникът на сектор ПП при ОДМВР – Габрово да
извърши фактическите действия по временно спиране от движение за срок от три
месеца на посоченото МПС, произтичащи от чл. 40, ал. 2, ал. 3 и чл. 42 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях във
връзка с чл. 431, ал. 6 от ГПК. Алтернативно, при преценка за наличие на
административен акт, се иска от съда да го отмени като незаконосъобразен и
постанови извършване на съответните действия от началника на сектор ПП при ОД
на МВР – Габрово. Не се претендират разноски.
Съдът, след като
се запозна с доводите на оспорващия и представените писмени доказателства, с
оглед фактическата обстановка и относимата правна уредба, намира жалбата за
процесуално недопустима по следните съображения:
По молба на ТД
НАП – Габрово и “********“ *** с ЕИК ********* е образувано изп.дело №
20227320400545 по описа на ЧСИ В. Ц., рег. № 732 на КЧСИ с район на действие
Окръжен съд – Габрово. По молба на взискателя с постановление на ЧСИ е наложен
запор върху лек автомобил БМВ, с рег. № ЕВ****, собственост на “* * *“ **** с ЕИК
********* – длъжник по изп.дело. С разпореждане по чл. 431, ал. 6 от ГПК, изх.
№ 3221/15.03.2023 г., съдебният изпълнител е разпоредил спиране от движение за срок
от три месеца на запорирания автомобил и е изпратил акта си на началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово за привеждане в изпълнение,
заведено с вх. № 264000-525/ 17.03.2023 г.
Към жалбата е
приложено писмо, рег. № 892000-1712/21.03.2023 г., подписано от началника на
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Габрово, адресирано до
ЧСИ, рег. № 732 на КЧСИ, с което съдебния изпълнител е уведомен, че описаният в
цитираното по-горе разпореждане лек автомобил БМВ, с рег. № ЕВ**** не е спрян
от движение на основание чл. 431, ал. 6 от ГПК, за което са изложени подробни
съображения, които обобщено се свеждат до това, че в нормативните актове, в
частност нормата на чл. 171, т. 2 от ЗДвП, не е предвидено
основание за временно спиране от движение на МПС по искане на съдебен
изпълнител за налагане на исканата ограничителна мярка.
Настоящият
съдебен състав намира, че писмото на началника на отдел "Пътна
полиция" при ОДМВР – Габрово, в което жалбоподателят твърди, че обективиран
отказ да се извърши спиране от движение на ППС, не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В случая, частният
съдебен изпълнител е сезирал органа на МВР с искане за извършване на фактически
действия във връзка с разпоредено спиране от движение на МПС за срок от три
месеца, спрямо което е наложен запор с разпореждане на ЧСИ. По същество, то
изпълва хипотезата на чл. 271, ал. 3 от АПК – искане на орган по
изпълнението за съдействие от органите на пътна полиция, за което обаче
нормативно не е предвиден съдебен контрол – основание за недопустимост на
жалбата по чл. 159, т. 1 от АПК.
Съгласно чл. 40,
ал. 1, т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, превозните средства се спират от движение временно при условията и реда
на чл. 171, т. 2 от ЗДвП. Разпоредбата препраща към реда и условията за прилагане
на принудителни административни мерки от органите на МВР, като в закона изчерпателно
са изброени хипотезите, при наличие на които се прилага тази ПАМ. Органът на
изпълнителната власт може да спре от движение ППС на точно и изчерпателно
посочени правни основания, сред които не е чл. 431, ал. 6 от ГПК. И това не
представлява законодателен пропуск, тъй като от стенограма
от обсъжданията на проектите на Закон за изменение и допълнение на Законa за
движението по пътищата (№ 202-01-3 от 18.01.2012 г., № 254-01-18 от 17.02.2012
г. и № 254-01-35 от 07.03.2012 г., 41-вото НС), е видно, че законодателният
орган е отхвърлил направено предложение за допълнение на чл. 171, т. 2 с
приемане на нова т. „з)“ с текст „в случаите и сроковете по чл. 431, ал. 6 от ГПК" като ново правно основание за издаване на заповед по чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. Очевидна е волята на
законодателния орган да гарантира правомощието на съдебния изпълнител, когато прецени
наличието на необходимост, да издаде постановление по чл. 431, ал. 6 от ГПК, без да зависи от
актовете на изпълнителната власт. По този начин законодателят е предоставил на
съдебния изпълнител в качеството му на орган на власт правото да постанови
спиране от движение на ППС, без да зависи от издаване на нарочен за целта
индивидуален административен акт с основание чл. 171, ал. 1, т. 2 от ЗДвП като принудителна
административна мярка. За органите на МВР възникват единствено задълженията по
чл. 36 и чл. 40, ал. 2 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. да приведат в
изпълнение този акт чрез конкретни действия, свеждащи се до въвеждането на
информацията от постановлението по отчета за съответното превозно средство,
изземване на част втора на свидетелството за регистрация и поставяне върху ППС на
знак "спрян от движение".
По изложените съображения, съдът счита, че с писмото на
началника на сектор ПП при ОД на МВР – Габрово до ЧСИ, с което отказва да
изпълни разпореждане на съдебния изпълнител, не се създават права и задължения
и с него не се засягат непосредствено права на взискателя в изпълнителното
производство. Неизпълнението на разпореждане на ЧСИ от страна на
административен орган се санкционира по реда на чл. 93 във
връзка с чл. 91,
ал. 1 от ГПК.
На следващо
място, не е налице правен интерес от оспорване по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК. Видно от съдържанието на цитираното в жалбата писмо, същото не засяга
пряко правната сфера на оспорващия и по същество представлява кореспонденция
между началника на отдел "Пътна полиция" при ОДМВР – Габрово и частен
съдебен изпълнител. В разглеждания случай орган на изпълнителната власт отказва
да изпълни разпореждане на съдебен изпълнител, което поражда правоотношение
между ЧСИ и началника на отдел "Пътна полиция" като административен
орган. Оспорващото търговско дружество има качеството на взискател по
образуваното изпълнително дело, но това не обуславя неговия правен интерес от
обжалване в настоящото съдебно производство. Страни по спорното правоотношение са
ЧСИ и административният орган и макар за неоказаното съдействие взискателят да
е бил уведомен със съобщение, изх. № 3597/23.03.2023 г., това не го прави
страна в процеса. По направеното от ЧСИ искане по чл. 431, ал. 6 от ГПК за действия по
изпълнение на запор и насрещно бездействие, правната защита следва да се търси
от органа по изпълнението, като пряк адресат, а не от взискателя по
изпълнителното производство.
Изложените от
жалбоподателя доводи за допустимост на търсената защита по реда на чл. 257 от АПК, съдът намира за неоснователни, тъй като предмет на осъдителния иск по чл. 257 от АПК е правото на лице или организация
да изисква конкретни фактически действия от административен орган, които
произтичат пряко от нормативен акт. Както вече бе посочено, в разглеждания случай
задълженията произтичат от разпореждане на ЧСИ, а не изпълнение на конкретно
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Ето защо, искът по чл. 257 от АПК в настоящия казус е недопустим.
Въпреки, че е
налице съдебна практика, посочена от оспорващия, която е в обратен смисъл, същата
не е константна и със задължителен характер. Настоящият състав на
Административен съд – Габрово споделя съображенията в трайно установената
практика на ВАС (определение № 941 от
27.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 690/2023 г., VII о.; определение № 531 от 18.01.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 13876/2015 г., VII о.; определение № 15706 от 19.12.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 14095/2017 г., VII о.; определение № 4404 от 31.03.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 3692/2014 г., VII о.; определение № 12591 от 01.10.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 13122/2013 г., VII о.; определение № 1208 от 24.01.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 792/2013 г., VII о.; определение № 1657 от 5.02.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 790/2013 г.), според която
отказът да бъде изпълнен акт на съдебен изпълнител за налагане на обезпечителна
мярка поражда правоотношение между съдебния изпълнител и органа на
изпълнителната власт, които не подлежат на контрол пред административен съд в
исковото производство по реда на глава ХV от АПК. Отказът на орган на Министерството
на вътрешните работи в изпълнително производство за изпълнение на акт на
съдебен изпълнител, постановен в защита интересите на взискател, не може да
бъде преодолян в съдебно производство по чл. 257 от АПК.
Водим от горното
и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на “********“ ***, ЕИК *********, представлявано от управителя Е.
С. Я., против „действие/бездействие/отказ да извърши фактическите действия с
рег. № 892000-1712/21.03.2023 г.“ – писмо на Началник сектор „Пътна полиция“
при Областна дирекция на МВР – Габрово до ЧСИ В. Ц., рег. № *** на КЧСИ с район
на действие Окръжен съд – Габрово.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
д. № 64/2023 г. по описа на Административен съд – Габрово.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ:
/Д. Атанасов/